Колега, пак честито, напредваш?! Само да видим до кога ще можем да ги бориме тези машини, щото....
Относно влаченето едва ли ремъка на брояча е виновен? Дали не е от ремъка между мотора и маховика с неподходящо сечение? Не знам, но предполагам, че не е плсък?
А за скоростта на лентата накратко, по спомени (явно трябва пак да четем?). Според мен, историята започва от първия магнетофон К1 на AEG и BASF от 1935 г., който е бил с 1 м/с и чак при К4 от 1938г.скоростта е намалена на 77 см/с явно с усъвършенстването на машините. Защо точно толкова, май не е ясно, но така вече са постигнали по-дълго време на записа с по-високо качество при същата дължина на лентата от 1000 м.
След ВСВ, както е известно, американците "стъпвайки" на немския опит до момента, започват да развиват магнетофонната техника. Но там се "сблъскват" инчовата и метричната мерни системи, както и мрежовите честоти от 60 и 50 хц. И за да ги паснат, американците (май AMPEX) барват скоростта на 76,2 см/с, което е точно 30 техни инча. И тази скорост остава "стандарт" няколко години. Но с напредването на технологиите (механика, електроника, глави, ленти), и то основно за завладяването на масовия, потребителски пазар (известно е, че особено през войната магнетофоните са ползвани изключително за"специфични, специални" цели), се търсят начини за повишаване времетренето на записа, като скоростта се намалява двойно, после още двойно и т.н. и то при запазване качеството на записа. При "прехвърлянето" на опита обратно към Европа, европейците пак си прилагат метричната система и "закръглят" скоростите в см/с, като стават 38, 19, 9,5 и т.н.
То, подобно лутане между мерните системи има и при ширината на лентата.
Накратко, толкова мога да кажа.