Усилвател PCL86

[origo]

Ето схемата:



Умножителя на напрежение x4 има 4 кондензатора. Първите два C2 и C3 се зареждат до пиковата стойност на вторичното напрежение или около 68 волта. Другата двойка C4 и C5 се зареждат до два пъти пиковата стойност на вторичното напрежение или около 135 волта всеки. Общо изходното напрежение под товар ще е някъде около 270 волта при 48 волта вторично (достатъчно за +240 след стабилизатора с разумен запас). Ако купиш трансформатор с 2х30 волта вторично (има от 18 ватовата версия) ще имаш под товар вторично от порядъка на 320 - 330 волта на изхода, достатъчно за да може след стабилизиране да имаш 280 - 300 волта примерно с добър запас върху стабилизатора за промяна на мрежовото напрежение.
Предимството на предложения умножител е, че пулсациите на изходното напрежение са с честота 100 херца. Може да се каже, че работата му е максимално близка до тази на обикновен изправител с капацитивен товар.
C1 служи за потискане на звънтенето на вторичната намотка при запушване на диодите. Практически може и без него.
T2 трябва да бъде оразмерен за напрежение приблизително входното минус напрежението върху ценерите. Трябва да се има предвид че все пак за кратък момент от време по време на включване е възможно върху него да се приложи по-високо напрежение ако константата на зареждане на C7 е по-голяма от константата на зареждане на изходните кондензатори от умножителя. Това е малко вероятно, така че и за двата случая би трябвало KSE350 да върши работа.
T1 и T2 формират източник на постоянен ток за опорния клон. Неговата стойност може да се регулира в зависимост от мощността на използваните ценерови диоди и усилването по ток на крайния транзистор. За тока който е оразмерен в момента 2.5 милиампера е за 500 миливатови ценерови диоди и относително малък товарен ток (12 милиампера). При по-големи товарни токове може да се наложи да се увеличи този ток. Тогава обаче може да потрябва радиатор на KSE350 което не е проблем. Може да се монтира на радиатора на крайния транзистор, тъй като е в изолиран корпус.
Резисторите R1 и R2 осигуряват постояннотоковия режим на генератора на ток. Поставени са последователно два броя заради максимално допустимото работно напрежение на резисторите от тази серия (в случая около 250 волта).
Ценеровите диоди в момента са за изх. напрежение 210 волта. За по-високи изходни напрежения съответно могат да се поставят различни (повече на брой) ценерови диоди.
R4 и R5 предотвратяват евентуални осцилации в емитерния повторител реализиран с T3.
Горе-долу това е, питай ако има нещо неясно в оразмеряването на схемата и подбора на елементи. Успех!

[lz1tka]

Благодаря origo,схемичката е проста и вече начертах платката.Чакам елементите и почвам монтажа.Добро описание на процесите,направо я качвай с описанието на страницата! .Следващия мой умножител,вероятно ще бъде 1200-1400 В.

[lz1tka]

Крайния резултат по схемата на  origo за захранването на RIAA.
За любителите на гетинакса,платката е в архива.
Имам доста от старите български кондензатори,трябва да се ползват .По схемата 6бр. 330мф/63в и 14бр.100мф/63в.Останалото е по схема, освен добавения един гасяш резистор 220ко/2w паралелно на изходящите 270в.

[lz1tka]

Схемата е преработена към Пиколо.Има РИАА предусилвател с ecc85.Напряжението е около 300 в от трафа.Аудиото е чисто но се получава заглъхване.И на двата канала едновременно звука намаля,понякога дори изключва.Няма самовъзбуждане или странични шумове.При предишната схема с обратната връзка нямаше такъв проблем.Няма подскоци на напряжение в мрежата(около 207в,зима е все пак).
Захранването на Риата е взето от акордския траф заедно с отоплението.Определено без обатна връзка мощноста намаля,но качеството се подобри.Пропадането на аудиото е непрекъснато.Не се влияе кой знае колко от входящото ниво.

[Pichaga933]

Промените са с червено.

Макс входа на на триода  е 1.5в, сигнал не го превишавай

После му забоди 1кхз с 1.5в размах и виж дали не клипва  триода,  и пентода като гласиш катодните резистори по-добре сложи жични тримери по 2W за настройката на катодните резистори  и после заменяш със тойността на която си настройл с постоянен хубав карбонов резистор за предпочитане старо производство.

Директно бодеш едната сонда на осцилоскопа  зад прехвърлчщия 100нано а другата сонда на вторичната на изходния трансформатор, после подаваш  синусоида 1к с 1,2в-1,5в размах и почваш да въртиш  катодните потенциометри и  решетка мас апотенциометъра на пентода, докато нагласи идеална форма без клип- става за 5минути макс.

