Форум за любителите на Стара електроника
НЧ усилватели, грамофони, магнетофони, касетофони и др. възпроизвеждащи устройства => Колекции => Темата е започната от: stoi в 22 Юли, 2015, 01:30:55
-
Понеже се заех да направя усилвателче с въпросните лампи от мелодия 14 и възможно най-много части от нея започвам да пускам малко инфо от това което правя.
Завърших една от екстрите които ще се внедри. Индикатор за положението на галетния превключвател , който го глася за усилването. Ползвам ИВ-3 , преди нея CD4025BE после ULN2003, PICAXE 8M2 ,като въпросния PIC чип прави и закъснението на високото на лампитеq през реле и ULN-то. Вижда се в началото отброяването с 0-ла , това е закъснението. Тук е въпроса да попитам , колко е оптималното време за подгряване за да го наглася окончателно ? Имаше малко играчка за получаване на необходимите напрежения за PICAXE-то т.е 5V и за ИВ-3 , 0.8V за отопление и 18V за сeгментите. Всички ги правя от 7-те волта на трафа на мелодията. Взимам 7-те волна променливо, от там в множител на 35В от там на 18 волта с 7818 , после 5V с 7805 и от него с делител на 0.8В
По-нататък още пускам изненади и с другите предвидени екстри :hi:
На клипчета за съжаление не си личи красотата на цифрите които показва ИВ-3 . На живо е доста добре.
и малко от пробите
-
25 секунди е отговора на въпроса ти. Новалните нямат голяма нужда от предварително подгряване до към 60 секунди като окталните примерно.
ECL86 + изходните и захранващия траф на мелодия чудесно влизат в тази схема:
http://www.iol.ie/~waltonaudio/pcl86.html
вместо дросел може да сложиш 3*220uf филтрови кондензатори. Така изпълнено го чух при Origo и нямаше грам брум или шумуве-ест за дълга работа ще иска грец от бързи диоди . 1N4007 са ужас за такава работа.
Нищо друго освен лампите и трафовете не пази от мелодията - скрап е останалото с ниско качество.
ПП : Говорителите ако си запазил са чудесни за опън бафъл- дъска със стойка- свирят страшно на отворен обем.
Чудесен е индикатора за усилването жалко, че иска програматор много му се бях наканил и аз да си правя такава екстра.
-
Pichaga933, Благодаря за съветите ! :drinks: Относно програматора не е нищо сложно. Аз ползвам Picaxe. Това е PIC но с друг firmware. Поръчвам ги от тук: Picaxe.com Пише се с елементарни познания на бейсик и не ти е нужен програматор за да го наливаш, а става директно през серийния порт. Софтуера е free= има и flowchart. Има обратна връзка в реално време пак по серийния интерфейс за debug. направен е за ученици и студенти и такива като мен :D
Знам я схемата, който изпрати. Аз малко ще експерементирам и тук. Нещо не ми харесва, че няма обратна връзка в тази.
Иначе за дросел аз ще си ползвам допълнителната намотка в изходния траф с който е предвиден този на мелодията. Мисля че е добро решение.
Относно скапаните "1N4007" , имаш в предвид , като такива използвани за греца или при множителя ?
-
Не мога да разбера защо използвате бързи диоди за синусуидално 50 херца изправяне???!!!Бързите диоди се използват при високи честоти и правоъгълни импулси. :empathy2:
-
Поздравления за индикатора и от мен :). Сега да дам и аз своите съвети: Схемата която ти препопъчва Пичагата е добра, лично аз сега също правя усилвател по нея и ми харесва как свири. Липсата на обратна връзка мисля че е по-скоро предимство от колкото недостатък. Наистина обратната връзка намалява нелинейните изкривявания но влошава стабилността и фазово-честотната характеристика на усилвателя, а това определено се отразява много негативно на звука. Има си транзисторни усилватели с дълбока ООВ които имат изкривявания под 0.04% но въпреки това правим лампови нали? Piccolo-то (схемата която ти предложи Пичагата) има нелинейни изкривявания 0.6% при ниски мощности, и 1.5% при максимална мощност точно преди да започне да ограничава. Това за лампов усилвател е повече от много добре. Ето нелинейните изкривявания на усилвателя:
[attach=4]
Ясно се вижда че преобладава втори хармоник, останалите са на практика под 80 децибела.
Не е добра идея да ползваш допълнителната намотка на трафа като дросел, попринцип в радиото се ползва тя за дросел на останалите стъпала и за противобрумна на крайното стъпало, но все пак имай предвид че те са ширпотреба, това е компромисно решение, брум остава, макар и малко освен това имай предвид че е предвидена за пентоден режим на крайната лампа, като я пуснеш в триоден режим нещата с брума се променят значително и си иска добре филтрирано анодно напрежение. Ето това е моето решение за този усилвател - троен RC филтър в захранването по тази схема:
[attach=1]
Изходните пулсации на изправителя при 70 милиампера товар са под 10 миливолта от връх до връх (осцилоскопа е включен на 5 миливолта на деление):
[attach=2]
Филтъра така направен има по-малки размери и тегло от дросела, като същевременно получаваш същата филтрация както с 15 хенри дросел и 470 микрофарада след него. Недостатък е големия капацитивен товар за изправителя, който при първоначалното зареждане е проблем за кенотрона затова както ти е казал Пичагата по-добре да направиш полупроводниково изправяне с диоди. Тук вече може да се поспори как да се изгради изправителя с диоди и кои диоди са по-подходящи. Мисля че в друга тема го бяхме коментирали по-подробно но не се сещам в коя тема беше. Във всеки случай препоръчвам задължително блокиране на всеки диод от изправителя с 4.7nF независимо дали ползваш бързи или бавни диоди, и също няма да навреди по един резистор 20 - 50 ома последователно на всеки диод. Бързи диоди при 50 херца се използват защото обикновените имат значително време за въстановяване при прилагане на обратно напрежение преди да се запушат. Това води до някои неприятни за звука ефекти дори при 50 херца - не че няма да работи с бавни диоди просто в някои отношения ще е по-благоприятно с бързи, макар че личното ми мнение е че ако са блокирани със кондензатор, е все тая дали ще са бавни или бързи, както и че ако не са блокирани, бързите няма да ти помогнат значително за подобряване на нещата. Като цяло златно правило е ВИНАГИ диода да е блокиран с кондензатор паралелно на него.
За захранващите напрежения за микроконтролера и лампата - стабилизаторите от серията 78ХХ не харесват входни напрежения по-големи от 35 волта, пише го в дейташийта като максимално допустима стойност над която не трябва да бъде това напрежение никога. При теб след умножителя е 35 при номинално мрежово, а ако отиде на +10% стабилизаторите ще започнат да се чувстват некомфортно и твърде вероятно да започнат да правят проблеми. Моят съвет е друг да не умножаваш напрежението по 4 а по 3 - ето тази схема на утроител:
[attach=3]
напрежението ще е 26 волта на ПХ и до 21 под товар. След това вече си стабилизираш каквото ти трябва.
Успех с проекта и ни дръж в течение на развитието.
-
Origo, Благодаря и за твоите съвети ! :drinks:
относно тези 35V, да там ще е проблем и вече сложих 7820 , която държи над 35 волта. След него сложих два диода последователно за да сваля лесно на около 19.
Проблема идва от там , че CD4025BE работи с максимум 20V и 21V или нещо от сорта не стабилизирано, не са алтернатива ! Трябват стабилилизирани 19-20V. ИВ-3 също работи на 20. При 19 волта стабилизиране, сега всичко заспива ! :crazy:
Относно дросела в изходния траф някъде бях чел , че нарочно се прави там , защото като прекараш от там дросела това допълнително спомага за намаляване на брум и действа като обратна връзка в изходния траф. Това опитно ще го установим ! Ще пробвам и по двата начина : като ползвам него за дросел и по твоя начин ! Ще споделя резултата.
Сега чакам да ми пристигне тези дни един кит за пред-усилвател (изпълнен с ОУ) с RIAA корекции, че съм му предвидил и грамофонен вход. Ще покажа и него скоро. :drinks:
-
Е аз не съм казал да ползваш 26-те волта след утроителя направо за анодно. Тях вече като безопасни със 7818 може да си ги стабилизираш. Сега имаш излишно напрежение в запас и излишно ниско КПД и т.н. Но това си е личен избор. Относно противобрумната намотка на изходния траф всичко което си прочел е вярно но е компромис и изтъкнатите предимства не компенсират недостатъците когато става въпрос за Hi-Fi. Изобщо няма смисъл да си губиш времето да опитваш с тая намотка, резултата ще е посредствен а при триодно свързване на крайната лампа може и изобщо да не приемлив. Направо си филтрирай добре анодното. Естествено ако не си убеден в това което ти казвам следва да пробваш но няма да ти хареса просто сам ще се убедиш. Между другото защо ще се занимаваш с китове предусилватели, защо не направил лампов пред? В лампов усилвател е хубаво всичко да е лампово.
-
Хубаво е да има лампи и за предусилвателя, но ми се вижда излишно и претрупано да правя и това с лампи. Този кит който чакам е 30-тина лева с доставката и до колкото разбрах е с този чип http://cds.linear.com/docs/en/datasheet/lt1115fa.pdf
По характеристики просто повече не може и да иска човек !
-
То параметрите на чипа са едно, пък реализацията на самия предусилвател е съвсем друго. Това как звучи пък е трето. Не всичко което е добре на параметри звучи добре. Освен това го има и аспекта с концепцията при който не се взима толкова звученето под внимание, а по-скоро това че след като усилвателя е с лампи и предусилвателя следва да е лампов. Естествено това си е лично мое мнение не ти го натрапвам, разбирам че твоята концепция е друга. А между другото защо се занимаваш с толкова ИС за управление на тоя индикатор а не взе някой микроконтролер с повече изводи който със 7 външни транзистора да управлява направо сегментите на индикаторчето? Ако питаш мен изцяло индикацията, контролера, закъсненото пускане на анодното напрежение са излишни екстри на този усилвател, ама явно ти е мерак. Сега да ти обяснявам ли тоя умножител на напрежение какви неприятни слущения може да ти вкара в звука? А микроконтролера работещ на няколко мегахерца? Всичко това лично аз не бих го сложил в лампов усилвател. Аз обикновено се стремя в един лампов усилвател да няма никакви полупроводници, дори за неотговорини пряко към звука неща, просто концепция, представям си как щях да го направя ако беше примерно 1960 и работя с общодостъпната елементна база която е съществувала тогава. Отвори един български лампов радиоприемник и ми намери един неаморфен полупроводников елемент :) По-трудно е без „пясък“ но точно това прави заниманието още по-интересно.
