Часовник с осцилоскопна тръба

[didov]

Започвам един проект за изработка на часовник с използването на осцилоскопна тръба. Един мой познат ходил до Германия и видял работещ часовник, като изображението е от осцилоскопна тръба. С разговори с него иска да му направя такъв часовник. От търсенето в нета има различни направени часовници. Като цяло изработката не е елементарна, трябва  захранване на високо напрежение, отделно захранване на процесора, още едно захранване за другите компоненти. Благодарение на колегата ONZI от нашия форум се снабдих с две тръби. Едната работи с високо напрежение, а другата DG7-31 е на по ниско. Срещнах разминаване точно за този модел тръба захранването ,което се използва за нея. От параметрите на каталога за DG7-31 напреженията са следните:
g2,g4 -500V / g3-120V / g1 минус 100V / за отклонителната система X и Y - мах 450V и мах 750V. Гледам различни схеми с тази тръба и всичките напрежения се различават. Питането ми е, какви напрежения трябва да се подберат за коректна работа на тръбата, за да мога да изчисля делителите за нея? Ето как изглежда часовника, и няколко схеми на свързване на тръбата, има и една на фабричен осцилоскоп hameg. Като ги гледам, се различават много. Тръбите DG7-31 и DG7-32 са еднакви, различават се по отоплителното напрежение, за DG7-31 е за право напрежение 6,3V.

[ONZI]

По добре да работиш с по ниско анодно около 500в. в случая.
Какво се губи и какво се печели с високо и с ниско анодно?
При ниско анодно тръбата е по-чувствителна към напреженията подавани към "Х" и "Y" пластините,което е изгодно защото ще е необходимо да комутираш по-ниско напрежение за отклонение на лъча.
И в същото време се намаля яркостта на тръбата,но мисля че не е необходима такава голяма яркост-това е недостатък.
В пдф-а е написано при 500в. анодно коефициента на отклонение е-0,43mm/v по"Y" и 0,30mm/v по "Х".
От тези коефициенти можеш да сметнеш колко волта са необходими за пълно отклонение на лъча.

Ето примерен часовник;
https://www.webx.dk/oz2cpu/clock-scope/scope.htm

Дано съм бил полезен   Успех.

[didov]

Благодаря за информацията, за анодното съм избрал да бъде около 350V. Усилвателите за "Х" и "Y" пластините, се комутират от транзистори. Като цяло се използват транзистори от видео усилвателите на телевизорите до 400V. Напрежението за тях е също около 350V. Няма смисъл да се надува на 400-420V за "Х" и "Y". Понеже ще използвам същия изправител за високото 350V, ще направя и едно изправяне на минус -350V и делител за да се получи по ниско минусово. Чета едни документации от 1960г и дават два начина за свързване на катода. Единия е катода да се свърже с минусовото, директно с делител. А другия е катода да се свърже с единия извод от отоплението на тръбата, или катод и отопление са заедно. Но има и разминаване, единия път го дават да се свърже с променливото 6,3V когато се използва променливо. А другия път, когато е изправено отоплението да бъде към плюса. Кое е по правилното свързване на катода? И защо го дават към плюса, а не към минуса? И  още нещо, в пълната документация за тръбата DG7-31 има разминаване спрямо DG7-32. За тръбата DG7-31 я дават с /asymmetric deflection / асиметрично отклонение, а за тръбата DG7-32 symmetric deflection. Как ще се отрази изображението при тези два типа отклонения? Понеже програмата за часовника ще е векторна, има точки на застъпване. Като цяло има по вече инфо за тръбата DG7-32, дали ще се наложи да се променя нещо в програмата за тези два типа отклонения? И снимка на тръбата с общо свързване на катода и отоплението.

[shri]

По-добре катода и отоплението да нямат нищо общо. Отоплението трябва директно да си отива на намотката на трафа. Аз бих предпочел изправено напрежение за отоплението. По-лесно се филтрира и се премахват смущения от него към катода. При всички случаи е добре да се сложи във веригата на отоплението подходящ дросел.

[ONZI]

Благодаря за информацията, за анодното съм избрал да бъде около 350V. Усилвателите за "Х" и "Y" пластините, се комутират от транзистори. Като цяло се използват транзистори от видео усилвателите на телевизорите до 400V. Напрежението за тях е също около 350V. Няма смисъл да се надува на 400-420V за "Х" и "Y". Понеже ще използвам същия изправител за високото 350V, ще направя и едно изправяне на минус -350V и делител за да се получи по ниско минусово. Чета едни документации от 1960г и дават два начина за свързване на катода. Единия е катода да се свърже с минусовото, директно с делител. А другия е катода да се свърже с единия извод от отоплението на тръбата, или катод и отопление са заедно. Но има и разминаване, единия път го дават да се свърже с променливото 6,3V когато се използва променливо. А другия път, когато е изправено отоплението да бъде към плюса. Кое е по правилното свързване на катода? И защо го дават към плюса, а не към минуса? И  още нещо, в пълната документация за тръбата DG7-31 има разминаване спрямо DG7-32. За тръбата DG7-31 я дават с /asymmetric deflection / асиметрично отклонение, а за тръбата DG7-32 symmetric deflection. Как ще се отрази изображението при тези два типа отклонения? Понеже програмата за часовника ще е векторна, има точки на застъпване. Като цяло има по вече инфо за тръбата DG7-32, дали ще се наложи да се променя нещо в програмата за тези два типа отклонения? И снимка на тръбата с общо свързване на катода и отоплението.

