ИМКО 1 - Размисли и страсти ....

[TheHungry]

Всеки ( или почти всеки ) е чувал за първият "български" персонален компютър "ИМКО 1" .






Но нека да започнем с малко факти :

Цитат от статия на Инж. КИРИЛ ГРИГОРОВ, списание „Компютър за Вас“, 1985 година

„През октомври 1979 година, ДКНТП се обръща към Института по техническа кибернетика и роботика (ИТКР) с малко неясното предложение за „създаване на малък компютър на базата на микропроцесори". Такава формулировка е напълно разбираема, защото обстановката на световната компютърна сцена в този момент е доста сложна и неясна. На мода са миникомпютрите, чието търсене е огромно. Те се произвеждат в rолеми серии и експертите им предсказват бляскаво бъдеще. Не е отслабнал, разбира се, интересът към средните и големи електронноизчислителни машини. А микропроцесорите? Да, в печата вече са се появили данни за производството на още по-малки от минимашините. Но те се произвеждат от почти неизвестни фирми. Повечето от специалистите не вярват, че подобни системи могат да имат бъдеще. В подкрепа на този факт се привежда доста солиден аргумент - нито една rоляма фирма в света, производител на компютри, не проявява интерес към микроинформатиката. Равняването става по авторитетите. Такова е правилото. Но както знаем, съществуват и изключения. Включително и в информатиката.

С нелеката задача да се постави началото на микроинформатиката у нас, когато тя не се е наложила още в най-развитите в компютърно отношение страни в света, се заемат инж. Иван Марангозов и инж. Кънчо Досев, а по-късно и инж. Георги Желязков и инж. Петър Петров. Проучването започва при недостиг на информация и материали, работи се в неокомплектована лаборатория. В излишък е може би само ентусиазмът. И вярата, че скоро ще се появят контурите на идеята, опорните точки за въображението, реалните очертания на микрокомпютъра. Така се редят дни, а доста често и нощи на упорита работа, на търсения. Часовете на разочарования се редуват с мигове на въодушевление. Като резултат в края на 1980 година на бял свят се появяват първите три български микрокомпютъра. Създателите им ги наричат ИМКО 1 (от ИНдивидуален Микро Компютър). Новородените са малко странни, неугледни и капризни. Но дори и такива, те надминават и най-смелите очаквания - прототипите са одобрени незабавно от ДКНТП. Все още мнозина, сред които и доста висококвалифицирани специалисти в бранша, не обръщат внимание на тази прогресивна новост. Нещо повече, на стореното се гледа с насмешка, наричат екипа „хобаджии". Да, трудно се рушат стари представи, но още по-трудно се изграждат нови.


А дали той не е плод на нечие друго техническо въображение и ентусиазъм ....

Вие как мислите ?

Засега толкова от мен , и както казваше Педя човек лакът брада "а какво се е случило , ще разберете при следващата ни среща..."

[TheHungry]

.....Не това не е ИМКО 1 !


Приятно ми е да се запознаем , аз се казвам "Transam Triton" и съм (бащата/майката/близнака) на ИМКО 1 .



И ето бързо сравнение на РОМ-овете TRITON vs. ITKROM

Лесно и бързо се вижда замяната на името , разликата в другите байтове се дължи най вероятно на това че ROM-a на  "TRITON" има много версии а аз нямам всички за да мога да намеря тази която са ползвали от ИТКР ( бръккнах се да платя цели 10 паунда за да мога да изтегля цялата налична и събрана информация за TRITON от една английска библиотека ) , като сравним и схемата на ТРИТОН-а и свалената схема на IMKO 1 от платката която е останала , няма никакво съмнение че те са генетично 1:1 .

[ikarlo]

Всеизвестно е, че военните дърпат науката и технологиите. По времето, когато са разработвани тези неща, в САЩ е битувало мнението, че специалистите са "най-плодовити" докато навършат 45 - 50 години. Понеже им се плащат баснословни заплати, е по изгодно да ги пенсионират, вместо да си ги дундуркат като високоплатени шефове, които вече не дават продукция и дори пречат, тъй като започват да се съпротиляват на новостите. Разбира се подписват декларация, че 5 години няма да "изнасят" знания и технологии. Някои изчакват тези 5 години, основават фирми и реализират (в битов вариант) военните продукти. Някои, обаче, не чакат и плъзват по Европа, намират си уютна страна и веднага започват бизнес. Най вероятно такъв е сюжетът за създаване на микрокомпютрите. Това го разказвам, понеже лично се запознах със създателите на първата термовизионна камера "Ага Термовижън" през 1977г., когато те дойдоха в БГ да продадат една система на Топлофикация София. Фирмата беше регистрирана в Швеция, но единия (поне) от представителите беще американец, бивш военен.