Отговарям на теоретичната страна на въпроса, защото практически нямам опит с лечение на шипове, за което се оказва предназначено устройството.
Когато дадено устройство се казва, че е източник на ток (т.е. на изхода му са дефинирани мили, или микро ампери) то неговата задача е, независимо от стойността (големината) на свързания товар (съпротивление) той да отдава винаги ток с една и съща (или слабо променяща се) стойност. Разбира се, идеален източник на ток не съществува, и всеки в зависимост от приложението има работен диапазон по напрежение т.е. напрежението което може да отдаде в изхода си в опит да прокара зададения ток. Т.е. в случая е много важно, да се прецени колко се очаква да се изменя съпротивлението на кожата, от където да се предположи каква стойност на напрежението ще е необходима за да се поддържа надеждно този желан ток. Може да се окаже, че за 100 микроампера трябват повече от 9 волта.
Освен това, източника на ток притежава едно важно свойство - нарича се вътрешно съпротивление. Този параметър показва до колко ще се изменя реалната стойност на генерирания ток при промяна на товара. Най-лесно се прави източник на ток с резистор свързан последователно на източник на напрежение (в твоя случай батерия). Такъв източник на ток обаче е твърде несъвършен - т.е. тока се изменя повече с промяна на съпротивлението на кожата да кажем. По-често източниците на ток представляват проста активна схема (транзистор) който осигурява значително по-малко изменение на изходния ток от външното съпротивление. Вътрешното съпротивление на по-добрите източници на ток трябва да бъде много високо! Общо взето това е! Най-простото е наистина да свържеш някакъв резистор към батерията и така, но за да се търси истински ефект от цялата „играчка“ е добре да се прочете повече за въпросния метод, и да се разгледа какви напрежения се използват и този ток как се очаква да се поддържа. Успех!