Вярно е, че мощни тиристори за голям ток и ниско напрежение май не се намират, поне не лесно. С толкова мощни тиристори не съм имал занимания, но поне с BT151 до 20 ампера напрежението не превишава 1.5 волта. За данните които цитирах, имах предвид ето този тиристорен модул, поне там дават такива данни за температура над 50 градуса:
https://store.comet.bg/download-file.php?id=8950Иначе, нека се обоснова за реверсирането, тъй като явно не се е подразбрало, ще се направят два грец-а с 8 тиристора, като ще се отпушва едната или другата четворка тиристори. Естествено недостатък е големия брой тиристори с не много ниска цена. Добрата новина е, че ще могат да споделят общи радиатори по двойки, защото в един момент от време ще грее само по един тиристор от всяка двойка. Естествено - ще иска сериозно проектиране, но и приложението на мен ми изглежда сериозно.
Основни преимущества на тиристорите пред IGBT MOSFET и каквито и да били напълно управляеми елементи за мен са:
- Бързо отпушване и необходимост само от кратък управляващ импулс;
- Пълно насищане независимо от големината на комутирания ток. Няма възможност да влезе в "активен режим" за определено време което да го разруши;
- Издържливост на големи импулсни токови претоварвания.
Разбира се, в случая наистина работните напрежения са твърде ниски, и това намалява ефективността на цялото решение с тиристори.
Не виждам какви са съществените недостатъци на тиристорите пред IGBT, освен това, че са полууправляеми, което в случая при нефилтрирано напрежение не е проблем.
Действително при такива тоци еднополупериодно изправяне за мен е пределно неподходящо.
Решението с MOSFET наистина е по-евтино и на глед достъпно, но все си мисля, че за това приложение трябва да се мисли и за надеждността. Не ми харесва идеологически. Добре е да се помисли за спиране на първичното напрежение при превключване на транзисторите, че при тия тоци те да минават през активен режим ми се струва рисковано. Ако не друго, то трябва управлението да се изпипа до съвършенство за максимално стръмни фронтове.
Щом ще се прави нов траф, не е ли по-добре да се реализира с вторична със средна точка, така ще може да стане реверсирането на поляритета само с 4 тиристора и съответно още по-ниски загуби?
Действително и импулсния преобразувател не е никак лоша идея, може и над този въпрос да се помисли.
И в заключение дали няма да може да продължи експлоатацията и през следващите 20 години без реверсиране на поляритета, т.е. нищо да не се пипа?