Привет сандъкчии!
След известно затишие предлагам на вашето внимание резултатите от един експеримент.
Всички знаем, че в града е претъпкано с източници на смущения. В повечето случаи това са или неадекватни на стандартите импулсни захранвания, или такива, отговарящи на неадекватни стандарти. Смущенията идват по мрежата и през капацитивната наводка сграда-антена. И докато с подходяща мрежова филтрация можем до значителна степен да потиснем мрежовите шумотевици, то смущенията, които се индуктират във антенните въводи са огромен проблем. В и около всяка сграда има т.нар. шумов облак. Когато опънем приемна антена, дори краят ѝ да се намира на разумните 1.5-2 метра от сградата, въводът винаги минава през облака, покрай стени, през прозорци и т.н. И тъй като дългата жица е високоимпедансна система, каквито са и 95% от входните вериги на сандъците, в него се индуктира цялата тази плява, от която искаме да избягаме.
За щастие има техническо решение - коаксиален кабел. Неговата закрито-вълноводна структура ни позволява да го прекараме от където ни е удобно, разчитайки (ако е качествен!) че безценните сигнали ще си останат в него, а плявата - отвън. Проблемът, обаче, е че този вълновод има нисък разпределен импеданс - 50 или 75 ома, в зависимост от типа кабел. Ако го свържем директно към антената и го заземим в двата края, този импеданс ще шунтира и нея, и применика. В резултат няма да получим нищо на изхода. Ако заземим само вътрешния край, с цел да ползваме кабела като фарадеев кафез, поне предпазвайки от електрическата съставна на шумовите полета, разпределения капацитет на кабела, който може да бъде значителен, пак ще шунтира сигнала до неприемливи нива.
Решението е употребата на съгласуващи трансформатори в двата края - при първия изолатор на антената и максимално близо до антенната букса на приемника.
В повечето случаи трансформация по импеданс 1:9 (отношение на навивките 1:3) е достатъчна, но в някои случай трянсформация 1:16 (отношение на навивките 1:4) дава много по-добри резултати.
Реших да опитам да навия няколко трянсформатора на феритни ядра от различни типове и материали. Пробвах на пръстенче и на 3 вида бинокълчета, като добри резултати получих само с един, бинокъл материла 73 на Fair-Rite. За съжаление анализатора ми слиза до 300кХц, но това не е проблем. Ето и измерванията!
Изходът е натоварен с постоянен резистор 510 ома / 1%, който при 3 към 6 навивки (1:9) би трябвало да ни даде 56.66 ома на ниската страна в идеалния случай.
Както виждате по реалната част (в зелено), резисторът е по-скоро 490,9 ома
. Имагинерната част (в жълто) е над нулата, както се очавка, и показва индуктивния характер на звеното - все пак имаме бобинки на ферит. Но стойностите са съвсем скромни, което издава колко много е подходящ материала за честотите, на които го меря! КСВ също е много разумно.
Хубаво, това измерване показа, че материала е подходящ. Но как ще се представи системата от два трансформатора (по един за всеки край на кабела) и с какви загуби? За целта на тази проверка навих още един и ги свързах един с друг от високата страна, за да мога да ги свържа заедно между двата порта на анализатора и да измеря параметъра S21.
Според мен резултатите са много добри!
Загубите (в синьо) са от 0.4дБ до 0.8дБ, съвсем приемливо представяне! Сега съм пуснал характеристиката до 50МХц. Въпреки нарастването на импеданса там, трафчето е повече от използваемо.
Бинокълчета може да се поръчат от Комет -
https://store.comet.bg/CatalogueFarnell/Product/2120469/ на скромната цена от 1.55лв/брой.
Ето и дейташита на бинокълчето ( FAIR-RITE - 2873000202) -
2873000202.pdf (423.82 kB - свалено 556 пъти.)
Така и би трябвало да изглежда конструкцията при антената!
В следващия пост ще дам и схема на кутийката при антената.