Написах тази статия по молба на Василий Ръйбин за
http://www.radiocollector.ru – интернет проект по историята на радиото. Нямах възможност да отделя много време, но се постарах да отбележа основните моменти по темата. Публикувам я първо тук, преди да бъде качена на руския сайт. Очаквам вашите забележки и мнения.
Поздрави на всички! Петко Мъжлеков
Производство на лампови радиоапарати в България
Производството на лампови радиоапарати в България е една тема, която не е разработвана до сега в своята цялост. Съществуват книги, статии и интервюта, които засягат отделни моменти от историята, но те са разпръснати като източници и медии в голям период от време. В настоящото изложение се постарах да обобщя всичко, което успях да намеря по темата към настоящия момент.
Поради промените в обществено-икономическия строй, настъпили в България на 9.ІХ.1944г., историята на развитието на радиопроизводството в България може да бъде разделена условно на два периода – преди и след 9.ІХ.1944г. За първия период е характерно навлизането на радиото както в технически, така и в културен аспект, частната инициатива и частното производство. За втория период е характерно плановото държавно производство, навлизането на унификацията и стандартизацията.
Част І
Производство преди 9.ІХ.1944г.
България следва общото развитие на радиотехниката и радио комуникациите. Първата безжична искрова телеграфна станция е построена при Франгя край Варна. Монтажът е завършен през 1910 г. Тя е доставена от английската фирма „Маркони”. Предвидена е да работи на 300 и 600 m дължина на вълната с мощност в антената 2 kW, но при включването й предавателят отказва и по-нататък станцията служи само за приемане. През 1912г. е внесена подвижна радиотелеграфна станция от фирмата „Телефункен”, която е монтирана на борда на крайцера „Надежда”. През 1914г. е пусната в действие радиостанция на гара София. Тя все още е искрова, доставена е от „Телефункен” и е с мощността 7.5 kW. Тази станция служи за размяна на телеграми между България и европейските страни, предимно с Будапеща. Както е посочено в книгата „Радиолюбителството в България – история, факти, спомени” от инж. Панайот Данев, LZ1US, издание София, 1998г., през 1923г. по настояване на инж. Никола Узунов в телеграфопощенското училище са доставени батерийни приемници, с които са направени първите наблюдения в България на малкото по това време радиоразпръсквателни станции. През 1924г. Главна дирекция на пощите внася от Франция първите приемници марка „Радиола” за общо ползване. През 1925г. се създава акционерно дружество „Радио Балкан”. То поисква концесия за радиоразпръскване от държавата. С помощта на Ангел Петров започва изработването отначало на любителски, а през 1926 – 1927г. и на търговски радиоприемници с добри качества.
На 6 април 1927г. е приет първият закон за радиото в България, който се е състоял само от 9 члена. Ангел Петров, бивш технически инспектор в пощите, се обявява за държавно радиоразпръскване и успява да убеди правителството в тази концепция, която е реализиран в чл.2 от Закона, където се казва, че „Радиото е монопол на държавата”. Държавният монопол върху радиоразпръскването в България продължава чак до 1992г. Той позволява инсталирането на радиоприемници срещу получаване на разрешение и заплащане на такса. През тази година в България се чуват добре /по тогавашните разбирания/, но само вечерно време 27 западноевропейски станции – на дълги вълни Лондон и Париж, а на средни – Виена, Прага , Будапеща, Рим, Берлин и някои други предаватели. За да може да се разбере количеството на радиоапаратите, произведени в България или внесени от вън, ще цитираме статистиката за издадените разрешения за абонамент, посочена в книгата „История на радиото в България” от Веселин Димитров, издание София 1994г., книга първа. В нея дадени следните данни - към 21 юни 1928г. са били издадени разрешения за 992 абонамента, като 17 са били отказани. От тях на българи са издадени 700 разрешения, а на чуждестранни граждани – 292 броя. Статистически погледнато, един радиоапарат се е падал на 2 650 душе от населението на българия.Разпределението по градове е било следното: СОФИЯ -44% - 437 апарата, Русе – 8% - 78 апарата, Пловдив – 5% - 49 апарата, Варна – 3,6% - 36 апарата, Горна Оряховица – 26, Лом – 22, Плевен – 18, Видин – 17, Кюстендил – 16, Габрово – 14, Свищов – 14, Сливен – 13, Враца – 11, Ловеч – 9, Пазарджик, Княжево, Казанлък, Дупница, Плачковци, Трявна – по 7, Стара Загора, Хасково, Ямбол – по 6, Дряново, Оряхово, Радомир – по 5, Провадия, Търговище, Стражица, Елин Пелин – по 4, Златоград, Павликени, Червен Бряг – по 3. Тринадесет населени места са с по 2 апарата и 47 – с по един радиоапарат.
Първи опити за радиоразпръскване у нас са направени през 1929г. с малък 100-ватов радиопредавател в първа инженерна дружина. През 1930 г. е построен първият официален предавател в зданието на Пощенска спестовна каса, като е използван предавателя на инженерната дружина. През 1934г. е построена радиоразпръсквателната станция София с мощност 250W. За изготвяне на програмите е основан съюзът „Родно радио”. Между основателите му са Асен Златаров и Елин Пелин. През 1936г. са пуснати радиостанциите в Стара Загора и Варна (по 2,2kW), работещи съответно на 214m 235,1m, както и един предавател в София на къси вълни. През 1938г. е пуснат радиопредавателят при село Вакарел (100kW), работещи на 352,9m. По това време броят на радиоприемниците у нас достига 20 000.
