Българска Телевизия след 1989 г.

[Bengata]

Българска Телевизия след 1989 г.

В самия край на 1989 г., когато Кеворкян е програмен директор на БНТ, възлага на Нери Терзиева изграждането на нова концепция за новините. Тя въвежда обръщението „дами и господа”, вместо традиционното до сега „другарки и другари”, сменя лексиката и пуска откритите телефони. На 14 ноември 1989 г. е излъчен митингът на новосформиращата се демократична опозиция в България пред храм-паметника „Александър Невски”. Българската телевизия отразява още митинга на Съюза на демократичните сили на 14 януари 1990 г., митинга по повод годишнината от обесването на Васил Левски, пресконференцията в СУ „Климент Охридски” по повод студентската окупационна стачка, „Градът на истината”, митинг на студентите, първия безплатен обяд за бедните в ресторант „Лебед” (Панчарево). През януари 1990 г. се ражда студентското предаване „Ку-ку”. На 6 март 1990 г. Деветото обикновено Народно събрание приема решение за временния статут на Българската телевизия и Българското радио, съгласно което двете организации се обособяват като самостоятелни институции. За първи в своята история Българската телевизия излъчва предизборната кампания за сформирането на нов законодателен орган - Великото народно събрание. Създадено е специално предаване „Предизборно студио”. Диспутите и заключителните прояви на двете най-големи политически организации - Съюза на демократичните сили и Българската социалистическа партия са напрегнати и впечатляващи медийни събития, телевизията излъчва на живо от Националния дворец на културата изборната нощ. До края на годината медиата предава митинг пред входа на сградата откъм улица „Сан Стефано” и студентско шествие-митинг. През 1990 г. се появяват първият сутрешен информационен блок в телевизията - „Добър Ви ден” с Величко Скорчев, както и детските рубрики „Лексикон” и „Музикална чуднотека”.
На 21 април 1991 г. след като е излъчен знаменития коментар на Петко Бочаров в стил „Да, ама не!”, предаването „Всяка Неделя” отново е спряно. През 1991 г. Българската телевизия отразява посещението на княгиня Мария Луиза в България, която участва на 7 май в „Панорама”. Пакетираният мавзолей на Георги Димитров, тържественото откриване на гробницата на княз Александър Батенберг, началото на съдебно дело №1 срещу бившия партиен лидер Тодор Живков, речта на председателя на НАТО Манфред Вьорнер пред парламента, митинги на СДС и КТ „Подкрепа” пред телевизията, заключителните прояви на СДС и БСП за Избори`91 са разнообразните обществено-политически събития, уловени от камерите на Телевизията. Същата година в програмата на Българската телевизия са включени предаването за селото „Бразди”, новото икономическо предаване „Плюс-минус”, а след централната информационна емисия започва да се излъчва коментарната рубрика „Отзвук”. „Телевизионен справочник” е нова 10-минутна рубрика за информация и реклама.
На 20 май 1991 г. по Първа програма на телевизията започва излъчването на телетекст за цялата страна. Телетекст услугата на Канал 1 днес е наречена „Телевест” и първата и засега единствена телетекст система в българския ефир. Наименованието „Телевест” е съкращение на „Телевизионен вестник”.
Истинска сензация се състои на 22 декември 1991 година. Редовното издание на студентското предаване предаване „Ку-ку” е симулативно прекъснато от съобщение за това „… че в Козлодуй не се е случило нищо страшно”. Режисьорът на предаването Нидал Алгафари, редакторът Петър Курумбашев, водещата на броя - Жени Костадинова, и целият екип съумяват по изумително правдоподобен начин да уподобят „срамежливата нечестност”, с която би се държала националната електронна медиа, ако в Козлодуй избухне авария. Свикналата да „чете между редовете” аудитория изпада в паника. Девет десети от населението, което гледа в момента, е убедено, че атомната електроцентарала е избухнала. Скандалът в обществото е огромен. Всички големи вестници излизат със заклеймяващи първи страници, а официалната версия на правителството е, че „кукувци” са подсторени да направят тази манипулация, за да дестабилизират правителството … Всъщност една от основните цели на авторите на така нареченото „атомно Ку-ку” е била да демонстрират пълната неготовност на държавата да се справи с евентуална промишлена катастрофа от голям мащаб.
