История на Българската телевизия

[Bengata]

История на Българската телевизия

Създателите на телевизията в България

През 1951 г. екип от ентусиасти в Катедрата по радиотехника и физика в Машинно-електротехническия институт (днес Технически Университет ) започва работа по предаване на образи на разстояние. Идеята за телевизия е на тогавашния доцент Кирил Кирков, който, повлиян от информациите за телевизионни предавания в чужбина, предлага на ректора на МЕИ проф. Саздо Иванов да започнат експерименти за създаването на телевизия у нас. Екипът е ръководен от проф. Саздо Иванов, а другите пионери на телевизията в България са проф. Кирил Кирков, Йордан Боянов, Борис Боровски, Ангел Ангелов, Никола Бъчваров, Александър Доков, Минко Минков, Димитър Мишев и техните сътрудници, тогавашните студенти Стефан Ковачев, Николай Стефанов и Маргарита Петкова. След усилена работа, в края на 1952 г. идват и първите успешни опити за предаване на телевизионен образ. На 16 май 1953 г. за първи път е осъществено стабилно телевизионно предаване - по кабел от една зала до друга е предадена снимката на проф. Ангел Балевски.

На покрива на „Политехниката” срещу паметника на Васил Левски в София са поставени две предавателни антени: 20-метрова за предаване на изображение и 10-метрова за звука, чрез които през 1953 и 1954 г. се правят сполучливи опитни телевизионни излъчвания. В навечерието на 1 май 1954 г. е осъществено първото официално предаване по безжичен път. След тази дата Експерименталният център на МЕИ започва редовни предавания веднъж седмично, а след септември 1954 г. - два пъти седмично. Телевизионната апаратура се състои от една камера и стара киномашина, а Българска кинематография предоставя филми, които първата българска телевизия излъчва.

На 7 ноември 1954 г. телевизионният екип на Политехниката пренася цялата си уредба и апаратура в старата сграда на хотел „България” и осъществява първото живо външно телевизионно предаване. Камерата е разположена на балкона на сградата на улица „Васил Левски” № 1 в столицата, а телевизионното излъчване се наблюдава от няколко телевизора, разположени около площада.

Появява се и първото съобщение на БТА за телевизията в България:
„В чест на 37-ата годишнина на Великата октомврийска социалистическа революция опитният телевизионен център, построен във ВМЕИ, започва редовни пробни предавания. Първото предаване се състоя на 7 ноември в 22:00 часа. Предадени бяха два късометражни спортни прегледа. Първоначално предаванията се провеждат два пъти седмично — вторник от 10:30 ч. и събота от 22:00 часа. Те се излъчват по телевизионния канал с честота на картината 59.25 мегахерца, а звуковият съпровод е с честотна модулация на вълна 65.75 мегахерца.”



През 1956 г. по проект на Димитър Мишев и Атанас Венков е изработена първата изпитвателна телевизионна таблица, през 1957 г. е разработен и втори вариант, който се използва от телевизията до 1960 г. Мощността на предавателя е увеличена до 150 вата.

През септември 1958 г. на Пловдивския мострен панаир френската фирма CSF монтира малък 50-ватов предавател на панаирната кула. Французите имат и малко телекино за предаване на 16 милиметрови филми. По пловдивските витрини са поставени 20 унгарски приемника „Орион” и на тях минувачите гледат филми. Английската фирма PAY излага телевизионна кола и чрез нея и френския предавател се излъчват модни ревюта за гостите на панаира. През ноември 1958 г. английската фирма PAY изпраща в София показаната на пловдивския панаир кола с две камери, телекинокомплект и предавател 500 вата за обзавеждане на малко телевизионно студио.

През 1959 г. от Експерименталния център при МЕИ продължава редовните телевизионни предавания два пъти седмично. Осъществени са още няколко живи предавания - две модни ревюта, два естрадни концерта от ресторант „Балкан”, манифестациите на 1 и 24 май 1959 г. Говорителките Надежда Минкова и Лили Бонева обявяват предаванията и заглавията на филмите, преди началото им.

