Unitra G601A - ремонт и обсъждане

[kolev]

От известно време насам се сдобих с грамофон Унитра G601A. Не е точно това което търсих, но може да се приеме че е почти същото. Може да мине за елемент от родния HI-FI комплект Студио 2, което много ме радва. За всеки случай темата ми в раздел купува и продава е още активна току виж изскочило нещо. Но както и да е, комплекта Студио след време, в друга тема с целия си му блясък. Сега да обърнем внимание на грамофона. По мойте критерии шасито е доста добро - тежък лят алуминиев платер, S - образно рамо с антискейтинг и регулиране на натиска, магнитна доза MF 100 по лиценз на Тенорел до колкото успях да прочета из нета. Но както знаем винаги има едно "Но". Нещата които ме учудиха са няколко. Първото впечатление ми направи малкия електромотор. Шасито е от 1978г. и си мислех че ше има стабилен и голям мотор. Но доста се учудих когато видях малък мотор като от касетофон. Платера е около два килограма лят алуминии както казах и в началото се усеща как му е трудно. Като тръгне пък има голяма инерция и спира бавно. Следващото нещо което при G602 е коригирано е лампата за стробоскопа. Намира се точно под дозата и когато дозата е в крайно дясно положение се вкарва в сигнала един "бъззз" шум. Третото слабо място е черната полиетиленова пластмаса на която е закрепен микролифта. Спукана е и от двете страни където има завит микровинт - и от към основата на рамото и там където се захваща механизма за микролифта. Това са често срещани проблеми които се обсъждат нашироко из интернет пространството и се предлагат методи за тяхното решаване. След това кратко ревю ще ви изложа какво аз направих, какво мисля да направя и какво няма да направя в грамофона. Както при всички мои реставрации и ремонти държа да има максимална прилика с оригинала и минимално вмешателство и минимално наличие на нови елементи. Грамофона ще се използва по предназначение, така че тук ще направя някои компромиси за да може да си изпълнява функциите и да работи както трябва. Веднага казвам какво няма да махна и това е газоразрядната лампа за стробоскопа. Шума от нея никак не е приятен, но при просвирване на плоча той не се чува осезаемо. Говоря за началните песни. Шум долавям единствено при поставено рамо в крайно дясно положение на държача. Нямах намерение да бърникам и фоторезистора, но в последствие разбрах че това е голяма грешка. Успях да изровя чисто нов абсолютно същия фоторезистор, кото е стоял само по кутии на тъмно, но и той не покриваше заложените в техническата си спецификация 20 - 30 килоома. Замених го с фототранзистор и бях смаян от мигновенния ефект. Фототранзисторът е някакъв стар от българско флопи дисково мисля че беше. Другия проблем който имам за решаване е потенциометъра за донастройка на оборотите - не работи. Търсих из съкровищата, но 2,2 килоома не мога да намеря. Намерих един 1 килоом и един 10 килоома и утре ще пробвам как се държи с тях. Говоря за потенциометри които са със същата дължина на оста и със същия размер. Може и да имам 2,2 килоома ама като е с дебела и дълга ос не ми върши работа.
Бях се заел да сменям и електролитните кондензатори по платката, но като почнах от най-малкия кондензатор и щом с 30 ватовия поялник се отлепиха пистите се отказах от смяната им. Следващото нещо е ремъка. Излишно е да казвам че е напукан и разтеглен и не става. Пробвах с различни ремъци но си иска неговото. Намерих из интернет на цени от порядъка на 20 лева и веднага разбрах че ще се мисли някакъв друг вариант защото 20 лева за парченце гума ми се виждат доста и доставката като сложиш 5 лева и то става все едно си сложил златен синджир вместо ремък  . Пробвам едни работи, ако стане ще споделя как съм го направил. Друго което си мисля дали да направя е да пробвам от алуминии да изработя нова пластина така да я нарека за микролифта. Лошото е че ако направя нещо и искам да го сложа трябва да разглобя рамото, а не ми се рискува да го бърникам. И накрая да попитам нещо - нормално ли е единият от транзисторите на платката да грее доста. Говоря за транзистора в металния корпус. Като поработи малко и го пипна трудно си задържам ръката върху него. Ами това е за сега. Надявам се темата да е интересна и да стане добра дискусия. Ето и няколко снимки за онагледяване на разказа ми.