Сериозни промени в Българската Телевизия започват през пролетта на 1992 г., след избирането на Асен Агов за генерален директор. От 1 юни 1992 г. Първа програма е преименувана на Канал 1, а Втора програма е наречена Ефир 2. Между двата телевизионни канала на единствената телевизия в България се заражда вътрешна професионална конкуренция на новинарските предавания и програмната дейност. Ръководството на първа програма е поверено на Стефан Димитров, втора програма - на Нери Терзиева, а спортната редакция - на Сашо Диков. В началото на май от програмата отпадат рубриките „Телевизионен театър”, „Телевизионни меридиани”, „Светът в действие” и „ЛИК”. Програмата на Канал 1 се излъчва в делничните дни от 7:00 до 13:30 и от 17:30 - 24:00 часа. През 1992 г. стартира магазинното предаване „Събота късен следобед” с водещи Стефан Димитров, Емил Розов и Алис Крайчева, както и детските програми „Часът на Дисни”, „Улица Сезам”. На 5 септември 1992 г. по Ефир 2 за първи път се излъчва телевизионното предаване „Ах, тези муцуни” с Екатерина Генова, през същата година стартира и предаването „Шок” на Светослава Тадаръкова. През 1992 г. БТ започва изграждането на Земна приемно-предавателна спътникова станция за мрежата на Евровизия, разположена на територията на НРТЦ на булевард „Цариградско шосе” в София.
На 1 януари 1993 г. Българската телевизия е приета като постоянен член на Европейския съюз по радиоразпръскване - EBU. На 5 февруари 1993 г. в Държавен вестник се обнародва решението на Народното събрание (от 27 януари 1993 г.) за изменение на решението за приемане на „Основните положения на временния статут на БТ и БР”, според което се извършва промяна на имената на електронните медии. Те стават съответно Българска Национална Телевизия и Българско Национално Радио. През март 1993 г. генерален директор на БНТ става проф. Хачо Бояджиев. Следват съкращения, Нери Терзиева е уволнена от телевизията. На 20 април 1993 г. регионалният телевизионен център в Благоевград започва излъчването на самостоятелна телевизионна програма - ТВ канал „Пирин”, също през април стартира и регионалния ТВ канал „Пловдив”, от 2 май 1993 г. започва излъчването регионалния телевизионен канал на РТВЦ Варна - ТВ канал „Море”, на 15 юни стартира и русенската регионална програма ТВ канал „Север”.
През октомври 1993 г. е въвведена нова, оригинална графична опаковка на Ефир 2 под девиза „Две е повече от едно”. На 29 октомври 1993 г. за първи път се излъчва публицистичната рубрика „Частен случай”. През декември 1993 г. „Всяка неделя” се завръща на екран, на честотите на Ефир 2. Кеворкян е глас зад кадър, а като водещи в следващите години се изявяват Веселин Дремджиев, Игор Марковски, Мартин Захариев и Стойчо Керев. Други нови предавания от 1993 г. са авторската аналитична програма „Наблюдател” на Димитри Иванов и Тома Томов, „Кеш ТВ”, „Супершоу Невада” и „Репортер” с Елена Йончева. Някои от заглавията сред филмовата програма са „Тиун Пийкс” и „Алф”.
