До къде трябва да стига реставрацията?

[Laic]

На кратко: При реставрацията на един радиоапарат, трябва ли той да бъде приведен във вида, в който е излязъл от фабриката – излъскан до блясък, лустросан и т.н. или трябва, само да бъде почистен и приведен в работоспособност, като (както обича да казва един мой приятел) трябва да оставим върху него „отпечатъка от целувката на времето“?

Този въпрос ме гложди от известно време.

Вярно е, че това е въпрос на личен избор, а и много зависи от състоянието на конкретния радиоапарат и от възможностите на реставратора (в моя случай скромни), но вероятно, някои от вас също са си задавали този въпрос?
   
Аз на тоя етап все още не мога да стигна до определена концепция, та реших да потърся и вашето мнение - на останалите пишещи във форума.

Естествено, не очаквам да получа готова „рецепта“, стандарт, но за мен поне, ще бъде интересно да „чуя“ повече мнения, а и в този форум има немалко хора, събрали прилични колекции и изградили виждане по въпроса .

[liebnitz]

Доколкото аз виждам, въпреки че не се занимавам с реставрации, стремежа е да няма загуба на автентичност

[Pichaga933]

Въпрос на вкус е.

Може да е: просто ремонт и почистване или ремонт с NOS оригинални елементи, или ремонт с нови елементи вградени в корпусите на старите.

Може да е само измита кутия или с прелакиране, с нов поллуретанов лак, или с евтин лак на спрей или с Шеллак като са оригинално.

Може да се  кърпи фурнир или да се заменя изцяло.

Може да се правят модификации по обхватите, да се добавят модули за ФМ обхват, Блутут, мп3, итн...


В общи линии, цялата работа е за кеф и я правиш както ти е приятно после да го ползваш или държиш.

Когато е за лична колекция а не за някой държавен музей имаш свобода. Ако пък беше в музей държан приемника ще гледат само на вид да го докарат и никой няма да се занимава с работоспособност.

В общи линии при цел продажба, нищо не се пипа, всичкия вложен труд си остава за с/ка и кеф на реставратора. Никой не търси да купи-реставрирано- всички търсят- не пипано, понеже  тия приемници вече не са уреди ами са декорация.

Аз лично подхождам според функционалност, тоест ако Функционира, Има ФМ, Стерео е и тн,  гледам да става за употреба- нови елементи при ремонта, модификациите външно, да могат да се премахват и толкоз.

Ако е някое, което ми харесва само на дизайн мога да вградя нещо съвсем различно и модерно в кутията му, просто за да го ползвам и да ме кефи, стига да не е някой много рядък уред, което си е съсипия.

Ако гониш Автентичност, Тогава в зависимост от бюджета и състоянието може да се подходи при ремонта по старите методи: шеллак, естествен фурнир, NOS елементи или даже навиване на ръка на неполярни кондензатори, Оригинални електролити и резистори, отливане на врътки от бакелит итн... Спазване на оригиналността до последния пирон или винт.

[rolling_heads]

Аз се опитвам да се придържам към автентичния вид.
При ремонта се опитвам да използвам автентични части от същото радио или от същото време.
Даже когато се налага да сменя проводник гледам да не личи.
Не харесвам боядисани шасита, но понякога ръждата не прощава.
В повредените кондензатори вграждам нови.
Поправям само повредените кондензатори.
Плат сменям само в краен случай. Даже ако си спомняте, не един хорнифон му тъках плат от остатъците на оригиналния.

Задни капаци търся от вас колеги. В краен случай правя нов.

За скалите открихме Как да правим неразличими от оригинал. Печатаме ги върху стъклото.

Остана да пробвам изработване на копче на 3d принтер.

Съндъците не мога да лакирам затова ги давам на Петьо Laic

[bojitchko]

За мен най-важно е апаратът да работи, а за външен вид - колкото може. Никой не гледа сандъка под лупа и може да пренебрегнем дребните несъвършенства. Обаче, ако някой поиска да го чуе, какво ще правим, ако не работи?! 