Захрани тръбата с високо напрежение каквото си планирал да бъде, и свържи 4-те отклонителни пластини на късо заедно.
На късо първоначално защото се управляват с потенциал и ако случайно една е поляризирана лъча може да избяга в страни.
Трябва да видиш петно или точка в центъра на екрана с потенциометъра за фокус трябва да стане малка точка в центъра на екрана.
След това подай постоянно напрежение напр. от 0 до 40 в. на отклонителни плочи например "Y"ще разбереш как се държи тръбата при симетрично управление.
Така ще разбереш колко волта ще ти е необходимо за отклонението до край или колкото ти е необходимо.Би трябвало да е линейно отклоняването.
Имай на предвид че плочите 'Y' са с по-голяма чувствителност от плочи;Х: така че трябва да пробваш със плочи ;х;
Резистора катод отопление го слагат против пробив между катод и отопление.Отоплението според мен трябва да е променливо.
Вероятно е свързан катода към+ зада държи тръбата нормално запушена а через островърхи отрицателни бланкиращи импулси я светват в неоходимият момент.Това са само предположения и не съм сигурен.Мисля че при теб това не е необходимо.

[emanuilis]

Това се казва предизвикателство. Гордея се, че още има такива хора!

[origo]

Мисля че модулацията на яркостта на точката е необходима. И под „модулация“ имам предвид да се пали и гаси. На екрана на въпросния часовник има множество елементи без връзка помежду си. Няма как да стане прехода от един елемент към друг толкова бързо че да не остане дори едва забележима линийка свързваща ги. Така че си мисля че и тук ще трябва да се реализира управлението на катодния потенциал с цел палене и гасене на лъча. Относно отоплението - няма да има проблем мисля да се отоплява на променливо напрежение, просто трябва единия край на отоплителната намотка да е заземен, или да е свързан към катода (зависи колко нискоомно е управлението на катода по променлив ток). Но искам да те предупредя за друго - тези тръби във всички случаи са много чувствителни към магнитни полета. Ако захранването на часовника ще се осъществява от мрежов трансформатор ще трябва да се вземат специални мерки за неговото екраниране (или екранирането на тръбата) защото иначе ще се получи люлеене на изображението. Те за това в повечето случаи в осцилоскопите са в ламаринен кожух тръбите. Относно яркостта - обикновено при изписване на такива изображения трябва по-голяма яркост защото лъча трябва да „освети“ по-голяма площ по екрана за единица време спрямо изписването само на една линия при осцилоскопа.

[Pichaga933]

DC-DC повишаващи модули, умножители на напрежение итн, може да изкараш цялото захранване от обикновен лаптопски адаптер 19в. Имаше един любителски лампов осцилограф  с 4 лампи изграден само на импулсни модулчета, жалко че му свалиха сайта, схемата на захранването беше интересна и пак с такава малка тръба.

[Pichaga933]

А всъщност има бекъп:

http://g4oep.atspace.com/toycro/toycro.htm

Виж как му е направил захранването, то и останалото може да ти свърши добра работа.

Външно му подава май към 18в от Лаптопски адаптер и толкоз, никви магнитни полета и тн...

И след като не е за Аудио си е напълно разумно решение.

[Pichaga933]

+ подробно описание как да си направиш  инвертор от да кажем 12 -18 в , на каквито напрежения са ти необходими за ламповата схемка, пълно инфо:
Вторичната в горните постове  е изпълнена с първичната и тези схеми към нея.

И както казва един писклив Тубер:  and Bob's your uncle... 

http://g4oep.atspace.com/converters/converters.htm

[didov]

