Първият българин, който пише за електромагнитните вълни 30 години преди тяхното откриване е Петър Берон, в своя труд “Панепистем” издаден в Париж през 1864 година. През годините 1896-97 в България се внася апаратура за радиотелеграфия за българската войска и за големите пощенски станции. Но това не е радио, а е “радиодифузия” както го наричат тогава защото чрез електромагнитните вълни се предава морзовата азбука.
Първите опити за радиоизлъчване в България започват през 1927 г. със създаването на първото радиотехническо сдружение с председател инж. Георги М. Георгиев. Инж. Асен Маринов, които става главен инжинер през 1938 г. разказва спомени запазени в "Златният фонд" на БНР.По това време започват да се дебатират и проблемите на радиото в парламентарната зала на Народното събрание. Във връзка с тези дебати и със започналите публикации във вестниците на материали за радиото и новини за събиранията на хора, които слушат излъчваните от чужбина радиопрограми, на 20 май 1927 г. министърът на железниците пощите и телеграфите г-н Кимон Георгиев внася в Народното събрание законопроект за радиото. На 6 април 1927 г. е приет Законът за радиото, който се състои от девет члена.
За нуждите от радиопрограми в България пръв заговорва инж. Димитър Бунев, който е издател на вестник “Радиолюбител” - 1927 г. През ноември 1929 г. е приет Правилникът за прилагане на Закона за радиото. На 1 август 1929 г. влиза в редовна експлоатация новопостроената радиостанция край гара София и радиоприемателната радиостанция край село Кумарица Софийско. Но те обслужват безжичните телеграфи на пощите и БТА. В този период България няма голяма гражданска радиоразпръсквателна станция, няма национален предавател. Налице е маломощният предавател на Георги Вълков от Първа инженерна работилница до Руския паметник в София.По този повод професор Асен Златаров пише: “Родно радио трябва ден по-скоро да имаме…”
През 1930 г. инициативните българи, между които са проф. Асен Златаров, Елин Пелин, инж. Георги М. Георгиев, инж. Димитър Бунев, Никола Колушки и др., създават движение за образуване на кооперация, която да поиска разрешение за концесия за радиоразпръскването в България. Към тези интелектуалци се присъединяват още генерал Велизар Лазаров, Стефан Янчулев, Димо Казасов и Никола Джебаров. На 30 март 1930 г. в БИАД се свиква учредително събрание на кооперация “Родно радио”. Избира се управителен съвет в който влизат гореспоменатите личности и още: Хенри Левенсон - директор на БТА, М. Христов, П. Пейчев, Т. Белковски и д-р Милко Балан - син на известния академик Александър Балан.
На 15 май 1930 г. министър Петко Стайнов отпуска за нуждите на “Родно радио” сградата на ул. “Бенковски” 3 в София, където да бъде инсталиран предавателят на инж. Георги Вълков от Първа инженерна работилница и да се оборудва студио. През юни същата година започват излъчванията на “Родно радио” в часовете 18.00-20.00 часа на вълна 329 м.Излъчванията се чуват в Перник, Кюстендил, Дупница, Червен бряг, Лом, а при добро време и в Шумен. В София излъчванията могат да се хванат и слушат чрез кристален детектор. “Родно радио” има програмен съвет в състав проф. Асен Златаров, проф. Саша Попов, Хенри Левенсон, Константин Сагаев, Ст. Стоилов, Никола Колушки - говорител, Г. М. Георгиев завеждащ техническата част и Г. Георгиев - Томов - говорител.През есента на 1930 г. инженерите Г. М. Георгиев, Марин Маринов и Мехмед Рафик /внук на последния султан на турската империя Абдул Хамид - инженер,практикувал и в радио Виена/ построяват нов предавател с мощност 400 вата и вълна на излъчване 319 метра.На 31 октомври 1931 г в голямата зала на Спестовна каса на ул. “Московска” на ъгъла с ул. “Бенковска” е поставен микрофон и на живо се предава тържественото събрание на кооперация “Родно радио” по повод Деня на българските будители. Говорят проф. Асен Златаров и генерал Георги Кратунков /това е първото в България излъчване на извънстудийно предаване/.На 24 март 1934 г. - неделя - 10.00 часа Софийският митрополит Стефан отслужва водосвет при откриването на новия Софийски национален предавател в Добруджанския квартал на София - днешната спирка “Бъкстон” на трамвай № 5 за Княжево официалното название на предавателя е “Радио София” /вж. програмата на “Родно радио”/. В тази програма обедният блок се оформя като най-устойчив елемент, установява се програмна схема, която започва да се разраства, оформя се стабилна неделна програма с четири блока - сутрешен, обеден, следобеден и вечерен. Фиксират се тематични предавания - утринна неделна литургия от катедралния храм “Св. Александър Невски”, Час за селото, Детски радиочас. Увеличава се информацията за музикалния живот не само в София, а и в другите градове на страната. През 1936 г. се изграждат радио Варна и радио Стара Загора. Започват да се излъчват сказки на различни теми от живота: - за здравето, икономика и домакинство, музикално-образователни цикли, звучи популярна музика. Ето говорителите на “Родно радио”: Елена Шопова, Венча Добрева, Мария Попова, Петър Витанов - които се водят на щат телефонисти. Никола Колушки, е представен в уникалното немско издание “Книга на радиоговорителите” със снимка и биографични данни и се нарежда сред най-популярните личности на Европа в този период.
След 9 септември 1944 г.