Телевизионни предаватели в България в края на 50-те години

Телевизионен център на МЕИ, София:
— предава от 1953 г. до 1960 г., два дни седмично - вторник и събота
— честоти на излъчване: 2-ри ТВ канал - образ на 59.25 МХц, звук на 65.75 МХц
— предавател на площад Васил Левски в София
— мощност: образ - 150 вата, звук - 30 вата

Експериментално излъчване на френската фирма CSF, Пловдив:
— излъчва през септември-октомври 1958 г.
— предавател на кулата на Пловдивски мострен панаир
— мощност: 50 вата

Българска телевизия, София:
— излъчва от 1 ноември 1959 г., официално открита на 26 декември 1959 г.
— честоти на излъчване: 7-ри ТВ канал - образ на 183.25 МХц, звук на 189.75 МХц
— предавател на телевизионната кула в София
— мощност: образ - 500 вата, звук - 250 вата
 
 
Окриване на Българската Телевизия - 1959 г.

Докато вървят пионерските телевизионни излъчвания, в Министерството на съобщенията започва да се обсъжда въпроса за национален телевизионен предавател. Като експерти специалистите от Експерименталния център участват в съвещания. Дискутира се къде да се изгради новият предавател, коя фирма да достави апаратурата, от какъв тип да е тя. Решено е в София да се построи радиорелейна и телевизионна кула. През април 1958 г. Политбюро на ЦК на БКП, въз основа на директивите на VII конгрес на партията, взема решение за ускорено развитие на телевизията в България. Директивите за народностопанския план предвиждат собствено производство на телевизори „Опера” в софийския завод „Ворошилов”. Работата по проектирането и изграждането на телевизионна кула в „Парка на свободата” (днес „Борисова градина”) е възложена на колектив под ръководството на арх.Любен Попдонев, главен конструктор - инж.А.Войнов, технолог-инженер Георги Копанков, а строителството започва в края на 1958 година.

Строежа на софийската телевизионна кула приключва за рекордните единадесет месеца. Кулата заема площ от 144 кв.м., има 14 етажа, три тераси, а общата ѝ височина заедно с антенната мачта е 106 м. На 1 ноември 1959 г. е осъществено първото (неофициално) предаване от новата телевизионна кула, а на 6 ноември телевизията предава пряко футболния мач между отборите на „Левски” (София) и „Рапид” (Букурещ), последван от съветски игрален филм. Телевизиите на България и Румъния излъчват мача едновременно, а връзката е осъществена чрез инсталирането на ТВ ретранслатор ТРС 10/5 на връх Ботев.

На 6 ноември 1959 г., вестник „Труд” пише:
„Софийската телевизионна станция ще работи по телевизионен стандарт на международната организация за радио и телевизия, възприет от Съветския съюз и другите социалистически страни. Разлагането на изображението при предаването ще става по стандарта от 625 реда.”

Първото предаване на Българската телевизия е прякото излъчване на 7-ноемврийската манифестация от площад „9 септември” (днес „Александър Батемберг”) през 1959 г. С думите на говорителя в 9:45 ч. „Внимание, излъчваме в ефир”, се поставя началото на професионалната телевизия в България. Предават три камери, разположени съответно: една на балкона на Националната художествена галерия и две, предаващи от Мавзолея на Георги Димитров и от магазина пред Концертното бюро (на ъгъла на улиците „Васил Левски” и „Цар Освободител”). Прякото излъчване се осъществява от режисьорите Ангел Вълчанов е Лидия Ишимбаева, пристигнала от Съветската телевизия специално за случая. Българската телевизия излъчва по международните стандарти на OIRT - изображение на 625 реда, 25 кадъра в секунда. Предаването е на 7-ми телевизионен канал, на който и до днес се излъчва програмата Канал 1 на Българската национална телевизия в София.

