Нови VS Стари кондензатори.

[Любо Божков]

Справочна Серия за радио части и Материали 1,2,3 https://www.sandacite.com/biblio/items/show/22 и :

[Ивайло]

Темата ме заинтригува и подложих на измерване кашона със стари  високоволтови електролити, действително от старите намерих някои с удивително точни стойности и нисък ЕСР, бият по параметри новите. И в този ред на мисли бих искал да попитам какъв е прага на стойност на ESR  който  определя кондензатора като подходящ за влагане примерно във филтрираща група на захр блок радиоапарат например .
Примерно електролитен кондер  32 мкф/400v ми дава 35мкф и  ESR 0.9 ома
Примерно електролитен  кондер  50 мкф/400v ми дава 68мкф и  ESR 1.9 ома
Има ли някаква обоснован лимит доколко стойността може да мръдне нагоре или надолу  и  каква да е макс ст-ст на ESR в омове за да приемем че кондера става. Визирам популярните при ремонт на радиоапарати стойности 16-32-50-100мкф с раб. напр. 350-400-450в

    Не знам до колко е реална таблицата , но японеца си работи с нея .Нека колегите с по-голям опит да преценят и ако намерят някоя нереална стойност  , нека да я редактират:

[ditronix]

Ето интересно четиво по темата:      http://peakelec.co.uk/downloads/esrguide-en.pdf     
Достатъчно е в GOOGLE да се напише "ESR table"  и излизат доста неща. Разбира се, всичко е ориентировъчно. Просто трябва да се знае принципно как вървят нещата и тогава съвсем лесно може да се вадят заключения след измерване на един стар и един нов кондензатор с еднакви параметри- капацитет и работно напрежение. И да се сравняват нови кондензатори на различни производители.
Сега тук пак се зачекна отоплението на лампите- защо изправено и защо стабилизирано? Ами защото хората правят прецизни прибори и там място за компромиси и ферорезонансни щуротии няма! Аз съм обслужвал немски газоанализатори, чиито лампи се топлеха точно по тоя начин. Защото са преценили че просто няма как иначе да се постигне необходимата точност на измерване. А приборите си бяха изключително прецизни- клас на точност 1% при обхват на измерване 0-3% кислород във въздушен поток! Много мога да разказвам точно за тия газоанализатори, но не знам дали и колко ще бъде интересно за аудиторията. А,да, и да попитам някой може ли да обясни как така и защо американците получават в пъти по-големи заплати?

[stoi]

Принципно относно ESR таблиците нещата са много относителни. ESR зависи много от честотата с която се провежда теста. Според моите наблюдения повечето "китайци" мерят на около 1kHz. Може да забележите ако потърсите "ESR table" в image търсачката на google, колко различни таблици с различни стойности ще излязат. Те всички са сваляне от документацията на отделни ESR метри. Най-акуратно е вашия LCR метър да си идва с табличка, която се дава за него от производителя с ориентировъчните стойности. Тези които излизат в google може разбира се да се ползват за ориентиране, кога кондензатора става или не. Най-акуратния и правилен начин винаги е бил, по модела на кондензатора да се търси в оригиналната документация на производителя , при каква измервана честота, какъв ESR трябва да се измери.  Хубавите производители и марки кондензатори винаги имат такава документация за продуктите си.

[origo]

Ако уреда е читаво направен и мери точно ESR което значи чисто активната компонента свързана последователно на кондензатора, то няма значение при каква честота го прави. Въпроса е че повечето уреди не са истински RLCZ метри които могат да ти измерят капацитивна, индуктивна и резистивна компонента а работят на някакъв по-простичък принцип и съответно измерват различни стойности за тоя параметър, като обаче в общи линии те винаги се въртят около истинската. Така че вярно - зависи от конкретния кондензатор. Въпрос на опит при измерване на много типови кондензатори и сам придобиваш впечатление как трябва да се вътят нещата. В конкретния изправител който беше споменат 1 ом не е проблем.

[stoi]

Ако уреда е читаво направен и мери точно ESR което значи чисто активната компонента свързана последователно на кондензатора, то няма значение при каква честота го прави.

