Питане относно индикатор EFM 11

[argonavt]

Здравейте колеги.Заех се с ремонта на едно от моите радия MENDE  216 W .Дълго време чакаше за EFM 11 ,тъй като учства в предусилването. Скоро намерих въпросната лампа на / telefunken / и радиото вече работи много добре.Въпросът ми е. Възможно ли е по някакъв електрически начин да се въздейства върху EFM 11 та окото поне малко да се активира. За радиото не е от значение щото пентодната част на ламбата е > от 100 % . От друга страна и индикаторната част дава според лампомера годност около 70 % ,но окото почти не се вижда да свети.От друга страна самият екран изглежда добре , почти не виждам следи от продължителна работа.Давам няколко снимки при измерването.Ще съм благодарен за всички препоръки по въпроса.

[радиото]

Здравейте колеги.Заех се с ремонта на едно от моите радия MENDE  216 W .Дълго време чакаше за EFM 11 ,тъй като учства в предусилването. Скоро намерих въпросната лампа и радиото вече работи много добре.Въпросът ми е. Възможно ли е по някакъв електрически начин да се въздейства върху EFM 11 та окото поне малко да се активира. За радиото не е от значение щото пентодната част на ламбата е > от 100 % . От друга страна и индикаторната част дава според лампомера годност около 70 % ,но окото почти не се вижда да свети.От друга страна самият екран изглежда добре , почти не виждам следи от продължителна работа.Давам няколко снимки при измерването.Ще съм благодарен за всички препоръки по въпроса.

Увеличи резистора на анода - 1мом. И ще грейне

[argonavt]

Това не съм се сетил да пробвам.В схемата общото анодно съпротивление е 130 ком. 50 + 30 / има филтър / . Ще го кача на 180 ком.Възможно ли е с това увеличение на Ra да се измени режима на предната лампа EBF 11 , тъй като катода на EFM 11 е вързан в обща точка с катода на EBF 11 през общо съпротивление 200 ома , и пада върху него определя преднапрежението и на двете лампи.

[радиото]

Това не съм се сетил да пробвам.В схемата общото анодно съпротивление е 130 ком. 50 + 30 / има филтър / . Ще го кача на 180 ком.Възможно ли е с това увеличение на Ra да се измени режима на предната лампа EBF 11 , тъй като катода на EFM 11 е вързан в обща точка с катода на EBF 11 през общо съпротивление 200 ома , и пада върху него определя преднапрежението и на двете лампи.

Друго казвам .,анода на  Индикатора  нали е отделно ? Анодното съпротивление  трябва да увеличим на 1 1,5 мегаома . Само на индикаторната част .

[argonavt]

Не бях се загледал в схемата и преди и сега.Анода на индикатора е вързан към +250 директно.

[радиото]

Не бях се загледал в схемата и преди и сега.Анода на индикатора е вързан към +250 директно.

Пусни го през 1 мегаом

[argonavt]

Така и ще направя , това ми изглежда най логично.Не знам защо при едни схеми набиват анода направо към + 250 v ,а при други си е през резистор.То тока към индикаторния анод е почти нищожен.Утре ще пробвам . Благодаря за съдействието.

[радиото]

Така и ще направя , това ми изглежда най логично.Не знам защо при едни схеми набиват анода направо към + 250 v ,а при други си е през резистор.То тока към индикаторния анод е почти нищожен.Утре ще пробвам . Благодаря за съдействието.]лампата разпъва от разликата в потенциалите .

[argonavt]

Явно сега разбирам , ако не греша.От режима в който работи пентодната част се определя да има ли някъкъв резистор в анода на индикаторната част.Щото при запушена лампа напреженията на двата анода би трябвало да са еднакви.

[радиото]

Явно сега разбирам , ако не греша.От режима в който работи пентодната част се определя да има ли някъкъв резистор в анода на индикаторната част.Щото при запушена лампа напреженията на двата анода би трябвало да са еднакви.

първа решетка  свива и разпъва ветрилото , респективно променя и тока в лампата .
Ние търсихме ЯРКОСТ . Когато поставиш резистор в анода , тогава се получава голяма ПОТЕНЦИАЛНА разлика между основното U    и анода .

[argonavt]

Ясно сега ми се изясни като цяло.С различните видове индикатори все съм имал някъкви затруднения. Между другото видях че темата за индикаторите е била разсквана отдавна тук във форума.Мога да опитам да активирам лампата с прегряване при изключени други напрежения освен отоплението , като го увелича с 30 до 50 % за няколко часа и дано има ефект.

[mano]

Ако ще го пускаш само от време на време няма проблем, но ако ще свири по-честичко, добре е да си намериш работеща лампа

[Ангел Симеонов]

Ти имаш емисия.Имам лампомер и съм правил експерименти.Увеличаването на отоплението не дава голям резултат.Има натрупване на окиси върху луминофора от остатъчните газове.Замислял съм се за повторно палене на гетера но не знам как може да стане.

[origo]

Регетерирането е отличен метод и почти задължителен за дълготрайно възстановяване на лампа, замислил съм едно такова устройство да направя, не е трудно и би трябвало да е достатъчно мощно за да нагрее пръстена с гетер достатъчно за ново изпаряване:
https://www.instructables.com/id/DIY-Induction-Heater/
Обаче за съжаление, това е само стъпка, а не метод за въстановяване. Точно както си упоменал, проблема не е в липса на емисия, а в покриване на луминофора с някакво химично съединение - наричат го амалгама обикновено. Та в случая битката е да бъде премахната тази амалгама от луминофора. Регетерирането ще предотврати повторното ѝ образуване, но няма как да премахне вече образувалата се.
Вече въпроса с премахването е много сложен. Не разполагаме с кой знае какви механизми за нейното почистване. Първия вариант е с активно бомбардиране с електрони - увеличаване на отоплението на лампата с 50 - 100% и пускането на кратки импулси ток към екрана. Това теоретично следва да изчисти амалгамата. Разбира се метода е много рискован за лампата, защото може да доведе до продухване на активния слой на катода или прекъсване на отоплението. Може и други щети да се нанесат ако се допусне прегряване на лампата.
Евентуално може да се помисли, дали не съществува и друг метод за почистване - в статиите на руснаците за възстановяване на кинескопи имаше предложен един уред работещ на коренно различен принцип. Работеше се с високо напрежение 4-5 киловолта приложено между някои от електродите в шийката на кинескопа, като при това вътре възниква синьо сияние, отделно се използваше и намотка с импулси около шийката с която тази плазма в шийката да променя геометрията си. По този начин твърдяха, че за 4-5 часа се почистват катодите много ефективно. Та устройството не съм го пробвал (макар, че съм приготвил 3-4 кинескопа) но звучи много логично и обнадеждаващо спрямо стандартния метод на „продухване“. Та си мисля, че е възможно някакъв такъв метод да се пробва и тук при окото, като се пробва вместо катода, да се продуха екрана. Разбира се, това определено не е метод ти да си оправиш твоето око, а по-скоро метод който да се изследва с безнадеждни лампи и евентуално ако стане, да ти послужи и на теб.

[Pichaga933]

На индукционен котлон може да пробваш да регетерираш.