Фирмите, произвеждащи или продаващи радиоприемници преди 9 септември са били многочислени. По това време всички световноизвестни фирми са имали представителства в България – Телефункен, Филипс, РСА, Менде, Лоренц, Кьортинг, АЕГ, Лумофон, Хорнифон, Блаупункт и др. Родното производство е било представено в голямата си част от малки радиоработилници, които са се занимавали предимно с ремонт на радиоапарати. Изработваните приемници са били в малки серии, непретенциозни като схемотехника и технология на изпълнение. Някои от апаратите са изработвани от готов набор от вносни части, като на място са изработвани кутиите и евентуално скалите. Други апарати са изработвани от части, закупувани от различни доставчици. Шаситата са огъвани по доста примитивен начин, основите на скалите са от калайдисана ламарина, връзките са с винтчета или калаени спойки. Използвани са готови филтри и блокове (предимно RCA, PHILIPS, MARELLI, Geloso). Трансформаторите са правени в България и не са се отличават с високо качество на изработката или използваните материали. Говорителите са както вносни, така и произвеждани у нас - в София от Бехар на "Мария Луиза". Скалите са изработвани чрез ситопечат върху стъкло или са от целулоид, които са се продавали в няколко разновидности). Изработваните в радиоработилниците апарати са били доста по-евтини от подобните, внос от чужбина и са били популярни сред хората с по-ниски доходи. Почти във всяко ателие за ремонт на радиоапарати са се произвеждали такива по-непретенциозни приемници, обикновено по предварителна поръчка. Основният стремеж при тяхното производство е била ниската цена. Като следствие на това могат да се видят изпълнения, които бихме ги определили като аматьорски от съвременна гледна точка – например липса на фасунки на скалните крушки, при което проводниците са запоени направо на самите крушки. Друг характерен признак на тези апарати е липсата на заден капак или неговото изпълнение от тънък /около 3 мм./ шперплат. Надписите по капаците са на ръка с химически молив или боя, а отворите са грубо и неточно изработени. Изключенията, които съм срещал са капаците от пресован картон на марките „Тулан”, „Херц”, „Вево”, „Ира” както и капака от тънък лист бакелит на „Дескоп”. Ако разлистим броевете на старите списания „Български радиолюбител”, ще видим рекламите на тези фирмички. Освен радиоапарати, някои от фирмите са предлагали изработването и само на отделни компоненти – бобини, филтри, трансформатори и др., както и продажбата на всички останали компоненти.
Ако трябва да се направи някаква систематизация на производството на приемници, то може условно да се откроят три направления – американско, европейско и италианско, като разделението е основно на база използваните компоненти – радиолампи, готови бобинни блокове и други компоненти. Трябва да се отбележи и едно изключение, а именно фирмата „Тулан”, която е успяла да организира производството на всички компоненти, без радио лампите. По фирмени и патентни съображения някой от елементите не носят марката „Тулан”, а имат самостоятелни марки. Основателят и собственик на „Тулан” - инж. Пренеров в партньорство с колеги от стъкларската промишленост в България, дори е бил в състояние да пусне и производство на радиолампи, но условията, които настъпили след 1933 г. в Европа попречили на вноса на специфични суровини, които са необходими за производството на стъклото и съставните елементи на лампите.
Фирмите, които успях да издиря от различни източници, са само една малка част от съществуващите. Марките на радиоапаратите могат да съвпадат с името на фирмата, но може и да се различават. Ако няма някаква информация съм приел, че името на фирмата и на марката съвпадат. Установих и фирми със сходни имена, но дали са различни фирми или една и съща фирма с различно изписване на името или с променено име, поне за сега не е възможно да се установи.
1. „Родно радио” – Г. Георгиев - гр.София, ул.Царица Йоана №34. - марката Адмирал
2. „Клинзор”
3. „ИРА” – Д. Крепиев – марката Ирафон
4.„АЛМА” – Ал. Манов – гр.София
5. „Бралт” – Сава Алтимирски - гр. Русе. Основана 1938г.
6. „Електрон“ - инж. Светозар Пренеров - гр. Бургас. Основана 1925г. - марката Универсал
7. „Тулан” – инж. Светозар Пренеров - гр. Бургас. Основана 1927г.
8. „Пиловски” - гр. Габрово
9. „Бекоп” – инж. Никола Белопитов - гр. София. Основана 1938г.
10. „Вево радио” – гр.София, ул. Леге №13. Основана 1927г.
11.„Арена радио”
12.„Херц радио”
13.„Радио вести” ООД– гр. София, ул. Дондуков №37 – марката Силвания
14.„Mideast”
15."Радиочасти" - Н. Джебаров – гр.София, ул.Аксаков №5, по-късно на ул.Мария Луиза №63
16. радио лаборатория „Славия” - Сава Маринов Савов – гр. Русе, ул. Тулча №12
17. радио ателие „Маркони”
18. „Електрон” АД – гр.София, ул. Мария Луиза №61 по-късно на №63
19. радио лаборатория „Херц” – гр.София, ул.Мария Луиза №69
20. „Първа българска фабрика за електрически машини и апарати” – Основана вероятно 1927г.
21. „Първо българско радио ателие Електрон” – Г. и Б. Вълкови – гр.София, ул. Александър І №12. Основана 1925г.
22. Радио лаборатория на списание „Български радиолюбител” гр.София, ул.Мария Луиза №63. Предлага радиоапарати от 1936г.
23. „Български капрони” – Казанлък – 1934г.