Форум за любителите на Стара електроника
Радиоприемници => Ремонт, схеми, документация и литература => Темата е започната от: TheMechanic в 09 Октомври, 2014, 11:46:19
-
Оказа се, че съм притежател по "наследство" на тази TESLA. След почистването изглежда доста по-добре. Електрониката е в добро външно състояние, с нея ще се занимавам след кутията. Кутията обаче е много зле. Въпроса ми е какво да правя с нея, фурнира е разлепен почти навсякъде, на страничните стени също. На предишното радио с което се занимавах фурнира си беше добре и само свалих лака и лакирах наново. Как се подхожда в такава ситуация?
-
Имам такава Тесла, преди време я реставрирах. Горната част от фурнира при мен се беше нагънал като вълнички. Мокрих го с вода и го гладих с една стара ютия. При тебе обаче е доста зле, може да се опиташ да го лепиш, но е много твърд в сравнение с другите фурнири и се чупи. Трябва да се намокри, намаже с лепило за дърво, да се изчака да поомекне и тогава да се притисне с нещо добре за да се залепи. Другият вариант е смяна на фурнира, само на горната част разбира се.
-
:hi: Подхождай като мен с ТУЛАНа:
преди и след
-
Кутията е готова, този път обаче с помощ от професионалист :)
Сега на ред е електрониката, след почистването радиото не работеше, оказа се, че превключвателя на вълните застава между положенията си а не на място, това ще го оправя но радиото много брумти. Чудя се всички черни хартиени кондензатори ли да подменям?
-
Ако имаш с какво да ги измериш ще е добре да оставиш тия които са в ред.Дефектните ги изкормваш и слагаш вътре нов.Ако вида им позволява това.Запазва се стила и духа на времето.
-
Брума е по скоро от електролитните кондензатори - изсъхнали или с окислена контактна част към "минус". Можеш да направиш проба с паралелно включени кондензатори (22 ÷ 33)μF. Другите (неелектролитни) кондензатори трябва да се проверят за ликаж и при необходимост да се подменят.
-
Имам такова шаси някъде. Интересното е че на моето пише на черните кондензатори - Tesla "always", т.е. може да се предполага че са вечни :) (това в рамките на майтапа)
Внимавай с електролитите, защото минусът им е изолиран от шаси, за разлика от на повечето български радиа. Даже виж дали случайно не е замасен попогрешка .
Ако прочвяваш интерес към шасито мога да го потърся.
ЕДИТ: опа, твоето шаси е малко по-различно - има новални лампи. Моето е с 2x ECH21 + EBL21 + AZ11. Явно съм се заблудил, на пръв поглед изглеждат еднакви...
EIDT2: @lz2xl - в крайна сметка с какво/ как се мерят ликажите? Може би с Мегер? С обикновен мултицет като омметър не става. При мен единственият метод който различи дефектен от недефектен кондензатор е чрез измерване на тока (обхват 20мка цифров мултицет) който протича през 3*9 волтови батерии , към които е вързан последователно резистор 1 мом и изпитваният кондер. Дефектните показваха ст-ст около 0.5-1мка и нагоре. Новите - кръгла 0-ла :)
-
в крайна сметка с какво/ как се мерят ликажите?
Има много "домашни" методи :)
Най разпространеният е да имаш источник на постоянно напрежение примерно +250 в за кондензатори с високо работно напрежение 400 в и повече.Волтметъра на постоянно напрежение на обхват нас 250 в и мериш напрежението през кондензатора.На скалата на волтметъра се вижда как кондензатора се зарежда и пада до нула волта когато кондензатора се зареди.Друг бърз метод за кондензатори над 5-10 нф,елементарно ги зареждаш с високо постоянно напрежение и и ги разреждаш.Не трябва да се превишава работното за кондензатора.Може да мериш утечка по първия метод ако источника +250 няма брум.Това напрежение не е задължително,давам го като пример.Примерно може директно да се ползва изправителя на ремонтираното радио :) Метода който описвате с милиамперметъра е подобен :)
-
Има много "домашни" методи :)
Най разпространеният е да имаш источник на постоянно напрежение примерно +250 в за кондензатори с високо работно напрежение 400 в и повече.Волтметъра на постоянно напрежение на обхват нас 250 в и мериш напрежението през кондензатора.На скалата на волтметъра се вижда как кондензатора се зарежда и пада до нула волта когато кондензатора се зареди.Друг бърз метод за кондензатори над 5-10 нф,елементарно ги зареждаш с високо постоянно напрежение и и ги разреждаш.Не трябва да се превишава работното за кондензатора.Може да мериш утечка по първия метод ако источника +250 няма брум.Това напрежение не е задължително,давам го като пример.Примерно може директно да се ползва изправителя на ремонтираното радио :)
:drinks:
-
От горенаписаното да разбирам, че бученето няма начин да идва от хартиените кондензатори а от някой електролит - C25 или C26 от схемата, аз други не виждам?
-
И втория ми въпрос е, ако се наложи да сменям хартиените кондензатори, с кои от приложената снимка да ги заменя - стойностите написани отгоре са тези от радиото а отдолу съм подредил наличните ми кондензатори - като видове и като стойности?
