По мое скромно впечатление в тези групи са главно скрападжии, които питат нещо колко струва и като им кажат 10 лв, после се опитват да го продадат за 100 на “търг”… но може и на мен само да ми се струва.
Мои познати често ме питат, колко струва това радио/грамофон/телевизор/“нещо си“? Много е старо, ретро и т.н. Обикновено им казвам, че и баба ми е стара, но никой не я иска!
Другото, което им казвам, е, пусни го за продажба на справедлива според теб цена и сваляй всеки ден по 10-20 лв, докато се появи купувач. Обаче… не бъди изненадан, ако такъв не се появи и „нещото“ остане вечно твое. Имах цял гараж с „вечно мои неща“ и ми трябваха над три години за да ги разкарам.
Понеже няма принуда за покупка, както е при храната, лекарствата и някои други неща, истинската цена на старата техника е тази, на която се появява купувач.
Останалото са мечти и илюзии, че "нещото" струва много пари, докато един ден наследниците не го изхвърлят на боклука и се появи на битака на истинската си цена
.