Определено за да се запали нещо, то трябва да може да гори. А какво ще даде искрата е вече отделен въпрос.
Та нещото което даде моята искра се казваше радиоприемник "Минск". Купен през далечната 1948 г., тоест в годината когато съм се родил. И така всичките ми детски години бяха свързани с него. Спомням си, че навремето на това радио с интерес слушахме предаването "Костадин и Миладин". По-късно вече в техникума само да слушам на СВ ми дойде малко и по един съвет от "Радио и Телевизия" разтеглих КВто му и от тогава Ефира окончателно ме очарова. За съжаление много години по-късно, когато си отидох в отпуска се оказа, че баща ми го е изхвърлил. Е тогава вече масово беше навлязла телевизията. И досега ми е адски тъжно за тоя приемник.
Ето го това чудо от детството ми:
Ееех, какво ли бих дал за такова радио. За съжаление, явно не само баща ми е изхвърлял такова.