От 1 януари 1994 г. програмата на Ефир 2 започва да се излъчва чрез цветната система PAL (Phase Alternation Line). От 24 октомври 1994 г. започва излъчването на предаването „Как ще ги стигнем американците с … Тодор Колев”, през същата година всяка събота се излъчва целодневната програма, съвместно с „Телевизия Премиера”, а програма „Всяка Неделя” започва да се предава по Ефир 2 като външна продукция. Също през 1994 г. стартират програмите „Добър ден, България”, „Открито” и „КакАфония”. В информационната емисия „Новини” на Канал 1 в 17:00 часа е въведен жестомимичен превод в ефир за гражданите с увреден слух. През лятото на 1994 г. Българската национална телевизия в няколкочасово пряко излъчване прави своите зрители непосредствени участници в посрещането на летище София и националния стадион „Васил Левски” на българските футболисти, спечелелили 4-то място на Световното първенство по футбол в САЩ. „Улицата” е заглавие в програмата на телевизията, което се превръща в една от най-стойностните медийни изяви. Излъчването на 4-серийнната телевизионна копродукция „Гори, гори, огънче” предизвиква силен обществен отзвук сред населението на Родопите през 1994 г.
През есента на 1994 година предаването „Ку-ку” е свалено от ефир. На 1 април 1995 година в ефир се появява ново предаване на същия екип - „Каналето”. През лятото на 1996 година е създаден и албумът „Хъшове”, песните от който стават нещо като програмни на миниатюрната Януарска революция срещу пагубното за страната управление на Жан Виденов и БСП. През 1997 г. настъпват разногласия между някои от основните автори на предаването - Камен Воденичаров и Слави Трифонов. В началото на 1998 г. е излъчено първото и единствено предаване „Хъшове” в националния ефир, водещ е Слави Трифонов. Основен рекламодател е фирмата „Овергаз”, което става причина програмата веднага да бъде спряна, а на нейно място е пуснато предаването на бившите колеги начело с Камен Воденичаров - „Каналето”. Слави Трифонов започва работата по собствено шоу - „Хъшове”, а Влади Въргала е сред създателите на „Пирон”, „Коктейлите на Влади” и „ШАШ”. От екипа на „Ку-ку” произлизат още медийни звезди като Бойко Василев, Влади Въргала, Август Попов, Нидал Алгафари, Васил Василев - Зуека, Стефан Рядков, Тончо Токмакчиев, Мартина Вачкова, Нели Андреева, Жоро Крумов, Милен Цветков, Соня Момчилова, Християн Ночев, Иван Рачев и т.н.
През 1995 г. студентското предаване „Ку-ку” се трансформира в „Каналето”. Нови програми през 1996 г. са „Улицата”, „Такси”, „Бизнес закуска” и „Контрапункти”. Състезанията от „Формула 1” в програмата на БНТ за 1997 г. са 17. През 1997 г. започват да се излъчват още коментарното предаване „Екип 4”, кулинарното „Вкусно”, забавното „Клуб НЛО”, предаването за разследваща журналистика „Конфликти” и актуално-публицистично предаване „В акция”.
През 1998 г. регионалните телевизионни цетрове на БНТ започват излъчването на самостоятелни телевизионни канали: ТВ канал „Пловдив”, ТВ канал „Пирин”, ТВ канал „Море” и ТВ канал „Север”. През 1998 г. започва своето излъчване нов сутрешен информационно-магазинен блок на БНТ „Точно в 7”. „Нота бене” е друго ново заглавие от програмата на националната медиа. През 1998 г. на екран се появява рубриката „Понеделник 8 1/2”, която представя българското игрално кино и неговите най-добри образци. Същата година е създадено предаването за кино „24 квадрата”. Истинска телевизионна сензация предизвиква нощния блок „1002 нощи”, който пресъздава забавни срещи в ефир с Аладин. През 1998 г. е приет вторият Закон за радиото и телевизията.
