Радиотехниката като наука в наши дни си съществува и се развива в световен мащаб, но не и в Моята Поробена Родина - България. Развитието и изучаването на Науката "Радиотехника" в България беше прекратено на 10 ноември 1989 година. Бяха унищожени всички средни технически училища, а във висшите технически (в София и Варна) обучението по Радиотехника има само символичен характер, като почти всички предмети с практическа стойност не се изучават и така наречените бакалаври и магистри излизат от там по неграмотни - радиотехнически, отколкото са влезли, загубили пет или шест години от младостта си. В наши дни, дните на тотална колонизация на бившите социалистически държави, добро "радиотехническо" образование в Европа младите хора мога да получат в Полша, Чехия и на трето място, с известни съмнения - в Германия. Колкото за невероятните измислици, писани по-горе от наш "колега" за закриването на "Българските фабрики за радиоапарати", изгарянето на техническата им документация, избиването на висшите Български инженери, производители на радиоапарати и т.н. от "българските комунисти", мога да кажа следното :
Подобни хипотези не си позволяват да изказват дори и най-големите антикомунисти Александър Йорданов и Иво Инджев. Това писание на "колегата" надминава дори границите на фантазията за страшното комунистическо робство в жълтата преса. Също така бях смаян и от срещата му с г-н Бралт. По този повод си спомних и една моя среща - по пътеките на Витоша, бях сам и се срещнах с тогавашния американски президент Джон Кенеди. Който иска да вярва. Аз му вярвам за "Бралт".
Роден съм 1942 година в София, в Домът от аватара ми. Помня се от 4 годишна възраст. Израснал съм в руините на стара София. Градът София беше превърната на лунен пейзаж от нашите поробители английски и американски ционисти. Дупките от 250 и 500 килограмовите бомби имаха коничен характер с диаметър около 8 до 10 метра и дълбочина поне 4 -5 метра. Такава бомбена дупка стоя срещу нашата къща няколко години и ние, децата от махалата си играехме в нея на най различни игри. С такива дупки беше осеян целия наш "македонски" квартал. Над 80 % от македонските кюмезарници бяха издухани. Хора при нас загинаха малко, защото повечето се бяхме евакуирали по Софийските села и в дефилето. Злобата на маймуносите за избитите 60 000 англофренски военни от Плевенската дивизия на Генерал Вазов при Добро Поле и Дойран през есента на 1916 година няма граници и през 1944 и сега, в наши дни. В този апокалипсис през 1943 -1944 година, освен хилядите Софиянци, освен цялата София, загина и беше издухана от улиците на Стара София и цялата (без никакви изключения) Българска Радиопромишленост, находяща се в София, в центъра, а и наоколо София (бомбардираха летищата около София и техните работилници), състояща се от най-долнопробни работилнички и магазини, главно в центъра на София, (който беше тотално унищожен) и в които мераклии българи закупувайки главно от Германия части, сглобяваха кога добре, кога по-зле примитивни на вид и действие радиоапарати, които продаваха на до пет-шест пъти по-ниски цени от германските. А след Освобождението (9.9.1944 г.) Радиотехниката наистина започна своя апогей. Беше построен завод Ворошилов и военния завод до него "Сигнал", които осигуриха работа, житейски просперитет и техническо грамотност на десетки хиляди Софиянци. До него и до ден днешен стърчи завзет от мутрите "Института по Радио-електроника". Нашите поробители с булдозери изравниха не само централната сграда на двата завода, но и целия терен наоколо, разчитайки, че Българинът никога вече няма да си спомня какъв е бил и как е живял.
Днес стремежът на няколко относително млади хора (един от тях е Антончо Оруш), разбрали, недоразбрали, прочели, недочели изразходват огромни усилия да убедят главно себе си, а и може би някой други, че видите ли, в България преди "девети" имало "Радиопромишленост". Бедни ми Антончо, представа нямаш какви глупости са това. Да се прави от мухата слон е стара и прастара дейност. Не желая да се хваля, но по тези въпроси, Българската Радиотехническа Промишленост преди девети и доста след него, съм засега най- добре осведомен на български терен. Не е голяма тайна около моята фамилия, но мой чичо беше един от тези "производители" на Радиоапарати. Завършил електрическа специалност в Мюнхен някъде около 1936 година, стажувал в заводи на Телефункен и идвайки си в България започнал точно това да прави - да сглобява радиоапарати, купувайки частите от Германия (от кутиите, до винтчетата, и всички резонансни трактове настроени фабрично). Сглобяваше Телефункен и Кьортинг. Но сглобки едно към едно. Къщата и работилницата му не беше на Мария Луиза, а на улица Опълченска, като се отива към гарата, вляво след черквата. От него ми е и любовта към радиоапаратите и към самата наука. Занаята от него го учих до самата му смърт през 1986 година. И комунистите въобще не му пречеха да работи, регистриран към някаква кооперация, и никой не беше го бил, убивал, той имаше контакти с всички живи бивши радиотехнически Български величия. Много от неговите Кьортинги стояха в домовете и кабинетите на всякъкви "комунистически убийци". Нашия, на баща ми Кьортинга също беше от него.
Та, на овцете, бъдеще на Радиотехниката в България ще има, само ако някои от извънземните не освободи поне цяла Европа и Русия от мъртвата хватка на англо - американските ционисти. Ако това освобождение се забави, не само Радиотехника, но и Славяно-Българи няма да има. А България, . . . вече България няма . . .
Начало
Активни теми
Търси
Вход
Регистрация
Тема: Бъдещето на радиотехниката (Прочетена 9542 пъти)