Благодарим на авторката:
freja за прекрасната статия...
Ето оригинално публикуванна на :
http://detstvoto.net/index.php?newsid=813**********************************************************
Това е грамофонът, пред/под който съм прекарала безброй часове на наслада -
RIGONDA 102:Заедно с краката е висок около 80 см. По височина го бия, обаче на възраст е по-стар от мен. Капакът му се вдига и вътре изглежда така:
Следва кратък урок за устройството на грамофона (за начинаещи):
Вляво от въртящата се платформа (или както там се казва; не съм техник ) е копчето за 33, 45 и 78 оборота. Голям майтап беше да пуснем някоя дългосвиреща плоча на по-високи обороти. Гласовете, които излизаха отвътре, бяха непостижими дори с дишане на хелий (ако тогава изобщо някой беше чувал за хелиеви балони). За такава постъпка обаче можехме да си отнесем строго мъмрене и евентуално една краткосрочна забрана за достъп до грамофона.
Вдясно, над поставката за иглата, е копчето за включване и изключване на грамофона, което има и още едно положение - автостоп. Не си спомням точно, но е логично с тази трета опция иглата, като стигне до края на пътечките, сама да се вдигне, за да не подскача на най-вътрешната пътечка. Ако греша - поправете ме.
Под поставката за иглата е копчето за пускане на плочата. Като сложите плочата и нагласите иглата - пускате и тя започва да се върти.
В центъра на онази въртяща се платформа има едно малко кръгло нещо, което се поставя там (на оста), когато се слушат малки плочи. Тоест то запълва кръглия отвор в средата на малките плочи и те могат да се въртят нормално (всъщност, без него не могат изобщо да се въртят). Големите плочи имаха съвсем малка дупчица и това приспособление не им беше нужно.
Ако го вземете в ръце и го обърнете, ще видите, че от долната страна е мекичко и рошаво. Там има залепено нещо като плат. С тази част почиствахме плочите от прах, за да не се спъне иглата в някоя прашинка и да даде дефектен звук.
Иглата се пази като очите, не се пипа, не се играе с нея, нито пък с нея се правят експерименти. Почиства се със споменатото вече меко и рошаво нещо.
Като говорим за почистване, извинявам се много за огромното количество прах, който се е натрупал, но грамофонът не е бил отварян от повече от 20 години...
На предната страна на дървената кутия, над говорителите (обаче те така ли се казваха?...) се намира радиото:
Всяко от големите кръгли копчета от двете страни на скàлата е всъщност съставено от по две копчета - голямо отзад и малко отпред.
От лявата страна голямото копче служи за включване и изключване на радиото, а малкото - за намиране на станциите.
Едното от копчетата от дясната страна (но не помня точно кое за какво беше) е за силата на звука. Това копче е както за радиото, така и за грамофона. За съжаление, по едно време потенциометърът на "Rigonda"-та се развали и тя издаваше страшни пращящи и пищящи шумове, докато успееш да я нагласиш правилно и се успокои. За тази повреда май така и не се намери факир, който да я отстрани. Другото копче отдясно местеше "линийката" на реда за УКВ (тя беше шарена, точно като мартеничка, а не чисто червена като другата). Доколкото си спомням, с това копче нищо не можехме да уловим, за разлика от няколкото станции на дълги вълни, на които не говореха на български.
Всичките малки копченца на долния ред (с изключение на най-лявото) са все за радиото, но не ги знам за какво служат. Натискат се, не се въртят. Някои се натискат веднъж, за да ги включиш и после - веднъж, за да ги изключиш. А други действаха на принципа на радиобутоните - всеки следващ включен изключва предишния. Всъщност ние със сестра ми радио не слушахме там, а основно приказки. Но всички тези копченца и "линийки" представляваха голямо забавление за нас и докато слушахме плоча, все си връткахме и натискахме нещо (понеже те нали не влияят на грамофона) и си въобразявахме, че пътуваме между разни градове (от написаните там), че сме на космически кораб или че управляваме друга някаква фантастична машина...
А най-лявото копченце е за включване и изключване от тока на цялото описано устройство, наречено "Rigonda 102". "Прозорчето" горе вляво светеше зелено и беше индикатор, че захранването е включено.
Eй, не подозирах, че помня толкова подробности!...
**************************************************
на мен лично много ми хареса статията. Надявам се да се хареса и на Вас .