-
Е, ти сега малко като , като има по магазините още мотики , защо да ползваме трактора :D Не е целта такава, че всичко да го правя все едно живея през 1960-та. Дай сега да си правя после кутията с пилата и ръчната бормашина и т.н . Идеята е последното стъпало , като изпълнение да е лампово, а всичко останало да е нещо различно, което не съм срещал и по мой вкус. Относно Pic-a , то пак ще ми трябва uln2003 ( и тя заема доста по-малко място от 7 външни транзистора) дори да е 16 пинов пика, така, че като място системата, което ще заеме става пак същото. Спестявам една интеграла, но слагам двойно по-голяма друга. В този случай ми е и по-лесно програмирането, като ползвам само два ивода - clock и reset, вместо 7 за всеки сегмент от PIC-а. Тая цялата джаджа с множителя и PIC-а естествено ще е в отделна метална екранирана кутия.
-
Да, всеки си има концепция за изработката на лампови усилватели аз лично си поставям такива изисквания за да стане задачата по-интересна все пак това е една от идеите на лампите в днешно време. Относно схемата с умножителя - притеснявам се да не вкара импулсни слущения в отоплителната линия и през отоплението да ти влезе в крайното стъпало. Имай предвид че поради това че катода на триодната част на ECL86 в конкретната схема не е на маса по променлив ток е много възприемчива към смущения от отоплението, задължително при PCL86 се заземява края на отоплението който е от към триодната част. Но това реализацията ще го покаже.
-
И аз имам такива опасения и за това ще го премеря още тази вечер с осцилоскопа какво ще вкарва цялата тази работа в отоплителното напрежение.
И още едно питане. Все още не съм разбрал нацяло принципа на действие на баланса в оригиналната схема на мелодията. Не че ще го ползвам , просто ми е интересно:
При крайно положение на 1к потенциометъра , кондензатора след него се явява направо свързан паралелно на катодния резистор на едната лампа. В този случай знам, че обратната връзка престава да работи , т.е когато има кондензатор в катодната верига паралелно на катодния резистор. За да работи обратната връзка , там кондензатор не се слага ! В същото време в катодния на другата лампа се получава паралелно свързан 1к от потенциометъра и след него кондензатора на маса. Т.е в крайна сметка какъв е принципа-идеята с баланса правен по този начин ? Регулират само дълбочината на обратната връзка ? Не го схващам.
-
Разбира се, това е принципа на действие на баланса, първо намалява общата ООВ от изхода, второ намалява локалната ООВ на самия триод, по този начин усилването се увеличава неколкократно, в същото време на противоположния канал е увеличена дълбочината на двете ООВ което е намалило усилването му, и така се регулира баланса. Прави се в катода на предусилвателя а не на входа защото може би на входа ще има по-негативно влияние поставянето на още един потенциометър, ще понижи входното съпротивление, ще иска допълнителни честотни компенсации и т.н. докато в катода е по-лесно. Това е идеята му.
-
Мале , той проекта бил доста интерсен. Измери я таз риаа като я събереш. Като разглеждах има и интегралки с по-малко отклонение от иделаното дето са го дали в пдф-а на кита-ти. Може да тестваш различни ако я боднеш на цокъл.
Относно великолепните изходни трансформатори тествал съм ги :
- Зле са- малко им е желязото . Изходни от Пирин пеят най-добре с тази лампа, като готово решение.
Дросела и тн... си е твое решение , пробвал съм и изходните от 14-ката за дросел и положнието беше пак трагично.
Стига ти външен дросел: От Шаси тип Пирин, София или Опера.
Но това дето го е направил Ориго с Електролитите беше абсолютно безбрумно- чух го. И не се занимаваш с още едно желязо.
Обратна връзка на тоя амп ако е малко допълнително настроена Пиколската схема - хич няма да ти е нужна. Ест може да си направиш: В библиотеката на форума има книга :- Обратни връзки в ламповите усилватели- хвърли и едно око ако си твърдо решен, въпреки че пак ти казвам- не му е нужна.
Относно баланса - ляво дясно. Схемата от 14-ката е възможно най-куцата. Ако си настроиш с измервания 2-та канала, баланса няма да ти е необходим.
Пусни Схемата по-която ще го правиш за да можем да коментираме.
Бързите диоди които препоръчвам за грец с тоя амп са:
HER108
http://store.comet.bg/Search/?keywords=HER108#eyJpcHAiOiIxMCIsImsiOiJIRVIxMDgifQ%3D%3D
и
Или Бърз с мека характеристика- Soft Recovery
BYV26c
http://store.comet.bg/Catalogue/Product/29111/
задължително шунтиран всеки диод в греца с 10nano WIMA fks2 на 400в
http://store.comet.bg/Catalogue/Product/27345/
За диодите и всякакви Силициеви елементи препоръчвам само Комет като магазин. В другите вериги обикновено попадам на ребрандирани елементи- даже диоди или такива с мнооого по-ниско качество.
Akо искаш тоя амп да свири най-добре- вместо да ползваш вградените триоди за преампа, ползвай отделен 2ен триод ECC88/PCC88/Е88CC
-
Само за шунтиращите кондензатори, според мен тези са по-подходящи и като тип и като напрежение: http://store.comet.bg/Catalogue/Product/29179/ (http://store.comet.bg/Catalogue/Product/29179/) или такива също стават: http://store.comet.bg/Catalogue/Product/5934/ (http://store.comet.bg/Catalogue/Product/5934/)
Иначе относно предусилването - вярно е че ще стане по-добре с по-нискоомен триод като PCC88 или някой от другите 88, но все пак ако ще се ползва комбинираната лампа не виждам смисъл да се слага друг триод за предусилвател, някак си лично на мен не ми харесва идеята там в балона да има нещо което не се ползва, ама все пак твое си е решението. Освен това не е предусилвателната лампа виновна за кривенето на усилвателя, което не е и толкова много де, 1.5 процента нищо лошо не е за лампова схема, като имаш предвид че се дължи предимно на втори хармоник. Все пак за това правим схеми с лампи за да звучат „лампово“.
-
Отвори ли колоните да го чуеш на широколентов без обем ?
-
Не, не съм ги отварял, не очаквам нищо осебоно от тях. Освен че са по-чувствителни от иглите, нищо повече нямат в тяхна полза.
-
Въпросче !
Load resistance Ra~ , по документациите за лампи при каква честота за изходния траф го дават ? 50 hz или повече ?
-
Няма връзка с честотата. Това е оптималното товарно съпротивление за лампата в съответния режим. Зависи от съпротивлението на говорителя и преводното отношение на изходния трансформатор. В този смисъл е и честотно зависимо в някакви граници.
-
Няма връзка с честотата. Това е оптималното товарно съпротивление за лампата в съответния режим. Зависи от съпротивлението на говорителя и преводното отношение на изходния трансформатор. В този смисъл е и честотно зависимо в някакви граници.
Rа~ оптимално товарно съпротивление но по променливо напрежение, когато ползваш аудио трансформатор за товар. Т.е аз тука на един не надписан ми траф за да намеря преводното отношение, подавам сигнал с определена честота на изхода и меря какво се получава на входа, но се получава различно за различните честоти. Т.е в крайна сметка от около 4,6 Кома входен импеданс при 50hz до 9 Кома на високите. Не може да няма стандарт на каква честота се мери, която е и същата за Ra~ по документациите за лампите в примерите. Ra~ по документациите е ясно, че се отнася за импеданса на изходния траф , но при каква честота ??? В някой стари книги го дават че стойността е онази измерена при 50 Hz , но пък в нета на места пише 100hz , 250Hz, 400 ...различно.
-
Преводното отношение на ненатоварен трансформатор захранен от достатъчно нискоомен източник практически не зависи от честотата в работния диапазон честоти. Само загубите в трансформатора зависят. Ти за целите на измерването свържи първичната на изходния траф към нискоомен източник и мери напрежението на вторичната, мисля че в диапазона 70 - 5000 Hz трябва да получиш едни и същи стойности. А това че импеданса на първичната на трансформатора със свързан високоговорител във вторичната зависи от честотата - това е вярно. Там поради крайната стойност на индуктивността на първичната намотка при ниски честоти импеданса на трансформатора спада, поради тази причина ламповите усилватели имат относително висока долна гранична честота защото трудно се докарват големи индуктивности които пък водят до други паразитни параметри като например паразитен капацитет на първичната намотка който пък от своя страна заедно със загубите в магнитопровода свалят импеданса на трансформатора при високи честоти, разсеяна индуктивност и т.н. неща. Но всичко това няма никакво отношение към параметъра даден в дейташийта. Там са дали оптималното променливотоково товарно съпротивление в анода на лампата, какъв е диапазона от честоти при които ще се намираш в рамките на това препоръчително съпротивление вече си зависи от твоя изходен трансформатор но не е предмет на дейташийта на лампата. Ако имаш идеален изходен трансформатор диапазона може да ти е от няколко херца до няколко стотин килохерца. За измерването на трафа ти казах, захрани първичната с променливо напрежение 10 - 20 волта от някой мрежов траф и мери входното и изходното напрежение на трафа, така ще придобиеш представа какво е преводното отношение, от където като го вдигнеш на квадрат ще разбереш и какво е импедансното отношение.
-
Нещата са вече събрани на работна установка. На слух е перфектно ! Остава да се съберат нещата като хората в кутията и т.н , а после ще има снимки , схеми, данни от измервания и повече инфо :)
Освен RIAA предусилвател, микропроцесорно управление на сегментната лампа , две други индикаторни лампи за ниво , закъснението за първоначално включване ..добавих и още една екстра : стабилизирано линейно захранване с LR8n3 .