Значи ако попаднем на такъв "уред" които изкарва  стойностите за истинското значение на параметъра ESR , с еднакви стойности за различни честоти , направо уреда в коша  
 Информация по темата: http://www.murata.com/products/emiconfun/capacitor/2013/02/14/en-20130214-p1
Що е то реално ESR-а и каква е разликата от RAS, и защо производители дават ESR параметър при "еди каква си честота" а не при "честота без значение" тук : http://www.lowesr.com/QT_LowESR.pdf

Примери "ESR vs честот" за различните видове кондензатори тук:

[Ангел Симеонов]

Чета,чета и се чудя...Какво чудно има,че съпротимлението при променлив ток се променя при капацитет...Ами във формулата участва и честотата.Тя не  е сложена за украшение и тежест...

[styrshel]

Тази графика не потвърждава ли казаното от Митко? Между 1 и 100 килохерца изменението на ESR е минимално, а кой мери елетролити на по-висока честота?

[stoi]

Тази графика не потвърждава ли казаното от Митко? Между 1 и 100 килохерца изменението на ESR е минимално, а кой мери елетролити на по-висока честота?

Ами за алуминиевите може би до известна степен,  но не мисля, че е чак толкова минимално, вземайки в предвид и по-ниски честоти (под 1 kHz където разликите стават по-големи), и ако погледнем и другите тип електролитни кондензатори. А електролита принципно в един изправителен блок каква му е работната честота ? 
Особено пък за керамични кондензатори, като на снимката долу ! Разликата между 1кHz и 100kHz не е малка.
Идеята беше че абревиатурата "ESR" е честотно зависима и е правилно уредите да я показват различна за различни честоти. Има едни други параметри които биха излезели принципно еднакви за различни честоти, но на екрана на метъра няма да излезе "ESR" параметър , а други.  Довечера ще направя снимки с измерването на немския електролит примерно на 100Hz , 1kHz и 10kHz за да се види колко различни стойности излизат точно за ESR-а.

[origo]

Е, да заради диелектричните загуби се повишава при ниски честоти и заради скин ефект в изводите най-вече при високи. Съгласен съм че до някъде има зависимост, но се вижда че при един електролит зависимостта не е много силно изразена и все пак да не забравяме че няма да се хванем за гушите за някой друг ом изменение. Който работи с конкретен уред и си знае при тази честота какви стойности трябва да изкарва горе-долу за различните кондензатори то това мисля му е достатъчно да оцени състоянието на кондензатора. Едва ли няколко процента над „даденото от производителя“ ще го стимулират да смени кондензатора. Аз лично ползвам ESR като показател дали е започнал да съхне, и обикновено гледам да е под 1 ом при 100к. От там нататък вече преценявам дали да го сменя ако е доста над ом в зависимост от мястото в схемата.

[ONZI]

Днес реших да измеря малко стари кондензатори.
Ето какво показа един 'бълбукащ'преди и след регенерация от 15минути със диод и резистор.

[ONZI]

След регенерация, измерих и случайни два други единият е руски

[Ивайло]

Да дам и моя принос към каузата.Измерих няколко руски от 1974г не се знае колко са работили , вероятно много. И един чисто нов "Рубикон". Двата уреда показаха почти еднакви стойности , но съм чувал , че преди да почне да свършва кондензатора , капацитета му леко се повишава , дали е така ?

[Ивайло]

Още снимки.

[origo]

Попринцип един електролит започва да свършва когато започне да изсъхва, тогава капацитета не се вдига а остава почти непроменен, като при по-напреднал стадий започва вече и да спада драстично. След дълъг престой без да се употребява обаче е възможно да е изтънял окисния слой който служи за диелектрик и тогава капацитета да се вдигне а пробивното напрежение да спадне. В тези случаи тренировка с високо напрежение през резистор върши чудесна работа и кондензатора отново е в играта.
От измерванията ми се струва че не става въпрос за такива драстични промени тук - капацитета е завишен но в рамките на стандартния толеранс при който обикновено се стремят винаги да излезе от завода над номинала.