Форум за любителите на Стара електроника
Радиоприемници => Колекции => Темата е започната от: Ricarq в 09 Февруари, 2016, 20:18:50
-
Ето малко инфо:
< "Всъщност първият български радиопарат се е появил на бял свят още през 1925 г.Заради тогавашното законодателство в България инж.Пренеров бил принуден да регистрира в Бургас не индустриално предприятие ,а само …занаятчийска работилница.Сложил й странното за онова време име “Електрон”! И започнал производството на радиопарати под името “Универсал”,със скала,на която била нарисувана картата на България(или на Европа).Когато най-после, през 1927 г., била регистрирана фабрика “Тулан” моделите вече носели името “Тулан”. >
Ето и доказателството:
[attach=4]
-
[attach=6]
- част от един надпис на Български залепен на шасито всъщност ми привлече любопитството:
[attach=1]
- ето и шасито:
[attach=2]
-
[attach=3]
- ето и картата отпред , която се споменава по-горе в текста , в случея е на Европа:
[attach=5]
- заден капак:
[attach=7]
А сега малко и информация от Уилипедия:
источник: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%83%D0%BB%D0%B0%D0%BD
„Тулан“ (TULAN) е първата българска радиофабрика. Всички радиоапарати с наименованията „Универсал“ и „Тулан“ са оригинални продукти на българската фабрика. Повечето от запазените досега модели са произведени предимно след 1930-1935 година.
Основана е през 1927 година след приемане и обнародване на закона, с който се разрешава в България да има радиопромишленост. Фабриката е регистрирана в търговския регистър на областния съд в Бургас под номер 1346/1927 г.
Създателят на фабриката е инж. Светозар Матеев Пренеров. Той завършва с отличие образованието си във Франция. През 1925 година му предлагат да участва в проекта на „Филипс“ за започване на производство на радиоапарати в Нидерландия.
Младият човек отхвърля примамливото предложение и решава, че ще произвежда радиоапарати в родината си. Първият радиоапарат на холандците се появил на пазара през 1929 г. - 2 години след „Тулан“. Името „ТУЛАН“ е абревиатура, означава девиза на инж. Пренеров и братята му Веселин и Иван: „Трудолюбието и упоритостта лансират активност и напредък“.
Отначало заради тогавашното законодателство в България инж. Пренеров бил принуден да регистрира в Бургас не индустриално предприятие, а само занаятчийска работилница. Сложил ѝ „странното“ име „Електрон“. През 1925 г. започва производството на линейни радиоапарати под името „Универсал“, със скала, на която била нарисувана картата на България. Линейни апарати е правил и когато била регистрирана и започнала работа фабрика „Тулан“, с тази марка, но за много кратък период. Бързо конструирал и пуснал суперхетеродинните серии, включващи модели, в класовете от първо и второ поколение, "Тулан 5" - последен апарат с вертикална кутия, „Камер“, „Класик“, „Комфорт“, „Пиколо“, „Виола“, „Турист“ и други, в батериен и мрежов вариант на захранване. "Пиколо“, „Виола“, създадени през 1940 г., са били модерно развити варианти на моделите 141 и 147. "Турист" е бил новост - преносим приемник, предназначен за туристическия пазар в Европа. Но поради развихрилата се Втора световна война и последвалата политическа промяна в България предвидените серии не били осъществени. Били произведени само по около 200 радиоапарата. През 1941 г. инж. Светозар Пренеров монтирал в личния си автомобил "Опел" тестов радиоприемник и възнамерявал да произвежда и автомобилни радиоприемници - сензация за времето.
Предизвикан от епохалния телевизионен напредък в Германия и САЩ още преди Втората световна война, инж. Пренеров създава лабораторно и телевизионен предавател и телевизионен приемник, които били иззети през 1944 г. от новата политическа власт в България, и отнесени незнайно къде. Възнамерявал след края на Втората световна война да се изравни с американците и в производството на телевизионни приемници.
Верен съратник на инж. Пренеров е англичанинът инж. Чарлз, случайно озовал се в Бургас около 1935 година и останал в България единствено заради фабрика „Тулан“.
Заблуда е, че „Тулан-Комфорт“, модел 460, 560 и 660, 1936–1941 г., е бил направен по лиценз на „Блаупункт 4w77“, който се е появил по-късно и само през 1937 г. При това единствен без емблематичната синя точка върху скалата му и с име, което не е написано с фирмения шрифт на „Блаупункт“. Тези модели на „Тулан“ и „Блаупункт 4w77“ нямат нищо общо, като схема и като фабрична изработка, освен прилика във външния вид. Дясната част на дизайна на кутията на „Тулан-Комфорт“, където е разположен високоговорителят, е различен. „Тулан“ се е появил на пазара с дързък, нов, красив и необичаен за тогавашната радиомода вид, което е предизвикало появата на подобия на конкурентни производители. За щастие на българския продукт подобията в рамките само на година секнали. „Тулан“ успешно поддръжа този стил на дизайн в разни варианти (например „Тулан Камер“, модел 640, 1936–1937 г., модел 650-1939-1941, „Тулан Класик“, модел 7, 630, 1936–1938 г.) продължително време с цел да наложи името си и чрез приятно, дълго присъстващо на пазара и запомнящо се определено „радиолице“. „Тулан“ не напускал прибързано този дизайн и защото осигурявал много добра акустика, тон и тембър. Обработката на дървото е специално решение на „Тулан“. Бакелитът е недопустим.
