Що е то ''лов на лисици''?

[Кръстан]

Здравейте!

В аматьорските списания от едно време (примерно 70те години) периодично се срещат материали за радиолюбителския спорт ''Лов на лисици''. Може ли някой с практически опит да разкаже нещо за това животно? 

Поздрави и висока емисия (електронна де).

[ahedproductions]

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%BD%D0%BE_%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BE%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5

Винаги питай гугъл преди всички останали места. Това ѝ е работата на търсачката.

[Laic]

.. да разкаже нещо за това животно? 

Връщаш ме в пионерските години  , тогава, когато юношите не знаеха що е то "херо" и "кока", и др. гадости. Нито пък имаше таблети, РС-та и мобилни мрежи с телефони, с възможности по-големи от някогашна радиостанция "средна мощност".

Тогава имаше "лов на лисици" и "ЛОМ" - така се забавлявахме. ahedproductions е дал линк, който дава добра представа за този спорт. Само са пропуснали да обяснят, че на приемниците им викахме "пушки".  Не мисля и, че всички предаватели предаваха на една и съща честота. Съдя по това, че на "пушките" си правехме скала - залепен бял лист, на която да се отбележат позициите/честотите на различните предаватели. Първите, мисля, 5 минути работеха всички предаватели едновременно, а после всеки от предавателите работеше по 1мин и след това млъкваше за 4мин. - за това се носеше и компас. Още на старта /масов старт/, когато работят всички предаватели, пеленговаш всеки един по отделно, отбелязваш го на "скалата" на пушката и срещу всяка отметка записваш азимута "по компас". След това - тичаш, или по слушалки докато работи предавателя, или по компас когато спре,  много тичане, ама много, сред коприва, трънки, локви и глогинки.

P.S. "ЛОМ" - Летен Отбанителен Многобой

[Vaklin]

Статията, която е дадена по-горе, е за "новите" правила. Те се появиха заедно с отлива на желаещи да се занимават с този спорт. Първоначално предавателите си бяха на различни честоти (фиксирани), като можеше да си ги отбележиш на скалата. Не ставаше да са на една честота, защото можеше да им се разбягат часовниците и да започнат да се застъпват. Имаше радиоконтрола, която следеше дали всички предаватели предават в своето време. Приемниците на три и половина (мегахерца) бяха с феритна антена (азимут) и щирка (лице/гръб). На 144 бяха с 3-4 елемента yagi. Трасето беше с ясна дължина, която се задаваше от правилата и възрастовата група. Обаче, като не уцелиш правилния вариант (последователност на обхождане на лисиците), то нямаше как да финишираш в контролното време с всички предаватели. На много турнири се взимаше медал отборно, стига и тримата да са в контролното време и да са с всички предаватели. При старите правила печатът се закачваше на антената на предавателя и нямаше никакви други обозначителни знаци. Имаше съдия до него, но той седеше на някакво разстояние и ти записваше номера, като види, че си намерил предавателя. Двойно счетоводство. И още много в този ред на мисли.

И т.н. Едва ли ще може да се възроди като спорт...

[Кръстан]

Мм, интересно е. Благодаря за отговорите. Винаги бих предпочел да чуя какво могат да кажат хората имали вземане-даване лично с тези неща. Някакви интересни случки. Любопитни факти, изцепки, майтапи и т.н.. 

[Кръстан]

А кой се е заниммавал с обезпечаването на материалната база? В смисъл кой е правел предавателите и приемниците? Имало ли е някакъв вид контрол върху самоделните конструкции? Ползвали ли са спортистите един вид допинг? Т.е. дали са ползвали непозволени средства?

