Реверс поляритета на захранване с реле време.

[lampamp]

Един вариант на управление. Незнам дали всички видове мосфети, конкретно по мощните които ще са подходящи ще се  управляват така.  Може и с отделни оптрони за всеки ако има смисъл.

[BatKoce]

Тази схема не става. Проучи как работи мостовата схема. Опитай да нарисуваш картинката с механични контакти вместо транзистори...

[lampamp]

Да разбирам как работи моста. Едните са Р канални(горните 2) другите са N канални(долните 2), нали едните се отпушват с + към гейт другите с -  така от едната страна горния отпушен, долния запушен от другата страна обратно.

[BatKoce]

Да, разбрах, но едва ли ще намериш Р-канални с подходящи параметри и цена. Аз работя само с N-канални в случай като този. Доста експерименти и проучвания направих наскоро в тази област, за това мисля че мога да дам съвет.
При неправилно подбрани транзистори ефекта ще е такъв че по-добре ползвайте контактори. С правилните N-канални транзистори и правилното управление може да се постигне много добър резултат...

[muneson]

С контактори може и да стане, обаче ако се превкючват често и особено нощем, когато се предполага, че ще работят, острите шумове от превключването ще са особено нежелани.
Освен че ще имаме безшумно превключване с N-каналните мосфети, върху алуминиеви радиатори по два или три в парарел, ще струват само 10 до 15 лв, съответно за 8 или 12 броя. Ще трябват и 4 оптрона, и тук един лв, но всичко можеш да го поръчаш от едно място, Комет. Четрите ал. радиатора изглежда ще трябва да намериш сам, макар че и в комет имат, но цените им са високи, а тук ще ти трябват доста големи радиатори.

[BatKoce]

От транзисторите, предлагани примерно в "Комет", аз бих свързал пет или шест в паралел. Оскъпяването ще се компенсира от по-малкия разход на ток и по-малките радиатори.Освен това не забравяйте, че това е професионално устройство, което ще работи непрекъснато, може би и без надзор.
 
При 100 до 300 ампера загубите в крачетата на транзисторите няма как да бъдат подценявани! 

[pansim]

Защо предложих МОСФЕТ а не контактори:

1. Ниско напрежение, голям ток. И най-малката прашинка или нагар по механичен контакт, ще доведе до сериозни загуби. А това е неизбежно в работна среда...все пак въпросното устройство няма да се ползва в операционна
2. Комутиране под товар на постоянен ток винаги е било проблем, за разлика от променлив такъв, по обясними причини...дъга.
3. Шум, и ниска надеждност /виж точка 1/

Комутирането с транзистори има един недостатък - трябва да се направи грамотно!
Особено като се знае че кабелите трябва да са поне 35кв.мм. Като идея - няколко кабела свързани в паралел излизат от платката, и събрани в една точка при товара. Естествено със еднаква дължина и сечение!!!

Моста трябва да се изпълни с N-канален тип МОСФЕТ и 4 броя оптрони.

Има и "лесен" вариант. Бързи връзки /байонети/ от електрожен, и ръчно обръщане на полярноста
От големия тип за 50 кв.мм кабел.

[BatKoce]

Защо предложих МОСФЕТ а не контактори:

1. Ниско напрежение, голям ток. И най-малката прашинка или нагар по механичен контакт, ще доведе до сериозни загуби. А това е неизбежно в работна среда...все пак въпросното устройство няма да се ползва в операционна
2. Комутиране под товар на постоянен ток винаги е било проблем, за разлика от променлив такъв, по обясними причини...дъга.
3. Шум, и ниска надеждност /виж точка 1/

Комутирането с транзистори има един недостатък - трябва да се направи грамотно!
Особено като се знае че кабелите трябва да са поне 35кв.мм. Като идея - няколко кабела свързани в паралел излизат от платката, и събрани в една точка при товара. Естествено със еднаква дължина и сечение!!!

Моста трябва да се изпълни с N-канален тип МОСФЕТ и 4 броя оптрони.

Има и "лесен" вариант. Бързи връзки /байонети/ от електрожен, и ръчно обръщане на полярноста
От големия тип за 50 кв.мм кабел.

Подкрепям!