Благодаря Ви за отговорите. Да разясня някои неща във връзка с часовника. Направих проби за захранване на тръбата, да видя как стоят нещата с изображението. Както ONZI каза, захраних тръбата с високо, пластините "Х" и "Y" са на късо, получи се петно с размер около 6-8 мм, напрежението е около 280V за анодното нарочно го намалих за първоначален тест. После вдигнах високото до около 320V, петното намаля на около 2-3 мм. Центъра не беше центриран, а избягал леко в дясно. С фокуса, петното се изчиства, но е леко разтегливо - не е един вид точна точка. Подадох и другото напрежение от  20 до 60V  на "Х" и "Y". Получиха се линиите, но не са точно опънати, а леко изгърбени. Плочите "Y" са по чувствителни и им трябва по ниско напрежение от плочите "Х". Както Origo написа, за променливия трансформатор е така. Направих една грешка, колегата ONZI ми изпрати тръбата, комплект с магнитния уловител - представлява ламарина с формата на тръбата. Но имаше и едни шпилки за захващане и да ми е по лесно махнах шпилките и ламарината. После върнах отново кожуха с ламарината и линиите са поопънаха. Има подобрение с кожуха. Понеже не искам да избързвам, ще направя един генератор за да ми покаже някаква форма на екрана, за да мога по точно да се настои всичко както трябва. Да има по добра ориентация за "Х" и "Y". Виждам ,че високите напреженията не са както трябва, минусовите също. Реално с изчисленията за делителите се получават разминавания, после и една програма за изчисленията и с нея има разминване. Цял ден си правих експеримент за променливо и право напрежение за отопление на тръбата. Оставям напрежението да бъде 6.3V, както е по каталога. Макар да нямам много визуални линии на екрана, се вижда че е по добре с право напрежение. Направих и два опита за право напрежение, единия път го направих с линеен изправител с LM317, като имам възможност да коригирам леко напрежението. Другия опит е от импулсно захранване с филтър на изхода. Погледнах на осцилоскопа какво се вижда на извода за отоплението. Не ми хареса какво излиза от импулсното, с LM317 e  по добре, консумацията ми е 280ma. Стигам пак до този въпрос, как е по добре за катода да бъде свързан? Отделно или единия край на отоплението. ONZI, написал си - Резистора катод отопление го слагат против пробив между катод и отопление. За кой резистор става дума? Понеже нямам много изображения на екрана, не мога да преценя как е по добре реално. Има и други проблеми с програмата, както написа Origo за модулацията. При изчертаване на стрелките и тяхното преместване във времето на отместване за секундата, има вероятност да има "промазване" или замазване, когато секундарника се отмества. Но същевременно трябва да се вижда как се застопорява при удар от една секунда на секундарника. Както се вижда на механичен часовник. Писах на един руснак, който е правил такъв часовник, в руски форум, във връзка с програмата. Отговори ми ,че стрелката на секундарника трябва да бъде изчертана възможно най-тънка на екрана. Опресняването от 50 Hz го вкарвал в програмата. Целта била като свети една лампа или лампи на тавана и гледаш екрана, да не се виждат премигвания. Pichaga933, не ми харесват по простите импулсни. Имал съм проблеми с тях. Поне трябва да има обратна връзка от изхода, да се следи какво става с изходното натоварване по ток. С развитието на проекта ще започна да слагам снимки и схеми.

[ONZI]

Ето въпросният резистор как е свързан между катод и отопление.
https://www.google.bg/search?q=%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5+%D1%8D%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%BE+%D0%BB%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B0%D1%8F+%D1%82%D1%80%D1%83%D0%B1%D0%BA%D0%B0&client=firefox-b&sa=X&dcr=0&tbm=isch&tbo=u&source=univ&ved=0ahUKEwjtlIP8xrXaAhXnF5oKHScGB9YQsAQILg&biw=1280&bih=867#imgrc=BiBWiLvO3Cg2TM:

https://www.google.bg/search?q=%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5+%D1%8D%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%BE+%D0%BB%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B0%D1%8F+%D1%82%D1%80%D1%83%D0%B1%D0%BA%D0%B0&client=firefox-b&sa=X&dcr=0&tbm=isch&tbo=u&source=univ&ved=0ahUKEwjtlIP8xrXaAhXnF5oKHScGB9YQsAQILg&biw=1280&bih=867#imgrc=qlBnLZSUEXxJlM:

Вторият линк има изчисления

[origo]

Гасенето на точката не е необходимо за да не се замазват движещите се обекти, поне не толкова, колкото да не се свържат отделните обекти на екрана. В единия случай все едно като чертаеш изображението не вдигаш напълно молива, а в другия случай го вдигаш. В единия случай всичко ще е свързано едно с друго в реда на изписване (ако е тип векторно изписване). Ако пък правят растер (в което се съмнявам, но не се знае) тогава пък ще виждаш обратните ходове. И така. Относно катод-отопление връзката с резистор наистина е най-добре. Принципно тук при осцилоскопната тръба не би трябвало да има критично влияние върху изображението променливото отоплително напрежение, те тези тръби за такова трябва да са предвидени мисля. Успех!

[ONZI]

Тук страхотно са го докарали на външен вид.

http://www.cathodecorner.com/scra/index.html

[didov]

Напредвам с часовника. Направих основната платка и започнах да поставям елементите. Ще има и едно забавяне оказа се, че едната интегрална схема я няма в България - MX7528JN. CMOS Dual Buffered Multiplying 8-Bit Digital-to-Analog Converter. Tя прави връзката от микропроцесора към буферите на усилвателите за пластините  "Х" и "Y" Правя и едни проби с импулсно захранване да получа +350V, минус 380V. Ще има още един канал води се - blanking amplifier. Той участва в запушването на 
яркостния сигнал за да не се получават негативни ефекти от замазвания. Става малко по сложно защото трябва да се вкара в програмата управлението на канала /blanking / за да  се получи синхронизация.