-
Анодното ли си стабилизирал с LR8n3? Ако е така то няма нужда от дросел в захранването (то и не знам дали имаш). Кое наложи слагането на този стабилизатор, само като екстра ли или за борба с анодния брум? От опит ще ти кажа че този стабилизатор вероятно повече вреди на ламповия звук от колкото да помага, ако мога така да се изразя ще накара ламповият ти усилвател да звучи по-транзисторно с всички негативи на един транзисторен усилвател с дълбока ООВ, защото стабилизатора има такава. Така правиш усилвател с всички недостатъци на ламповия и на транзисторния. Един троен RC филтър щеше да ти свърши по-добра работа и да имаш „лампово“ звучене, ама то нали има и процесор, явно целите са други.
-
Просто като заигравка ... и допълнително стабилизиране на входното напрежение. ! Все пак едни 20 волта си мърдат поне при нас зиме-лете. Иначе си запазвам филтрацията, като схемното решение в мелодия 14, с допълнителните навивки в изоходния траф играещи ролята на дросел. Аз с LR8 управлявам транзистор за постигане на по-голям ток, че му е малък тока само на LR8 самостоятелно. На слух не забелязвам никакви проблеми и разлика с него и без. Не схващам логиката , какво ще навреди на ламповия звук едно Constant Voltage стабилизирано анодно напрежение ? Тук обратната връзка е по постоянната съставяща на напрежението, а не като другата по променливата. Иначе схемата реших да е изобщо без никаква обратна връзка... локална катода на триода или глобална... по-добре ми звучи така. Но все пак може да добавя едно ключе за включване и изключване на локалната в катода на триода.Ще видим...
-
Определено разкарай филтрацията с допълнителните намотки на изходния траф, няма никакъв смисъл в това особено като си стабилизирал анодното напрежение. Обратната връзка поддържаща постоянното напрежение в изхода на LR8 прави същото върху звука каквото и общата обратна връзка в един транзисторен усилвател. Консумирания ток от усилвател клас А е постоянен само осреднено за един период на звуковия сигнал, иначе както сам виждаш тока на крайното стъпало зависещ от звуковия сигнал си тече от захранването през изходния траф, съвсем не е константа. Т.е. консумирания от захранването ток не е постоянен а е бързо променящ се в такт със сигнала. Ако на изхода на стабилизатора за анодното нямаш сериозен електролитен кондензатор (какъвто сигурно нямаш защото стабилизатора започва да става нестабилен с него) то стабилизатора поема всички резки промени в консумацията и ги компенсира с ООВ. И както знаеш при анализа независимо дали е усилвател или стабилизатор си влизат факторите като честотна лента, фазови изкривявания и всичко. Това води до това че когато имаш рязко понижение в консумацията ще имаш кратко повишение в изходното напрежение на стабилизатора и след това установяването му на предишната стойност, като в зависимост от това как е изпълнен стабилизатора това установяване може да е с апериодичен или колебателен преходен процес. Същото при повишение на консумацията но в обратна посока и така всичко това се случва в такт с аудио сигнала. Разбира се с подходящо подбран капацитет на изхода на стабилизатора трябва тези ефекти да се редуцират значително, но все пак ти пита какво общо има стабилизатора с ООВ в един усилвател - просто надявам се това обяснение да те е убедило че е същото. Т.е. ако приемем за вярно това че усилвател с ООВ звучи по-зле от такъв без ООВ, то значи твоя усилвател със стабилизатора за анодното ще звучи по-зле от такъв без стабилизатор. Хубавото при теб ако ползваш MOS транзистор е че на практика единствената ООВ която компенсира промените в товара е локалната ООВ на MOS транзистора, т.е. няма интегралната схема да ти прави проблеми, освен ако нейната ООВ не си взел непосредствено от изхода.
Извинявай за постовете ми които може би ти звучат като критика, ама просто си коментирам, не го приемай като заяждане или неодобрение. Просто за мен идеята ако ползваш лампи е че искаш да направиш едно изделие в духа на отминалото време. Поставяйки всички тези „екстри“ за мен обезсмисля използването на лампи но всеки си има някаква концепция, очевидно теб те кефи това лампите да си сътрудничат с последните достижения на техниката. И за минах през този период, ще отмине :)!
-
Разбира се , че е полезно да се коментира. Сумати народ чете не книгите вече, а форумите и от там трупа знания и анти знания :D Така , че културното водене на диалог по някаква тема си е даже наложително. Тук в този форум мисля сме все хора дето могат да водят нормален диалог и спор. Обяснението ти за ролята на LR8 като обратна връзка ще ми трябва малко време да го разбера и осмисля за да не дрънкам сега глупости разбрал-не разбрал, но на първо четене си мисля, че чак толкова ли ще има значение при едни толкова малки токове от порядъка на общо 80mA на целия усилвателен тракт ? Виж ако беше Push-pull нещо с голяма мощност и консумация , да..но тук с тая мижава консумация и колебания на тока в работния динамичен режим в рамките на няколко милиампера ? Ако се подберат правилно стойностите на електролитния след стабилизатора мисля, че "вредното" влияние на LR8 просто ще изчезне. Аз просто искам режимите на лампите да не зависят от различното входно напрежение на мрежата. Било то някой път 200В , друг път 230.
-
Това е една статия за LR8 в ламповите усилватели, писана от човек с има в областта.
http://diyaudioprojects.com/Technical/Voltage-Regulator/LM317-LR8-IC-Regulators.htm
няколко цитата:
I find these regulators greatly enhance the hum and noise reduction in power supplies feeding preamplifier tubes as long as the difference between the input and output exceeds 25 Volts.
The above information on solid state devices might seem a bit strange in the context of valve amplifiers, but they perform functions extremely well, that while possible, are difficult to duplicate solely by valves. Valve audio purists will cry foul, but using three terminal voltage regulators and constant current sources can easily turn a modest project in to an exceptional one. In my opinion, when all is considered, audio is about the listening experience, and ought not be all that concerned as the manner it is accomplished.
-
Абе милиампери или не това си е промяна в консумацията от 0 до 100% теоретично и регулатора реагира с промяна в тока през регулиращия транзистор за да запази напрежението на изхода непроменено. При теб като каза че има и транзистор, ако споделиш схемата може да коментираме дали е малък или голям проблема. Не съм казвал че този регулатор играе ролята на ООВ на усилвателя, а само казвам че неговата ООВ причинява горе-долу същия проблем в звука както ако усилвателя беше транзисторен и имаше ООВ. В интерес на истината един полеви транзистор само с един транзисторен източник на ток и няколко ценера ще ти вършат същата работа като прехваления стабилизатор. А относно това че не искаш да ти зависят режимите на лампите от мрежовото напрежение ще те попитам само няколко неща: 1.За какво е автоматичното преднапрежение ако не за това да стабилизира режима? 2.Ще изправиш ли и стабилизираш отоплителното напрежение на лампите защото с промяна на мрежовото се променя и отоплението което също влияе на режима? 3.Ти колко лампови радиоапарати и телевизори си видял със стабилизация на анодното напрежение? А не работят ли добре? И в заключение ще ти кажа че ламповите схеми са възможно най-некапризните към напрежения и стойности на елементите така че най-малкото основание за стабилизация е промяната на режима. Единственото основание за стабилизация е да се избегне употребата на дросел в мрежовия филтър и преборване на брума, така че няма лошо да имаш стабилизатор. Но замисли се защо аудиофилите дават сериозни суми пари за дросели а не ползват последователни регулатори за анодното напрежение. Не те разнавивам за стабилизатора, много добре си си го направил така, просто изразявам другата гледна точка.
-
http://www.antiquewireless.org/uploads/1/6/1/2/16129770/37-a_solid-state_filter_choke_or_field_coil_replacement.pdf
Това е схемата която съм повторил в по-голямата си част.
Цитат: As a replacement for a filter choke or field coil, the active regulator provides 60 Hz
ripple suppression in excess of 60 dB with only 1uF. of capacitance on the output.
In the circuit presented here, the value should be greater than 66 dB due to the
larger output capacitor and the 120 Hz. ripple frequency.
Сега точка по точка:
1. Не съм напълно съгласен с това. Сега няма да изясняваме какво прави автоматичното преднапрежение то е ясно, но съгласи се то ще се промени при различно захранващо напрежение. И лампата не работи напълно идентично в случаите че веригата е захранена с 230В и се получава преднапрежение 1.3V да речем и после с 200В и преднапрежение 1.2V. Двете работни точки в двата случая няма да съвпаднат напълно ! Най малкото в динамичния режим на работа. Довечера ще направя експеримент да не си измислям сега числа наизуст и ще споделя. Думата "автоматично" значи че се получава автоматично, а не че извършва някаква абсолютно перфектна автоматика и пълна еднаквост в динамичните режими при каква и да е стойност на захранването.
2. Няма за изправям отоплителното разбира се , защото така скъсявам живота на лампата. Тук не мога да кажа прав ли си или не си , докато не изнамерим някъде графика на зависимостта на емисията от отоплителното напрежение и колко е линейна тя.
3. Защо старите радиа нямат стабилизация това изобщо няма да коментирам то е ясно, и защо някой хора вече влагат. В двете статии в предишния ми пост и сега хората обясняват защо. Вече от там нататък е въпрос на личен избор. Във всеки един вариант печелиш едно , губиш друго. Такъв е и живота :drinks:
-
Мда, биполярен транзистор, ако беше MOSFET можеше да се каже че няма да влияе обратната връзка на товарните промени но сега влияе, нищо не се впрягай това си е мое виждане по въпроса. Чисто теоретично е малко безсмислено обратната връзка да се взима от изхода на стабилизатора а не от емитера на транзистора, просто целия резистивен клон за регулиращия извод трябваше да се вземе от изхода на схемата, така щеше да е и по-твърда товарната характеристика. В този вид схемата е малко странна - използва се транзистора като обикновен емитерен повторител, но не е включен в обратната връзка на схемата (при положение че може) и така се оказва че интегралния стабилизатор служи едва ли не само като един ценеров диод или помага да се потиснат пулсациите на входното напрежение но не намалява изходното съпротивление на стандартната схема с транзистор Общ Колектор. Но в случая е по-добре така. Изходното съпротивление на източника не е толкова важно да е ниско в ламповата схемотехника, докато стабилизатора може да стане по-нестабилен ако вземеш обратната връзка след транзистора, или най-малкото ще стане по-голямо негативното влияние от действието на ООВ на стабилизатора върху звука.