[ontheroad]

Браво за ентусиазма! Този модел е добър вариант за експерименти поради тежкия платер и приличното рамо. Ремък може да потърсиш в магазинчето на ул. Цар Самуил, до Женския пазар в София, на народни цени.
Успехи!

[origo]

Здравей! Честито за придобивката! Това е един от най-добрите соц грамофони. Аз лично съм фен на марката и на грамофоните ѝ и основния ми грамофон в момента е G-602 именно от Студио 2 но значително подобрен от мен.
Важно е да уточниш дали платера е балансиран - т.е. дали има отдолу отнемане на материал с диаметър около 1см. Моят е балансиран, но съм виждал G-601 на които не е. Другото е лагера на платера - на моя G-602 е в брутално добро състояние. Хлабината е нищожна, на практика влиза като по релси. На една G-601 обаче с която се сдобих има солиден луфт, направо е готов да хлопа. Това също е важно!
Сега относно ремъците - потърси, потърси па накрая ще купиш „златното синджирче“ както направих аз преди 3-4 години защото такъв ремък в българия НЯМА! Е, във Викиват сега имат ремъци може да потърсиш там, аз там не съм търсил, но всички баби, симеоновци и подобни из софия съм ги обиколяли 10 пъти и няма. Май само в Йо мюзик има обаче цената е пак като за „златно синджирче“.
Колега от форума си спомням че казваше че бил пригодил на такъв грамофон квадратен ремък от касетофон, така че ако намериш подходящ размер, може и да стане за известно време да закърпиш положението.
Следващия проблем с грамофончето е електромотора - но не мощността или размерите а вида - постояннотоков мотор. Това си има и своите предимства разбира се - внася много по-малко брум и румпел от традиционен асинхронен или синхронен променливотоков мотор, обаче както знаеш управлението на постояннотоковия мотор за да работи с постоянни обороти е трудно. В случая още повече се затруднява работата от това че обратната връзка не е оразмерена добре и в повечето случаи се получава непрекъснато колебание на оборотите, тъй като тежкия платер закачен към мотора с ремък се явява звено от втори ред и трябва функцията за регулиране да е по-сложна от обикновения пропорционален регулатор който е реализиран. По този начин регулатора постоянно „догонва“ изменението. В ход е един мой проект за нов регулатор към този мотор (чисто от спортна злоба) който да използва различен закон за регулиране и съответно да елиминира този проблем с люлеенето, който иначе си е нелечим. Иначе мощността на моторетката е достатъчна - за какво ти е да тръгва по-бързо грамофона, важното е че се постига установен режим. Тока на мотора е умишлено ограничен за да не се размагнитва статора при потегляне от прекомерен ток. То повече не е нужно като мощност - започва да приплъзва от към ремъка.
