На следващото изображение може да видите
6-тте региона в Z-равнината, идентифицирани според положението на импедансите в тях спрямо точката 50+j0. Също така може да видите някои от звената, които ви дават
най-краткия път до Z=50+j0. Номерата в окръжностите ви дават последователността на операциите, техния ефект и елементите, с които се извършват. Предполага се. че всичи паралелни импеданси
първоначално са поставени на максимум (ефективно отворена верига) и всички последователни импеданси са на минимум (ефективно късо). Нека за пример вземем импеданса В. С помощта на последователната индуктивност 1 го премествме нагоре по линията на константно съпротивление докато достигнем окръжността 20мS, след което с помощтта на променливия кондензатор 2 го сваляме по нея до точката 50+j0.
Това, което става
болезнено очевидно от тази графика е, че
НЕ СЪЩЕСТВУВА ЕДНО НАЙ-ДОБРО УНИВЕРСАЛНО ЗВЕНО. Такова просто няма. Всичките популярни звена биха се справили, но само ако имат
достатъчно широки граници на настройка на реактивните елементи, за да преместят началния импеданс в друг регион. Но не е задължително, че ще го направят с най-малки загуби, въпреки това. Например импедансите в регион Е биха били добра цел за Т-звено с изходния кондензатор настроен на максимум. Ако обаче ни е наложено Пи-звено, можем да използваме изходния кондензатор за да отместим импеданса през регион F до 50-омовата линия откъм –jX страната под оста R, от където да отместим нагоре до 50+j0.
Звеното за регион D ни показва, че антена с такъв импеданс може да бъде използвана с последователна товарна бобина. Това не бива да ни учудва, защото този регион се асоциира с електрически къси антени.
На диаграмата не е показано, че можем да използваме трансформатор, за да преместим импедансите от регионите А и В в регион Е и импедансите от региони С и D в регион F, т.е. за една антенна система, чиито импеданс се мени значително с честотата, знанието в кой точно регион лежи Z помага много да вземем решение кога да използваме трансформатор, или БАЛУН с коефициент 1:1 или друг.
В случая с радиолюбителските антени, стандартния диагностичен инструмент за настройка е КСВ метъра.
Той трябва да се ползва с антенен амперметър или поне измервател на напрегнатостта на полето, но в повечето случаи това не се прави. Проблемът на КСВ метрите е, че указват достигането на точката Z=50+j0,
но нищо повече – никаква информация КАК ДА ИЗВЪРШИМ НАСТРОЙКАТА. Освен това, при липса на информация колко точно енергия преминава през АСУ към антента, има
съвсем реална възможност с някои видове съгласуващи звена повечето от енергията от предавателя да бъде „съгласувана“ в загубното съпротивление на индуктора при неправилна настройка.
Оптималната стратегия за настройка зависи пряко от това, в кой точно регион се намира Z. Ако успеем да определим региона, можем веднага да изберем най-късия (и с най-малки загуби) път към желаната точка 50+j0. Нека дадем в табличен вид свойствата на 6-тте региона:
Това, което таблицата ни показва е, че имаме нужда от 3 детектора, за да определим еднознчно положението на Z:
1) Резистивен мост, балансиран да даде нулев изход, когато R=50Ω.
2) Фазов мост, балансиран да даде нулев изход когато jX=0.
3) Детектор на проводимост, балансиран да даден нулев изход когато G=20mS.Стойностите за нулиране, разбира се, могат да бъдат различни от 50+j0. Този процес за недвусмислена настройка е бил предложен за първи път от Майк Ъндърхил и Питър Люис през 1973г. Техния труд засяга Пи-звено, в което с помощта на няколко детектора, работещи върху две напрежения и два тока в звеното, се извършва бърза и недвусмислена последователна настройка на трите реактивни елемента. Оригиналния труд съм прикачил като ПДФ файл и съветвам горещо да го разгледате, много е интересен!