-
Червените квадратни кондензатори "WIMA" са най-добри според мен. Ползвал съм ги :good: .
-
:flag_of_truce:
-
Червените квадратни кондензатори "WIMA" са най-добри според мен. Ползвал съм ги :good: .
+1 за същите, но изкопаваш оригиналните и вграждаш новите вътре, после пълниш от 2-те страни с епоксидна смола и запечатваш.
В Комет имат пълната гама на тези кондензатори.
-
Този беше със скъсан извод и го сменям по по-горе дадения метод :) кондензаторче WIMA вътре и запълване с черен силикон.
-
:good: Много харно става!
-
Аз уплатнявам кондензатора в тръбичката с хартия и после затварям с асвалт.
След време не мога даже да си спомня кой е поправяния, по нищо не личи.
-
Аз уплатнявам кондензатора в тръбичката с хартия и после затварям с асвалт.
След време не мога даже да си спомня кой е поправяния, по нищо не личи.
Само, че вместо хартия използвам болкит (ползваше се за уплътняване фугите на панелките).
-
Брума изчезна след смяна на електролитния кондензатор "2 в 1" - 33 + 33мФ, единия от 2-та не зареждаше изобщо, сложих 100 + 100мФ, такъв имам от една изкормена "Олимпия" и сега всичко е наред. Остава стоманената пластинка, която притиска ролката на вълновия превключвател и плата, който е позацапн но не ми се иска да го отлепям.
-
Тези 100 мкф ще и дойдат много на AZ 11 , макс. 60 мкф и дават .
-
Заради пусковия ток ли? Има опасност да изгоря диода?
-
Заради пусковия ток ли? Има опасност да изгоря диода?
да
-
Сложи 2 по 47 микро и ще заспи.
-
Максимум 60 мкф на първия електролит след кенотрона,ще го скапеш бързо ако сложиш по голям.Те хората ги пишат в справочниците.
-
Сложих 2 х 40мФ, на мястото на 2 х 33мФ, не бях обърнал внимание на ограничението на големина на кондензатора, като се замислиш е логично ама трябва да се сетиш и да потърсиш :-[
По отношение на платовете, някой да знае от къде в Пловдив може да се намери подобен или не толкова подобен плат? За предишното радио, купих панама но не стана много добре. Опитах да почистя оригиналния плат на "Теслата"-та с препарат/пяна за дамаски на W5 но безрезултатно, ще трябва нов,
-
Каква е тази стойност 40 микро? Да не е някой стар кондер? Слагай нови 47 микро!
-
Каква е тази стойност 40 микро? Да не е някой стар кондер? Слагай нови 47 микро!
По всяка вероятност е руски. Много от старите кондензатори могат да "заровят" повечето от сега произведените!
-
Това е крайния резултат за сега, остана само плата но не мога да намеря нищо подобно :( радиото свири перфектно с включен МП3 плаеар на грамофонния вход, без никакъв брум :)
-
:bravo: :bravo: :bravo: Супер е радиото! Нищо му няма на плата, поне е оригинален!
-
Тая дамаска е близка като вид, звуко пропускливостта обаче е много по-ниска от оригиналния плат, който си е добре. Ако много те дразни, свали го и го изпери с Вениш на ръка. Монтира се мокър на дъската с кабърчета за да не се свие.
http://www.tapicer.bg/index.php?route=product/product&path=17&product_id=150&sort=p.price&order=ASC
(http://www.tapicer.bg/image/cache/800-800/data/produkti/Lava/IMG_7829.jpg)
-
Само че, трябва да се забоде с кабарчета на друга дъска докато изсъхне, защото резонаторните дъски на радиата са от шперплат и от влагата веднага се разлепват :empathy2: .
-
Не знам как ги перете тези платове, при мен нещо не се получава. Два пъти съм прал плат на Тесла и двата пъти плата се сви още докато го мокрех.
Препоръчвам на колегата да пообиколи магазините за пердета, често там съм намирал подходящи материи.
-
Моят скромен опит сочи, че първото важно нещо е платът да се отлепи внимателно, без да се разваля целостта му. За целта е хубаво да се намокри по края, за да се отпусне лепилото. Важното е да не падат нишки от краищата. Впоследствие трябва да се пере изключително внимателно, тъй като се разнищва много лесно. Само на ръка, с много леко търкане.
Следващата задача е да се изцеди хубаво и още докато е влажен, да се опъне на резонаторната дъска. В този момент на помощ идва такерът. Намазвате хубаво с лепило ръбовете на дъската и краищата. Разпъвате добре и посредством такера фиксирате сантиметър по сантиметър. Първо на двете къси страни, после на дългите.
Процедурата е доста пипкава и изисква прецизност. Първия път не се справих особено добре, но на втория се получи перфектно. Хубавото е, че в повечето случаи дъската се покрива от лайстните на кутията, така че дори и да се е свил леко платът, може скобите на такера да се коват не по ръба на дъската, а директно върху челото й, при положение че не излизате извън обсега на тези лайстни. Ако решите, след като изсъхне всичко, може да свалите скобите от такера.
Факт е, че дъската е от шперплат, но ако състоянието му е добро, едно такова леко навлажняване няма да му попречи. Ако обаче е лошо, вероятно може да има негативен ефект.