Следващия проблем на регулатора е зависимостта на оборотите от температурата вътре в грамофона. При настройка „на студено“ след 40 минутна работа вече оборотите по стробоскопа се вижда че са доста в страни от истината - в същност около 3 - 4 процента. Аз направих някои конструктивни модификации по платката на регулатора на моя грамофон с което намалих максималния ход на оборотите при загряване до под 0.3% от номиналната скорост, което вече е МНОГО задоволително. Ето може да разгледаш тази тема, в нея съм описал какво съм направил:
https://www.sandacite.com/forum/index.php?topic=6962.msg48793#msg48793
Иначе транзистора който си забелязал че грее - нормално е. Това е регулатора за електромотора и това да пари на пръста след 3 секунди задължане е чудесен режим - означава че температурата на корпуса е под 60 градуса а на кристала вероятно под 70, транзистора ще годиняса. Аз го замених с друг на радиатор, но това е тотално безсмислено.
Пукнатата плочка под микролифта мисла че е от ЦАМ или друга сплав, но не пластмаса, поне така е на моя G-601.
За потенциометъра - слагай 1к и коригирай стойността на последователния резистор в схемата (като казахме схема опитай се да установиш по коя схема точно е реализиран твоя екземпляр защото са няколко разновидности).
Глимката - ами разбирам те щом държиш на пълна автентичност, и аз държа на такава в повечето случаи, но в конкретния тъй като това ми е основния грамофон не целя автентичност а максимално възможни параметри, та затова съм я махнал и съм я заместил със светодиоди и съответната схема за управление. Хем се премахват каквито и да било проблеми (макщар че на 602 тя е далеч), а като втори ефект се получава убийствено контрастен растер. След като си гледал този с глимката и видиш моя можеш само да кажеш - УАААУ. Това реакцията, твърде годино е .
Относно Тенорелската MF-100, не е лоша доза, но определено не е това което можеш да вземеш днес за същите пари, СИЛНО препоръчвам ако все пак решиш дори само за експеримента да смениш дозата:
http://www.ebay.com/itm/OM5E-Original-Ortofon-Tonabnehmer-System-OM-OMB-5E-5-10-E-PickUp-Cartridge-/380305858002?epid=1207287577&hash=item588bfeddd2:g:EoQAAOSwv0tVN5hN
В момента съм с такава на моята Унитра. Свири та се къса за тази цена, сигурен съм че веднъж ако я чуеш повече няма да си помислиш за MF-100.
Друг проблем понякога при тези унитри е рамото - съмчите от окачването на рамото са не достатъчно еднакви и сферични и ако го натегнеш достатъчно така че да не дрънчи започва да затяга в части от хода, иначе пък дрънчи неприятно. Но един колега Сашо, който участва и в аудио форума се оправи с този проблем, ако имаш подобен мога да ти изпратя линк към темата му. Хубавото на твоето рамо за разлика от това на G-602 е че твоето е със сменяем хедшел, т.е. може да си имаш няколко хедшела с различни дози и да си ги сменяш по-бързо регулирайки само антискейтинг и натиск.
И няма никак да са от вреда снимки „под капака“ да видим какво се случва вътре и коя разновидност в схемно отношение е грамофончето.
На среща съм за всякакви въпроси и срещнати трудности по време на реставрацията. Насреща съм и при желание от твоя страна да направиш от това истински грамофон, пипвайки няколко невинни неща .
Успех!

