Българската телевизия през седемдесетте и осемдесетте години

[Bengata]

Българската телевизия през седемдесетте и осемдесетте години

На 7 юни 1971 г. с указ на президиума на Народното събрание Главна дирекция на Българското радио и телевизия при комитета за култура се преобразува в Комитет за телевизия и радио (КТР) при Министерски съвет. Същата година се провежда явен конкурс за архитектурно-градоустройствен план на Националния радио-телевизионен център, участват 13 примерни проекта. Първа награда печели работата на арх. Сп. Даскалова и арх. Олга Станева. Направена е и първата копка за построяването на нова сграда на Българска телевизия на улица „Сан Стефано” № 29.

На 22 март 1971 г. в Пловдив е създаден първият извънстоличен телевизионен център в България. Първоначално центърът работи само като Телевизионно студио, което произвежда новини за „По света и у нас”, а на 2 януари 1972 г. се появява и първото предаване на Регионален телевизионен център Пловдив, откразяващо проблемите и постиженията на регионите на Пловдив, Пазарджик и Смолян.

През 1972 г. генерален директор на Българската телевизия става Иван Славков. Той ръководи Телевизията в следващите десет години, определяни според мнозина като време на разцвет за Българската Телевизия. Първите летни олимпийски игри, цялостно представени от Българската телевизия, са тези в Мюнхен (Федерална Република Германия) през 1972 г. Спортни коментатори са Васил Манченко, Людмил Неделчев, Николай Колев, Цветан Алипиев и като сътрудник - журналиста Иван Делчев. На 1 февруари 1972 г. е реализирано първата едночасовата емисия „Радио-телевизионна панорама”, която има само три издания. Това е продукция на двете държавни електронни медии.

От 31 юли 1972 г. Българската телевизия започва експериментални излъчвания на специализирана програма „Лято'72” за чуждестранните туристи по Черноморието. Програмата се излъчва всеки ден от 17:00 до 18:00 часа на руски, немски и английски език на честотите на Първа програма за Бургаски (7-ми канал), Варненски (9-ти канал) и Толбухински (12-ти канал) окръзи.

На 9 септември 1972 г. в централната информационна емисия „По света и у нас” има включване от новото телевизионно студио във Варна. Материалът отразява манифестацията, проведена в града същия ден. Същата година е стартова и за регионалния телевизионен център в Русе - на 7 ноември от Русе се излъчва материал за манифестацията в града по повод 55-та годишнина от Великата октомврийска социалистическа революция.

Деветосептемврийската манифестанция през 1972 г. е първото редовно предаване на цветната телевизия у нас. Предаването е осъществено чрез първия цветен ПТС (ПТС 5), оборудван изцяло със съоръжения на немската фирма Bosch. На 1 май 1973 г. е излъчена първата цветна програма от първото цветно телевизионно студио — Студио 6 в телевизионния център на улица „Антон Страшимиров”. Към студиото са приобщени цветно телекино и видеомагнетофонна апаратна. Започва преоборудване на всички студия и апаратно-програмни блокове с цветна телевизионна техника и от края на 1976 г. БТ излъчва само цветни предавания по система SECAM с възможности за приемане и транскодиране и от другите съществуващи системи за цветна телевизия (PAL, NTSC). До края на 1972 г. цветната телевизия обхваща 32 часа седмично, като предаванията в цвят на са редовни и се обявяват предварително. Цветно са излъчвани откриването на Международния панаир в Пловдив, манифестации и „Съветския петък”. Първата изцяло цветна програма е излъчена на 1 май 1973 г. от новото Студио 6 на БТ, а до 1980 г. 80% от всички програми са цветни.

От 1973 г. „съветският петък” в програмата на телевизията включва специално програмирани за България предавания, като единствено централната информационна емисия „Время” се излъчва директно. На 28 януари 1973 г., в неделя се излъчва 40-минутната информационна емисия „24 часа”. Тя просъществува до януари 1978 г. Подготвя се от екипите на редакциите Вътрешна и Международна политика. Включва всякакъв целия поток новини от последното денонощие. През 1974 г. започва да се излъчва ежеседмичната 30-минутна рубрика „Градът и хората”. В нея се разглеждат културните, политически, икономически, социални и други проблеми на съвременния град. Поредицата е преименувана през 1975 г. на „София – нашата столица”. През 1974 г. са подготвени 28 очерка, посветени на всеки един от окръзите в страната с продължителност 50-60 минути. Те са излъчени в рубриката „Хора и дела”. „Криворазбраната цивилизация” - театралната постановка, режисирана от Хачо Бояджиев и превърнала се в бисер на телевизионното творчество е излъчена за първи път през 1974 г.