По отношение на твоят отговор за автоматичното преднапрежение - да то не се казва автоматично защото прави нещо автоматично или защото тока през лампата изобщо не зависи от захранващото напрежение, но така или иначе до голяма степен то има стабилизираща функция върху режима на лампата. Не се опитвай сега да ми твърдиш че няколко милиампера изместване на постояннотоковата работна точка на тоя усилвател ще доведат до такива драстични промени в режима на лампата че от най-хубавия и медено звучащ усилвател ще стане гарга на квадрат :) Това изместване на работната точка няма да се отрази значително нито на изходната мощност, нито на нелинейните изкривявания. Не случайно дадох за пример телевизионен приемник в който има далеч по-сложни и капризни лампови схеми, където изменението на работната точка на някои стъпала може да доведе до проблеми, но въпреки това си работят безпроблемно в целия диапазон на изменение на мрежовото напрежение.
Отоплителното напрежение на лампите с индиректно отопление може да бъде постоянно или променливо без това да се отразява на живота на лампата. Това със скъсяването на живота важи за лампите с директно отопление където отоплителната нишка е самия катод и постоянното отоплително напрежение ще доведе до това че едни части от катода ще са с по-висок потенциал спрямо първа решетка спрямо други и плътността на тока ще е различна за различните части от катода като това ще доведе до по-бързото износване на тези части. При индиректно отопляемите лампи отоплението е просто един реотан от волфрам покрит с изолационен слой който нагрява тръбичката която представлява катода. Няма никакво значение дали го топлиш с постоянно или променливо напрежение. В работния диапазон от отоплителни напрежения +-10% горе долу напрежението оказва малко влияние върху емисията на лампата, но тъй като ти тръгна да издребняваш за работната точка, следва да се отбележи че си оказва влияние, затова и в схеми на постояннотокови усилватели в стабилизатори с висок коефициент на стабилизация обикновено отоплението на лампите се стабилизира.
За пореден път ще кажа че стабилизацията на анодното напрежение е смислена САМО с цел потискане на брума, поне за мен. Въпроса за това как са работили всички лампови апаратури без стабилизация на анодното напрежение си остава, въпреки че ти е ясно защо не е слагана. А твърдението че сега слагат няма да го приема за вярно, по-точно не знам кои са тези дето слагат сега, не знам да е нещо масово всеки да си слага стабилизатор на анодното в ламповото радио.
-
Значи в случая мога да преценя какво точно губя и печеля от "схемното" решение.
Значи печеля:
1 Eдна независимост от промяна на входното захранващо напрежение.
2 Една теоретично по-добра филтрация.
Губя:
1 Теоретично получаване на някаква ООВ.
Но, това което чува ухото ми е следното:
Като еталон приемам слушането от ухото ми на звук без локална и глобална отрицателна връзка, и LR8. Приемаме го за еталон - 100% .При добавяне на локалната обратна връзка в общия звуков фон ухото ми я оценява на "спад" с 10 %
,при включване и на глобалната ООВ нещата идват на още 20% "спад" в самото звуково усещане. Т.е мен тази глобална връзка не ми харесва на ухото, въпреки че мозъка ми знае че характеристиките на хартия стават по-добри.
Така...Обаче при слушане на "оригиналния" еталонен вариант без локална и глобална връзка , но с добавяне на LR8 блока , моето ухо забелязва 0% "спад" от еталона. Те .е не знам колко ми е прецизен слуха , но аз не забелязвам реално някакво отрицателно "ООВ" влияние на LR8 блока. Или ако го има изобщо е незабележимо за ухото ми. И изобщо не може да се сравнява дори с влиянието на локалната ООВ.
Значи несъмнено печеля първите две предимства, а теоретичния един недостатък, за ухото ми просто не съществува.
Относно отоплението си прав...ще взема да го направя от анодното. Въпреки че е така на ухо брума е незначителен.
-
Значи сравнението ти е трудно да се каже че е напълно достоверно защото обратните връзки които добавяш в усилвателя променят усилването и честотната лента на усилвателя които неща вероятно ги чуваш и ти звучат зле, докато интегралния стабилизатор на анодното може да докара проблеми в реакцията на усилвателя на импулсни сигнали което може и да не е толкова чуваемо. Пак казвам, не съм казал да махнеш стабилизатора а само че аз бих предпочел да не го сложа, но май на тия изходни трафове няма как да се чуе разликата.
За отоплението няма смисъл да го пипаш, не разбрах какво значи това ще взема да го направя от анодното
звучи ми като че ли искаш да захраниш отоплението на лампата от анодното напрежение, което поради това че е невъзможно ме навежда на мисълта че имаш нещо друго предвид. Във всеки случай лично според мен с изправяне на отоплителното напрежение също повече ще загуби усилвателя от колкото да спечели така че не го прави.
-
Имах в предвид получаване на 6-те волта от вече изправеното и стабилизирано анодно. Някъде из книжките за лампова техника имам такава схема, и как точно се прави правилно. Ще я изнамеря да я покажа.
Иначе тези дни ще направя едни замервания с осцилоскопа. с без стабилизиране , с и без обратни връзки и т.н .. вход синусоида , правоъгълни и т.н за видим на екрана как стоят нещата.
-
Ами нека я видим схемата, но ако е това което си мисля е невъзможно, просто това са лампи консумиращи около 700 милиампера отоплителен ток т.е. дори да свържеш двете лампи последователно, това ти е 0.7 ампера товар на анодното, честно да ти кажа не знам за каква ефективност става въпрос тук, да не говорим че трафа ти трябва да е 200 ватов само заради отоплението. Определено ако не е нещо с импулсен преобразувател не може да става въпрос за това което си мисля и което описваш. Да не би да говориш за повдигане на отоплението на определен потенциал с цел облекчаване на изолацията катод - отопление, защото това е съвсем друго и реално нещо. Но да храниш отоплението от анодното е идиотско само като го каже човек.
-
Не , не от анодното е схемата . Ще я намеря довечера. А трафа дето ползвам си е от мелодията 14-ка. Той сега като работи само с две лампи реално вместо 9-те оригинално и е доста разтоварен.. ама колко...говоря наизуст малко :D Ще проверя
-
За пръв път чувам - отопление на лампи от анодното,... Наистина . Нито съм чувал , нито виждал. Не , че не може да стане : С огромен мрежов и ЯК кенотрон , или диод.
Ама , да видим схемното решение. :diablo:
-
И представяш ли си 190 вата топлина трябва да отиват някъде за да топлиш две лампи със сумарна отоплителна мощност има няма 8 вата. А при тия токове кенотрон забрави, колко да е як :) или яко кенотрони в паралел или живачни изправители, или сега вече най-лесно диоди, но така или иначе не разбрах за какво говори stoi щото гледам сега бие отбой нещо в последния пост, оказа се че не било за това схемата пък 50 - 60 ватовия траф бил разтоварен та като нищо ще поеме едни 200 вата за отопление на лампите и стаята (от реотана дето ще гаси напрежението) :)
-
@origo, Имам забележка към теб!
Много лесно се отказваш от тезите си!
Автоматичното преднапрежение означава точно "автоматично". Катодния резистор въвежда 100% отрицателна обратна връзка по постоянен ток и поддържа неизменен режима на лампата. Естествено поради ниското усилване на крайната лампа режима не се поддържа съвсем точно, но влиянието на анодното напрежение е незначително за границите за които говорим. Много по сериозно влияе изменението на отоплителното напрежение, тъй като емисията на лампата зависи от втора степен на тока, респективно напрежението. Това не се коментира в западните каталози, но в руските справочни данни, са посочени 6,3В +/- 10%, като при долната граница се посочват с колко намалява анодния ток и стръмността на лампата, така че стабилизирането на отоплението е по-важно за работата на лампата. Естествено това не се прави, но в далечното минало, първите ОРИОН и ОПЕРА, работеха задължително със стабилизатор или автотрансформатор.
-
@origo, Имам забележка към теб!
Много лесно се отказваш от тезите си!
Автоматичното преднапрежение означава точно "автоматично". Катодния резистор въвежда 100% отрицателна обратна връзка по постоянен ток и поддържа неизменен режима на лампата. Естествено поради ниското усилване на крайната лампа режима не се поддържа съвсем точно, но влиянието на анодното напрежение е незначително за границите за които говорим. Много по сериозно влияе изменението на отоплителното напрежение, тъй като емисията на лампата зависи от втора степен на тока, респективно напрежението. Това не се коментира в западните каталози, но в руските справочни данни, са посочени 6,3В +/- 10%, като при долната граница се посочват с колко намалява анодния ток и стръмността на лампата, така че стабилизирането на отоплението е по-важно за работата на лампата. Естествено това не се прави, но в далечното минало, първите ОРИОН и ОПЕРА, работеха задължително със стабилизатор или автотрансформатор.
Твърдиш че при захранване на анодната верига в единия случай примерно 100 волта и да речем в другия хипотетично 300 волта, режима на лампата е 100% точно един и същ, неизменен и работи без разлика :nea:
Рових из няколкото книги които имам и на първо четене не виждам схемата , която си мислих че съм виждал. Напълно вероятно е само да съм си мислил че съм видял нещо такова :D
Относно зависимостта на емисията от отоплителното напрежение така и не намерих някъде някаква графика. Хубаво е да се види, защото може наистина да се окаже , че най-голямото усилия за стабилизиране на напрежение трябва да е там !
-
... но в далечното минало, първите ОРИОН и ОПЕРА, работеха задължително със стабилизатор или автотрансформатор.
,включително и цветните телевизори от фамилията "Електрон 7хх".