[kolev]

Благодаря за изчерпателния отговор от страна на Origo. Чел съм темата ти за температурната стабилизация и то повече от веднъж. Доста информация има написано в нея и е страшно полезна. Днес успях да ремонтирам оригиналния потенциометър от 2,2 килоома и за сега не се налага да го подменям. Огънах му малко контактните пера да опират повече в съпротивителния слой и му сложих по стабилна зегерка която да държи оста към корпуса и така се осъществява по-добър контакт. Всъщност оригинално не беше със зегер шайба, а с нещо като месингова шайбичка, но много тънка и веднъж разглобено не държи така добре. И така с оригиналния потенциометър и с фототранзистора който сложих вместо оригиналния фоторезистор нещата си дойдоха съвсем на мястото. За момента го карам с два  квадратни ремъка от касетофон и върви много добре. Стробоскопа държи стабилно след първоначална настройка. Забелязвам само че ако превключа от 33 на 45 оборота си иска настройка на новите обороти, а ако после пак върна на 33 съответно пак трябва да се върти пич контрола, но не е болка за умиране. Аз възнамерявам да го ползвам главно на 33 оборота. Така че с ремъка проблема за сега е решен. И като е читав ремъка разбирам че си прав за големината на мотора. Всъщност си е достатъчен и си тръгва нормално и полека.
 Пробвах някакви работи да режа ремък от вътрешна велосипедна гума, става си но в краищата при изрязването понеже се реже в плоска равнина и след това като се сложи на място се образува леко нагъване. Пак става ама ми свърши гумата и не мога повече да експериментирам за да уцеля точния размер и дебелина.  Мисля си дали не може да се намери някакъв заместител в смисъл от някаква индустриална автоматизация или нещо подобно. Просто трябва да е точния размер. Между другото ако някой знае точната дължина на оригиналния ремък моля да я сподели. Срещнах нещо из нета от рода на 230 милиметра, но старият ми разпънат и напукан ремък е толкова и е хлабав. Може би ще е нещо малко по-малко. А пластината която държи микролифта и закачалката за антискейтинга си е точно пластмаса. Пробвах да я лепя, но пак се пукна. За сега няма да я барам, защото и да успея да направя нова ще трябва да разглобя рамото за да я сложа, а не ми се иска да го пипам толкова надълбоко. Мисля си да подложа на шасито под механизма за микролифта някакво по-дебело уплътнение с двойнолепяща лепенка и така ще го повдигна нагоре и ще може да си изпълнява функцията. Относно лагера, то той е в много добро състояние. Няма никакъв луфт. Сложих му и малко грес и стана съвсем добре. Ами това е за сега. В следващия удобен момент ще направя и снимки. Лека вечер. 

П.П. Платера е балансиран. Има няколко дупки, като от пробиване с дебело свредло, но не е разпробит нацяло разбира се, а само колкото да се отнеме материал и да се балансира.

[origo]

Чудесно точно това са признаците за балансиран платер тези частични разпробивания с голям свредел! Различните позиции на пич контрола за 33 и 45 оборота в минута се коригират лесно. Слагаш пич контрола на средата и от тримерчетата на платката регулираш последователно оборотите за 33 и 45 да са точни след загряване без да пипаш пич контрола. Имаш си две отделни тримерчета за настройка на 33 и 45 оборота в минута. Естествено ако трябва да се получи пълно съвпадение е трудно и рядко се запазва за неограничено време, но така или иначе говорим за съвпадение в рамките на градус завъртане на пич контрола а не някакво драстично различно положение.
Заместител на ремъка няма - за кръглите ремъци става добре с O-пръстени, но за плосък ремък заместител не се сещам. Размера ще ти го кажа довечера като се прибера и проверя колко се водеше.
И все пак вземи една доза Ortofon OM-5e сигурен съм че ще ти хареса. Все пак не тенорелския клонинг е най-важното нещо в тоя грамофон че да го пазиш толкова глимката също не смятам че заслужава това внимание при положение че вкарва чуваеми смущения, следва да измислиш нещо, или пробвай да я екранираш дали ще помогне - под пластмасовата ѝ шапка сложи някаква заземена ламаринка примерно и виж дали ще помогне (надявам се) ако пък не - шитни я и замени със светодиоден аналог. С подходящата схема за управление ефекта толкова ще ти хареса че няма да плачеш за глимката. Аз също съм за автентичните неща и автентичния вид, обаче когато не пречат грубо и дразнещо на функционалността.

[kolev]

Дозата най-вероятно докато не се скапа няма да я сменям, защото тази си е добре. Все пак ако я сменям ще взема тази която препоръчваш, защото друго си е когато нещо е изпробвано предварително. Всъщност не държа чак толкова на лампата. Просто възнамерявам да е част от комплекта Студио 2 и колкото е по-автентично толкова по добре. Ама пък искам и да си го ползвам. То ако е светодиод трябва да свети с определена честота за да се вижда стробоскопа нали? Не става просто със светещ диод.

[bojitchko]

То ако е светодиод трябва да свети с определена честота за да се вижда стробоскопа нали?

Не е поради това, но да не се меся в чужда тема. 

