Намесването на полупроводници и вакуум в тази тема е силно неуместно, тъй като става въпрос за лични предпочитания а не за реални факти. Фактите са, че полупроводниковите усилватели отдавна са задминали поне стократно изискванията за звукови честоти. Виж, от другата страна на кабела за тонколоните стои един герой, който не се сещам да си е променял конструкцията в последните 100 години. Да, това е динамичният високоговорител. Този добре познат на всички герой, по модерному наричан драйвер е едно стряскащо несъвършено устройство с доста лоши параметри, например нелинейните изкривявания за съвременен драйвер рядко падат под 1%.
Интересният факт в случая е, че както честотната лента на драйвера вкаран в конструкцията на озвучителното тяло, така и нелинейните му изкривявания силно зависят от начина по който той се управлява. Там е цяла наука, не по-малко сложна от електрониката. Основната причина, ламповите усилватели да звучат така вълшебно в някои случаи с някои тонколони и стилове музика е не във вълшебните и неповторими параметри на електронната лампа, а във спецификата на изходния импеданс в зависимост от честотата на ламповият усилвател. При добре проектираният полупроводников усилвател изходното съпротивление е постоянно като стойност в целия диапазон от звукови честоти и клони към 0. При ламповия му събрат, изходният импеданс не само, че е доста по-висок от 0, но и за по-високите честоти продължава да нараства. Получава се така, че за ниски честоти той управлява озвучителното тяло предимно по напрежение, докато с повишаване на честотата, все повече управлението става по ток (изходното напрежение по-силно зависи от товара). Това е правилна практика за управление на много озвучителни тела - при ниски честоти индуктивната съставка на високоговорителя е пренебрежима, и най-правилно е да се управлява по напрежение. Защото и в нискочестотния диапазон най-често се провявават резонансни явления в озвучителното тяло които при управление по ток ще доведат до неадекватно големи амплитуди на разтрептяване на мембраната на високоговорителя. Това освен, че е вредно за високоговорителя, води и до неравномерност и изкривявания в ниските честоти, които водят до един разплут, бумтящ бас който на някои хора се харесва и създава измамното усещане за мощ в звука, но реално при по-продължително слушане се осъзнава, че нещо не звучи точно както трябва. При високи честоти обаче, индуктивната съставка вече става значителна, и тогава управлението по напрежение води до понижаване на тока през намотката и респективно завал във високите честоти. Там управлението от източник на ток (схема с високо изходно съпротивление) е по-правилния подход и води до по-ниски нелинейни изкривявания и по-равномерна АЧХ. Ето тук е неизменното предимство на ламповият усилвател, въпреки иначе чисто електрически по-високите му изкривявания.
Това нещо вече е известно, и доста хора проектират полупроводникови усилватели със изходно съпротивление зависимо от честотата. Чрез този подход, както и чрез някои по-простички методи от "гадно", "полупроводниково", "пясъчно" стъпало, което "замазва" звука, се изкарва провисващ ченето звук, за който ако стъпалото е зад перде, ще кажеш - ето това е ламповият звук!
Така, че в същност достойнствата на ламповите усилватели се свеждат до специфичната зависимост на изходният им импеданс от честотата на сигнала.
За повече информация прочети тази:
https://bgaudioclub.org/showthread.php?42133-%D0%A1%D1%83%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B8-%D0%B8%D0%B7%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B2%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0-%D0%9D%D0%A7%D0%A3-%D0%9E%D0%A2&highlight=%D0%B8%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD+%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80и тази тема:
https://bgaudioclub.org/showthread.php?33498-%D0%B7%D0%B0-%D1%84%D0%B8%D0%BB%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B8-%D1%85%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5Вътре има много полезни измервания и изследвания, и ако успееш да отделиш полезните мнения от плявата, ще си направиш някои много полезни изводи, включително се подхвърля и идея, как с изходен трансформатор свързан по специфичен начин в изхода на транзисторен усилвател, може да извадиш страшно близък до ламповия звук.
Та приятно четене. Дано те накара да се замислиш, а не за пореден път да се убедиш, как ламповият звук е несравним с транзисторните усилватели и, че още от 70-те това е известно. Тук те цитирам теб, и искам само да ти припомня, че транзисторните усилватели от 70-те години до днес са изминали много дълъг път.