Пренеров считал, че постигната добра дървена кутия на вид, акустика, тон и тембър, не бива току-така да се изоставя заради търговията и модата. Тя трябва така да е направена и така да изглежда, че да е силно актуална за продължително време, защото е продукт на дългогодишен изследователски и експериментален труд, както цигулката. Трябва време, за да я замести друга дървена кутия. Вътрешностите на кутията, напротив, трябвало да се сменят бързо, защото просто всеки следващ ден раждал ново инженерно и конструктивно решение, принципи, материали и елементи от все по-авангардни поколения.
С друг също така успешен радиофоничен дизайн са суперхетеродинни модели 220, 240, 320, 340 и малките 141, 145, 147, които са произвеждани между 1934 и 1941 г."
Но най-важното доказателство е част от едно писмо , копие на което ми прати един мой приятел на електронната поща:
Уважаеми господин Ялъмов, Беше ми много приятно да прочета статиятата Ви за за обществено-полезното дело на г.Бисер Билчев.Изпращав Ви текст,който дава информация за фабрика "Тулан" и инж.Светозар Пренеров.Аз съм негов племенник, Поздрави, Дарин Камбов РАДИОПРИЕМНИЦИ “ТУЛАН” (“TULAN”) Първата българска фабрика за производство на радиоприемници “Тулан” е основана през 1927 година в гр.Бургас, защото едва тогава е бил излязал законът,с който най-после се разрешавало в България да има радиопромишленост. Фабриката била регистрирана в търговския регистър на областния съд в Бургас под номер 1346/1927 г. Когато инж.Светозар Матеев Пренеров завършил с отличие образованието си във Франция ,през 1925 година , предложили му да участва в проектa на “Филипс” за започване на производство на радиоапарати в Холандия. Младият човек отхвърлил примамливото предложение и решил,че ще строи радиопарати в родината си България. Първият радиоапарат на холанците се появил на пазаря през 1929 г., две години след “Тулан” Всъщност първият български радиопарат се е появил на бял свят още през 1925 г.Заради тогавашното законодателство в България инж.Пренеров бил принуден да регистрира в Бургас не индустриално предприятие ,а само …занаятчийска работилница.Сложил й странното за онова време име “Електрон”! И започнал производството на радиопарати под името “Универсал”,със скала,на която била нарисувана картата на България(или на Европа).Когато най-после, през 1927 г., била регистрирана фабрика “Тулан” моделите вече носели името “Тулан”. Последователно започнали да излизат на пазаря висококачествени суперхетеродинни серии, включващи модели, в класовете, от първо и второ поколение, “Камер”, “Класик”, ”Комфорт” ,“Пиколо”,”Виола”,”Турист” и други, в батериен и мрежов вариант на захранване. Всички радиопарати,с наименуванията”Универсал”и “Тулан”, са оригинални продукти на българската фабрика. Повечето от запазените досега модели са предимно произведени след 1930 -1935 година. Заблуда е, че “Тулан”-“Комфорт” , модел 460 ,560 и 660, 1936-1941 г., е бил направен по лиценз на “Блаупункт 4w77”,който се е появил само през 1937 г.При това единствен без емблематичната синя точка върху скалата му и със име , което не е написано с фирмения шрифт на “Блаупункт” , а с шрифта на “Тулан”.Тези модели на ”Тулан” и “Блаупункт” нямат нищо общо, като схема и като фабрична изработка, освен прилика във външния вид. Дясната част на дизайна на кутията на“Тулан”-“Конфорт”, където е разположен високоговорителят, е различен. При това дизайнът на “Тулан” е по добър, защото ….това е оригиналът! “Тулан” успешно поддръжа този стил на дизайн в различни варианти / например “Тулан” – “Камер”,модел 640,1936- 1937 г., модел 650-1939-1941, “Тулан” – “Класик”,модели 7, 630, 1936-1938 г./ продължително време с цел да наложи името си и чрез едно приятно, дълго присъстващо на пазаря и запомнящо се определено “радиолице”. “Тулан” не напускал прибързано този дизайн и защото той осигурявал много добра акустика,тон и тембър. Обработката на дървото била специално решение на “Тулан”.Бакелитът бил недопустим! Пренеров считал, че една постигната добра дървена кутия , на вид,акустика,тон и
-
А ето и една илюстрация за сравнение на шасито с това на радиото - приличат ли си?
[attach=1]
-
[attach=2]
Ето и повече инфо за марката "Тулан" от сайта на моя приятел Анто Оруш:
http://www.sandacite.bg/%D1%82%D1%83%D0%BB%D0%B0%D0%BD/
-
Универсалът от снимката е произведен някъде 32-36 година и със сигурност не е най старото радио на Пренеров, нито най-старото, произведено в България.
-
Добре , но заглавието на темата ми ми представлява въпрос :
- Кой е първия радиоапарат, създаден у нас и каква е марка ?
Е чакам отговори от Вас колеги на въпроса ми. За мене този модел на това радио , няма значение според мен годината , кога точно е произведен този екземляр. Ако някой намери инфо или снимков материал на друго радио , за което да претендира за отговор на горния ми въпрос тука е мястото да го публикувате.