[goldib]

   Хайде нарисувайте схема

[origo]

Аз си мислех, не е ли най-добре диодите в настоящия мостов изправител да се заменят с тиристори. По този начин загубите ще се увеличат малко, защото не добавяме допълнително елемент със загуби а само сменяме един елемент (диод) с друг елемент (тиристор) с малко по-големи загуби поради малко по-големия пад в права посока. Например мощен тиристорен модул има пад при 300 ампера от порядъка на 1.2 волта, което мисля, че е много близо до пада и на настоящите изправителни диоди които се използват. Друг е въпроса, че тиристорите с такава мощност са доста скъпи и ще искат по-голямо внимание при изработката на управлението.
Идеята с MOSFET не ми допада, защото някак са прекалено нежни като корпус, не ми върви някак да прекарваме 300 ампера през транзистори за печатен монтаж, било то и 6 броя в паралел. Да не говорим за деликатната гейтова верига в споменатите вече не идеални условия в производството и наличие на пикове породени от комутации и от работата на фазовия регулатор в първичната страна.
Може би е най-добре да се премахне изцяло фазовия регулатор в първичната страна, и фазовата регулация да се комбинира с реверсирането на поляритета в тиристорната схема във вторичната страна. Така може би дори ще увеличим леко КПД на постановката спрямо моментното състояние.
Естествено обаче, това е сериозна силова електроника със сериозна цена, и трябва да се прави със сериозни познания и умения в областта, че иначе резултата ще бъде не много добър. Да не забравяме неоптималните условия в които ще работи, и да предвидим достатъчна якост и запас по претоварване.

[pansim]

Ех Митко...
И ще ми кажеш ли как ще реверсираш захранването на ваната само с тиристори вместо диоди?
И да знаеш - "нежните" МОСФЕТ-и, са в основата на част от апаратите за заваряване на алуминий. А там токовете въобще не са малки. Например за монофазен апарат са едно 200А че и отгоре в режим ТИГ

И типичния пад върху отпушен тиристор за тези токове е 2 волта...смятай за какви загуби става дума. Тиристора е ефективен само и единствено при голям ток и високо напрежение. С уговорката, че отстъпи доста от позициите си на ИГБТ модулите, ама това е друга тема

[vtc]

Мощните тиристори са за над 600 волта и имат пад над 2,5-3,0 волта, а тук за напрежения под 15 волта са супер неефективни като решение. Най-голям проблем ще има с охлаждането на мосфетите, и най-добре е да се приложи принудително охлаждане с вентилаторче. Е, освен ако не се намерят огромни радиатори или да се групират по 2-3 на радиатор, така стават общо 8 радиатора всеки с по 2-3 мосфета
на по 100А @ 100 градуса Целзий.

[BatKoce]

Мощните тиристори са за над 600 волта и имат пад над 2,5-3,0 волта, а тук за напрежения под 15 волта са супер неефективни като решение. Най-голям проблем ще има с охлаждането на мосфетите, и най-добре е да се приложи принудително охлаждане с вентилаторче. Е, освен ако не се намерят огромни радиатори или да се групират по 2-3 на радиатор, така стават общо 8 радиатора всеки с по 2-3 мосфета
на по 100А @ 100 градуса Целзий.

Подозирам, че при грамотно направена схема няма да има нужда от грамадни радиатори. Ако не се гонят максималните 300 ампера, дори ще са много малки...
 
 Добре ще е lampamp да измери точно колко е истинския максимален ток.

[styrshel]

След като всички прехвалихте МОСФЕТИТЕ, ка кажа и аз нещо в защита на тиристорите. 
Семпло и елегантно решение, ще отпадне изправителя и регулатора в първичната стана на трафа.
1. Правото напрежение не е повече от 1,5-2В., за масовите модели. Същия пад го има и в изправителния мост, който ще отпадне, ако се ползват тиристори.
2. Не е необходимо тиристорите да са на 1000В., и 100 са достатъчни, а това силно рефлектира върху цената и останалите параметри.
3. Регулирането може да стане във вторичната страна, само с една управляваща схема, а не както е  сега в първичната страна. Последното е много неприятно за трафа, заради ниския фактор на мощността и несиносуидалната форма на тока.
4. Няма проблем трафа да работи с еднополупериоден изправител, ако е оразмерен за това или ако в случая има запас по мощност.
За транзисторната схема - добро решение, но запазва всички отрицателни неща в досегашната схема. Отделно може би (без да съм сигурен), горните оптрони ще искат отделни, галванично разделени захранвания...

[BatKoce]

Задачата е да обръщаме периодично посоката на тока през ваната. Ако преработим изправителната част, задачата остава нерешена.

С еднополупериоден изправител рискът ми се струва висок. Защо да се променя изправителната част, която доказано върши работа?