Забележете разликите между двете видеа. И в двете се говори за бъдещето, но какво се говори и на кого се говори?
В нашето виждаме предимно млади хора, които с едва прикрита гордост и много неумелост пред камерите обрисуват една визия забъдещето на обществото на столицата, с мисъл за всички едновременно, за тяхното общо развитие, за облагородяване на общата среда и ежедневие. Те излъчват бремето на отговорността, която им е била възложена да мислят за всички. Филмът показва капитален размах и възможности на едно напреднало общество.
В англойското виждаме трите най-разпространени лица на индустриалната реклама - водещия, учения/изследователя и предприемача. Първия ни развива фабулата и ни "вкарва" във филма с бъдещето ни. Но не общото бъдеще, а личното бъдеще. Учения/изследователя с усмивка и чар излага областите, в които можем да си "улесним", "подобрим" и т.н. домашния живот по необхвати за нашата простота начини. А сериозната муцуна, винаги мъжка, на предприемача вече ни предлага ужасяващо скъп продукт, който се обезмисля с помощта на перде и завеса, които носят и естетичен плюс, а в очите му четем трепета, предвкусването на бъдещите печалби. А младото човече е другото лице на предприемача, младостта, свежестта. Цялото ми изглежда като реклама на прах за пране, но без анимацията и изказванията тип "Хитро, а?!"Филмът ни показва капитален размах и възможности на една пропила всяка пора на обществото индустрия.
Първото филмче ме кара да чуствам (от гледната точка на времето) гордост и желание да споделя с всички мои братя и сестри българи този дар, за който всички сме работили толкова много. Второто ме кара да лелея егоистично за затъмняващи се розорци, които ще имам само аз, ще ги показвам на отбран народ и ще ги гледам отгоре, хвалейки се...