Случайно попаднах на тема в която се споменаваше като липсващо звено .Да липсващо звено е но в Европа по-скоро в източна Европа . Може да го наречем дядото на DVD-то .
Първите Laserdisc (на кратко ще ги наричам LD ) излизат на пазара през 1978 . Формата е масово разпространен в Америка и Япония .С навлизането на DVD, както в САЩ, така и в Япония Laserdisc е напълно изместен и днес вече неговото производство е спряно. Последните LD са произведени през 2000 в САЩ и през 2001 в Япония.
LD се състоят от две пластмасови подложки, произведени чрез шприцване под налягане с отложен на тях метален отражателен слой и залепени една към друга с лепило. Тази технология, разработена от Philips е основа на производството и на излезлия по-късно компактдиск.
Най-често LD е с диаметър 30 см (около 12 инча), но има дискове с диаметър съответно 20 и 12 см. Дисковете са двустранни, четат се последователно от едната и другата страна, така обема на съхранената информация се удвоява.
Един 30-сантиметров диск Standart Play съдържа 30 мин. NTSC видео на една повърхност (или 36 мин. PAL). Extended Play дисковете съдържат съответно 60 мин. NTSC или 64 мин. PAL видео. Кодирането на видеосигнала е изцяло аналогово (YUV или composed video). При първите дискове аудио-сигнала също е аналогов, по-късно се появява възможност и за цифрово кодиране. За тази цел се използва PCM (Pulse Code Modulation), така озвучаването е с качеството на компактдиск.
Неудобство при LD е необходимостта по средата на филма диска да се извади и да се обърне ръчно от другата страна. Това се избягва при по-модерните плейъри, където четящата глава се премества от едната към другата повърхност на диска, което разбира се усложнява и без това скъпите устройства.
И малко снимки на моите плочи и машинки . Притежавам двойно четящ плеър наистина е комфорт . Но само ако филма е събран на един диск . А не като Терминатор 2 на два диска тога трябва станеш и да смениш дисковете . Но е много голямо удоволствие