Този лек тунинг със светодиодчето даже не го виждам, но важното е, че машината работи! Иначе, за гуменяците попитах, понеже ми беше интересно какво са правили съветските химици навремето? Защото в много западни магнетофони съм срещал двете крайности, от спечени като бакелит до изтекли като разтопен асфалт след 30-40 години от производството им. Може би, ако някой от колегите е химик, може да ни обясни на какво се дължи толкова различното поведение на гумата след много години?