[styrshel]

И според мен е важно апаратите да работят. По отношение на външния вид, преди се стараех да маскирам всичко, но сега дребните дефекти ги оставям. 100% автентичност, не мисля че е постижимо независимо с какви финанси разполагаш, просто елементите от онова време вече не се произвеждат, а и да се намерят, те ще са негодни, независимо дали са работили. Това се отнася най-много за хартиените и електролитни кондензатори. Последните винаги сменям, дори да не са във вериги определящи режимите на лампите, защото влошават работата на приемника. Поставянето на кондензатори в старите тръбички, пак е далеч от автентичността.
Нарая всеки сам да си решава колко да се задълбочава! 

[slavi]

Е, и "я да се изокам". Според  мен темата е много хлъзгава и въпрос на вкус и разбиране, не само у нас. Но, поне аз, избирам машини (извинявам се, не събирам радиоприемници, при тях случаят е по-друг, особено за кутиите), които външно са максимално запазени или както се казва "с минимални следи от употреба ", след това да е с повреда, която се отразява на цената и разбира  се, да "има гъдел". После, след задължително измиване, не само външно, преминавам към ремонта. Каквото е нужно се подменя, говоря за електронните елементи, най-вече кондензатори, но не робувам в случая  на тяхната автентичност, не че не съм го правил. Това, може би, е атракция за ламповите радиоприемници, където всеки любопитко може да надникне, поне през отворите на задния капак, но при лампов магнетофон това е много по-трудно. Важното е, че машината работи, има автентичен външен вид и със запазени технически характеристики от времето, когато е създадена. Това е. Тунинг е недопустим!

[lager]

Днес получих два сандъка-истински сандъци, не радиоапарати-и също както колегата започнал темата се запитах какво трябва да правя с тях. Те също се нуждаят от реставрации ,защото са по-стари и от най-старото радио показвано тук .Започнах почистване и на двата екземпляра .Всъщност на една от снимките може да се види моята преценка за степен на реставрация ,за този случай,а също и когато става въпрос за радиосандък.За втория реставрация в първоначален вид просто не е възможна- макар и в началото на миналия век американците са имали технология, с която аз в момента не разполагам. Така че сваляне на ръжда,боядисване в матово черно където личи че е било първоначално ще бъде максимума.Дано модераторите бъдат благосклонни и приемат че отговора ми не е за раздел "Общи приказки".

[centaur]

На кратко: При реставрацията на един радиоапарат, трябва ли той да бъде.....

На кратко: Отговора на този въпрос се съдържа в самия въпрос.Реставрация се прави (не само на техника)за да се доведе "нещото" до оригиналния си вариант(за да се разбере,види или чуе какво е искал да каже,покаже или изсвири автора, съответно конструктора),а привеждането в работоспособност е ремонт или консервация.
Едно мое скромно уточнение.

[Лъчо Минков]

       Отдавна имам два такива сандъка, рисувания /писан/ сандък е с водоразтворими бои, много да се внимава при евентуално миене!!! Тези сандъци са от преди 1990 година.
       Другия, обкован с тенекия докарах до това състояние слев продължителна и отегчително мазане и търкане с РАЗРЕДЕН преобразувател за ръжда. Тенекията е поцинкована.

[lager]

Сигурно имаш впредвид 1890г-на единия от моите ясно се чете 1905г., за американския няма данни.

[Лъчо Минков]

 Да, сложил съм една 9 - ка в повече. На моето сандъче годината е 1878.
Ръждата по американския ти сандък е много напреднала, направо е неспасяем, за съжаление.

[shri]

Спасяема е но само като експонат зад витрина. Реставраторите в историческите музеи използват специални препарати, с които консервират ръждата. Като го обработят с тях, ръждата не пада а попива на вътре и се само стабилизира като хомогенна маса. Така възстановяват много древни железарии дето са вече само шлака.

[Laic]

Днес получих два сандъка-истински сандъци, ....

       Отдавна имам два такива сандъка, ....

     Ха ха ха, развеселихте ме момчета - и аз имам два такива сандъка, единия луксозен, с ламаринен обков, а другия - обикновен - без "екстри". Сега разбирам, че не съм единствения .... - но това е друга тема.

centaur е прав за съдържанието, за смисъла, на понятията - "Реставрация се прави (не само на техника)за да се доведе "нещото" до оригиналния си вариант(за да се разбере,види или чуе какво е искал да каже,покаже или изсвири автора, съответно конструктора),а привеждането в работоспособност е ремонт или консервация.", но използвайки тези понятия, именно това е въпроса - дали да се прави реставряция, консервация или ремонт?