Добаваил съм ти от 1 ва решетка към маса 470к на триода  да е стабилна решетката и да не се влияе входа от възможни прекъсвания на потенциометъра.

Променил съм ти  Анодния резистор на триода- 120к трябва да е !!! Тествано смятано и тн... Пробвал съм и с 68к както го дават производителите и с тотално различно катодно съпротивление, но пентода не можеше да поеме сигнала размаха беше прекалено голям. Но може да тестваш ако искаш де. Внимавай за напрежението анод-катод на лампата да не превишиш спецификацията.

Добавил съм ти 1к на 1ва решетка на пентода - да не се възбужда. Тествано смятано и тн...

Зайграй се ако искаш с 680/470/330/220к на 1 ва решетка на пентода  към маса, да орежеш ниския брум ако има такъв и да промениш колко е отворен входа на пентода. може и тука да сложиш потенциометър , за да за да ти е бърза и лесна настройката

ПП НА триода ако ти се вижда претруана схемата може да направиш друг номер, да го закактодш директно без резистор, да махнеш решетъчния към маса, а входа на 1-ва решетка да го направиш през  презареждаема батерия 1.5 в с (-) към решетката и през нея да подаваш сигнала. Така обаче ще ти остане само анодния резистор с който може да настройваш тока и напрежението през лампата. Според Милен това е най-чистия начин да подаваш звук на тая решетка. Може директно него да си го питаш за схема, той има най читавата вариация на пиколото, аз я загубих някъде
https://bgaudioclub.org/member.php?645-mbg

[origo]

Това нещо като ефект с пропадането трябва да го запишеш да се чуе, така не мога да си го представя. Не разбрах крайното стъпало винаги ли го проявява като ефект, или като му закачиш RIAA схемата преди него? Ако е от RIAA то нея с кое захранване я захранваш? Премери ли да не се е възбудил нещо стабилизатора и да варира анодното напрежение? Защото и на двата канала едновременно това е много съмнително. Премери дали всички напрежения са стабилни.
Милен с батериите сме го научили, това не означава че всички мислим като него. Това са субективни неща, аз лично не обичам в схема захранвана от мрежата да имам батерии. Който чува разликата нека ги ползва, аз не я чувам .
Резистора последователно на първа решетка на пентода е задължителен. Но нека не е 1к а да бъде 12к. Не се притеснявай - няма да избягат високите никак даже.
1к по същия начин последователно на първа решетка на триода - задължително!
Другите режими по-нататък. Но от опит - в триоден режим на крайната лампа, оптималния ток с пирински траф е около 25 милиампера (да малко е и мощността е малка, обаче само така клипва симетрично).
Успех!

[lz1tka]

Това нещо като ефект с пропадането трябва да го запишеш да се чуе, така не мога да си го представя.

Пробвах с Риата,днес ще тествам без него.Ще го запиша.Интересното е че първата минута след загравянето на лампите всичко е наред и после се почва заглъхването.Както писах качеството е добро.Бръм има дори и с дадено отопление на маса.Но той се чува само когато долепиш ухото.

[origo]

Брума само с крайното стъпало ли го има или когато е закачен и предусилвателя (RIAA) отпред? 4-то краче ли си заземил? Има ли го преди да са загрели лампите непосредствено след включване? Може да е проблем в опроводяването и екранирането на монтажа. Може да е от пулсации на анодното. Има от къде да е.
Относно заглъхването - премери анодното напрежение след стабилизатора като започне да заглъхва дали стои стабилно, няма причини да не стои естествено де, но все пак. Това заглъхване на двата канала едновременно намирисва на проблем със захранващото напрежение, няма как иначе да се обясни едновременното явление в двата канала.

[Eltehno]

Правил съм го Пиколо-то поне 4-5 пъти. САМО по оригиналната схема. И винаги ми е тръгвал без проблеми, с различни изходни трафове. С Акордски, с Пирински, с някакви пак от радио но на двоен Цкор ... винаги без проблеми. Най-добре звучи с Пиринските трафове.
Разбира се и лампите трябва да са нови или поне с добра емисия.

[lz1tka]

Проблема се оказа в РИАА.След като махнах 300в захранване от акордския траф и включих след филтрация умножителя на напряжение,всичко си дойде на място.Оказа се тока на лампите бе с 3ма повече.Свалих напряжението с две отделни съпротивления(4,3ко) за всеки канал и чудото свирна нормално.По схемата е дадено 175 в на анода,при мен заглъхването спря при 150 в.Сложих четири чисто нови ECC85 и ECL86 и звука грейна!.
Остават малко козметични промени по външния вид и готово....
Малко грозно чертане в паинт но е понятно.

