Здравейте! Реших тук да публикувам така озаглавената тема, защото все пак влиза в моята колекция. Но, по ред: други колеги се хвалят с направените им подаръци, то кой ли не ги обича, особено около Коледа? Аз от години не си спомням за такъв и не съм се и надявал, но по празниците идва да ме види моя приятел Коко и ми носи подарък (един вид от дядо Коледа), един радио магнетофон National RQ-120S! Бил предния ден на битака и понеже нищо не си харесал за него, решил поне мен да ме зарадва. Знаеше, че събирам вече само две германски марки, но му се видял много приличен като за 5 лв.и го взел. Каза, че ако не ми трябва ще го изхвърли! И нещо "сработи" в мен и му казах "сакън"! (надявам се, че е позната дума)и си го осинових...
Наистина, на пръв поглед не хващаше окото, много кирлив, но пък комплектен, само едното краче му липсваше, с нормални, поносими драскотини. Но кое ме привлече най-много? Бях позабравил едно гениално решение (според мен) на механизма за смяна на скоростите - със сменяема втулка! По-просто и сигурно решение, здраве му кажи! Спомних си, че това решение през 60-те години се срещаше и при по-висок клас японски магнетофони, но какви модели точно не помня...
Та, полека, четкане, къпане, разглобяване, почистване на целия механизъм (буквално железен), смазване, нов ремък и т.н. Някои може би си спомнят, че му търсех схемата, защото моторчето не искаше да тръгне веднага (тук благодаря и на bojitcko, но румънеца към който ме насочи, така и не отговори). С доста проследяване се оказа, че захранването минава през 4-5 контакта, достатъчно окислени и накрая се наложи разглобяване на моторчето, но тръгна!
Отлях му от епоксидна смола още едно краче, както и дистанционна втулка под лицевия капак и стана прилично.
Впрочем, тук искам да споделя и друго, което ме впечатли в противовес на простото решение за скоростите - превключването от мрежово към батерийно захранване и обратно става с реле с по един НЗ и НО контакт!
И сега влиза в едно кашонче и заминава в таванската стая, където, все пак има и други япончета...