Ето и една моя тема относно ф-ма "Тулан , предоставен ми с любезното съдействие лично на инж. Васил Бояджиев – vvb – , който се явява племеник ако не се лъжа или внук на инж. Светозар Пренеров - създателят на фирмата.
http://www.sandacite.com/forum/index.php?topic=19.0
В началото как ми почна статията - с цитат на откъс от писмо , споменаващо за карта на България или на Европа , поставена на лицевия панел на радио Универсал. Вие виждали ли сте друго такова радио с карта ?
Ето потвърждение и тук от друг источник , че това са първите радиоапарати, производство на Тулан .
http://www.kmeta.bg/retro-izlozhba-razkazva-za-kraq-na-pyrvoto-rodno-radio-41974.html
Отначало заради тогавашното законодателство в България инж. Пренеров бил принуден да регистрира в Бургас не индустриално предприятие, а само занаятчийска работилница. Нарекъл я "Електрон". През 1925 г. започва производството на линейни радиопарати под името "Универсал", със скала, на която била нарисувана картата на България.
А помните как започва статията в УикипедиЯ за Тулан - Тулан“ (TULAN) е първата българска радиофабрика.
-
Ще се самоцитирам: ,,През 1925 г. инж. Пренеров започва производството на линейни апарати под името „Универсал“ със скала, на която била нарисувана картата на България. Линейни апарати с тази марка е правил и когато била регистрирана и започнала работа първата българска радиофабрика „Тулан“, но за много кратък период."
Имайки предвид горното и гледайки шасито на радиото на снимката, изобщо не ми се струва вероятно то да е произведено през 1925 г., а и картата му е на Европа, а не е на България.
,,Повечето от запазените досега модели Универсал са предимно произведени след 1930—1935 година."
-
Радиото според мен е "линейно" - аз лично не съм виждал суперхетеродинно радио с регулиране на индуктивност на трептящия кръг. И много е сложно според мен да се направи такава конструкция на хетеродин с променяща се индуктивност. Не случайно променливите кондензатори са с 2 секции.
Другия важен за мен фактор е , че радиото е Универсал - от статиите се разбира , че радиоапаратите с марката "Универсал" са се произвеждали от занаятчийската работилница "Електрон" преди да се е регистрирала марката "Тулан" през 1927г. и да се основе фабриката "Тулан" и са линейни.
Ето:
==========================================================
http://www.kn34pc.com/sch/sch_rx/rx_tulan.html
Дарин Камбов:
Здравейте,
Прочетох във Вашия сайт информация за моя вуйчо, инж. Светозар Пренеров и основаната от него (първа в България) фабрика за радиопарати през 1927 година.
За да попълня празнините в историята на българското радиостроене Ви изпращам сканирани диплянки на фабриката, които съдържат достоверна информация за част от радиопаратите, които е произвеждала.
Искам също така да поясня няколко възлови неща в историята на фабриката и живота на инж. Пренеров:
1. Фабриката е основана през 1927 година, защото едва тогава е бил излязъл законът, който най-после позволявал в България да има радиопромишленост.
Когато инж. Светозар Пренеров завършил с отличие образованието си във Франция, през 1924 година му предложили да участва в проекта на "Филипс" за започване на производство на радиоапарати под тази марка в Холандия.
Младият човек отхвърлил примамливото предложение и заявил, че ще строи радиоапарати в родината си България и че ще направи това преди "Филипс". Първият радиопарат на холандците се появил на пазара едва през 1929 г.
Та още през 1925 година бил принуден да регистрира той, инженерът, по тогавашните закони само ... занаятчийска работилница. И започнал производството на линейни радиопарати под името "Универсал", със скала, на която била нарисувана картата на България. Линейни апарати е правил и когато била регистрирана и започнала работа фабрика "Тулан", с тази марка, но за много малък период. Бързо конструирал и пуснал хетеродинните серии, включващи поне 12 модела в класовете "Камер", "Класик", "Комфорт", "Пиколо" и други, в батериен и мрежов вариант на захранване.
Досега са се запазили най-много модели след 1936 година.
2. За външния вид на моделите след 1936.
Заблуда е, че сериите на "Тулан" след 1936 година са били по лиценз на "Блаупункт". "Тулан" и "Блаупункт" нямат нищо общо, което надявам се Вие сте установили, освен прилика във външния вид. Лявата част на лицето на кутията на дизайна е различен. При това на "Тулан" е по-добра, защото ... това е оригиналът!
Моля забележете, че логото в модела на "Блаупункт" от 1937 г., единствено и безпрецедентно, е написано не с оригиналния шрифт на марката "Блаупункт", а с шрифта на "Тулан" и без ... синята си точка. Видът на този модел няма нищо общо въобще с възприетата линия на дизайн на "Блаупункт" през годините.
3. Между другото след като се разбира, че постепенно и упорито "Тулан" завладява добри позиции на пазара в страната, подготвя и износ зад граница, неочаквано от страна на официални нацистки среди в Германия се провежда страхотен натиск върху инж. Пренеров да спре производството на български радиопарати. Те били евтини и стабилни и заплашвали немският внос.
