Ех бре, българино...
Но по темата, бъдещето на радиотехниката е в децата. И докато в моето детство все още имах много начини да се сблъскам с това хоби, сега са малко. В днешната претовареност с до 99% излишна всекиму информация е много трудно за едно дете да намери интереса си, хобито си. Напротив, всичко е изковано с едничката цел да разпилее детското съзнание, да не му позволи да се фокусира върху нещо, да не му даде време да се наслади на нищо конкретно, да го опознае и обикне. Сега се възпитава съзнание за еднократна употреба. Но пък, за щастие, не винаги работи и има много деца които проявяват интерес. Лошото към момента е, че тази разпиляност вече навлезе във второ поколение, че и към трето върви, което прави много от родителите безполезни в тази насока. Но ето, че всяка монета има две страни. Ако едно дете е любознателно, а родителите му безхаберни и прости, шансът да се извъди от него един млад изследовател е немалък.
Моя опит с курса показа, че освен да бъде открито и подкрепено едно умно и любознателно дете, е необходимо да му се помогне да превъзмогне консуматорския порив в техниката, който обикновенно се проявява под формата на живо убеждение, че най-добрия начин да навлезеш в електрониката е Ардуино. Този абсурд владее цяла прослойка млади начинаещи, за които да навържеш за компа една черна кутийка и да ѝ заповядаш да светне един светодиод е необходимо и достатъчно условие да си успешен в хобито електроника. Но това се лекува.
По-мъчно се лекува посредственността, разпиляността, неорганизираността, липсата на воля и последователност. Но да кажем, че това са лични качества, които се възпитават при достатъчно желание и осъзнаване на нуждата от тях и тяхната огромна стойност за индивида.
Когато ме занавиваха да почна курса, тъкмо се бях стоварил на един такъв Ардуиновден, който с огромно удоволствие съсипах. Казах им, че ако някой от тях ми тоговори на един прост въпрос ще ги оставя на мира - За какво служат неутроните в атома? Е, сетете се какво стана...
Тъй че знанието е тук, пазим го ревностно, ще го опази и предадем. И няма да позволим да бъде погубено в помийния потоп, в който с изкривени до неузнаваемост гротескни усмивки се къпят младенците.
И ще допълня Габо с цитат от записките на конструктора на самолети Яковлев от един ужасно напрегнат ден през 1941 година в Ставката, в който Сталин му казва:
"Расстерялись? Вы не имеете право! Когда глаза навеки закроем, тогда будем отдыхать!"