В същия ден телевизионната станция на МЕИ излъчва само телевизионна таблица, като в часовете 19:05, 19:15 и 19:25 е предадено следното съобщение: „Днес за първи път Софийската телевизионна станция започва своите предавания. На колектива пожелаваме успешна работа!”. Предаванията на МЕИ, излъчвани в дните вторник и събота, продължават чак до края на 1960 г. Слез тази дата, колектива, реализирал първите телевизионни предавания в България, започва научна работа по въввеждането на цветната телевизия.

На 26 декември 1959 г. става официалното откриване на Българската телевизия. В тържествената церемония, която започва в 11:00 часа, вземат участие секретаря на Градския комитет на БКП Георги Костов, министърът на транспорта и съобщенията Данчо Димитров, членът на Политбюро на ЦК на БКП и заместник-председател на Министерския съвет Вълко Червенков и секретаря на Президиума на Народното събрание Тачо Даскалов. Първият програмен ден на Българскат телевизия е съставен от три основни блока. В първия блок с продължителност един час е произнесено слово и са връчени награди на челници строители, работили по строежа на телевизионната кула. Излъчени са също и поздравления от телевизиите на социалистическите страни до БТ. Вторият блок е имал времетраене два часа — празничен концерт. От 21:00 ч. до 22:30 ч. е предаден българо-съветския игрален филм „В навечерието”.

Първоначално телевизията е главна редакция при Българското радио, има 2-3 камери и програмен персонал от двадесет и двама души, а първи главен редактор е Борислав Петров. През 1960 г. програмата се излъчва три пъти седмично от 18:00 до 22:30 ч. На 20 юли 1960 г. е излъчена първата емисия на информационната емисия „По света и у нас”. Часът, определен за излъчване ѝ е 20:00 ч., за да изпреварят новините на Българското радио, предавани по традиция в 20:30 часа. Земното кълбо - запазената марка на „По света и у нас”, тогава е неподвижен декор, разположен зад говорителите. Първият, и останал дълги години говорител на „По света и у нас” е Никола Филипов. От 1961 г. новините „По света и у нас” започват с въртящо се земно кълбо, което и една от първите „шапки” на Българската телевизия. През същата година след всяко последно телевизионно предаване на програмата започва да се излъчва и късната информационна емисия „Новини”. От 1961 година датира и ежеседмичната репортажна рубрика „Спортен eкран”, водено от първия назначен първият хоноруван (нещатен) сътрудник - Цветан Алипиев.

През 1960 г. е монтиран предавател на връх Ботев, с чиято мощност от 20 киловата се осигурява около 17-21% покритие на страната. По това вмеме в България има около 10 хиляди телевизионни приемника. През 1961 г. са пуснати предаватели в Перник, Пловдив, Русе. До 1965 г. около 40% от територията на страната е покрита с телевизионен сигнал, а към 1966 г. покритието е около 60%.

От 24 април 1961 г. започва да се излъчва „Педя човек - лакът брада”, а на 7 септември 1964 г. стартира и рубриката „Лека нощ, деца!”, чрез която и до днес милиони българчета с трепет и вълнение очакват всяка вечер приказките на Сънчо за разказите за Кума Лиса, Зайо Байо, баба Меца, Кумчо Вълчо, Гинко-Пружинко, Макс и Мориц и хилядите други български и чуждестранни телевизионни приятели.



През октомври 1962 г. прозвучава и се излъчва първият телевизионен сигнал на рубриката „Телевизионен театър”. През същата година на работа в телевизията постъпва Анахид Тачева, която води в продължение на 30 години емисиите „По света и у нас”. През 1961 г. еоткрито Студио 2, а през ноември 1962 г. на телевизията е предоставена сградата на улица „Антон Страшимиров” № 2, където започва изграждането на модернен за времето си студиен комплекс. Броят на телевизорите в страната се увеличава с бързи темпове - през 1962 г. те са 31 хиляди, през 1963 г. са 66 хиляди, а през 1966 г. броят им вече надвишава 185 хиляди.

