Безчетовите постояннотокови електродвигатели с постоянни магнити в ротора са трифазни с различен брой магнитни полюси, като има и такива с различен брой полюси в статора и ротора.
Управлението или комутацията се извършват главно по 3 основни метода, като между тях има куп хибридни решения, както и превключване между методите при компании като Сименс:
1) С помощта на 3 датчика на Хол, разположени през 120 (в повечето случаи) електрически градуса в статора по начин, по който да улавят магнитното поле на роторните магнити. Това е т.нар. сензорно управление. Обикновено в размките на едно превключване от спряла позиция, логиката в контролерния чип е вденала в какъв ред да пуска фазите за желаната посока на въртене. Най-евтин вариант, но с най-ниско КПД, ще уточня по-долу защо.
2) Безсензорно управление, при което се използва обратното ЕДС на двигателя от незадействаната фаза, за формиране на правилната последователност за желаната посока на въртене. КПД е малко по-високо, но има по-висока комплексност, заради нуждата от правилно аналогово формиране на сигналите, преди да се подадат на чипа, ако случайно всичко не е вградено в него по принцип. Изисква операционни усилватели за 3-те фази в компараторен режим.
3) FOC (Field Oriented Control) или управление по вектора на полето, векторно управление. Най-сложното, но с най-добри показатели, осигуряващо максимално КПД, максимално добър контрол на движението и максимален въртящ момент във всеки един момент от оборота. И най-скъпо, разбира се. Използва обратното ЕДС, но понякога се комбинира и със сензори, били те на Хол или магнитно-позиционни, базирани на въртящ трансформатор (селсин), с една възбудена намотка и два сигнала във фазно отношение.
Пояснение за КПД - максимален въртящ момент и максимално КПД при всички електродвигатели, и тези без изключение, се постигат, когато вектора на магнитното поле на статора и на ротора са на 90 градуса едно от друго. При простото сензорно управление това не е истина през повечето време, както и при безсензорното. Само при FOC чрез синусоидална модулация на моста при трите фази се постига плавно въртящ се вектор, който да седи на правилно дефазиране, най-безшумна и плавна работа. Другите две са реално стъпкови режими, замазани от инерцията на комбинацията ротор-товар.
За да се изгуби коерцитивната сила на редкоземни магнити, те са били удряни и/или прегряни. 8 часа на ден при 50 градуса околна температура е малко прекалено за такъв мотор, който обикновено е направен да работи в режим S2, т.е. с прекъсвания в определено отношение работа/почивка за охлаждане. Мотори клас S1 (24 часа работа с определен това и до определена околна температура, обикновено 25-30 градуса) с такава мощност струват много повече.
Хубав текст, но е на английски, за физиката по темата. Има гугъл преводач, справя се добре с този текст.
motormath.pdf (435.15 kB - свалено 366 пъти.)
И един линк -
http://bavaria-direct.co.za/constants/