Преди много години в книгата на П. Барт "Hi-Fi усилватели" беше описана конструкция на електростатични слушалки. Изработването на металните- алуминиеви -решетки не помня там ли беше описано или с мой приятел измислихме технологията. Диск от алуминиева ламарина се пробива като решетка за мелничка за мес примерно. И при дебелина на ламарината от 0.8-1.0 мм. както и да се пробива, с каквото и да се пробива нещата не могат да се получат директно. Защото мембраната- изработена от метализирано фолио за кондензатори и залепена върху два диска с дебелина по спомен 0.2мм. трябваше да е между два такива алуминиеви надупчени диска, върху които се подава високото напрежение- окоо 500-60V. Предполагам си го представяте- напрежението се подава върху алуминиевите дискове, а между тях е мембраната, от двете страни отделена от алуминиевите дискове с изолационни кръгове от текстолит с дебелина примерно 0.2мм. Не помня точните размери, просто искам да обясня възможно най-нагледно замислената конструкция. Та моя приятел измисли технологията за изправяне на надупчените алуминиеви дискове. Реже се диска, покрива се с милиметраова хартия и се прави решетката мисля с 2.5 или 3мм. свредло. След пробиване с по-голямо свредло са зачисиха отворите от двете страни на алуминия. Оставааше "изглаждането" на двтата диска. Идеятя- притискането им между две парчета чугун, съответно обработени по необходимия начин, нагряването на така получения сандвич и оставянето му да изстине бавно. Тогава- материал бол. разходихме се из завода, намерихме парчета чугун, колегите ни ги изрязоха и от там- на фреза, после шлайф. Стегнахме единия алуминиев диск между чугунените парчета и последва нагряване с ксижена. Доколко- оксиженистът си прецени. После тоя сандвич го захвърлихме настрани и отидохме да си гледаме работата. След обяда на стола отидохме, нещото беше все още леко топло, но оксиженистът каза да разглобяваме. Извадихме от "сандвича" перфекто изправено алуминиево дискче! Уникално добре се получи! От там- в лабораторията и всякакви проби, които измислихме доказаха че дискът е идеално прав. Направихме си два комплекта- по 4 диска, направихме и слушалките. За съжаление по него време високоволтовите транзистори бяха непостижима мечта, опитахме с т.н. схема "Бобено стъбло", но не можахме да докараме нещата. Чухме им гласеца, чухме един много дълбок бас, но не чухме това, което очаквахме. Както и да е, сетих се за начина, о който изправихме алуминиевите дискове. Колегата, ако намери къде може да опита тоя начин, въпреки че ако рязания на лазер детайл не е алуминиев, не знам какво ще се получи. Просто споделям идеята. За залепянето вчера се сетих, наистина има лепила всякакви, но според мен ще е необходима консултация със специалист.Лепилото ще е двукомпонентно, това е ясно. Но какво точно- има консултанти по фирмите и магазините. Мен лично ме учудва огъването след лазерното рязане. Виждал съм подобни детайли, рязани на лазер, идеално прави, носъм виждал и такива, на които ръбовете дератт като пили. Явно всичко зависи от лазера и точността на рязане. За това се сещам, това споделям. За сега -това.
Начало
Активни теми
Търси
Вход
Регистрация
Тема: Някой заварчик от София ? :) (Прочетена 2245 пъти)