Любовта на Българите към празниците е пословична. За тях се готвят усилено, прекарват ги отдадено и разказват за тях с години. Изпъстрен с именни, рождени, национални, регионални и местни празнични дни, календарът ни никога не е бил скучен. През десетилетията на някои от тези дати се е наблягало по политически, стратегически и глобални причини, други са тънели в забвение, само за да се възродят отново и да станат повод да се съберем и да споделим радостта от магията, която ни обвързва с невидими нишки и ни прави един народ.
Всяка година покрай нас прелита един знаменателен ден – 7 Май. В този ден човечеството празнува раждането на ерата на безжичните комуникации, началото на епохата на радиото. Противно на всички преди мен, няма самоуверено да посоча кой е едничкия бащата на тази наука, защото личностите зад радиото са много и техните имена и дела са политизирани и употребявани с пропагандни цели с десетилетия. Важното е, че шепа млади, изпълнени с вяра учени, отдадени на една изглеждаща невъзможна за постигане мечта, успяват да свържат две точки от нашия свят с невидима нишка. Те постигат това независимо един от друг и никога няма да има истинско значение кой е бил пръв.
Въпреки блестящите си умове и пълната си отдаденост те не биха успели без огромния труд положен от много други преди тях, от древните гърци до Джироламо Кардано, Бенджамин Франклин, Шарл дьо Кулон, Джеймс Джаул, Майкъл Фарадей, Ханс Оерстед, Андре-Мари Ампер, Аллесандро Волта, Уилиам Никълсън, Антъни Карлайл, Луиджи Галвани, Георг Ом. Тяхната отдаденост и самоотвержен фундаментален труд дават на Александр Попов и Гилермо Маркони основите, върху които те съграждат радиото, и правят възможна безжичната комуникация. То не е достижение на Макиавелиевото Lostato, а на отделни хора, често работещи във враждебна и изпълнена с неразбиране и пренебрежение атмосфера. Чак когато тяхното откритие обещава да донесе финансова, управленска и стратегическа изгода, държавата застава зад тях и ги подкрепя, обявява ги за герои и ги признава за свои.
Малко от нас днес осъзнават ролята на радиото в живота ни. Все пак живеем в епоха на откровено злонамерено деградивно образование, профанизирана академична среда и повсеместно ретроградно затъване в един средновековен начин на мислене, лековато поведение и самоцелност на съществуването. В последните 30 години бе вбит клин между фундаменталните науки и масите, в резултат на което голямата част от младите живеят в един митичен измислен свят, който разбират слабо и приемат за даденост. Фантастиката бе заменена от фентъзито, мечтите да покорим космоса, да летим, да строим невиждани форми, бяха заменени от желанието да владеем тайнствени сили, да имаме власт и лична облага.
За щастие има една наука, която не само обвързва фундаменталните науки органична, неорганична и колоидна химия, теоретична механика, електродинамика, оптика и атомна физика с приложната електроника, но и включва приложните електромагнетизъм, вълнова теория, разпространение взаимодействие на заредени частици и полета, съпромат, материалознание, термика. Една наука, която е едновременно хоби и работа, любов и призвание на милиони – радиотехниката.
За децата тя е прозорец към магическия свят на физиката и електродинамиката, тайнствените звуци на ефира, първите трепети от постигнатото, слабите шумове в слушалките на първия детекторен приемник. Тя възпитава прилежност, последователност, отдаденост, и скромност, бързо ни показва колко малко знаем, но и бързо им изгражда увереност в себе си и когнитивна способност. Тя ги учи винаги да поставят даденото им за истина под въпрос, да се съмняват, да доказват и чак тогава да приемат за истина. Възпитава ги да бъдат изследователи и пионери. Спортния и състезателен аспект на радиотехниката дават възможност за развитие на физическа и психическа устойчивост и култура.
За младежите радиотехниката е стъпалото, което ги извежда към професионалното развитие, предпазва ги от разпиляване и безцелност, гради увереност и чувство на гордост, създава приятелства и безценни връзки, както с любители, така и с професионалисти.
За професионалистите, хората които си изкарваме хляба с нея, радиотехниката е повече от страст. Тя е житейски път, близък приятел, вечно изпълнена с непокорени хоризонти и безкрайни възможности да направим добро на света.
Искам да застана твърдо срещу тенденцията, насадена от индустриализираната научна среда, да се очерня и принизява думата любител. Да, ние сме радиолюбители, ние обичаме радиото! Ние създаваме с ръцете си реална добавена стойност, вплитаме в нея сърцата си. Колко, в днешния свят на консумация и пасивно съществуване, могат да се похвалят и гордеят с това? Колко са изпитвали гордостта и щастието на един 13 годишен хлапак, построил със собствените си ръце телеграфен предавател от части, които е събирал с месеци, с който преди миг е установил първата си радиовръзка с друго човешко същество на зашеметяващите 1200 километра? Със собствени сили, без помощта на нито една компания, служба, институция, държавен орган. Точка до точка. До голяма степен качеството, стабилността и сигурността на нашите комуникации зависят само от нашите собствени знания, умения и старание. За мен този факт е олицетворение на професионализма на радиолюбителите.
Поздравявам всички хора на този свят с идващия 7 Май, ден на обичаното радио, и да пожелая на всички да се отърсим от коматозния унес на съвремието, да се отърсим от оковите на „професионализма“, да се върнем към фундаменталните истини и да поведем с грижа и отдаденост напред децата ни, които са фундаменталния смисъл на всяко наше откритие – тяхното бъдеще е нашето бъдеще. Това как и дали ще бъде разказвана нашата история зависи от нашето наследство, научените уроци и поправените грешки.
Билян Маринов, LZ1SWE
Александр Попов и Гилермо Маркони
Хейнрих Херц и Майкъл Фарадей
Георг Ом и Андре-Мари Ампер
Алессандро Волта и Никола Тесла
Начало
Активни теми
Търси
Вход
Регистрация
Тема: Идва 7 Май! (Прочетена 3720 пъти)