      Темата за размисъл, а и да задам публично този въпрос, предизвика у мен работата върху една кутия от "Маратон", на която целия фурнир е за смяна, естествено и за лакиране. Лявата и дясната страна също са леко "изметнати" от влагата, на която е бил подложен апарата, а и времето, което е просъществувал /за щастие на своя притежател/.

      Та .., първоначално, бях решил да сменя и двете странични плоскости, после у мен се породи желанието да подменя и основата, и на края едва ли не - имах мерака да изработя копие на старата кутия 1:1. Именно в този момент си зададох въпроса "Какво ще върна на приятеля си - реставрирана оригинална кутия или нещо ново, макар и неотличаващо се от оригинала, но нямащо нищо общо със сандъчето, което е ценно заради годините си /макар и връчено ми в насипно състояние/???

     Та отговора на въпроса, поставен по-горе, за мен вече е ясен - просто исках да "чуя" и вашето мнение, а то е важно защото, до колкото няма държавен музей, който да съхранява тази част от историята, то тази дейност е в наши ръце - на тези, формиращите този форум.

     Искрено се надявам да не съм бил досаден или да не предъвквам някоя стара тема 

[Gabo]

          Та .., първоначално, бях решил да сменя и двете странични плоскости, после у мен се породи желанието да подменя и основата, и на края едва ли не - имах мерака да изработя копие на старата кутия 1:1. Именно в този момент си зададох въпроса "Какво ще върна на приятеля си - реставрирана оригинална кутия или нещо ново, макар и неотличаващо се от оригинала, но нямащо нищо общо със сандъчето, което е ценно заради годините си

Нарича се "Парадокс на Тезей" и ако преведем Wikipedia, би следвало да звучи така "Ако всички съставни части на изходният обект са заменени, то явява ли се той същият обект?"
Съгласно гръцкият мит, преразказан от Плутарх, корабът с който Тезей се върнал от Крит в Атина, се пазел от Атиняните до епохата на Деметрий Фалерски и ежегодно бил изпращан със свещена мисия до Делос.
При това използване, се налагали ремонтите през годините и се сменяли дъски до тогава, докато сред философите не възникнал спор, този ли е още онзи кораб или е вече друг, нов? Също така възникнал въпросът: Ако от старите дъски се построи втори кораб кой от двата ще е истински?
....
Няма да превеждам цялата статия, само ще добавя, че същият парадокс се използва от Тери Пратчет в "Петият слон" от поредицата за Светът на Диска, където става спор за брадвата на Краля:

— Чакайте! Истинска беше и онази, която Дий е стрила на пясък в безумието си. Както и… — кралят преброи на ум — … предишните пет. Недокосната от времето след хиляда и петстотин години, а? Какви романтици сме джуджетата! Дори най-превъзходният джуджешки хляб се разпада след броени столетия.
— Фалшиви?… — смънка Ваймс. — _Всички_ са били фалшиви.
Изведнъж кралят взе брадвата си.
— Милорд, показвам ви нашата родова брадва. Притежаваме я от почти деветстотин години. Разбира се, понякога се е нуждаела от ново острие. Също и от нова дръжка, от нови шарки по метала… Но нима това не е деветстотингодишната брадва на моя род? Именно защото се е променяла с времето, тя още е чудесно сечиво, уверявам ви. Нима ще започнете да твърдите, че и тази брадва е фалшива?

Древните философи стигнали до заключението, че отговора на парадокса е в неопределеността на понятието "същият" и в зависимост от това как се зададе, ще бъдат различни отговорите.
От там пък като частен случай произлиза и парадокса на купчината, който приблизително формулиран е, ако едно зърно не е купчина, ако добавим още едно, пак не е купчина, то в кой момент броя на зърната могат да се приемат за купчина? 

Та колегата

На кратко: Отговора на този въпрос се съдържа в самия въпрос.
Реставрация се прави (не само на техника) за да се доведе "нещото" до оригиналния си вариант (за да се разбере, види или чуе какво е искал да каже, покаже или изсвири автора, съответно конструктора), а привеждането в работоспособност е ремонт или консервация.

за мен е най-близо до тълкуванието на древните философи