-
Твърдиш че при захранване на анодната верига в единия случай примерно 100 волта и да речем в другия хипотетично 300 волта, режима на лампата е 100% точно един и същ, неизменен и работи без разлика :nea:
Рових из няколкото книги които имам и на първо четене не виждам схемата , която си мислих че съм виждал. Напълно вероятно е само да съм си мислил че съм видял нещо такова :D
Относно зависимостта на емисията от отоплителното напрежение така и не намерих някъде някаква графика. Хубаво е да се види, защото може наистина да се окаже , че най-голямото усилия за стабилизиране на напрежение трябва да е там !
-
Говорим за границите 200 - 230В това са 15%, ето една груба сметка: Ако коефициента на усилване на лампата е 10, то 15% изменение на анодното напрежение ще доведе до 1,5% промяна на анодния ток. Това разбирасе е приблизително тъй като ще се променят и други характеристики на лампата, но няма да е 15%, а много по-малко!
-
Стабилизатора не е задължителен за посочените телевизори, поне за Електрон 7ХХ ползва се само когато мрежовото има по-големи отклонения от съответните зададени граници, които в интерес на истината не се сещам по заводски данни колко са зададени. Сега примерно в нов квартал в града с близко разположени трафопостове където напрежението рядко излиза от диапазона 215 - 225 е естествено стабилизатор да не се слага. Не съм се отказал от тезата си за автоматичното преднапрежение, само се съгласих че тока през крайната лампа не е напълно независим от анодното напрежение, поради това че крайната лампа има малка стръмност (както ти вече спомена). Точно това и аз твърдя че за изменението на мрежовото напрежение което е цитирал stoi не е необходимо да се стабилизира анодното напрежение защото режима на лампата ще се изменя незначително. Сега той започва да цитира екстремни случаи в които анодното напрежение се изменя 3 пъти, къде в усилвателя ще се изменя в такива граници? Тук говорим за изменения в проценти а не в пъти, естествено отговора е ясен тока ще е различен в двата случая но не толкова различен колкото ако е с фиксирано преднапрежение независещо от анодното напрежение. При такова изменение на анодното напрежение и стабилизатора ти ще излезе от динамичен диапазон и няма нищо да стабилизира. Между другото в тая връзка ти колко волта си оставил пад върху него в работен режим при номинално мрежово? Да не се окаже че си му оставил 10 - 15 волта и чакаш да ти стабилизира нещо при понижено мрежово.
И в отговор на:
Хубаво е да се види, защото може наистина да се окаже , че най-голямото усилия за стабилизиране на напрежение трябва да е там !
ще ти отговоря че не знам кой ти наби в главата това че е необходимо каквото и да е стабилизиране, но просто истината е че не е необходимо да хвърляш усилия по стабилизиране никъде. Просто тези неща не са толкова критични. Ще цитирам един колега от клуб Електроника на Dir.bg който ми казваше на времето „това не е процесорно ядро където няколко миливолта са от значение“. Разбирам желанието ти да направиш страшен лампов усилвател със всички видове наточени екстри, но просто някои от тях не са необходими за ламповата схемотехника даже вредни за финалните параметри.
-
Малко експерименти със стабилизиращо-филтриращата схема LR8
На първото видео е снимана класическа схема с дросел (част от изходния траф) , резистор , кондензатори (както е по класическата схема в мелодия 14 и по принцип )
На второто видео е със LR8 по посочената в по-горните ми постове схема. И в двата случая се захранват от едни и същ траф, изправителна група най-обикновен евтин грец блок и са натоварени с един и същ товар.
Мисля разликата се усеща дори на око. Аз лично съм доволен от резултата и разликата и ще направя усилвателя с тази схема. Обхвана на осцилоскопа е на 10mV и хваща и всякакви "боклуци" от "ефира" наоколо, но и така се вижда за какво става дума. Филтрацията във втория случай и в пъти по-добра, дори с 20uF последен електролит. В първия случай в класическата схема опита е със 100 uF !!! На първото видео подскоците са заради нестабилното мрежово напрежение. На второто видео поради функцията на LR8 разбира се те липсват. Осцилоскопа е на цифрова режим , защото така е малко по-интертен и независим от подскоците...за да мога да снимам.
класическа схема
LR8
-
Това което виждаме е естествено и по никакъв начин не дава информация как стабилизатора ще се отразява на звученето на усилвателя. Но за да хванеш разликите в звученето трябва да имаш и много качествен източник на сигнал (не знам ти с какъв разполагаш), качествени озвучителни тела и не на последно място не трябва да ползваш допълнителната противобрумна намотка на изходните вместо дросел, стандартен CLC филтър си правиш със дросел 10 хенри примерно и тогава слушаш какво излиза като звук. Истината е там че разликата няма да я чуеш вероятно поради изброените по-горе причини, и изобщо не те разнавивам да си ползваш стабилизатора за анодното напрежение.
-
Това което виждаме е естествено и по никакъв начин не дава информация как стабилизатора ще се отразява на звученето на усилвателя. Но за да хванеш разликите в звученето трябва да имаш и много качествен източник на сигнал (не знам ти с какъв разполагаш), качествени озвучителни тела и не на последно място не трябва да ползваш допълнителната противобрумна намотка на изходните вместо дросел, стандартен CLC филтър си правиш със дросел 10 хенри примерно и тогава слушаш какво излиза като звук. Истината е там че разликата няма да я чуеш вероятно поради изброените по-горе причини, и изобщо не те разнавивам да си ползваш стабилизатора за анодното напрежение.
Накрая разбира се ще има тестове и като краен резулатат. С и без него ! На ухо , на уред, измервания..... и т.н. Скоро :drinks: Но просто ефекта с филтрирането и стабилизацията и то с помоща на елементи за 3-4 лв за мен е успешен. За звученето, както и преди обясних за сега на ухо разлика няма и не се усеща обсолютно никакъв ефект на обратна връзка, но това ще се потвърди или отхвърли скоро след някои и друг ден като е завършен изцяло.
-
Не чакай твоята постановка да потвърди или отхвърли нещо. Имай предвид че трябва много системно надграждане в една озвучителна система за да се стигне до там да се чуват такива разлики. Уредите и измерванията пък с които може да се установи някаква обективна разлика не са тези с които разполагаш.
-
Почти сме към края :dance:
-
Чудесно шаси. :good: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: Само не прави масовата грешка да сложиш изходните трансформатори точно до захранващия и дросела. Мястото им е в най-далечния край на шасито спрямо захранващия. Допълнителната двойка отвори отгоре за Индикаторните лампи ли е?
-
Чудесно шаси. :good: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: Само не прави масовата грешка да сложиш изходните трансформатори точно до захранващия и дросела. Мястото им е в най-далечния край на шасито спрямо захранващия.
О, да ! Ще са раздалечени максимално в двата края. Затова конструкцията е така издължена :drinks: Да, двете допълнителни лампи са индикаторните и по средата между тях ИВ-6 за показване положението на галетния и отброяване на началното подгряване в началото.
Предния панел от орехово дърво мина през CNC фреза с разни екстри. Сега се провежда процедура по лакирането. Някакви идеи за финалното полиране ? Вълнен парцал ?
-
То сега е модерно изобщо да не се лакира... ама тоя момент вече си го минал. Мажат го дървото с разни етерични масла :D - да му е вкусно на дървояда като го нападне . Финиша зависи от покритието. Ако е лъскаво и дебело- полиране на ниски обороти със скъпи пасти. Ако е матово няма нужда от някакви спецални грижи май. Сиво ли ще го оставиш шасито или е само шприц това?
На тая готина конструкция само щипките за колони нещо не ми се връзват...можеше едни държачи за бананщекери да му сложиш, то не е късно още, на настоящите отвори с планки от вътре.Ама това зависи и от начина по който са ти окончани сетовете ОТ, та ако си на голи кабели, си е практично. Аз лично отдавна минах на банана и даже нас коро си сменях на Един лампов Щипките със щекери понеже беше прашлязал от не употребяване заради тия конектори.
-
То сега е модерно изобщо да не се лакира... ама тоя момент вече си го минал. Мажат го дървото с разни етерични масла :D - да му е вкусно на дървояда като го нападне . Финиша зависи от покритието. Ако е лъскаво и дебело- полиране на ниски обороти със скъпи пасти. Ако е матово няма нужда от някакви спецални грижи май. Сиво ли ще го оставиш шасито или е само шприц това?
Първо го минах с нещо само против дървояди и наистина се получи добър матов естествен цвят , но после го лакирахме и ..... стана лъскаво. Май беше грешно решение, но и така е добре. Кутията е алуминиева и прахово боядисана отгоре с боя която имитира алуминиев металик. Приготвил съм и един 1:1 шлайфан инокс за отгоре като покритие на тази боядисаната горната част , пак с идентични отвори за да ги препокрие, но не съм решил дали ще бъде с него или само така. Ще видим накрая как стои с него и дали няма да е прекалено лъскаво, и ще се реши с него, или само така да остане на боя.
-
Относно щипките, изходите съм ги дублирал с тези жаковете между тях. Т.е да става и за колони на голи кабели и за колони с жакове.
Малко дилема имам относно капаците за трафовете...За сега ще майсторя едни чудесии от тънки медни тръби и много финна бронзова мрежичка. :D
-
Въпрос. Как най-правилно да направя превключването на входовете ? В случая имам грамофонен вход и Line-in, които ще е вход от компютър да речем. Не искам и двата да са активни по едно и също време. Съществуват ли някакви специални превключватели с по-специална вътрешна екранировка и механика, или се прави по друг начин ?
Гледам някакви специални за тази работа, но са една шапка пари
http://www.elma.com/en-eu/products/rotary-switches/audio-solutions/product-pages/a4-series-detail/
http://www.ankaudiokits.com/l2line.html
(http://www.ankaudiokits.com/_images/l2_line_extender_001.jpg)
-
както е на картинката е правилно- ключа да е на минимално растояние от чинчовете + мехнаично въртене с някаква дълга ос.
По отношение на самия галетен ключ: Колкот по-дърт и по-сребърен на пластините намериш толкова по-добре. Не че се оплаквам и от новите пластмасови, работят си.