Инж. Пренеров не се подал на натиска и дори е осъществил съкрушаващ за германците маркетинг. Купувачите вземали на доверие радиопарати "Тулан" (мрежови и батерийни) от магазините из цяла България и започвали да ги изплащат едва ... след четири месеца след като са се уверят, че си купили нещо добро! От 1931 година до 1941 година в гаранционен срок са върнати за поправка само 6 броя радиопарати и то поради неправилна експлоатация. Инж. Пренеров ги е заменил с нови.
4. Освен това "Тулан" е печелел държавни и обществени поръчки: на пощите, на общините, на отбраната, на учителите ... Журито седяло пред завеса зад която били наредени апаратите за конкурса. Журито не знаело реда на подреждането, което постоянно се променяло... Техници зад завесата последователно пускали станции с говор и музика от възможно най-далечни разстояния. Журито е слушало тона и селективността и класирала чутото. Отделна група от инженери оценявала схемите на хартия и голи шасита, за стойността на конструирането и изработката. По тях не трябвало да се чете марката на приемника.
5. Атаките срещу "Тулан" преминали всякакви морални граници. Германският нацистки посланик дори хвърлил обвинението ... че инж. Пренеров е ... евреин. Вие знаете част от историята на дядо му, д-р Йохан фон Бреннер. Наистина в много европейски страни и САЩ има многолюдни еврейски родове Бреннер. Но д-р Бреннер е от известен благороднически виенски род, на католици и така инж. Пренеров доказал нееврейския си произход. За основоположник на германските Бреннери във Виена се приема Кристиян Бреннер (или Преннер), по местния говор, който е бил избран кмет на града през 1463 година ... И така инж. Пренеров спасил и главата си, и фабриката си.
6. Всички части, освен радиолампите, са произвеждани във фабрика "Тулан". По фирмени и авторски съображения някой носят самостоятелни марки, изписани на латиница. Инж. Пренеров с колеги стъклари дори е бил в състояние да пусне и производство на радиолампи, но условията, които настъпили след 1933 година в Европа попречили на вноса на специфични суровини, необходими за производството на стъклото и частите на лампите.
7. Инж. Пренеров създал лабораторно и телевизионен предавател и телевизионен приемник, иззети и отнесени незнайно къде. Обещал си, че след като завърши Втората световна война, ще се изравни с американците и в производството на телевизионни приемници.
8. През годините инж. Пренеров имал и предан съмишленик - инж. Чарлз, който починал нещастно след политическата промяна в България през 1944 г. Работил е с братята си Веселин, вещ организатор и финансист и Иван, търговски представител.
9. След 1944 година, с кабелите, произведени във фабрика" Тулан", е възстановена електрическата мрежа на София, която е била тотално засегната по време на бомбардировките.
10. Понесъл тежко национализацията, Георги Димитров му казал, че неговата фабрика нищо не струвала пред съветските заводи. От там щяли да идват в България стотици хиляди радиопарата на месец. Да ... линейни, отживели времето си. Отстранен от любимата си работа, тормозен от органите на ДС, той се помина от мозъчен инсулт на 52 години!
11."ТУЛАН" е абревиатура. Означава девиза на инж. Пренеров и братята му: "Трудолюбието и упоритостта лансират активност и напредък".
12. Много факти за "Тулан" можете да намерите в двутомната "История на българското радио" на покойния проф. В. Димитров.
С уважение,
Дарин Камбов
======================================================
-
Интересно ми беше да прочета писмото. За възрастта на апарата вече казах мнението си, но ти дадох телефона и ще чакаме да чуем утре какво ще каже Васко Бояджиев.
Между другото, фирмата ВЕВО кога е основана? Мисля, че и тя 1927 г.?
-
Интересно ми беше да прочета писмото. За възрастта на апарата вече казах мнението си, но ти дадох телефона и ще чакаме да чуем утре какво ще каже Васко Бояджиев.
Виждал ли си хетеродинно радио Антоне с променяща се индуктивност Антоне на трептящия кръг?
Кое е първо , радиото Тулан или Универсал или са се произвеждали едновременно и двете марки според теб?
Според мене не - марката "Универсал" се е правила в занаятчийската работилница "Електрон" преди да се създаде фабриката "Тулан" през 1927г. Ето пак ще го цитирам:
" Та още през 1925 година бил принуден да регистрира той, инженерът, по тогавашните закони само ... занаятчийска работилница. И започнал производството на линейни радиопарати под името "Универсал", със скала, на която била нарисувана картата на България. Линейни апарати е правил и когато била регистрирана и започнала работа фабрика "Тулан", с тази марка, но за много малък период. Бързо конструирал и пуснал хетеродинните серии, включващи поне 12 модела в класовете "Камер", "Класик", "Комфорт", "Пиколо" и други, в батериен и мрежов вариант на захранване."
-
В предната публикация ясно написах, каквото смятам за нужно, и ще изчакаме да чуем Човека.
Няма нужда да опорочаваме дотогава темата с такива спорове и да цитираме едно и също нещо.
Виж за ВЕВО-то в предния пост, защото може и оттам да е излязъл първият БГ р-т - почти сигурно помня, че е основана 1927 г. в София. Този брой е от януари 1929 г.
-
Видях това на WEWO - да. Но нещо на друго интересно попаднах на брошурата на Тулан - погледнете въздушния двусекционен кондензатор (хетеродинно радио) , означил съм го с червено. А това в темата ми как се регулира?