Идва 9 септември 1944 г. - комунистите взимат властта в България. Група, водена от Орлин Василев, отива в Нови хан, за да вземат в свои ръце управлението на радиото. Ето какво разказва в своите спомени литературният критик Борис Делчев: “…Рано сутринта радиото вече беше съобщило за новосформираното правителство. Гърмяха предавания с революционни песни и стихове, с антинацистки и антифашистки изказвания, следователно правителството беше овладяло положението. За кмет на Софийската община беше назначен Петър Славински. Той съдействаше на Орлин Василев да превземе радиото. Двама служители на общината, Орлин Василев и аз, въоръжени с пушки и качени на една таратайка с шофьор, се отправихме към Нови хан, където тогава беше евакуирано радиото. Спряхме пред училището, в което се помещаваха радиослужбите. Училището бе обкръжено от войници. Орлин слезе от колата, представи някакъв документ на постовия пред вратата и ние влязохме. В дъното на един коридор спряхме пред една врата. Това бе кабинета на директора на радиото Константин Константинов.Орлин ни остави тримата да стоим на пост пред вратата, почука и влезе сам вътре. Разговорът продължи доста дълго време и когато Орлин излезе, не ни каза нищо. Така завърши моето участие в радиото. Много години по-късно при една среща и разговор с Константин Константинов, аз го попитах за тази акция в радиото. Скъп на усмивки, Константинов ми разказа накратко какъв разговор се е водил вътре в кабинета с Орлин Василев. Орлин настоял Константинов веднага да напусне поста на директор на радиото и да го отстъпи на него. Константинов възразил, че назначаването на един директор - все едно, на радиото или на друго учреждение, не може да се разреши в преки разговори между двамата кандидати, тъй като назначаването на директор е държавен акт и му казал да се отнесе към новото Министерство на пропагандата с министър Димо Казасов. Както и да е, малко дни след това Орлин наистина стана директор на Радио София…”
Радиото се превръща в идеологическа институция на комунистическата власт. Започва политическо прочистване на кадрите. След Орлин Василев за директор е назначен завърналия се от Москва Карло Луканов. На втори август 1945 г. от Москва Георги Димитров изпраща писмо - указание до Карло Луканов. В него четем: “Мобилизирайте всичките свои сили и следвайки указанията на ЦК по конкретните въпроси, направете радиото действително мощен фактор в днешното голямо политическо сражение на отечественофронтовската демокрация с тъмните сили на фашизма и реакцията…”.Народният съд осъжда Йордан Стубел и Есто Везенков на концлагер без право на работа.България като съюзник на СССР е принудена да участва с войски във втората фаза на Втората световна война. Българските воини влизат в бойни действия на територията на Сърбия и Унгария. В София Министерство на войната създава късовълнова радиостанция “Фронт и Родина”, която е прототип на московската “Фронт-Тил”. До края на войната “Фронт и Родина” излъчва вести от страната и поздрави за българските войни, както и вести от фронта. Радиостанцията се намира на площада с колелото на трамвай № 2, зад Радио София. Ръководители са Дако Даковски и Емил Манов. Към радиостанцията е прикрепен и артистичен състав с ръководител Владимир Трандафилов. Говорители са Цветанка Антонова и Йосиф Бернард Шулхов. В страната започва да се осъществява т. нар. “диктатура на пролетариата”. Започва национализацията на частната собственост. В радиото се назначават хора верни на новия режим, които да отразяват тези процеси в България и да възхваляват съветския опит, който е започнал да се прилага у нас .След войната радиостанцията заедно с част от екипа е прехвърлена към “Предавания за чужбина” на БНР и като радиостанция “Родина” започва своите емисии на български език за българите, живеещи извън границите на България.Радио София се преименува в “Христо Ботев” - първа и втора програма. Образуват се главни редакции със съответните редакционни екипи: Детска, Селска, Икономическа, Идеологическа, Литературна, Младежка, Музикална и Хумор и сатира. Радиото най-активно отразява започналото социалистическо строителство в страната, бригадирското движение. Предаванията се проверяват от отговорните и главните редактори, всяко трябва да има четири одобрителни подписа и тогава отива при говорителите, които в студиото заедно с музикалните редактори го записват за излъчване.Какво става вътре в радиото? Разширява се говорителският екип, тъй като той пряко участва в подготовката на материалите за излъчване. Развива се кореспондентската мрежа по градове и села, а в радиото се създава стенографски отдел, чрез който по телефоните се приемат събития и новини от цялата страна. Този “производствен процес” в радиото продължава до 1989 г.В “новото общество “ се зараждат недъзи и слабости, наречени “грешки на растежа”. И така се ражда сатиричното предаване “Миладин и Костадин”. Това предаване е рожба на Селска редакция с отговорен редактор Анелия Василева и редакторите Ивайло Петров, Тодор Димов, Николай Цонев и Любен Лолов. Служители на държавния и партиен контрол по сигнали извършват проверки из страната и получените факти се изпращат по каналния ред в радиото, обработват се от редакторите, и се записва от артистите Пенчо Петров и Петко Карлуковски. Предаването придобива голяма популярност. Започват да текат потоци от писма за недъзи в работата и за помощ от неправилни решения. С решение на ЦК на БКП предаването се спира, защото доверието на хората към предаването е голямо, а не е такова към ръководството на партията и държавата.
Начало
Активни теми
Търси
Вход
Регистрация
Тема: Кооперацията "Родно радио" (Прочетена 28377 пъти)
23 Март, 2014, 14:31:50