[kolev]

Не виждам какво смешно има. Все пак  доматите не ги ям с колчетата. Ясно ми е че ако се върже на 220 волта директно ще изгори. Имам впредвид че в старите книги пишеше че за да показва стробоскопа трябва да се гледа под лампа с нажежаема жичка с честота на тока 50 херца. Това имах впредвид. Ама не ми дойде на акъла да светна с фенерче да пробвам и за това попитах.

[origo]

Естествено че конкретния стробоскопичен растер който е нанесен на платера на тази унитра трябва да се гледа под пулсираща светлина с честота 100 херца. Няма как с постоянен светлинен поток да виждаш стробоскопичния ефект, то ако беше така цял ден без никакво допълнително осветяване щеше да си виждаш растера.
Ако все пак не е ясно да поясня - стробоскопичния ефект се дължи на факта че за един период на светване и угасване на светлинния източник растера прави точно една стъпка завъртане. По този начин окото вижда растера винаги когато е в даденото положение, а не го вижда докато се извърта от едното в другото положение и се създава илюзията че растера е статичен. Колкото по-кратки са светлинните импулси и по-дълга е тъмната пауза, толкова по-контрастно се вижда стробоскопичния растер. Затова с глимлампата не е много контрастен защото тя свети през по-голяма част от времето. Единия вариант който прилагат любители е да захранят светодиода (светодиодите) от променливото напрежение от трансформатора за грамофона 15 волта през токоограничителен резистор и ценеров диод за 10 волта някъде (разбира се задължително и обикновен изправителен диод за предотвратяване на обратната поляризация на светодиода). По този начин до някъде намаляват времето в което светодиода свети и растера става по-контрастен.
Аз лично също захранвам светодиодите от 15-те волта след трафа, обаче използвам проста двутранзисторна схема която да осъществява запалване на светодиодите само в моментите когато синусоидата пресича нулата. Получавам коефициент на запълване под 10% и растера е МНОГО контрастен! Прилагам схемата:



На схемата се вижда и мрежовия трансформатор на грамофона, като схемата се свързва директно към вторичната му намотка.
С мостовия изправител се изправя напрежението двуполупериодно, като през още един диод се подава на електролитен кондензатор за получаване на филтрирано напрежение. Диода служи за да може напрежението след мостовия изправител за остане пулсиращо а не да се изглади както това след диода.
Това пулсиращо напрежение се използва за отпушване на първия транзистор. Само при преминаване през нулата транзистора се запушва за кратко. Той пък управлява втория транзистор, така че се получава инверсия - през цялото време е запушен и само при преминаване около нулата се отпушва. Така се генерират кратки светлинни импулси с коефициент на запълване около 5 процента. Растера е спиращ дъха като го видиш за пръв път. Естествено е добре опроводяването на светодиодите към схемата да стане с максимално къси и при нужда екранирани кабели за избягване на внасяне на смущения. Тествай схемата без да я вграждаш в грамофона, ако ти хареса резултата ще биеш шута на глимката.
Относно дозата - като послушаш ако вземе да те дразни как звучи тази, може да решиш да я смениш и по-рано от предвиденото. Имай предвид че един от най-важните ъпгрейди на тоя грамофон е дозата, здрава или не, не свири чак толкова добре.

[Pichaga933]

Стробоскопа по схематa на Ориго, съвсем спокойно може да се реализира на малка растерна платка с размера на оригиналната глим лампа и да се помести във фасонката.

Само греца е сложен на захранващия трансформатор директно.

Тука съм ползвал един свръхмощен SMD светодиод с маслено зелен цвят, но за спазване на схемката и по-ниска цена, може да се употребят и 4 обикновени светодиода в SMD корпус...

Като резултат- втрещяващо ясно се вижда стробоскопичния ефект даже на силна дневна светлина.