Е ясно кои радиоприемници са измислени първи - които се сменят станциите чрез завъртане на индуктивности а на по-късен етап вече са въздушните променливи кондензатори.
-
Виж табелата на радиото си - означен е надпис ,,супердинъ 5" или нещо такова.
А в сведенията е казано, че първите приемници Универсал са линейни и едва след това Пренеров е конструирал и произвеждал хетеродинни приемници. Значи няма как да е от 20-те години.
Няма как да е първият апарат и да има ,,супердинъ", че и 5.
-
Ей , карате ме посред нощите да се качвам до тавана:
Ето на 100% доказателство:
Пише надпис: " Производство универсально предприятие Светозаръ М. Пренеровъ - гр. Бургасъ"
Не се споменава никъде за фабрика Тулан !
[attach=3]
[attach=4]
И радиото е точно с 5 лампи - нито повече, нито по-малко . За мен супердин не е равно на суперхетеродин , а че е с 5 лампи означава числото 5, срещал съм го някъде из старата ехническата литература в темите за линейните приемници но не мога да се сетя къде по-ъточно. Ето още малко снимки:
[attach=1]
[attach=2]
-
Още по темата:
[attach=1]
-
Добре, може би има някаква малка вероятност да си намерил първия бг р-т.
Имам я книгата на проф. Димитров.
Вече е бял ден, по-добре звънни на Васко и после пиши по форумите. Така само става интересно, а ние глождим.
-
Следя с интерес! Стискам палци да се получи еднозначен отговор и той да е ДА! Ще е изключително вълнуващо това наистина да е първото БГ радио! :drinks:
-
Когато фактите говорят и боговете мълчат !
(http://prikachi.com/images/56/8627056N.jpg)
(http://prikachi.com/images/55/8627055J.jpg)
(http://prikachi.com/images/58/8627058j.jpg)
(http://prikachi.com/images/60/8627060W.jpg)
(http://prikachi.com/images/62/8627062n.jpg)
(http://prikachi.com/images/67/8627067w.jpg)
(http://prikachi.com/images/75/8627075t.jpg)
(http://prikachi.com/images/76/8627076a.jpg)
(http://prikachi.com/images/88/8627088Q.jpg)
(http://prikachi.com/images/84/8627084s.jpg)
(http://prikachi.com/images/78/8627078e.jpg)
(http://prikachi.com/images/91/8627091K.jpg)
-
За съжаление това може би да е най-старото запазено радио родно производство и едно от първите радиоапарати , но със сигурност няма да е най първото радио - лампите , които са поставени са започнати в производство между 1929 - 1932г. Значи няма как да е произведено преди 1932г., освен ако не са сменяни лампите. Серия са на Philips E MINIWATT. Ето линкове:
http://www.radiomuseum.org/tubes/tube_e443.html
http://www.radiomuseum.org/tubes/tube_e499.html
http://www.radiomuseum.org/tubes/tube_e455.html
Но все пак радиото е доста ценен екземляр. Ето вижте само за каква сума се продават само лампите в www.ebay.com:
http://www.ebay.com/itm/1x-4657-Philips-NOS-E499-REN914-Valve-tube-Rohre-/182011895104?hash=item2a60c11d40:g:ZTMAAOSwoydWscUa
-
Пак ще кажа - това не е първото радио на инж. Пренеров и не е първото радио, произведено в България. Марката и фирмата са интересни, качеството на апарата е отлично. Изпълнението най-вероятно е по схемата Super inductance на Филипс. След като колегата показа снимките, мога да кажа, че радиото е произведено най-рано 1933г. - тогава е пусната в производство лампата Е455. Първите произведени радиоапарати от български фирми са през 1927г. - веднага след приемането на закона. Схемотехниката и дизайнът на апаратите тогава са били коренно различни. Освен това са поизвеждани и детекторни приемници.
Колегата ме изпревари :)
-
Да така е, лампите са по-нови. Би било интересно да видим схема ако има, защото схемотехникаа ще подскаже по-точно периода.
-
Схема не виждам как може да се намери. Между другото намерих още едно такова радио , абсолютно същото но по-не е запазено в снимков материал на статия за колекционерите от Варна Емил Найденов и Орлин Станев в www.petel.bg
Ето тяхната снимка на радиото:
(http://prikachi.com/images/187/8627187N.jpg)
Ето и линк към статията:
http://petel.bg/Dvama-varnentsi-vrashhat-kam-zhivot-900-starinni-radia--snimki-__63748
А ето и потвърждение и в тази статия , че е много стар и ценен модела:
"Най-старите им екземпляри са три, като са произведени между 1930 и 1933 г. Става дума за американски, немски и български модел.
През 1927 г. у нас е създадена фабриката за производство на радиоапарати “Тулан”. Голяма част от продукцията е била за износ. “Имало е и малки работилници, които също са произвеждали радиоапарати. Плащали са някаква такса и са получавали разрешение за тази дейност”, разказва Станев."
-
Както беше казал точно PDM преди време - ,,Аз откога търся радиото на турския султан".
Апаратът е безспорно интересен, но потвърждава правилото, че досега не сме успели да се доберем до българско радио преди 1934-5 г.
Моята ИРА мисля, че е в първите 2 модела на фирмата (основана точно 1934), но търсенето ни продължава!
