Никъде в мнението си не съм намеквал че това за гетера е „само ваше“ мнение. Просто на мен не ми е известно, без да претендирам изобщо за задълбочени познания в областта на лампите. Точно и за това казах, че щом гетера е изпарен на 100% действително няма смисъл да се правят опити за повторно нагряване.
Относно режимите на повреди в лампите - тук не мога да се съглася изцяло, защото при кинескопите електроните също търпят сблъсъци с метални обекти. Особено в цветните кинескопи, голяма част от електроните завършват пътя си не върху луминофора, а върху апертурната решетка, или който както я нарича. Чувал съм, че и при лампите проблемите се дължат на отравяне на активния слой на катода, или в някои случаи дори химични реакции между активния слой и катодната тръбичка. Та в по-трайните лампи разработени за необслужваеми повторители в телекомуникациите се използва платина при изработката на катода.
Така или иначе, съм влизал в досег с кенотрони EZ81 с лоша емисия на единия анод, и добра на другия. След третиране с повишено отопление, и силно завишен аноден ток за няколко импулса по части от секундата, емисията на двата анода се уеднакви до голяма степен. Естествено резултата е съмнително колко дълготраен ще бъде. Но тук коментираме, както за лампите, така и за кинескопите, че „продухването“ със силна емисия е неефективно и много деликатно, докато аз предложих алтернативен процес (за който несъмнено трябва да намеря линк който да публикувам) при който почистването става на по-различен принцип и се твърди, че е по-равномерно и безопасно за лампата, но без да бъде тествано, няма как да се потвърди.