От февруари 1999 г. до края на 2001 г. генерален директор на телевизията е Лиляна Попова. Шапката и музиката на централната информационна емисия „По света и у нас” са променени през 1999 г. Програмата на Канал 1 придобива изцяло нова и различна визуална „опаковка”. „Суматоха”, „Кръгове”, „Гласове”, „Умно село”, „Един ден на …”, „Фотоматон”, „Мрежата”, „Джубокс”, „Техно”, „Спукано гърне”, „Палавници”, „Супер мотор спорт” са нови предавания, които се появяват на екран през 1999 г. През лятото на същата година Българската национална телевизия отразява Европейския месец на културата Пловдив `99. „Големите игри”, „Дунав мост” и „Клиника на третия етаж” бяха сериалите, които предизвикаха зрителски интерес през 1999 г.
На 2 май 1999 г. е открита сателитната програма на БНТ - „ТВ България”, предназначена основно за българите, живеещи в чужбина. На 24 януари 1999 година предаването „Всяка неделя” отново е спряно. На 26 юли 1999 г. е излъчена последната редовна емисия новини „Днес” на Ефир 2. До края на годината и в началото на 2000 г. Ефир 2 продължава да излъчва ежеднево от 18:00 до 24:00 часа, но предимно филми и програми на запис, а в 18:00 и 22:00 часа се излъчват повторения на новините „По света и у нас”. В 21:10 ч. на 31 май 2000 г. Ефир 2 казва „Сбогом!” на българските зрители с прощалния филм на Екатерина Генова „Ефир 2 - снимка за спомен”. Водещата на „Ах, тези муцуни!”, която работи в Ефир 2 от създаването му, е заснела обзор на съществувалия 25 г. и вече приватизиран канал. След този филм, Ефир 2 излъчва една кратка емисия новини и около 22:15 сигнала е изключен. Екатерина Генова става главен редактор на новият канал на БНТ - ТВ България. „ТВ България” се излъчва от спътник за цяла Европа, а част от програмите (след 20:40 ч.) се ретранслират от регионалните телевизионни канали на БНТ. От средата на юни 2005 г. сателитния канал излъчва обновена целодневна програма, с нови предавания и нова визия.
От началото на 2000 г. програмата на Канал 1 се излъчва 24 часа в денонощието. През същата година „Мистър Панорама” - Иван Гарелов напуска телевизията, водещ става Бойко Василев. През 2000 година на екран се появява първата телевизионна рубрика, която разкрива представата на чужденците за страната и народа ни - „Далекоглед”, както и политическата рубрика „Гласове” с водещ Явор Дачков. В края на 2001 г. предаването е спряно след политически скандал. През септември 2000 г. по Канал 1 започват да се излъчват новини на турски език, който е майчин за голяма част от населението на страната.
През февруари 2002 г. коментарното предаване „Екип 4” отпада от програмата на телевизията. На 6 май „Всяка неделя” отново се завръща, като освен Кеворкян в основния екип са привлечени Тодор Колев и Мартин Карбовски. През октомври 2002 г. в ефира на БНТ се появава късното шоу „По-добре късно, отколкото никога” с водещ Дамян Савов, известен като DJ Дамян. След няколко месеца водеща става Ива Екимова, но предаването се излъчва само още няколко месеца.
През 2003-2004 г. ежедневно в 19:20 ч. се излъчва телевизионната игра „Руска рулетка”, а през есента на 2003 г., в късния часови пояс излиза шоуто „ЗалоАЛОжи”, което също кратък телевизионен живот и е свалено от ефир през февруари 2004 г. През август същата година за последен път се излъчват „Каналето”, „Клуб НЛО”, „ШАШ”, „Латерна магика” и „Наслука”. След неколкократни смени на временно управляващи телевизията, през септември 2004 г. за генерален директор на БНТ е избрана Уляна Пръмова. На 24 април 2005 г. е излъчено последното издание на предаването „Всяка неделя”.

[Валери]

Колега, Вие в една-две страници обхванахте 23-годишен период, браво, всичко е така както го описвате. Съвременник съм на всичко описано, спомням си отначало как трудно тръгна всичко. Имаше и доста стачки в ТВ, протести срещу някои директори на ТВ и т. н....