Петко, твоето ВЕВО коя година беше?
-
За съжаление от моето Вево е останала само кутията, но затова пък надписите на задния капак са интересни. "Wewo радиоетаблисима" е основана 1927г., радиото е ремонтирано на 6.05.1937г. Кога е произведено, не е ясно, но според мен е 1930-1932г. Може обаче и да е след 1932г.
-
Колеги нека да се включа и аз.....отговора кога е произведено радиото е много прост....нека Георги да погледне кондензаторите кога са произведени....на тях е дадена по принцип месеца и годината на производство....който е "най-нов" ще покаже кога е произведено и радиото...обикновено след датата на "най-новия" кондензатор е било пуснато радиото за продажба след производството му.....айде дано да съм помогнал в този "безмислен" спор и наздраве :drinks: :drinks: :drinks:
-
А по въпроса кое е първото българско радио може да се поспори и то доста.
Поне за мене в българската радио история има доста неточности....първо като се създаде една фирма и и се издаде лиценз или право не значи че тя започва веднага да произвежда радиоапарати....значи ще направя нещо като разсъждения на „глас“...но това са си е лично мое мнение и никой не карам да се съгласява с мен.
Както знаят повечето колеги аз също имам извесно количества радиоапарати които съм купувал и отреставрирал...те могат да се видят в сайта ми....
Като се почне от първото „публично радио“ пуснато на пазара в края на 1920 година...до към последните какъвто е Тулана от 1943 година всичките съм ги разглобявал и на 90% съм ги накарвал да заработват и горе долу имам някакви наблюдения как се е развивала техниката през онези времена.
Значи поне за мене фирмата ТУЛАН и предшественика и Електрон имат разминавания от това което е публикувано като коментари и това което е било в реалност....а предполагам че щом на нея е бил даден и първия лиценз за производство значи тя е първата „масова“ фирма....може и да е имало единични радиолюбители които сами да са си конструирали радиоприемници и преди нея...но те трябва да са с няколко радиолампи за да могат да приемат отдалечените радиостанции които през този период (около 1927 година) са били съвсем малко в Европа...да не кажа, че ги е нямало изобщо....за разлика от Щатите където е имало вече масово радиоразпръскване(от декември 1920 година)...а тези радиолампи са стрували пари и е трябвало да бъдат внесени незаконно впредвид действащите тогава закони.....в България.
Значи ако е имало производство на радиоапарати от 1927 година когато е била създадена фирмата то тези радиоапарати ще са били кутии подобни на Филипса 2511 и ще са били в най-добрия случай с външни говорители от типа 2004 на Филипс....едва ли инженер Пренеров да е „изобретил“ свой говорител....единствено Филипс са имали такива говорители....е може да е използвал тип „хорна“ американски такива....но и те са стрували доста пари за тях времена...от където следва че радиото ще се оскъпи доста като себестойност и едва ли ще могат да се продадат кой знае колко бройки....
Другия проблем поне според мене е, че Европа е изостанала от към производство на радиолампи, затова до 1937 година е имало внос предимно на американски радиоапарати и радиолампи...докато Европа насити собствените си пазари и тогава е имала и за износ.....в случая към България.
Значи вероятно първите радиопарати на дружеството Електрон 1927-1930 най вероятно са били като кутии, без говорители...или външни хорни... и с американски радиолампи като по евтини....
Ако помислим за следващия вероятен период 1930-1932 година говорителите които са ползвани са като този на Филипс 830А....с игла напред за мене поне това е много скъпо удоволствие да си е позволил да купува такива говорители....инженер Пренеров...
През следващия период 1933-1935 година говорителите придобиват вида даден на снимките на въпросното радио...радиолампите които се използват в него отговарят на периода до 1935 година....на скалата са дадени станциите с имената им (доколкото знам първите подобни скали със станциите са от 1934 година)....по станциите може да се разбере точно кога е произведено радиото с точност до 1 година...като се направи справка коя станция кога е пусната в ефира...и по „най новата станция“ да се определи откога е радиото .....а вече по кондензаторите в него с точност до един месец да го датират...
Така че колеги кое е най старото българско радио е трудно да се каже....нека да видим какво ще покажат фактите....не вярвам да е детекторен приемник, защото за да се приемат и без това слабите европейски радиостанции от „онова“ време ще е трябвало да се опъне доста дълга антена....сигурно няколко километра...знам ли....
Благодаря за вниманието....това бяха разсъждения на „глас“....относно най старото българско радио.....дано съм предизвикал дискусия.....и дано да излезе нещо по „старичко“...
-
Универсала е точно с 5 лампи на PHILIPS. Вгледайте се в писмото , годината е : Октомври, 1933 год. !
" П. Господа,
Чест имам с настоящето си да Ви съобщя, че след двегодишна монтажна и пробна работа успях да изработя с напълно местен материал петлампови радиоприемници"
(https://scontent-frt3-1.xx.fbcdn.net/hphotos-xft1/v/t1.0-9/945846_277314205738527_1969592531_n.jpg?oh=b1cedba507f310a891fbd498fa21727b&oe=57668D42)
-
Здравейте колеги отново.