Относно грамофона:  Доста има да модваш, за да го докараш до приличност-говоря за електрониката само. Без 20лв за ремък няма да се разминеш, пробвах всички други варианти, и квадратен ремък и О пръстен и силиконов ремък- Не става, или претоварват мотора или приплъзват или се разхождат нагоре надолу, абе не стават.

Рамото е копие на ортофонско. Намери си читави сачми-магазин за лагери.

Съвета ми е да си свалиш рамото и да си намериш някое марково шаси, я Ленко я Торенс я филипс, и да си направиш DIY грамофон.


Относно мястото на стробоскопа, може спокойно да го сложиш на мястото на врътката за настройка на оборотите като разпробиеш малко отвора и свалиш бямата боя за позицииите а потенциометъра да го сложиш на мястото на лампата, катп нтам отвора е по-голям може да сложиш ни по голям потенциометър или да компенсираш с шайби.

Варианти много

601 съм я виждал и във вариант без стробоскоп фабрично и с врътка за настройка от 2 те страни на диска, различно са ги правели...


За, слабото касетофонско моторче Ориго дава хубав съвет, не знам дали се е сетил тука да го напише, намираш си по габарити и дължина на ос-та марково японско касетофонско моторче, вадиш му електрониката  слагаш вътре, мисля беше един неполярен кондензатор в тия оригинално и си в джаза, и развъртането е по-бързо и стабилизация на обороти също.

ЦАМ отливката на лифта на рамото се лепи с поксипол -течен метал. Лепил съм Автомобилно огледало с ЦАМ отливка-удържа с малко раматура, а там е як натиска от вятъра и собствената тежест.

[origo]

Да, на моята Унитра съм сменил моторетката с касетофонна с извадена електроника и развърта по-бързо тъй като съм понамалил и токоограничителното съпротивление, но мисля че това в случая му е излишно да го прави. Ако все пак стария мотор има проблем с колектора или четките и бълва „игли“ които да се чуват и в звука, тогава си заслужава да го смени.

[сашо]

Понеже съм извадил цялата карантия за управление на мотора на моя, ако ти трябват резервни части свиркай. Поздравления за занимавката - струва си. Планката на микролифта е пластмасова, направих си нова от алуминий, като я качих върху уширената част на лагера на рамото, така че да пропадне във направляващата втулка още, за да има адекватна регулировка рамото.

П.П. Ако "свиркаш" - ще съм в къщи около 15.09

https://bgaudioclub.org/showthread.php?35893-Unitra-G601A-direct-drive-)/page7&highlight=Unitra

в горната тема има снимки на алуминиевото изделие....

[kolev]

Здравейте. Нямам много време да се занимавам с грамофона тези дни за това се въздържам да пиша в темата. Това да направя платчица със светодиоди с големината на лампата и аз си го мислех. Като запоя и едно цокълче от лампа на платчицата може да стане съвсем прилично, без да се копае много в оригиналността на грамофона. Ако разглобя рамото да му сменям сачмите не съм сигурен че новите ще са по добри от старите, пък и не искам да го разглобявам. Изглежда ми доста добре оригиналното лагеруване. Планката за микролифта си е полиетиленова. Като чета си мисля че са правили и метални, но явно и те са се пукали. Имам една малка планчица от алуминий с дебелина 0,5  сантиметра и мисля да пробвам от нея да направя същата планка. Лошото е че трябва да я обработвам ръчно и ще отиде много време.

[bojitchko]

Не се сетих досега. Миналата година взех от магазинчето на "Симеон" два ремъка, които стават за този грамофон. Май бяха по 1лев. Малко са по-тесни, но вършат работа. Освен това са по-меки и моторът се справя по-добре. Имаше десетина бройки и може да са останали.

[origo]

Да, може да вградиш стробоскопната схема в цокъл E14 но имай предвид че все пак трябва да промениш свързването на „фасунгата“ да е към вторичната на трансформатора, а не както е към мрежата в момента.
Относно лифта - да, правили са и метални основи, имам G-601 с метална основа на лифта, въждал съм и спукани метални.