През 1974 г. е открита новата 12-етажна сграда на телевизията на улица „Сан Стефано” № 29 в София, автори на проекта са арх. Йордан Аладжов и конструктор инж. М.Мирчева. През 1972 г. влиза в действие радиорелейната линия София-Пловдив-Истанбул, а през юни 1975 г. - София-Атина. През 1974 г. започват редовни излъчвания на телевизионния предавател Добруджа, а през 1975 г. - на радиорелейната и телевизионна станция Венец край Шумен.



На 11 декември 1973 г. ЦК на БКП взима решение за откриване на Втора телевизионна програма, като се предвижда тя да се синхронизира с програми на регионалните телевизионни цетрове. На 9 септември 1974 г. е осъществено първото ѝ експерименталното излъчване. На 9 септември 1975 г. започват редовните излъчвания на Втора програма, само за София с предания три пъти седмично - във вторник, четвъртък и събота - от 19:00 до 22:30 ч. Основните цели на новата програма са развитие на духовните потребности на личността, като се набляга на научно-образователните програми и програмите за култура и изкуство.

На 9 септември 1975 г. е направено и първото включване от новия регионален телевизионен център в Благоевград, с предаване но 9-септемврийската манифестация в града. Плановете по това време предполагат до началото на 80-те да се изградят още телевизионни центрове в Стара Загора, Плевен, Велико Търново и Видин, а от 1985 г. да започне и излъчване на трета телевизионно програма. Телевизионните студиа във Велико Търново и Враца са изградени съответно през 1974 и 1978 г., но плановете за Трета програма така и не са осъществени, а през 1986 г. на канала, предвиден за нея, започва излъчването на Съветската телевизия в България.

През 1975 г. детската аудитория е привлечена от предаванията „Не се сърди, човече!” (рубрика с опознавателен характер), „Детски ТВ стадион” и „При нас е весело” (състезание между отборите на малчуганите от детските градини в страната). Нова публицистична рубрика в програмата на телевизията от тази година е „Гражданска трибуна”. В периода 1973 - 1977 г. Българската телевизия излъчва коментарната рубрика „Диалози”. През 1975 г. Колоездачната обиколка на България е централно спортно събитие, отразено от телевизията. На 6 май 1975 г. първият секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет Тодор Живков прави първата копка на строежа на Национален радио-телевизионен център на булевард „Цариградско шосе”.

През 1976 г. на телевизионния екран се появява нова ежеседмична рубрика - „Гледища”. Предаването разисква актуални обществени проблеми. През 1976 г. редакция ЛИК (Литература, изкуство и култура) представя телевизионната новела „Златният”. Същата година телевизията излъчва балетните постановки „Зле опазеното момиче” и „Спящата красавица”. Посещението на световноизвестния оперен бас Борис Христов в родината и записите на църковно-славянските песнопения в храм-паметника „Александър Невски” е отразено от Българската телевизия. Изпълнението на дуета Стойка Миланова (цигулка) и Дора Миланова (пиано) е един от музикалните бисери на националната ни телевизионна програма. Квартет Димов и Софийската държавна филхармония представят своята концертна програма на българските зрители с огромен успех през 1976 г. На народните обичаи, спазвани на Трифон Зарезан, Халвани Заговездни и Гергьовден, са посветени част от фолклорните телевизионни предавания на медиата.

От 28 юни 1976 г. чрез предавател „Слънчев бряг” започват да се излъчват специализирани телевизионни програми за чуждестранните гости на Бългаското Черноморие. В следващите години тези програми се подготвят от РТВЦ Варна и се излъчват чрез отделни предаватели в по-големите курорти по българското Черноморие.

От 1977 г. Българската телевизия и Българското радио придобиват статут на самостоятелни юридически лица към Комитета за наука, изкуство и култура. От 24 май 1977 г. в чест на Деня на българската писменост и култура и на Третия конгрес на културата България има две редовни цветни телевизионни програми. От началото на годината Втора програма започва да излъчва кратки информационни емисии „Новини”, от 24 май всеки ден в 19:00 ч. се предават „Новини от БТА”, а в 22:00 ч. - повторение на „По света и у нас”. На 21 юли 1977 г. прозвучава и се появява шапката на новото политическо коментарно предаване „Светът в действие”. По повод провеждането на Универсиада в София телевизията е оборудвана с нови ПТС. Значимо обществено българско събитие, проследено от камерите на Българската телевизия, е посрещането на семейството мореплаватели Дончо и Юлия Папазови. „Танго експрес”, „Весели гости”, „Студио Комедия”, „Малки нощни пародии” и новогодишната програма са забавно-развлекателни предавания на телевизията, показани през тази година. Телевизионната камера е запечатала народните обичаи, спазвани по Тодоровден и кукерските танци. Природните красоти на резервата Сребърна, река Дунав, нос Калиакра, Пампорово и забележителностите на София са разкрити на българските зрители през 1977 г. чрез множество очерци.