С това горното писмо мисля че се „изяснява“ историята около фирмата на инженер Пренеров....тоест с това писмо до Българска Народна Банка се слага началото на производство на радиопарати в България от електрическо бюро Електрон....вероятно е бил отпуснат заем след това от въпросната банка за закупуване на оборудване и части за тези 5 лампови приемници....иначе защо ще пише до банката и ще ги уведомява инженер Пренеров....ако няма да е искал пари.....А тези апарати с радиолампи Е серия и RENS серия са били поне според мене доста скъпи за времето си....а също и да се произведат останалите компоненти за радиото както и електроговорителите за него.... а без пари от банката не вярвам да е успял да ги направи собственика на електрическо бюро Електрон....а никъде не пише инженер Пренеров да е наследил богатството на „Турския султан“...
С това писмо също се показва че въпросните радиоапарати Универсал са първите произведени за масова продажба в България въпреки, че първия местен предавател в София заработва....чак 1936 година....поне тогава за първи път на скалите се слага и София като станция.... Затова и са били нужни 5 лампови приемниците от 1933 година за да могат да приемат отдалечените Европейски станции.
Вероятно ще излязат и други документи поставящи началото на производство и на останалите български фирми.....някой документ за заем от банка или нещо друго подобно....
-
Тука има информация че през 1926г е започнало производство на радиоприемници.
През 1925г. се създава акционерно дружество „Радио Балкан”. То поисква концесия за радиоразпръскване от държавата. С помощта на Ангел Петров започва изработването отначало на любителски, а през 1926 – 1927г. и на търговски радиоприемници с добри качества.
На 6 април 1927г. е приет първият закон за радиото в България, който се е състоял само от 9 члена. Ангел Петров, бивш технически инспектор в пощите, се обявява за държавно радиоразпръскване и успява да убеди правителството в тази концепция, която е реализиран в чл.2 от Закона, където се казва, че „Радиото е монопол на държавата”. Държавният монопол върху радиоразпръскването в България продължава чак до 1992г. Той позволява инсталирането на радиоприемници срещу получаване на разрешение и заплащане на такса.
Ангел Петров, какви радиоприемници е произвел, каква марка, модел?
-
Г-н Ангел Петров е автор на първата книга
за радиолюбители у нас със заглавие:
"Книга за радиолюбителя".
Издадена е през 1927 година.
-
Току що попаднах на статията от форума на нашия колега и мой приятел Петко Мъжлеков (PDM).
Абе Петко , участваш в мойта тема , а защо скри че всичко що е дискотирано тук си го описал с големи подробности в твоя тема и точно в този форум. Толкова много информация си поднесъл и труд си положил за всичко , което обсъждаме тук и не се сещаш да ни обадиш. И то написано не къде да е , а точно в този форум. Ето адреса и искам да насоча вниманието Ви на някой неща от нея , но е интересна цялата да се прочете:
http://www.sandacite.com/forum/index.php?topic=153.0 (http://www.sandacite.com/forum/index.php?topic=153.0)
Ето фирмите , производители на радиоапарати според статията преди 9. IX. 1944г.
Производство преди 9.ІХ.1944г.
1. „Родно радио” – Г. Георгиев - гр.София, ул.Царица Йоана №34. - марката Адмирал
2. „Клинзор”
3. „ИРА” – Д. Крепиев – марката Ирафон
4.„АЛМА” – Ал. Манов – гр.София
5. „Бралт” – Сава Алтимирски - гр. Русе. Основана 1938г.
6. „Електрон“ - инж. Светозар Пренеров - гр. Бургас. Основана 1925г. - марката Универсал
7. „Тулан” – инж. Светозар Пренеров - гр. Бургас. Основана 1927г.
8. „Пиловски” - гр. Габрово
9. „Бекоп” – инж. Никола Белопитов - гр. София. Основана 1938г.
10. „Вево радио” – гр.София, ул. Леге №13. Основана 1927г.
11.„Арена радио”
12.„Херц радио”
13.„Радио вести” ООД– гр. София, ул. Дондуков №37 – марката Силвания
14.„Mideast”
15."Радиочасти" - Н. Джебаров – гр.София, ул.Аксаков №5, по-късно на ул.Мария Луиза №63
16. радио лаборатория „Славия” - Сава Маринов Савов – гр. Русе, ул. Тулча №12
17. радио ателие „Маркони”
18. „Електрон” АД – гр.София, ул. Мария Луиза №61 по-късно на №63
19. радио лаборатория „Херц” – гр.София, ул.Мария Луиза №69
20. „Първа българска фабрика за електрически машини и апарати” – Основана вероятно 1927г.
21. „Първо българско радио ателие Електрон” – Г. и Б. Вълкови – гр.София, ул. Александър І №12. Основана 1925г.
22. Радио лаборатория на списание „Български радиолюбител” гр.София, ул.Мария Луиза №63. Предлага радиоапарати от 1936г.
23. „Български капрони” – Казанлък – 1934г.
