В този ден празнуваме рождението на радиото като средство за безпроводна връзка. Както казах и миналата година - то не е рожба на един човек или един народ, или една идеология. То е резултат от упорития труд на много хора по света, които са положили теоритичните основи и са обосновали с тях резултатите от първичните физични опити. На този ден Попов демонстрира такава връзка, в източния край на света се празнува днес. Други претендират за корона, която не съществува и я слагат на глави, които не биха я издържали ако съществуваше.
Тъй че днес празнуват всички, които са свързани с радиото като наука, а не като съдържание (като например празника на журналистите). И да, празнуват всички професионалисти и любители еднакво. Без значение дали си радиоинженер, радиолюбител или радиолюбец - днес е твой празник също. Днес празнуваме магията, която ни свързва.
Само за информация. Въпреки, че Маркони, тогава на 21 години, се твърди че е правил опити в бащината си къща в Болоня цяла година (1894) преди демонстрацията на Попов, той сам казва на връчването му на нобеловата награда през 1909, че той е започнал с опитите едва през август 1895, като постига еднократна детекция на много малко разстояние. Все още се дискутира, на базата на неговите собствени чертежи, огромната мощност, която е консумирала установката и разстоянието от 1-2 метра между "предавателя" и "приемника", дали има реално въздействие в далечно поле, т.е. радиопредаване и радиоприем. Маркони тогава е записал, че предполага че един резонансен кръг би могъл многократно да увеличи обхвата на създадената от него установка, но така и не предава преди Попов друг вариант. Освен това, неговата установка няма това принудително възстановяване, което Попов е реализирал с чукчето на звънеца, трябвало е да се прекъсне захранването, за да може да се приеме друг сигнал. А за мен това квалифицира опита като "детекция" на наличие на сигнал, не като създаване на устройство, което може постоянно да регистрира сигнали, т.е. радиоприемник. В крайна сметка Маркони подава своята заявка за патент №12039 чак 13 месеца след демонстрацията на Попов, който по това време работи върху усъвършенстван модел на своя "грозоотметчик". Малко след потвърждаването на патента от британското патентно бюро той е оттеглен и архивиран, като днес не съществува патент под този номер в действие. Изваждан е неколкократно през студената война и е бил разпространяван с пропагандни цели. Заявката е унищожена отдавна и всички, които фанатично защитават първенството на Маркони са ми еднакво смешни, защото никой от тях не е виждал пълния текст на заявката.
Ето схемата от самия Маркони на неговото устройство.
През кохерера се е затваряло реле. Не само, че чуствителността е била много малка (приемника на пПопов има управляваща и управлявана верига с двете релета, което го прави много по-чуствителен), но и е трябвало след всяко задействане да се прекъсва тока през релето за въстановяване на способността на кохерера да детектира.