[Vaklin]

Попитай примерно след десетина години и ще ти разкажа най-различни неща:
- как се става световен шампион;
- как се става заслужил треньор;
- как се взима медал с консерва в ръцете вместо приемник;
- как се взима първо място от девойка, която вижда този спорт един ден преди старта;

Изобщо, това е по-скоро логически спорт, отколкото силов. Силоваците винаги даваха посредствени времена. Организация на времето и силите, като се съобразят с терена. Внимателно анализиране на картата. Пример. Лисицата на 3.5 да кажем тежи 5 килограма с пакета плоски батерии. Съдията на лисицата е стар и уморен от живота човек. Лисицата трябва да е на безопасно за състезателите място, че има и нелепо загинали. Съдийте ги разкарваха с джипка, но тя предпочиташе да се движи поне по земен път. С много внимателно анализиране на картата се получаваха вероятните места, да кажем с радуис от 100 метра. Имаше и норматив за минимално и максимално разстояние между лисиците, както и за цялото трасе. За сериозните турнири се гонеше максимум, за да се избегне инвариантност в обхождането на лисиците.

Та, карт, компас, мислене, преследване на предна група, прихващане, ползване на пътища вместо трънаци и канари ... и си напред с материала. Наука си е, както и всичко друго.

[lz2xl]

Материалната база я осигуряваше ДОСО.Имаше такава организация Доброволна организация за съдействие на отбраната.Предавателите си ги правехме в радиоклубовете,приемниците също.Имаше знаещи и можещи хора тогава.Спас Делистоянов промерно,имаше и такива които бяха шампиони като Кръстьо Андонов.който между другото е и член на форума ни.LZ2AB и още неколцина тук дето или не са чели темата или си мълчат от куртоазия Допинга имаше и се казваше младост и мерак.Най силния допинг В тоя спорт освен да бягаш като горски елен се иска и да мислиш,да имаш познания по топография,радиотехника и голяма интуиция.Непозволени средства,ами ползваха се,един хубавец си беше сложил лисицата.т.е. предавателя под един далекопровод и накара отборите да обиколят няколко часа и да го псуват с всичка сила  Тогава на спорта се гледаше много по различно....не като онази приказка..като някой спортисти сега

[Vaklin]

А кой се е заниммавал с обезпечаването на материалната база? В смисъл кой е правел предавателите и приемниците? Имало ли е някакъв вид контрол върху самоделните конструкции? Ползвали ли са спортистите един вид допинг? Т.е. дали са ползвали непозволени средства?

1. ДОСО, после ОСО чрез радиоклубовете. На доброволни начала.
2. Не, контрол над приемниците никога не е имало, а предавателите бяха собственост на радиоклубовете. Те бяха на фиксирани честоти. Е, и тук не е минавало без издънки де. Слагаш си го в гората, за да тренираш, а чичко милиционер ти го прибира.
3. Всички средства бяха позволени, но да, ползваше се.

По едно време се правеха полеви състезания на къси вълни с маломощни предаватели. Беднотора като мен и аверите от клуба ходехме с лисици и приемници за лов на лисици да участваме. Деца на по 13-14 години, ама меракът беше огромен.

[lz2xl]

Vaklin-е прав си, да добавя само че когато вече стана ОСО и военни пенсионери завзеха ключовите позиции се разкисна всичко. Даже имаше и такъв лаф ОСО...организация за стари офицери аз не искам да обидя никого, но вече не беше същото. Казармено мислене където хората ходят доброволно само развали нещата. Поне във Варна стана така. После когато станаха ОВТПН съвсем се разкисна всичко и вече никой не ходеше по радиоклубовете..прогониха хората. Времето когато беше ДОСО остана златното време за българските радиолюбители. Приемниците по правило си ги правеха сами, предавателите бяха или самоделни по няколко одобрени схеми или радиостанцията Р104.
http://www.rw6ase.narod.ru/00/prper/r104.html

[Кръстан]

Като цяло последните години много се затрудни за младежите възможността да се развиват в посока на радиоелектрониката. Аз например в началото на 2 000 години нямаше с кого да комуникирам и да обменям информация за радиоелектроника. Само добре, че по библиотеките имаше много литература по въпреоса. И един техник от едно време в градчето имаше. Много му досаждах  Всичко стана супер комерсиално сега. Трябва да имаш роднини да речем техници или инжинери да те насочат. Иначе просто няма откъде да разбере човек, че съществува такова нещо като радио хоби или аматьорско радио.

