Хм, то от нищо стана тема, но и защо не? Като прочетох коментарите на толкова колеги, защо да я затваряме? Но, какво бих добавил:
Kolev, и аз съм на подобно мнение. До към средата на 60-те имаше някакъв "паритет" не само в електрониката, но и при автомобилите. Поне това ми беше специалност и имам преки наблюдения, след това "ножицата" стана направо страшна.
origo, сигурен съм че транзисторчето беше Sony, но май беше 1967 г. Просто изплуват спомени, беше наистина "портативно", побираше се в малкото джобче, долу отвътре на жилетката ми с която ходех в гимназията. Ехо-то си беше голямо за целта и само аз можех в събота, в час (тогава в събота се работеше и учеше-за сведение на по-младите), със слушалка в ръкава да следя класациите по "Мини-макс" на "радио Београда" и в голямото междучасие да докладвам пред съучениците. Само тогава някой "вадеше" Ехо, но в двора. Впрочем, по това време в къщи имаше и едно Wilco от Кореком, но по размери беше между Сони-то и Ехо и не ставаше за с.р.с., един вид... origo, извинявам се, че го вмъквам тук, но по темата за радиоточките. Да, преди да се въведе шуко нормално беше някой "да ръгне" щепсела в мрежовия контакт от което на първо време "изпушваше" потенциометъра...
lz2xl, благодаря за предложението, но едва ли скоро ще ми потрябват наши транзистори?! Споделих как и защо купих Ехо-то, но кой знае?..
Radko, писах, че не съм имал Ехо и не знам цената, но сигурно си точен, щом си го преживял. За абонаментите нещо ми се върти в главата, че през 60-те нашите плащаха за телевизия нещо като 11 лв. годишна такса, за радиоприемниците нямам спомен, но за преносимите беше отпаднала?...