Изработка на поялник

[chav_chav]

Тук ще ви дам насоки за лесна изработка на мощен поялник.По-мощен и бърз не съм виждал.Като се научите да работите,една човка, отива при усилена работа за 2-3дена.Естетите ще подскочат като видят неглежирания външен вид!Но върши чудесна работа.Използува се мрежовия трансформатор от СОФИЯ 21.Става голям и тежък,става мъжки поялник.Един бубиньор ми прави забележка ,че се казвало споялник.Трансформатора внимателно се разгблобява и се оставят само първичната и тая за 6,3волта-за лампичка.Шината ще я измеря и ще ви я напиша но е доста яка.Това дава възможност на нея да се пробият отворите за болтовете за човката.При две намотки шина ,човката е доста къса,вижда се на снимката и накой път е доста неудобна.Не съм пробвал с 2.5 и 3 намотки.Намотаването на шината ,закрепването на човката и ръкохватката е въпрос на личен избор.Само с тоя поялник и с мощен реотанов мога да свалям електролити от комп.платки без поражения.Ръкохватката може да е от всичко -изгорял поялник,дрелка....даже имах един с ръкохватка от АК.Слагам за ключе едни микрошки.Слагам е така ,че да ми е удобно на моите лапи.Има доста шлосерска работа.Добре е да можете да ползвате някоя работилница.Ама щом възстановявате магнетофони с жица и това ще направите.Първата снимка е на поялници които не ми харесват.Другите снимки дават насоки за работа.Още веднъж се извинявам за лошия външен вид на изделието!Важното е ,че котката хваща мишки.Приемам всякакви критики и надменни забележки!Приемам и въпроси.И последно ,с тоя поялник оправям калайдисаното на желязната харания ,където топя свинска мас.

[радиото]

И аз имам подобен . На  първа снимка , десния поялник - ако е свободен , бих го купил.
                                                                       

[Лъчо Минков]

                  Този поялник май ще е по удобен за работа. Имам един китайски, който изгоря още на първата спойка, някой ден ще се пробвам да го направя по този начин. http://www.sandacite.com/forum/index.php?topic=1703.0

[Любо Божков]

За "човка" на индукционният поялник може да се ползват електродите от живачна лампа. С тях полезният живот е години.

[shri]

Хе-хе. Да си спомним младините И тъй, като почнах работа преди 20г. при колегата Асен. Забелязах, че всички колеги в работилницата са си направили и ползват подобен поялник. Много скоро се уверих, че той е неотменна част от работата и бързо си направих.
 Намира се дросел от стар телевизор. Със сърцевина 7кв.мм. на него има навита оригинално намотка от 1100-1200нав. Вече съм забравил точно и колко беше дебелината на жицата. Смятаме първичната за 220В и навиваме с 30% по-малко навивки. Помня че ставаха точно 1000нав. за моя поялник. И така бързо и лесно развиваме ненужния проводник. Ако искаме си навиваме от него една отделна намотка 3В или 3,5В за крушка. Отгоре както е показал колегата намираме дебела шина 25-35кв.мм. и навиваме колкото се запълва пространството. Обикновено това е 3-4нав. не повече. Между двете намотки задължително прешпан или добра изолация. Хитринка преди да се навие шината, се вкарва в термошлаух. Но от старите истинските, дето са от стъклотекстолитен плат направени. По време на работа вторичната се загрява доволно и може, да стане пробив при лоша изолация.  После си изработваме корпуса от дебел гетинакс и търсим някой с оксижен да ни завари накрайниците за захващане на човката. Аз ползвах за такива лустарклема 6кв.мм. Неприятното е, че от постоянното завиване и развиване за смяна на човките резбата бързо заминава. То нали е бронз. При мен изкара мисля 2г. После стругар ми направи накрайници от желязо с дебело "месо" за резбата на болтовете и нямам проблеми. За дръжка най-лесно от някъде, да се намери бракувана дръжка от автомат калашников. Те са пласмасови и войниците при тактика често ги пукат и се сменят. Предимството е, че е готова пробита за да минава през нея захранващия кабел. А спуканото се лепи, тя е обикновена мека пластмаса. На нея се монтира  "спусъка" бутон от тея яките за много ток дето са в зелена пластмаса. Май бяха 10А, ползваха се за крайни изключватели в някои апаратури. И малко сръчност и поялника е готов. Помня, моя ядеше човките от 1,5мм като топъл хляб. Зимата неотменима част от запояването на открито. А работата ми беше точно такава. Като се прибера обещавам, да го снимам и ви го покажа. Отдавна не съм го ползвал и събира прах, но си го пазя. А и още нещо, захранващия кабел ВКШ стоманизиран и няма никакъв проблем, да се гъне и настъпва дълго време.