[Vaklin]

Младежите имат възможност. Младежите нямат желание. Някога, за да си свободен от мама и тате и да пощипваш "какичките", се изискваше да ходиш по лагер-школи, турнири, окръжни и републикански състезания. Другият мотив бе, че наградите бяха предметно-парични. По едно време даваха 60 лева за първо място. Поне това съм запомнил. Свет пари за онова време за хлапе. И не само за радиозасичане, Състезания на КВ, на УКВ и т.н. Наситен спортно-състезателен календар. Във Враца си имахме постоянен републикански шампион по радиозасичане, хващахме по някое място на някой турнир, както и по състезанията на КВ и УКВ, всяка година лагер-школа на Леденика и т.н.

А сега пиклите са достъпни на цената на една посредствена водка в посредствена кръчма. Кой ще е луд да се поти?

[ahedproductions]

Ahedproductions ако обичаш може ли да не ме учиш кой за какво да питам! Благодаря. Подобни съвети като твоите са обидни, защото са един вид ниска оценка на интелектуалните способности на събеседника. Бих ти дал съвет да намериш в гугл какво означава думата форум. Айде без да се обиждаме!

Явно са ни се разминали разбиранията за естеството на въпроса. Не съм имал намерение да обиждам. В този форум съм отговорил на 1000 въпроса, на които е можел да отговори и гугъл, като повечето са били от вида "какво е това животно". На много хора им е много по-лесно да питат и да чакат някой да им поднесе отговора ясно и наготово без въобще да си направят труда да потърсят сами, без въобще да си дават сметка че всеки отговор изисква време и усилие. Това, че ти не си от този вид и че въпросът ти крие жив интерес и желание за научаване на подробности е прекрасно. Не съм искал да ти засягам гордостта, тъй че извинения от моя страна! 

[shri]

Да и аз да кажа понеже бях един от последните активисти на Варненския радио клуб. LZ2KVV.Ако я помните. Така както каза Асен на края никой не идваше в клуба. Бяхме 3-4 мераклиите. И преди всеки турнир аз правех профилактиката на апаратурата. Обикновено батериите изтичаха на предавателите. Понеже след всеки лов се хвърляше всичко в един склад и така престояване до следващия сезон. Като наближи и Христо Илиев ми връчваше ключа и един поялник и каквото можеше се оправяше. Приемниците бяха с А244 помня, предавателите бяха кварцови на фиксирани честоти на 3,5Мхц банда. Имаше малко ттелки дето правеха телеграфния текст дето лъчи и един съвсем прост предавател транзисторен. Сигурно не повече от 1-2 вата беше. крайния беше нещо пластмасово с дупка като 78хх корпус ТО92 ли се казваше не помня. По някога лапитиите чупеха антените, потенциометрите. Току като падне по някои чукари спре някой кварц. Но всичко се оправяше. Имах голям мерак тогава. Това е както каза Асен мерака беше допинга и удовлетворението, че съм успял да открия и поправя проблема.

[Кръстан]

Младежите имат възможност. Младежите нямат желание. Някога, за да си свободен от мама и тате и да пощипваш "какичките", се изискваше да ходиш по лагер-школи, турнири, окръжни и републикански състезания. Другият мотив бе, че наградите бяха предметно-парични. По едно време даваха 60 лева за първо място. Поне това съм запомнил. Свет пари за онова време за хлапе. И не само за радиозасичане, Състезания на КВ, на УКВ и т.н. Наситен спортно-състезателен календар. Във Враца си имахме постоянен републикански шампион по радиозасичане, хващахме по някое място на някой турнир, както и по състезанията на КВ и УКВ, всяка година лагер-школа на Леденика и т.н.

А сега пиклите са достъпни на цената на една посредствена водка в посредствена кръчма. Кой ще е луд да се поти?

Така си е. По-добре няма как да се изкаже.