Количество произведени радиоапарати , според статистиката за внасяне на данък - такса "радио" , който според тогавашния създаден закон от 1927г. е бил задължителен:
"За да може да се разбере количеството на радиоапаратите, произведени в България или внесени от вън, ще цитираме статистиката за издадените разрешения за абонамент, посочена в книгата „История на радиото в България” от Веселин Димитров, издание София 1994г., книга първа. В нея дадени следните данни - към 21 юни 1928г. са били издадени разрешения за 992 абонамента, като 17 са били отказани. От тях на българи са издадени 700 разрешения, а на чуждестранни граждани – 292 броя. Статистически погледнато, един радиоапарат се е падал на 2 650 душе от населението на българия.Разпределението по градове е било следното: СОФИЯ -44% - 437 апарата, Русе – 8% - 78 апарата, Пловдив – 5% - 49 апарата, Варна – 3,6% - 36 апарата, Горна Оряховица – 26, Лом – 22, Плевен – 18, Видин – 17, Кюстендил – 16, Габрово – 14, Свищов – 14, Сливен – 13, Враца – 11, Ловеч – 9, Пазарджик, Княжево, Казанлък, Дупница, Плачковци, Трявна – по 7, Стара Загора, Хасково, Ямбол – по 6, Дряново, Оряхово, Радомир – по 5, Провадия, Търговище, Стражица, Елин Пелин – по 4, Златоград, Павликени, Червен Бряг – по 3. Тринадесет населени места са с по 2 апарата и 47 – с по един радиоапарат."
За намерих радио "Универсал" и то в много добро състояние , със сигурност са все още останали прашасали в някой таван и още , така , че търсете.
-
Универсала е точно с 5 лампи на PHILIPS. Вгледайте се в писмото , годината е : Октомври, 1933 год. !
Това просто потвърждава установеното по-горе - че радиоприемникът е след 1933 г.
Едва ли обаче е най-старият запазен български радиоприемник, пре положение, че напр. лампите на единия ми Адлер (24А, 2А6...) са от по-ранна серия.
С нетърпение чакам обещаната реставрация, за да можеш да погледнеш датата на кондензаторите.
Страхотно смислени и интересни постове на dido, прочетох ги няколко пъти.
За фирмите-производители на радиоапарати - преди време бях намерил това, което доста обогатява списъка (към 1939 г.). Вижте особено втората страница.
-
Да благодарение на списъка публикуван от Антон понамаляха "неизвесните" модели радиоапарати и в моята колекция....остана да почерпя.... :hi:....е има още четири български радиота дето се пита какви ли са и кой ли ги е произвел....който може да помага :writer:...или поне ако имате някаква идея.... :help:
-
Започнахме с Дидо реставрацията на радиото. Дали за съжаление или по-скоро като доказателство за раните години на изработка като го отворихме нищо не изглеждаше стандартно както сме свикнали да виждаме при другите радиоапарати. Не открихме обичайните кондензатори , на които да пише годината на производство. Представляват тръбички , на които предполагам са навити 2 слоя проводници с изолация между тях. Но точно тези снимки нещо ми се губят и много се ядосвам , защото това са най-ценните снимки и ще преставляват доста интерес , картата памет на телефона е препълнена и няма свободно място когато в момента ги прехвърлям . Ще ви покажа радиото от долу, ще го снимам пак но нека да го реставрираме да го върнем в първоначалния му вид, защото има подменени елементи. Другото което се набива на очи е , че няма електролитни кондензатори на каквито сме свикнали - за електролитите се използва моноблок с изводи за съответните електроди , нещо като кондензаторна батерия. Изолацията на проводниците е текстилна , а входния трептящ кръг е екраниран, поместен в метален корпус. Смяната на честотите се осъществява не с въздушен кондензатор, а със преместването на 2 бобини едната спрямо другата. Имаше няколко сериозни повреди по радиото. Най -сериозната повреда беше прекъсната верига в електромагнита на високоговорителя - извадихме голям късмет , че прекъсването е навътре в изводите , но все пак се наложи да разглобим целия високоговорител, за да го отстраним . Другата повреда се състоеше на отлепен цокъл на анода на една от лампите с прекъснат извод в стъклото , което също е много неприятен проблем , временно успяхме да о запоим тънка нишка от многожилен проводник към стъклото колкото да осъществим контакт. Счупен беше и механичния превключвател към потенциометъра за включване и изключване.
Е в края на краищата насладихме се на звук , но насладата ни трая точно 10 сек. защото се едината електролитна батерия с многото изводи. На снимките ще видите и реставрацията на кутията , третирахме я първо с грунд против дървояди и за по-добра покривност на лака , а после и отделните участъци с байц , където се наложи на ремонт на фурнира със С300 , където се беше подкожурил. Най-накрая нанесохме специален бързосъхнещ лак за дърво , който е закупен в чужбина от Дидо. Очаквайте скоро продължение.
- На тези 2 снимки се вижда какво представлява входния трептящ кръг:
[attach=1]
[attach=3]
- шаси на радиото преди реставрацията:
[attach=2]
- високоговорител:
[attach=4]
[attach=5]
- ремонт на кутията:
[attach=6]
[attach=7]
[attach=8]
-
Здравейте колеги.
Излезе "още" един по ранен български гаражен радиоапарат...който е от преди радио Универсал(1933)...кутията е българско производство...говорителя е производство от 1927 година(Diffuseur-Snap Type C ), шасито е с ранните електронни елементи...радиолампите са ND4,PP430,TE24N и PV4200...тоест "кандидатвам" за "първото българско радио" ;) ;)...повече снимки след реставрацията му :)
-
Честито! Гледах го в аукциона това радио, мислех си, че е било някакво радио на което са счупили кутията и е направена дървена. Успешна реставрация.