Работа с осцилоскоп

[soton]

Мечтата

Осцилоскопа си остава един от най скъпите уреди за ремонт и настройка на електронна апаратура,но не всички познават въможностите му.За тези които го нямат е мечта
Първото му и най просто приложение е да оцениш наличието на сигнал някъде по схемата.Това елементарно приложение обаче дава възможност и да оцениш формата на кривата на сигнала,първо на око,а ако не те задоволява пусни си на другия вход сигнал какъвто искаш да виждаш и сравнявай двата.Тук се намесва свойството на човешкото око да сравнява две неща едно спрямо друго с огромна точност-това се нарича относителна точност.Най осезаема е тази точност при сравнение на цветове:не е измислен още толкова точен уред за сравнение и вероятно никога няма да бъде измислен.
А на тези дето ще кажат че осцилоскопа не цветен е добре да им се напомни че черно,бяло или зелено също са цветове.За човешкото око няколко милиона цвята каквито са достиженията на съвременната технология са смешни цифри.
Обяснението се крие в скоростта на мозъчната дейност-и най мощните компютри не могат да се мерят със скоростта на мисълта.
Сега ще кажат някои че има разлика между двата лъча по ниво - рабира се че има,но тя е гарантирана от производителя и при Тектроникс е от порядъка на 2% без корекция а с нея зависи само
от опита на задклавиатурното устройство.Има и по честота,но тя е гарантирана 0.15% без корекциите.Тя също може да се калибрира.
А като насложиш двете криви можеш да видиш разлики които никой друг уред не може да види.
Освен за гледане дали има или няма сигнал в някоя точка от дадена схема осцилоскопа можа да послужи и за измервания,които също никой друг уред не може да направи.
До тук с рекламата.

Оживяване на стъпало
Някакво стъпало каквото и да било,активно или пасивно е много удобно да оживиш и даже да настроиш с осцилоскоп.
Ако имаш фаза на шаси си включваш разделителния траф.
Първо проверяваш дали желания сигнал излиза на изхода - ако да: гледаш форма и ниво.Удобно е че и двете се виждат едновременно на екрана.Ако не:търсиш елемент по елемент,което означава да вкараш в режим стъпалото,ако е лампово гониш нужните нива на електродите на лампата по постоянен ток и като ги постигнеш а нямаш полезен сигнал започваш да се чудиш къде се губи,може да е разделителен кондензатор и т.н.
Ако е транзисторно стъпало нещата са подобни,само не трябва да се забравя че биполярните транистори се управляват по ток,а полевите,както и лампите-по напрежение.
Входното съпротивление на повечето осцилоскопи е 1 Мом и е по лесно да ползвате сонда х1 или директен вход с коаксиален кабел защото при оживяване на стъпало са важни ниските нива.Накои хора от мързел ползват само сондите х10,но не трябва да се забравя че тези сонди вкарват допълнителен шум и освен това те принуждават да рабитиш с по голямо усилване на канала,което е бесмислено и вредно от гледна точка на вътрешния шум на уреда.При изисквания за още по голямо входно съпротивление има сонди х100 и по х1000 при които вече то е съответно 100 или 1000 Мом.Който не вярва да даде на късо сондата с щипката и да увеличи усилването и ще види какви неща може да хване с тази малка антена дето се получава.Между другото това е най простия начин да разбереш какво излъчват елементите ти,като например трафовете в нискочестотните стъпала.
При оживяване или ремонт (което в края на краищата е едно и също)на високоволтово стъпало методиката е същата,но задължитено се ползва високоволтова сонда,която обикновено е х1000.
Офазено шаси

Поради интереса към работа с офазено шаси ще наблегна на нея.Има го при някои стари радиоапарати и телевизори и при повреди които водят до пробиви в изолацията в първичната страна на захранванията на всякакви уреди.Имаш възможност да използваш разделителен траф на осцилоскопа или на уреда за ремонт,зависи от избора на ремонтиращия;по скъпото устройство е осцилоскопа за това по логично е да пазим него,а ремонтиращия трябва да е обучен за такъв случай.Ако не е то тогава той изобщо не трябва да се занимава с ремонт.В упътването на всяко устройство в продажба е записано че за ремонт се изисква лицензиран сервиз.Подобен е случая когато се ремонтира първичната страна на захранванията.В идеалния случай трябва втори разделителен траф.Има много варианти да се нарушават тези правила и в доста форуми се дискутират такива случаи,но мосля че това не трябва да е предмет на дискусия - с тока шега не бива.Дефектнотоковите защити в този случай има голям шанс да запазят апаратурата.В електрониката си има правила и не редно да учим хората как да не ги спазват,като напримар да премахнем третия кабел от шукото - това е измислено за да пази човека.А относно осцолоскопа:при отрязване на заземлението от щепсела се оставяме само на изолацията в захранващия траф,а това е голям риск,особено ако храним двете устройства от трифазна мрежа - има опасност да се получи линейно напрежение,а то надвишава 400 в.

Лупата

Така наричат възможността да се наблюдава част от крива в разтеглена скала.Прекрасна възможност да се изследват бавни процеси върху които има насложени бързи.Например при настройка на генератора за хоризонтално отклонение на телевизорите импулсите на колектора на мощния транзистор и на анода на ламповите има честота да кажем 15625 Хц а върху него има насложени какви ли не гадости които няма как да ги видиш по друг начин.Синхронизираш по преден фронт на импулса и включваш лупата.Увеличаваш честотата на лупата,фактически разтегляш скалата и с многооборотния потенциометър започваш да местиш сектора на лупата по линията на импулса.
Точността на генератора на осцилоскопа е от порядъка на части от процента,така че спокойно можете да измерите да кажем скорост на нарастване на импулс.Нужни са две скали- и двте ги има на екрана!
По хоризонтала отчитате времето за което искате да измерите разликата в нивата на сигнала,а по вертикала отчитате разликата в нивата.Тук мога да отворя една скоба и да поясня един диста дискутиран въпрос:точност на измерване на дадена величина.Да вземем за пример напрежението:доста често техниците се впускат да купуват скъпи уреди заради техните характеристики,в частност точността.Търговците отдавна са усетили това и наблягат на разни фантастични числа,а на всички запознати със схемотехниката е известно че какъвто и да е уред за измерване има точност по малка от точността на опорния си източник.Тогава решението е много просто:сравнявате вашата измервана величина с някакъв еталон и получавате измерване с точност близка до точността на еталона.Някои техници влюбени в мултицетите мислят че осцилоскопа има ниска точност - ами всеки осцилоскоп за разлика от който и да е мултицет има едни копчета за плавна настройка с които можете да го калибрирате по който си искате еталон и да постигнете непостижима за мултицетите точност.
А ако използвате за сравнение втория лъч на който гледате еталонен източник точността на измерване зависи само от точността на изработване на входните атенюатори на осцилоскопа,а те,бъдете сигурни,са доста точни и по важното съвсем еднакви.