Ето ти колкото искаш, нищо им няма.
http://www.elimex.bg/search.html?action=&phrase=%D0%B3%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%BD&ProductDetails=1&ProductCode=&CategoryID=0&SearchInSubcategory=1&ManufacturerID=0&ProductPriceFrom=&ProductPriceTo=&ProductClassID=0&ProductAttributes=0&ProductOptions=0&page=1
За аудио комутиране на интерконектори ползвам една Маркова английска кутийка за Видео цели. Е като я отворих какво да видя - вътре най- обикновен и евтин 2 секционен галетен ключ Пластмасов като тия от Елимекс. ама си работи перфектно а до нея се разхождат набори с чинчови кабели с дължини по 1 метър във всякакви посоки... няма брумовешумове и тн. проблеми. Ест интерконекторите ми са от хубав кабел ама и там не съм наливал пари за имидж.
А това изделие отгоре дето го даваш за пример е търчи лъжи за лапни шарани. Гледам захранването екранирано, с дросел, 2 кенетрона се мъдрат и издрискали между тях един грец... + някави други силициеви неща на охладители ?!?. От другата страна Лампи, големи скъпи неполярни кондери и цялото това чудо за не знам си колко пари набучено на текстолитна платка....???
Тука се гледа само външния вид и пазарните тенденции да ловят не просветените.
-
Мен най ме притеснява самото екраниране на галетата или ключа от външни смущения, след като масово не са с метален корпус. Т.е ще трябва да мисля как да екранирам корпуса, защото каква ще е ползата от всички екранирани кабели до входа на стъпалото щом по средата лепна някакъв не екраниран ключ или пластмасова галета. Явно ще трябва нещо да се прави, някаква екранировка home-made на галетата или ключа, защото в никакъв случаи няма да го оставя така открит.
-
Спокойно нали е вътре близо до шасито което само по себе си е екранировка. Няма да ти влезе брум от галетата. Аз лично обаче бих ти препоръчал да не слагаш галета а да направиш превключването на източниците с живачни рид релета монтирани на екранирана платка или направо в екранирана кутия. Такива релета се намират все още тук там, примерно в София на Поп Богомил в Нак Тек (бившия Ами Корт) има такива релета. Единствен недостатък който се сещам - трябва да са в определено положение спрямо земята. Всичко останало са единствено предимства които казват че НИКАКЪВ друг метод на превключване не е приемлив :) Естествено този усилвател не е толкова наточен че да чуеш разликата между живачни рид релета, обикновени рид релета или галета. Аз лично обаче бих предпочел обикновените рид релета пред галетата: http://store.comet.bg/Catalogue/Product/25714/ (http://store.comet.bg/Catalogue/Product/25714/) има и с 12 волтова бобинка. 5 волтовите могат да се управляват по две в паралел директно от изхода на микроконтролера, много малък ток черпи бобинката.
-
Да, това е вариант, още повече , че по данни от производителя има и с метален корпус http://store.comet.bg/download-file.php?id=556
но трябва да прежаля едно да видя вътре как е направено и с какви контакти е горе долу да не е прекалено china made :master2:
-
Купих едни живачни релета https://vikiwat.com/rele-bobina-5vdc-2no-2nc-500vac-2a-zhivachno-32x12x9-cvpp002a505.html
А как стои въпроса с влиянието на бобинката на релето в близост до аудио сигналите от рода на 2-3 mV (който ще идва от грамофона)?
-
Няма никакво влияние докато през бобинката тече постоянен ток, даже има екраниращо действие бобинката ако е на маса по променлив ток. Тези кометските съм ги отварял не са лоши, то като всички рид релета има стъклена ампулка с две пластинки от феромагнитен материал и контакти от рутений пълна с инертен газ. Имат малко височко термо ЕДН тия кометските, но то е проблем само в измервателни вериги където мериш много нисковолтови постояннотокови сигнали. Но щом вече имаш живачни, няма смисъл да коментираме кометските. Живачните са най-доброто което можеш да вземеш, и звука ти ще премине през тях гарантирано неувреден!
-
Супер ! :dance2:
Между другото взех и едни matsushita https://vikiwat.com/elektromagnitno-universalno-rele-5vdc-120vac-1a-no-nc-nr-sd-5v-ae5649.html
Забелязах , че имат извод отделен долу на който е изведен металния корпус. Мисля че биха били много подходящи за аудио приложения, ако му трябват на някой с добре направения и изведен екран.
-
Който не търси във форума - дава по 4 лв за релета!!!
http://www.sandacite.com/forum/index.php?topic=4478.msg30393#msg30393
-
Който не търси във форума - дава по 4 лв за релета!!!
http://www.sandacite.com/forum/index.php?topic=4478.msg30393#msg30393
Кой да види ?! :empathy2:
Давай UP чат-пат на обявите..чак от 2014-та е
-
Home made "цокълче" за ИВ-6, че така и не се намери какво да пригодя.
-
Тези релета освен че са рид не виждам дали са живачни, май не са, а колегата живачни е купил, те са си по-добре от обикновените рид. Иначе обикновени рид има и в Комет. Тук мощност не е необходима - ще превключват сигнал.
-
Болтовете за цоклите TORX(еврейска звезда) кефят.
Шесто-стенните отвори на решетката също са много приятни на вид.
Изделието определно ще изглежда добре. :good:
Това цокълче ако е дървено гледай да не го подпалиш. Хубаво е да се напои с някакъв не горящ импрегнант.
-
Болтовете за цоклите TORX(еврейска звезда) кефят.
Шесто-стенните отвори на решетката също са много приятни на вид.
Изделието определно ще изглежда добре. :good:
Това цокълче ако е дървено гледай да не го подпалиш. Хубаво е да се напои с някакъв не горящ импрегнант.
Нарочно пускам само снимки загадки :D Накрая на финала ще го снимам в напълно завършен вид. Влезе доста ръчна изработка по кутията, INOX , орехово дърво, дърворезби, CNC-та, осветление, ситна истинска медна мрежа...
-
Почти на финала сме :flag_of_truce:
За междустапален разделителен пробвах с тези руски кондензатори 1мкф и ми хареса как звучи.
Някакви отзиви за тях...дали само си внушавам че са ОК за тази цел ?
-
Перфектни са за тази цел според мен. Това са отлични кондензатори попринцип не само за звук. Хартиено-маслени са значително по-добре от съвременните изцепки полипровиленови метализирани ленти и т.н. Но за междустъпален в тази схема 1 микро е АБСОЛЮТНО безумие, много голяма стойност, предаваш между стъпалата много нискочестотни сигнали с което на практика се претоварва крайната лампа защото първичната на изходния траф е с нисък импеданс за честотите под 10 херца но щом ти харесва как свири с него няма лошо да си остане с него.
-
Да, много е , но просто из архивите не намирам по-малки :(
P.s Нормално ли е да се получава пищене в говорителите щом стойността на резистора на входа между решетка и маса ми е над 2 MOmh ? Сега съм с 470kOmh и пищенето изчезна.
И още нещо, нормално ли е лампите да "свирят" . Т.е без говорители, а с натоварен със съпротивление изход, съвсем ясно чувам слабо звука да се възпроизвежда от самите лампите :unknown:
-
... И още нещо, нормално ли е лампите да "свирят" . Т.е без говорители, а с натоварен със съпротивление изход, съвсем ясно чувам слабо звука да се възпроизвежда от самите лампите :unknown:
Да не би да чуваш изходящия трансформатор?
-
Да не би да чуваш изходящия трансформатор?
Според мен чува точно изходният траф.
-
Да, трябва да чуваш изходния трансформатор, той е нормално да свири. Мисля че лампите няма как да издават звук, освен понякога когато им трепери отоплението вътре и се чува бръмчащо звънтене но няма общо със звуковия сигнал. Свиренето при високоомен вход е самовъзбуждане, при много високо входно съпротивление лесно част от изходния сигнал се прехвърля към входа и се получава положителна обратна връзка и усилвателя става генератор. За целта е добре да сложиш последователно на първа решетка на предусилвателната лампа около 1к съпротивление и на крайната около 10 - 20к трябва да си видиш и опроводяването - анодните вериги на крайната лампа и изхода на вторичната намотка на трансформатора да не минават близо до входните вериги или платката за превключване на входовете. Въпреки че този ефект със свиренето го няма при нискоомен вход е добре да направиш нещата които съм ти написал, ще подобриш запаса по устойчивост на усилвателя и ще звучи по-добре. (подгенерирващ усилвател на границата на стабилността свири по-зле от стабилен такъв пък било то и с малко по-тясна честотна лента, но това в твоя случай не е дори фактор защото АЧХ е ограничена много по-ниско от изходния трансформатор).
-
Направих едни тест на честотната лента.
Някакви идеи защо се представа изненадващо зле в ниските , и изненадващо пък добре във високите ?
Всичко в ниските честоти от изходния траф ли зависи в случая ?
P.s На тест с генератор и осцилоскоп дава на изхода 0.3V разлика между 50Hz и 1000hz
-
Направих едни тест на честотната лента.
Някакви идеи защо се представа изненадващо зле в ниските , и изненадващо пък добре във високите ?
Всичко в ниските честоти от изходния траф ли зависи в случая ?
P.s На тест с генератор и осцилоскоп дава на изхода 0.3V разлика между 50Hz и 1000hz
Ако ти е малък изходният траф не можеш да извадиш добри ниски.Анода на лампата трябва да е свързан към вътрешният извод на първичната,който е по близо до ядрото.Ако нямаш обратна връзка от изходният траф към катода на 1-вата лампа е хубаво да имаш (ако си в пентодно свързване ) Пробвай със по-голям електролит в катода на крайната лампа.
-
Ако ти е малък изходният траф не можеш да извадиш добри ниски.Анода на лампата трябва да е свързан към вътрешният извод на първичната,който е по близо до ядрото.Ако нямаш обратна връзка от изходният траф към катода на 1-вата лампа е хубаво да имаш (ако си в пентодно свързване ) Пробвай със по-голям електролит в катода на крайната лампа.
От Мелодия 14 са доста малки, да :( Иначе изводите на първичната съм ги свързал както си бяха в радиото. Т.е който си извод си беше към анода в радиото, така го поставих и аз. Ще пробвам и разменени. Електролита на катодния на пентодната част ми е 100 uF , но ще пробвам и с повече. Измерването е без каквато и да е обратна връзка.