[Pichaga933]

 Много добре изглеждат в тия в тия кутийки, сега може да направиш още една кутия със слушалков усилвател в нея , примерно с PCC88   

[NHB]

Проблема се оказа в РИАА.След като махнах 300в захранване от акордския траф и включих след филтрация умножителя на напряжение,всичко си дойде на място.Оказа се тока на лампите бе с 3ма повече.Свалих напряжението с две отделни съпротивления(4,3ко) за всеки канал и чудото свирна нормално.По схемата е дадено 175 в на анода,при мен заглъхването спря при 150 в.Сложих четири чисто нови ECC85 и ECL86 и звука грейна!.
Остават малко козметични промени по външния вид и готово....
Малко грозно чертане в паинт но е понятно.

Здрасти,
Не знам дали осъзнаваш, но коригираната схема, както си я дал, всъщност не се различава от началната. Просто си променил стойността на анодните резистори от 20 на 24 кОм. Така, освен че намаляваш малко анодното напрежение, увеличаваш и усилването на схемата. Доколкото разбирам, заглъхването е било причинено от прекалено голям аноден ток на триодите. При недостатъчно загрели лампи е свирело добре, но с пълното загряване е идвало и заглъхването. Много е възможно да ти е по-голямо от нужното отоплителното напрежение за триодите, особено ако ги захранваш с отделен трансформатор, отоплителната намотка на който е сметната да захранва повече отопления едновременно. Друг начин да понижиш анодния ток е като увеличиш стойността на катодните резистори - примерно от 300 на 400 Ом

[Pichaga933]

@ origo, момента със симетричното клипване също може да се избегне, като резултат звучи малко -по добре , но е по-тих. Относно резистора който препоръчваш в решетката на триода, мислех да му го напиша, но при хубави лампи триода е стабилен и без него, виж ако са Telam  задълже един резистор и там, че много се възбуждат тия, коетоако е с голяма стойност съпротивлението до някъде решава проблема и с източниците с по високо ниво ако не се лъжа по вах се ходеше по 1,2в кривата на тоя триод . С тунгсрам съм тествал  такъв резистор и не ми харесва на звук, ама съм да седна да търся аудиофилски резистори за схема с изходни пирински трафове вече е прекалено...Та , абе въпрос на ситуация е тоя резистор в решетката на триода, за това писах и за Батериите, щото излиза като най-чист вариант и от гледна точка на Триода, всичко по него се чува, особенно ако му боднеш един електролит в катода звука става тотално мазало, а там даже подбирах и експериментирах с много марки и капацитети + шунтиращи или без такива, в общи линии всичко съм пробвал за да докарам кристален звук в триода, учудващо много добър резултат постигнах със стари червени светодиоди в катода на триода, някакво антично соц производство с медна втулка на тях. Също става и с инфрачервени диоди, е малко се губи визуалния ефект , ама на такива неща внимание не съм обръщал. Сините и белите диоди в катода са пълен отврат, виж зелените стават, ама най добре нос -червени, проблема е че вече даже и в елимекс ги няма.Знам, че ще питаш за характеристики, като ми е възможно ще ти дам 1 брой да го изтестваш ако имащ желание.

[origo]

Ааа, няма да те питам, на ясно съм с какво е добър червения светодиод - има ниско диференциално съпротивление, някои екземпляри го докарват до около 6-8 ома при около 10 милиампера, стойност непостижима за ценеров диод с такова напрежение. Така че може спокойно да ги ползваш. Може да прослушаш и някои от червените продавани в Комет, трябва да ти дам няколко бройки от един модел който при измервания показа най-ниско диференциално съпротивление. А може да измеря и някой образец от тези които си харесал най-много, да видим по-добри ли са, или от същия порядък.

[styrshel]

за това писах и за Батериите, щото излиза като най-чист вариант и от гледна точка на Триода, всичко по него се чува, особенно ако му боднеш един електролит в катода звука става тотално мазало, а там даже подбирах и експериментирах с много марки и капацитети + шунтиращи или без такива, в общи линии всичко съм пробвал за да докарам кристален звук в триода, учудващо много добър резултат постигнах със стари червени светодиоди в катода на триода, някакво антично соц производство с медна втулка на тях. Също става и с инфрачервени диоди, е малко се губи визуалния ефект , ама на такива неща внимание не съм обръщал. Сините и белите диоди в катода са пълен отврат, виж зелените стават, ама най добре нос -червени, проблема е че вече даже и в елимекс ги няма.Знам, че ще питаш за характеристики, като ми е възможно ще ти дам 1 брой да го изтестваш ако имащ желание.

Какво точно означава "мазало" и като е толкова лошо защо в схемите го дават така? Според мен батерия вместо катоден резистор, както и светодиод е по-лошо решение, тъй като и двете са шумяши елементи!