Копирах една статия от в. СТАНДАРТ, в началото и края й, има и за рулоните, заради които отворих темата:
Брой 4873 Година XII English Edition Българско издание
Sponsored by Mtel
Standart News
ВТОРНИК, 1 Август 2006
Начало Архиви
Записи с Карамитев и Багряна стават на прах
Хилядарка излиза тв кадър с Тато
Радиото пази архивните си гласове на Боровец
Хилядарка излиза тв кадър с Тато
Искаш да си купиш минута реч на бащата на Симеон Сакскобургготски Борис Трети? Ще ти струва над сто лева по договорка с управителния съвет на БНР. Ако искаш да използваш слово на Тато барабар със съответната му визия трябва да платиш 1000 лева на БНТ.
Такива са тарифите за ползване на стари кадри или звуци от архива. При БНТ всеки кадър, който искаш да запишеш, се таксува по 1000 лева на минута, ако е прекарал 30 години в рулоните на държавния канал. Ако е бил там 20 г., струва 500. Най-евтини, но и най-търсени са кадрите от последните десетина години. В радиото пък един от критериите, по които можеш да си купиш архивен звук, е дали човекът е жив или мъртъв. Гласовете на мъртъвците са по-скъпи от тези, които са все още живи.
Друга обосновка на цената е дали гласовете на Тато и Борис Трети например ще се ползват за филм, за личен архив, за предаване. Най-високата цена е сто лева на минута, но за по-старите касети се правят пазарлъци между клиентите и шефовете на БНР.
"При нас наистина се съхранява първата плоча,на която са записани речи на Борис Трети", каза Силвия Емирян, която отговаря за фонда на БНР. На плочи в радиото се пазят и други уникални първи записи, направени у нас. Например на Георги Димитров. Руснаци дарили на радиото записи с неговите слова по времето, когато е бил в Москва, а освен това дали и точни инструкции на БНР как да си направи място за съхранение на архива така, че да не изчезне някой запис. Убежището на старите радиоархиви е изградено на Боровец и от него няма изтрита нито минута ценно време, каза Силвия Емирян.
За разлика от радиото БНТ е имала на няколко пъти късмета да й чезнат архиви по време на наводнения и пожари, като най-често причината е била неграмотно съхранение. Материалите на телевизията се пазят на няколко места, като най-старите записи, които са още на филм, се съхраняват в Захарна фабрика, поясни шефът на "Златния фонд" на БНТ Атанас Свиленов. Веднъж обаче точно този архив трябвало да се спасява със спешната намеса на шефа на пожарната Кирил Войнов.
Причината била, че неграмотно съхранявани нитратни ленти от първите години на телевизията започнали да се разпадат
и без малко щели да гръмнат като разрушат и помещението. Пожарникарите изнесли опасните ленти и ги поставили в специален бункер, където се пазят при ниски температури и са херметически затворени.
Друга част от архива на телевизията, около десетина процента, се повредила при наводнение и така и не успели да го възстановят.
В момента най-големият проблем на БНТ са така наречените "двуинчови рулони". Това са стари записи на рулон, с каквито отдавна по света не се работи, затова и на практика почти няма технология за съхраняването им. А на нашите има записи на Апостол Карамитев, Елисавета Багряна, Любомир Пипков, които в момента се разпадат на прах. Единственото решение е да се "изпекат" като в пещ по много скъпа и сложна технология, но телевизията няма пари за подобно нещо. От години се опитва да намери фирма, която да го направи за минимални средства, но тъй като по света вече не се работи с подобни рулони, става все по-трудно да открият мераклия да поправи старите записи, разказа Атанас Свиленов. В момента БНТ пази фонда си на няколко различни вида носители.
Около 65 000 заглавия - независимо дали са новини, филми или предавания, все още са на лента, макар че част от тях имат и "дубльор" на по-надежден носител, като например видеокасета. Още около 65 000 са на видео. Все още много малка част от нещата са прехвърлени на цифрови носители, защото телевизията няма пари за подобна операция.