В началото на миналият век са били много популярни подобни кондензатори заради тяхната простота на изработката. Не е имало така масово детайли както сега и повечето любители сами са си правили елементите. Подобният тип кондензатори се изработва лесно в домашни условия. Също са били популярни и променливите кондензатори "тръба в тръба" - една тръба влиза в друга по-голяма като е нанизана на шпилка с резба. Колкото повече влиза едната в другата тръба, толкова капацитета е по-голям. Тогава не се е гонил малкия размер на апаратурата, напротив - всичко се е правило масивно в правилните размери, поради това малкия размер не е предимство. Освен това чрез формата на ексцентрика може да се променя линейност на характеристиката. Така, че класическия въздушен кондензатор с нищо не е по-добър от този, освен с малкия си размер. По това време са се изработвали самостоятелно дори и съпротивленията, постоянните кондензатори, кристалните детектори, захранващите батерии и почти всичко с изключение на лампите. Било е изключително интересно време. Представите си, че правите схема и всеки резистор трябва ръчно да го изработите. Каква ли е насладата после да слушате това радио. Дори и високоговорителите самостоятелно са се правили. Фабричните радия като показаното от колегата са били много, ама много скъпи.
пп: @lz2nk: Много интересно радио, от къде го изнамери ако не е тайна?