През 1977 г. за външни телевизионни предавания е закупена най-модернизиран автомобил с подвижни видеомагнетофонни предавателни станции (ВМПС) в комплект с видеодискрекордер — устройство, което дава възможност за каданси и повторение на кадъра. ВМПС са оборудвани с техника от фирмата Ампекс. Също към външни предавания влизат в експлоатация два автомобила с репортажна видеомагнетофонна техника (ПТС 9 и ПТС 10). Те са снабдени с подвижни портативни цветни камери и портативен видеомагнетофон. Двата автомобила коли могат да работят както с мрежово напрежение, така и с автономно захранване. Към 1978 г. БТ разполага с богат съвременен парк видеомагнетофонни „Кадр-3” и „Ампекс”.

През 1978 г. новите публицистични рубрики на Българска телевизия са „Имам идея” и „Икономическа политика”, „ТВ енциклопедия”, „ТВ обектив” и „Информационен дневник”. Асеновата крепост, Поморие, Несебър, Балчик, Благоевград, с. Шипково, църквата в Пазарджик са някои от природните и културни забележителности на България, уловени с любов на телевизионната карта. През 1978 г. Българската телевизия става член на Международната организация на телевизионните архиви FIAT. В началото на годината Първа програма на Българската телевизия се излъчва чрез 11 основни предаватели и мрежа от над 200 малки ретранслатори, като по този начин се осигурява качествено покритие с телевизионен сигнал на около 82% от населението на страната. Развива се и предавателната мрежа на Втора програма, която се излъчва чрез 9 основни предавателя и 15 ретранслатори. През тази година са пусната в редовна експлоатация телевизионните кули на връх Снежанка в курорта Пампорово и ТВ кулата в местността Карандила край Сливен.



На 7 януари 1979 г. на екран се появява емблематичната блокова рубрика „Всяка неделя” с времетраене от 17:30 до 19:50 ч. Нейни водещи са Янчо Таков и Кеворк Кеворкян. Постепенно като единствен водещ на предаването се утвърждава легендарният журналист Кеворкян. На 10 април 1979 г. от космодрума „Байконур” Българската телевизия отразява извеждането в орбита на космическия кораб „Союз 33” с екипаж съветския космонавт Николай Рукавишников и първия български космонавт Георги Иванов. Същата година „Бързи, смели, сръчни” се превръща в копродукция между Българската, Чешката и Унгарската телевизии. През 1979 г. във филмовата програма на телевизията фигурират едни от най-добрите български сериали „Адаптация” и „Пътят към София”, както и култовите детски продукции „Войната на таралежите” и „Фильо и Макензен”. През 1979 г. като Нови насоки за развитието на Втора програма са посочени „укрепване на морално-политическото единство на народа”. През същата година Втора програма започва да излъчва нови образователни и спортни програми. През 1979 г. БТ излъчва средно 100 часа седмично, от които 75% цветни програми. През тази година са открити новите телевизионни кули в Толбухин (днес Добрич) и Белоградчик. Първа програма постига около 90% покритие на страната, а Втора програма - около 65%.
 
 
От 1980 г. Втора програма започва да излъчва всеки ден, с програма от 18:30 до 22:00 часа. На 20 февруари 1980 г. се появява новото забавно предаване - телевизионното състезание „Минута е много”. През 1980 г. е ефир излиза и съботната филмова рубрика „Студио Хикс”.

