Приставката кандидат за монтиране е от фирма КИПА за приемане в обхвата от 96 до 106 мегахерца. Тъй като мен ме интересува долната половина от УКВ банда първо започвам пренастройка на приставката.
Схемата на приставката има следния вид:
За приемане в долната половина на обхвата първо трябва да се понижи хетеродинната честота чрез завъртане на феритната сърцевина на L3 в посока да влезе по-навътре в намотката. Това става най-лесно като радиоприемника се настрои за приемане в най-долната част на обхвата и сърцевината се върти докато радиостанция с известна честота близка до желаната най-ниска честота започне да се приема. След това трябва да се свият малко навивките на L1 и L2 до постигане на максимално ниво на сигнала в средата на диапазона. За целта се хваща радиостанция с честота близка до средата на диапазона и L2 се свива до постигане на максимално ниво на сигнала, после същото се прави с L1. В повечето случаи въпросните бобини са доста свити още при "заводската" настройка а освен това и не оказват голямо влияние върху силата на сигнала, така че се прибягва просто до максимално свиване и толкова. L4 попринцип не се пипа, тя определя средната честота на изходния диапазон, където е и най-високото ниво на сигнала, ако желаната станция или по-слабата група станции се намира в горната или долната част на скалата на радиоприемника, може да се подобри приемането им чрез свиване и разпъване на L4 там вече се чувства осезаема промяна в силата на сигнала.
След настройката приемам честотите от 91 до 99.1 MHz. Следва изработка на схемата за захранване на приставката в ламповия радиоприемник и свързването й към симетричния вход на радиоприемника.
Захранването на приставката в този радиоприемник може да се осъществи по два начина. Единият е чрез параметричен стабилизатор с резистор и ценеров диод от анодното напрежение а другия е с изправител и филтър от отоплението. Варианта със захранване от анодното отпада, защото приставката консумира около 2-4 милиампера ток, това значи 1 - 2 вата топлина. Първо такава мощност се разсейва сравнително трудно и не е удобно да се монтират мощни резистори, Но втората по-основателна причина е това че ще натовари излишно изправителя за анодното напрежение (в случая селенов пакет) и анодната намотка на мрежовия трансформатор. Затова избрах варианта за захранване от отоплителната верига. Схемата на захранването е следната:
Мостов изправител с капацитивен филтър и транзисторен стабилизатор/филтър. Диодите от мостовия изправител (грец) задължително се шунтират с керамични многослойни кондензатори по 100 нанофарада. Над една определена стойност на мрежовото напрежение параметричния стабилизатор с R1 и ценеровия диод D1 е в режим и на изхода на схемата се подава стабилизирано напрежение (почти) независещо от стойността на мрежовото. Когато мрежовото напрежение спадне под определена стойност параметричния стабилизатор излиза от режим и изходното напрежение започва да спада заедно с мрежовото, но пулсациите остават под 1 миливолт от връх до връх, защото R1, C7 и транзистора T1 започват да работят като транзисторен филтър, или схемата е известна още като умножител на капацитет, защото базовия капацитет се умножава по коефициента на усилване по ток на транзистора. Принципно тази приставка ,макар че в упътването пише че работи с напрежения от 4.5 волта до 12 волта, работи най-добре с по-високи напрежения - над 6 волта. Затова аз предпочетох да нямам загуба на напрежение в параметричния стабилизатор (защото за да се усигури работен режим на стабилизатора в целия диапазон на мрежовото напрежение по стандарт трябва ценеровия диод да не е повече от 6 волтов) това прави около 5.3 волта на изхода на схемата което вече е ниско. Затова в моята схема не съм сложил ценеровия диод, при което схемата работи само като транзисторен филтър и изходното напрежение при номинално мрежово е около 6.8 волта. Това разбира се води до малка промяна на честотата на хетеродина на приставката с промяна на мрежовото напрежение което значи и изместване на станциите и нужда от периодична донастройка на приемника. Обаче тази промяна е много малка в диапазона на изменение на мрежовото напрежение в границите от 200 до 230 волта а тук в апартамента мрежовото е много стабилно за това избрах варианта без стабилизация. Разбира се при употреба на места където мрежовото се колебае често в границите от 165 до 250 волта е адекватно да се сложи ценеровия диод макар че при 160 волта и с ценер и без ценер стабилизация няма да има
. L1 съвместно с C6 има за цел да филтрира ВЧ съставките от комутацията на диодите в мостовия изправител. Индуктивността на този дросел не е критична, но е важно навивките да са на един слой за малък паразитен капацитет. При отсъствие на този дросел се забелязва бял шум модулиран със 100 херца "игли" при разстройка на по-слабите станции което никак не е приятно. Може вместо дросела да се постави съпротивление 10 - 47 ома но не съм пробвал дали е ефективно. R2 предпазва транзисторния филтър от самовъзбуждане. Транзистора T1 може да бъде всеки npn транзистор с общо предназначение и усилване по ток над 300.
Изпълнение на захранването:
Поради достигнат максимален брой на прикачените файлове ще продължим в следващото мнение.