-
Това 1 микро като прехвърлящ е неприемлив от всякъде. вземи сложи 50нано, 100нано, 220 нано, 470 нано и си харесай.
-
Това 1 микро като прехвърлящ е неприемлив от всякъде. вземи сложи 50нано, 100нано, 220 нано, 470 нано и си харесай.
О, да вече съм със 100 нано , но разлика в честотната характеристика между 1 микро и 100 нано няма почти никаква в моя случай. Не е там проблема.
-
В случая прехвърлящия + съпротивлението на 1-ва решетка на пентода са ти Хай-пас филтър.
-
В случая прехвърлящия + съпротивлението на 1-ва решетка на пентода са ти Хай-пас филтър.
Снощи правих и опит да подам тестовия сигнал направо на решетката на пентода , при разкачен прехвърлящ ..т.е без изобщо да минава през прехвърлящия и да се получава някакъв честотен филтър. Честотната характеристика си остана пак същата с изрязани ниски. Довечера ще метна един изходен траф от Акорд 104 да видим разликата. Той си е направо два пъти по-голям от на Мелодия-та
-
Това с номиналния активен товар ли е натоварен трафа по време на теста т.е. резистор 4 ома? Първо тествай звуковата си карта как се представя чрез затворен контур изход вход, да видиш собствените й неравномерности колко са. После 1. С какви изходни си, премери им индуктивността на първичната намотка. От нейната индуктивност зависи изцяло какво ще е представянето в ниските честоти. Аз съм с трафчета от Пирин с индуктивност на първичната 13 хенри и слизам до 25 херца на -3дб (бях поствал някъде в някоя тема май АЧХ) Естествено както вече са ти казали и електролита в катода на крайната лампа оказва влияние и то голямо, осигури се че е с достатъчно голям капацитет и че не е дефектен или сух. Виж си и стойността на утечния резистор на крайната лампа (този от решетката към маса) премери го да не си сложил на порядък по-ниска стойност случвало ми се е от комет да ми объркат поръчката и вместо 470к примерно да ми дадат 47к, та и там може да е заровено кучето. Относно извода на първичната дали трябва да е вътрешния от към макарата или външния това май има значение за това колко ще излъчва трафа ВЧ сигнали в кутията, аз лично при заземен магнитопровод предпочитам външния извод да е към анода на лампата и да не заземявам вторичната защото тогава са най-малки паразитните капацитети от анода към маса, респективно по-добри високи честоти. При мен пък високите честоти са до около 13к равно и до 15к на -3дб, при теб е доста по-добре във високите, явно трафчетата са съвсем други. Също кажи в какъв режим е крайната лампа, моята е в триоден. Няма да е никак зле да публикуваш схемата дори начертана на ръка за да не гадаем а да си говорим конкретно. Едва ли е някаква тайна, то с тая лампа и тия трафове няма каква тайна да бъде та да не искаш да я публикуваш.
-
Като желязо изходните трафове от мелодия 14 стерео са около 2-2,5 пъти по малки от Пиринския изходен.
-
Това с номиналния активен товар ли е натоварен трафа по време на теста т.е. резистор 4 ома? Първо тествай звуковата си карта как се представя чрез затворен контур изход вход, да видиш собствените й неравномерности колко са. После 1. С какви изходни си, премери им индуктивността на първичната намотка. От нейната индуктивност зависи изцяло какво ще е представянето в ниските честоти. Аз съм с трафчета от Пирин с индуктивност на първичната 13 хенри и слизам до 25 херца на -3дб (бях поствал някъде в някоя тема май АЧХ) Естествено както вече са ти казали и електролита в катода на крайната лампа оказва влияние и то голямо, осигури се че е с достатъчно голям капацитет и че не е дефектен или сух. Виж си и стойността на утечния резистор на крайната лампа (този от решетката към маса) премери го да не си сложил на порядък по-ниска стойност случвало ми се е от комет да ми объркат поръчката и вместо 470к примерно да ми дадат 47к, та и там може да е заровено кучето. Относно извода на първичната дали трябва да е вътрешния от към макарата или външния това май има значение за това колко ще излъчва трафа ВЧ сигнали в кутията, аз лично при заземен магнитопровод предпочитам външния извод да е към анода на лампата и да не заземявам вторичната защото тогава са най-малки паразитните капацитети от анода към маса, респективно по-добри високи честоти. При мен пък високите честоти са до около 13к равно и до 15к на -3дб, при теб е доста по-добре във високите, явно трафчетата са съвсем други. Също кажи в какъв режим е крайната лампа, моята е в триоден. Няма да е никак зле да публикуваш схемата дори начертана на ръка за да не гадаем а да си говорим конкретно. Едва ли е някаква тайна, то с тая лампа и тия трафове няма каква тайна да бъде та да не искаш да я публикуваш.
Да, разбира се че не е тайна схемата :D Ще я драсна набързо ,утре, каква е в момента. Просто постоянно нещо изменям и бях решил да я публикувам накрая когато остане в окончателен вариант. Иначе за измерването, да първо си направих тест със звуковата карта със затворен контур само и там всичко е перфектно, както трябва да бъде. За товарен резистор ползвах 4 ома , за проба и с 5.1 , 10 . Все си е същата характеристиката в ниските. Електролита на крайната ми е 100 uF и са чисто нови. Днес не ми остана време да пробвам с други електролити , а и да пробвам с трафовете от Акорд 104. На крайната лампа утечния ми е 470kOm и е в пентоден режим лампата.
Между другото днес ми дойде един ebay-ски CD player SANYO втора ръка, понеже все още нямах, обаче малко изненадан останах от изходните нива . 2-3V размах !???..е това не го бях предвидил за усилвателчето. Понеже грамофонния пред усилвател ми дава около 100 mV и бях нагласил индикаторите Em84 и техния транзисторен усилвател да работят оптимално с този сигнал преди галетния. Силата на сигнала от компютърната звукова карта също щеше да се подава толкова и да се ползва за ориентир на нивото по показанията на индикатроните EM84 .. Сега с тези 2 V този CD Player направо ми разби сметиките :D Индикаторните направо слепват двете линии и става една цяла черта :D отделно че, дори на първа степен на галетния (който го направих да е с логаритмична крива ) е ужасно силен звука и първия триод естествено излиза и от режим. Не очаквах да са с такива високи изходи CD-тата. Как се процедира в този случай ? Делител на входа преди галетния само когато е в режим за CD Player ,Line-in входа ? Понеже съм предвидил само два входа ..грамофонен и Line-in, които се сменят от двете живачни релета. :help:
-
То повечето източници са около 2-3 волта: PC звукови карти, Таблети, Смартфони, Лаптопи, CD/DVD и тн все около тая стойност се мотаят.
Направи отделен вход за такъв източник, май ще трябва с делител.
ПП: Как са правени шестоъгълниците в дървото, CNC ?
-
Ами, според мен стандартното изходно ниво за линеен изход е 0.7V RMS или около 1 волт амплитуда. Сега не разбрах ЦД-то Саньо дали изкарва 2-3 волта размах което означава 1 - 1.5 волта амплитуда или изкарва 2-3 волта амплитуда защото ако е второто е твърде много. Варианта според мен е да си сложиш резистивен делител в кабела интерконект с който свързваш СД-то. Единия резистор (последователния на източника) слагаш в чинча от към СД плеъра, а паралелния на входа го слагаш в чинча който ще се включва към усилвателя. Е ще трябва да се отбележиш кой край е към СД-то. Това за мен е най-добрия вариант попринцип ако ще затихваш сигнала. Друг вариант е ако имаш свободни живачни релета да свържеш два изключваеми резистора към маса част от входен делител след галетата примерно и с микроконтролера и някакво бутонче да ги задействаш когато е необходимо за по-ниска чувствителност на входовете.
А относно ниските честоти - явно тези трафчета са малки и това е на което можеш да се надяваш. Имаш в замяна добри високи, но тези ниски на -3дб при около 100 херца не ми харесват лично на мен, не знам дали ще е слушаем.
-
Направих тест-а с акордския траф. Прилагам графиките. И двете графики са с 220uf електролит на пентода вместо предишния 100 и без обратни връзки.
Вижда се че акордския е по-добър в ниските. Обаче за слушане този от мелодията го превъзхожда. Вокалите са доста по детайлни и изобщо като звучене този от мелодията и по-приятен за слушане. Остава с него.
Относно сигнала от CD-то , да на осцилоскопа се вижда максимална амплитуда от 1-2 V, което си е много, но ще го лекувам с делител
Шестоъгълниците ги правих на малко CNC което имам , , заедно с надписите , и още доста други детайли по кутията. Накрая ще снимам подробно.
-
Този софтуер за настройка не ми е познат,но трябва да има опция да пусне сигнал примерно 1кхц.
По този начин можеш да видиш какви хармоници освен основният тон избиват.От наличието им много зависи звука на изхода.
Можеш също така да видиш дали се промъква 50 и 100хц от изправителя,тези честоти ако са с високо ниво правят каша .
По този начин можеш доста финно да донастроиш стъпалото.Настройките се извършват като се поставят временно тримери в катода на крайната лампа (като внимаваш да не я претовариш по ток) и в катода на триода.По този начин се стремиш да изчистиш максимално хармониците.Предполагам че имаш електролит в паралел на резистора в триода.
-
Не би трябвало да има, усилването на PCL86 е достатъчно без кондензатор в катода на триода, даже е по-добре да го няма защото това линеаризира значително триодното стъпало. Щом крайната е в пентоден режим то как получаваш преднапрежението за втората й решетка? Има ли добра филтрация там? Виж дали не трябва да се увеличи там електролитния кондензатор. Не знам защои с акордския траф изкарваш по-калпави ниски от колкото аз с мойте трафчета от Пирин, явно и акордския изходен е с по-ниска индуктивност на първичната. Може да си потърсиш чифт пирински трафчета ако ти се занимава. Високите обаче са много по-добри от моите и с двата трафа, изглежда че заради по-нискоомния пентоден режим на лампата. За сметка на това АЧХ е по-неравномерна и вероятно ще имаш по-високи нелинейни изкривявания. Може би малко ООВ от вторичната намотка към катода на триода няма да ти се отрази зле. Ако пък искаш без ООВ може да пробваш крайната в триоден режим, може пък да ти хареса звученето, макар че ще загубиш малко от мощността. Струва си да опиташ според мен.