От 2 януари 1981 г. новините по Втора програма придобиват свое собствено име „Днес” и се излъчват всеки ден в 21:30 ч. Същата година в поредицата „Априлски хоризонти” са разглеждани сериозни въпроси от областта на енергетиката, металургията, леката промишленост, химическата промишленост, машиностроенето, селското стопанство, културата, архитектурата и други. На 5 февруари 1981 г. е първото издание на пловдивското предаване „За един милиард”. През 1981 г. в програмата на телевизията намират място три хитови български сериала „Записки по българските въстания”, култовият „Капитан Петко войвода” и детският „Неочаквана ваканция”. На 10 юли 1981 г. е първото директно предаване на Българската телевизия от космодрума „Плисецк” за извеждането в орбита на космическия обект „България-1300-ІІ”, на чийто борд се намират съоръжения за изследване на Земята от космоса, разработени от български специалисти. „Клуб „Тивия”” с водещ мореплавателя Дончо Папазов е нова телевизионна рубрика. На 3 септември 1981 г. е открита новата телевизионна кула „Орелек” - над Гоце Делчев.

През 1982 г. се появява образователно-културната рубрика „Език, стил, реч”. Българската телевизия показва трудовия ентусиазъм в работата по събиране на захарно цвекло и неговото преработване в завода в гр. Плевен. Сред театралните постановки, излъчени от Българската телевизия през 1983 г., са „Изстрел в гърба”, „Процесът Стамболийски”, „Каменният гост”, „Чуждото дете”, „Злато”, „Сбогом, динозаври”, „Височина”, „Дуелистът”, „Творчески импулс”, „Чай с лимон”, „Клопката” и други. От 3 януари 1983 г. започва излъчването на образователната програма „Кръгозор”.

През 1984 г. Българската телевизия, втора в Европа след Би Би Си, въвежда показването на „точно време” чрез телевизионен цифрово синтезиран електронен часовник. През 1984 г. се раждат детските предавания „Измислици-премислици”, и „С Роби на път”.



През януари 1985 г. Българската телевизия излъчва първото издание на магазинното предаване за мода „Стил”, водено от журналистката Бригита Чолакова. Тя създава още авторските си предавания „ТВ Неделник”, „Телевизионен обектив", „Модева ТВ” и се превръща в един от символите на Българската телевизия от 80-те. През 1985 г. медиата показва спортния празник на Комитета за телевизия и радио на 7 май, посрещането на българската експедиция алпинисти, покорила най-високия световен връх Еверест. Забавната програма на Българска телевизия през 1985 г. включва „Телевариете”, „Балкантон” представя …”, Първоаприлски концерт, „1000 грама музика, 10 грама още нещо”, международното състезание „3 х 3” (между българската, чешката и унгарска телевизии), развлекателно предаване за студентския празник и други. „Денят не си личи по заранта” и „Нощем с белите коне” са филмовите бисери, представени от телевизията. На екран през 1985 г. се появява публицистичното предаване „Актуална антена” с репортерите Иван Константинов, Диляна Грозданова, Екатерина Генова и други. През 1985 г. е пусната в действие телевизионната кула „Копитото” над София, излъчваща Първа, Втора и Трета телевизионна програма. По трета програма се ретранслира пряко програмата на Централната съветска телевизия от Москва.



През 1986 г. Българската телевизия и Българското радио отново са обединени в „Комитет за телевизия и радио” към Министерския съвет. „Васко да Гама от село Рупча” и „Дом за нашите деца” са филмовите сериали, които имат голям зрителски успех през 1986 г. В началото на 1986 г. по Втора програма стартира нова рубрика за кино „Десета Муза”.

През 1987 г. БТ започва излъчването на тридесет серийния бразилски филм „Робинята Изаура”, както и на италианския сериал „Октопод”. Концертът на Сиси Кеч е истинска телевизионна сензация през 1987 г. От февруари 1987 г. се излъчва рубриката за запознанства на пловдивския телевизионен център „Адрес 4000”. На 7 май 1987 г. се състои официалното откриване на новата телевизионна кула в град Русе. През 1987 г. Българската телевизия вече има спътникова връзка чрез наземната космическа станция Шипка край село Плана. БТ реализира специализирани предавания за страните, членки на Интерспутник, като например ежемесечните програми на испански език за Куба и Никарагуа. През 1988 г. Българската телевизия се включва и в световния информационен обмен като изпраща и получава репортажи на амерканската телевизия CNN.

През 1988 г. започва своето съществуване сутрешното съботно магазинно предаване „Добро утро”. Приемането на Указ № 56 за стопанската дейност е съпроводено със сериозна телевизионна кампания. В края на 1988 и началото на 1989 г. предаването „Всяка неделя” излъчва интервюта, в които се изказват десидентски мнения, противоречащи на тогавашната диктатура. Предаването е спряно на 25 юни 1989 г. и се завръща в ефир на 19 ноември, дни след свалянето на Тодор Живков от власт.