В 1963 г. е създадена редакция „Спорт” към Главна редакция „Информация”. През същата година телевизионния театър е обособен като самостоятелна редакция, за първи път се излъчва и рубриката „Детски телевизионен театър”. През 1963 г. е създаден стопанския комбинат „Радио-телевизионни станции”, на 23 февруари 1963 г. е въвведена в редовна екслплоатация радиорелейната линия Москва - Букурещ - София, осигуряваща транлация на телевизионни програми от Съветския съюз, страните на Интервизията и Евровизията.

През 1964 г. Българската телевизия отразява пряко 30 спортни събития и 17 репортажа от Токио - Япония, където се провежда лятната Олимпиада. Същата година информационните емисии се увеличават на три - централна новинарска „По света и у нас” и две емисии „Новини” в началото и края на всеки програмен ден. На 22 декември 1964 г. е прието Решение на Политбюро на ЦК на БКП „За по-нататъшно развитие на Българското радио и телевизия”, с което е създадена Главна дирекция „Българска телевизия и радио” към Министерството на културата.

От 1965 г. Българската телевизия излъчва ежедневни програми. От 4 юни 1965 г. всеки петък първа програма на Централната съветска телевизия се предава пряко на руски език на територията на България сутрин от 10:00 ч. до 12:30 ч. и вечер от 17:00 ч. до 23:00 ч.. В програмата на родната ни телевизия е обособен съветски програмен петък. На 30 декември 1965 г. влиза в редовна експлоатация новата радиорелейна и телевизионна станция на връх Ботев. В следващите години се изграджат големи обекти от основната предавателна мрежа - на 7 септември 1966 г. е открита радиорелейната и телевизионна станция „Франгата” - край Варна, на 5 ноември 1967 г. телевизионната кула на връх Гьоз тепе край Слънчев бряг, на 4 септември 1969 г. - кулата на връх Виден край Кюстендил, през 1970 г. на връх Стръмни рид край Кърджали.

През 1966 г. за директор на БТ е назначена Леда Милева. През 1966 г. в студиото на Българската телевизия гостува и дава интервю първият космонавт в света Юрий Гагарин. През 1966 г. телевизията отразява за първи път световното първенство по футбол във Великобритания. Коментатори на състезанието са Борис Симеонов и Димитър Джаров, с подсигуряващ от студиото в София Николай Колев, станал известен като „Мичмана”

През 1967 г. е създадена рубриката „Воин”, посветена на Българската армия. В редакция „Телевизионен театър” на медиата се появява една от най-стойностните рубрики „Сцена на вековете”, съдържаща пресъздадени от български актьори кратки етюди - откъси от театрални произведения на световната класика.

На 6 октомври 1968 г. на екрана се появяват предаванията „Мелодия на годината” и „Атлас”. На 15 юни 1968 г. (събота) прозвучава за първи път сигналът на седмичното обзорно политическо предаване „Панорама”. То е създадено по идея на генералния директор Леда Милева и на аналогичната рубрика на Би Би Си. Негови водещи са изтъкнати български журналисти като: Димитри Иванов, Тома Томов, Александър Алексиев, Владимир Костов, Николай Конакчиев, Васил Марков, Иван Гарелов и други. През 1968 г. е открита радиорелейната линия София-Белград.

На 10 октомври 1969 г. е телевизионният дебют на емблематичното детско-юношеско състезание „Бързи, смели, сръчни”. 13-серийният филм „На всеки километър” през 1969 г. е културният бисер в телевизионната ни програма, довел до изключителен бум на зрителската аудитория от този период - 99.60%. На 21 юли 1969 г. Българската телевизия излъчва на живо първата стъпка на човек на луната. През същата година започват и първите пробни цветни телевизионни предавания по системата SECAM.
1970 г. е изключително плодотворна за редакция „Телевизионен театър”, която подготвя 78 спектакъла за възрастни. От тях 41 са оригинални постановки на театъра, 11 повторения, 8 адаптирани спектакъла и 18 чуждестранни театрални представления. В края на 1970 г. Българската телевизия излъчва ежедневно всяка сутрин (без понеделник) и следобед своята програма. Седмично програмата е с обем 65 часа. Общата продължителност на излъчването през годината е 2680 часа.