-
Прилагам една снимка от теста за хармоници с 1кhz , която правих в началото. Дава че THD са 0.4% Това по спомен беше на около 3 сектор на галетния от общо 11 , като тогава не беше още логаритмичен. Не знам колко е коректна, че имаше и бая хвърчащи жици и не екранирани кабеляци още. Иначе , да имам кондензатор в катода на триода , защото както споменах тестовете правя без нито локални , нито глобална обратна връзка. Мисля усилвателя да се слуша предимно така (въпреки че предвидих ключе от където ще ги пускам), защото след просвирването на няколко плочи без каквато и да е обратна връзка звучи осезаемо по детайлно и приятно за ухото. Някой песни направо ги преоткрих по този начина, като мисля за първи път ги чух в цялата им прелест.
Това което следва утре е да запоя всички кабели както си трябва обратно, екраниране на всичко, затваря на кутията , поставяне на една RC група за първите степени на усилване на галетния да повдигна малко само там басите и пак измерване на всичко, да видим какво ще изкара на графики като окончателен вариант. Ще пробвам и крайната част в триоден режим да видим как ще се отрази на графиката. За втората решетка директно и пускам 250-те волта след стабилизатора. Между другото транзистора в стабилизатора го смених с MOSFET понеже два пъти ми горя по незнайни причини. Сега е OK. Все си мисля и че PCL и ECL не би трябвало да звучат съвсем еднакво ?! Ще взема да бодна и една PCL86 без да променям нищо (освен отоплението)и да видим пак разликата в графиките.
-
Нелинейните изкривявания са ти добри, но това без изходен затихвател ли е? Ако е изхода направо във входа на звуковата карта то тогава теста е при много ниски нива на мощността и затова е и учудващо ниската стойност от 0.4%. Като цяло е добре, но мисля че не ти трябва кондензатор в катода на триода, просто малко локална ООВ там е от голяма полза, послушай го как звучи със и без тоя кондензатор и ти си реши, но според мен поставянето му е грешка. Относно разликите в звученето на ECL и PCL не смятам че има такива. Още по-малко е възможно да ги забележиш на графиките. Това е една и съща лампа с различно отопление. Т.е. разлики до колкото има ще са колкото и между две ECL86 произведени от различни фирми производители.
За стабилизатора не знам защо ти е горял биполярния транзистор или по напрежение не е бил достатъчно високоволтов, защото по ток и вторичен пробив няма много шанс да го опукаш, зависи де какви са ти филтровите електролити след стабилизатора и какъв базов ток си му осигурявал, забравих каква ти беше схемата на стабилизатора. Но така или иначе MOSFET е МНОГО по-добър вариант от гледна точка на параметрите на стабилизатора.
-
След като събрах всичко, както си му е реда и затворих , на първия тест за THD изкара това . Има промяна в хармониците от предишната графика (предишната страница).... защо не знам. Всички елементи са същите без втория прехвърляш кондензатор (сложих друг 50nF) и това че смених с металослойни резисторите тези на галетния . От новия кондензатор или от новите резистори да идват тези нови хармоници ? Късно е вече, утре ще пробвам със стария кондензатор да видя дали ще се върне предишната графика.
първата графика е с локална обратна връзка (без кондензатор) THD 0.68% , втората с кондензатор (без локална обратна връзка), третата с глобална обратна връзка 0.4% THD
-
спектограма на брума (обхват на скалата 30-600 hz) –без сигнал на входа на усилвателя)
С тази програмка лесно се вижда каква става в реално време по целия спектър. Ще я ползвам да сведа брума до минимум.
-
След като събрах всичко, както си му е реда и затворих , на първия тест за THD изкара това . Има промяна в хармониците от предишната графика (предишната страница).... защо не знам. Всички елементи са същите без втория прехвърляш кондензатор (сложих друг 50nF) и това че смених с металослойни резисторите тези на галетния . От новия кондензатор или от новите резистори да идват тези нови хармоници ? Късно е вече, утре ще пробвам със стария кондензатор да видя дали ще се върне предишната графика.
първата графика е с локална обратна връзка (без кондензатор) THD 0.68% , втората с кондензатор (без локална обратна връзка), третата с глобална обратна връзка 0.4% THD
Ако е вярна калибровката на спектралният 0дб. да отговарят на около 1волт,то нива под 75-80дб би трябвало да се вземат под внимание и неби трябвало да се чуват осезаемо и да не се усещат в изхода,защото са с твърде ниско ниво.Като гледам имаш хармоници пробвай да ги намалиш бях писал в преден пост как практикувам аз.Всички след 2кхц.трябва да ги свалиш под този праг ако е възможно
-
Да, наистина притеснително е това че хармониците не затихват бързо а са като че с константна амплитуда. Пробвай само за опита в триоден режим как ще се промени картинката. При мен след 3-ти хармоник всичко е под -80 децибела.
-
Тази вечер борих брума. Бях направил една грешка в опроводяването на масите на множителя и стабилизаторите след него и после общата маса. Трябва много да се внимава с множителя на Латур, защото няма обща точка между входа и изхода. Сега 50-то херца в изхода са на -96 dB за разлика от вчерашните -76 . Практически сега брум не се чува, като усиля на 80% без входен сигнал. Трябва да си долепя ухото точно на говорителя и да се заслушаш за да чуеш шума. Под 50% на галетния практически нищо не се чува. Утре ще се боря с хармониците да видя от къде дойдоха, че не остана време
-
С друга лампа и по-големи кондензатори в захранването :dance:
Пробвах с 4 различни марки лампи и всички изкарват доста различни графики на хармониците. Накрая ще ги приложа и тях.
За сега най-доброто е това с POLAM
-
След стабилизатора ли си увеличил капацитета? Ще видиш че право ти думам че тоз стабилизатор разваля до някъде параметрите на усилвателя. Не забравяй че поддържа изходното си напрежение посредством дълбока ООВ с всичките й недостатъци. Я дай една спектрограма и при затворен контур, нещо не ми харесва това общо завишено ниво което спада след 20к, дали е от звуковата карта или от усилвателя?
-
След стабилизатора ли си увеличил капацитета? Ще видиш че право ти думам че тоз стабилизатор разваля до някъде параметрите на усилвателя. Не забравяй че поддържа изходното си напрежение посредством дълбока ООВ с всичките й недостатъци. Я дай една спектрограма и при затворен контур, нещо не ми харесва това общо завишено ниво което спада след 20к, дали е от звуковата карта или от усилвателя?
Затворен контур ? Може ли да ми обясниш какво имаш впредвид.
P.s Загрях :D
Ето:
-
Затворен контур ? Може ли да ми обясниш какво имаш в предвид.
А кондензатори сложих по-големи преди стабилизатора, след греца, че преди нямах място и беше само 47uF Промених малко конструкцията и сега набутах 470uF след греца и преди стабилизатора
P.s Загрях за контура :D
Ето:
-
Интересно защо се вдига цялото ниво с едни 20+ децибела като свържеш усилвателя в контура, бял шум може би. Пусни крайната за проба в триоден режим, интересно ми е да видя как се отразява на АЧХ, модификацията е лесна и ще стане бързо и без проблеми.
-
Тези дни нямах време да се бъзикам , само направих тази проба , като свързах и допълнителната намотка на изходния като дроселна. Още повече се подобриха и изразиха високите честоти. Графиката на нелинейните изкривявания си остана идентична, както преди.
-
Пробвай я в триоден режим тая лампа най-сетне да видим как се отразява на АЧХ, нелинейни изкривявания и изходна мощност.
-
Понеже се наложи бързо да издам усилвателя на човека за които бе предназначен не ми остана време да направя хубави снимки на крайния "продукт" , Но общо взето се получи ето това. Работи вече няколко месеца и радва притежателя си :)
-
:good:
-
Голям труд,поздравления :drinks:
-
Поздравления за положеният труд!
-
Красив и страхотна визия! Понеже тези комбинирани ECL 86 са моята слабост още от времето на полските "Унитри" лентови магнетофончета и днес ги обожавам!
-
Малко осъвременихме усилвателчето. Изходните от мелодия 14 изчезнаха, понеже са много глухи в ниските, и на тяхно място дойдоха трафове от българската фирма AUDIOPLATINUM 5к на 8 ома изход. След като ги монтирах и без нищо глобално като промяна в схемата показаха отчайващо лоши резултат в ниските честоти. -4 dB още на 100Hz. Колкото и да променях режимите и схемата положението беше зле. Високите бяха перфектни до 20Khz, обаче в ниските отчайващо зле. За проба сложих изходни от АКОРД и направо удариха в земята новите. Сложих пентода в триоден режим и всичко стана perfect ! Ниски, каквито до сега не бях виждал с евтини чаркове на лампов E/PCL86. Може да видите на графиката. Много съм доволен от честотната характеристика ! От това по-добре за бюджетен усилвател повече не може да се желае. Малко паднаха във високите но дори така бият във високите тези от мелодия 14, които във високите много ми харесваха. Клипинга идва някъде към 1.3W на изхода. Това при вход на 120 mV. Напълно достатъчно ! С широколентовите на които го пробвам при 1W стаята кънти. Слуша се нормално на около 0.5W. Измерванията на нелинейните изкривявания в този режим на лампата са следните:
1.4 % THD преди клипинг при, сигнал 1Khz
0.25 % THD при 0.4W
Това без да се включват никакви потискащи филтри на THD уреда и при положение че за сигнал генератор ползвах телефона. Много съм доволен и от THD стойностите.
Освен това и преработих малко карантията вътре. Ползвах CNC фрезата и някой неща от обемния монтаж по логитака , която управлява цифровата и индикаторните лампи , също така и силовото захранване мина на печатна платка.
Добавих още малко екстри, но тези дни като станат готови, и остане време ще ги опиша и снимам