Форум за любителите на Стара електроника
Радиоприемници => Ремонт, схеми, документация и литература => Темата е започната от: bxd в 15 Август, 2014, 17:44:56
-
Здравейте,
Имам една Хармония 20 и ми е жал да я хвърля, затова реших да я направя колкото се може по-вярно звучаща и да я сложа в хола. Още повече, че обемът й е голям, а и говорителите май имат потенциал. Обаче във фабричния вид звучи доста зле - пробвах я на няколко широколентови говорителя и е пълна скръб - басът се разбумтява (особено ако е повече омове, напр 8 ), има един ужасен пик около 6-7 кХц и т.н.
Чудя се дали се дължи на изходния траф, дали на лошо сметнатия тонкоректор или има и друго (пентодното свързване например, вместо ултралинейно)? ПО принцип мисля след време да й махна оригиналния УНЧ и да сложа 2 стъпала SE, но това ще стане по-нататък.
Та засега някакви идеи?
-
Скромничко ми се вижда НЧУто на тази Хармония, РМШ-60 изглежда доста по-добре, както и Симфония.
-
В хола свири Симфония 10- нямам забележки относно звучането.Меко и приятно,с много дълбок бас.
-
Потърси в крайното стъпало фалшиви кондензатори.
Това като за начало, ако пак не е добре ще търсим друга причина.
А и спокойно можеш да махнеш 'р-с' групата която е в паралел на изходният траф-между двата анода.
-
Няколко неща забелязвам:
Няма дросел анодното, сложи му.
Всчико що е кондензатор в крайното стъпало слагай нов WIMA за неполярен и ФУджикон за електролит, + нови електролити на захранавне.
Мисля греца е селенов, бих препоръчал минаване на грец от HER108+10nano na wima ЗА ШУНТ НА ВСЕКИ ДИОД и гасящо съпротивление да орежеш покаченото анодно, като тука имаш по голямо напрешение за НЧУ и може да изгасиш самом за анодното на приемника, пък НЧУ да го пренастроиш ел84 свури супер на 300в... Всякакви варианти
есс83 + ЕЛ84 дава доволно бас и бумтене... може да пробваш с друга предусилвателна лампа ецц88 примерно.
Вместо да минаваш на 2 сиггъл енд канала, Събери още една платка Пуш-пул със същото стъпало и ли с каквато решиш схема, поне ще имаш повече мощност...+ ест отделно захранване за втория канал. И нови платки от някакъв готин на цвят текстолит, да прави кеф като го отвориш а не ютиена технология.
ПП. Дай снимка на Говорителите които са в шкафа, щото трабва да са готини
Ако си някъде около мене може да го помъчиме с кондерчета итн, че ми се рови по шкафове нещо :D
-
Здравейте, значи наистина май има проблем с някой кондензатор, защото при много внимателно нагласяване на тонкоректора нещата се пооправят. Обаче при високи на макс (оркестър) се получава това гадно цшъшкане. Или кондензаторите са си изменили параметрите или по начало не са сметнати добре.
Потърси в крайното стъпало фалшиви кондензатори.
Това като за начало, ако пак не е добре ще търсим друга причина.
А и спокойно можеш да махнеш 'р-с' групата която е в паралел на изходният траф-между двата анода.
А как да го постигна това? С обикновен омметър не става - доказано дефектен кондензатор показва > 2МОм. Може би трябва да пусна постоянен ток през високоомово съпротивление и да видя дали ще тече ток??? Но ми се струва че е голяма хамалогия?
Относно WIMA-та - гадното е, че е с къси крачка и много грозно ще изглежда. Ще взема да поръчам от Фарнел аксиални.
Филтровите кондензатори мисля са добре, Брум няма никакъв :)
-
Смени 100-те мф. в катода на крайното стъпало,и всички по 22нф. по пътя на звука.
В катода електролита даже може да е по-голяма стойност.
-
Ето снимки на говорителите:
[attach=1]
-
Смених всички кондензатори по пътя с "VISHAY" Такива бях взел от фарнел, защото са аксиални и добре седят на платката.
Резултат почти нулев.
Чак когато махнах R-C групата, паралелна на изх траф (10х ONZI :) ), имаше значително подобрение 8) 8) !!! Пробвах с друг кондензатор - 1.5 нФ вместо 2.2 нФ - същата работа - високите осезаемо изчезват.
Но все още не ми харесваше звука - някак си неестествено звучеше и при малко по-силен бас почваше да криви. Открих лека разлика м/у схемата на Симфония 10 и моята на Хармония 20: 2-3 кондензатора и един резистор в повече. Минах на по-модерната схема - пак имаше някаква разлика, но пак не беше както трява. Досега тествах с един широколентов говорител - уж много добър - Fostex Fe126 en. Реших да пробвам все пак и с оригиналните БГ говорители и... нещата си дойдоха на мястото :) Не мога да си обясня защо така - явно Фостекса бидейки и 8 омов има твърде висок импеданс за ламповото крайно стъпало както и вероятно по-големи пикове в импедансната х-ка.
ЕДИТ: провах и с други електролити (чисто нови, LOW ESR от комет) - нямаше никаква разлика. Явно българските не са толкова лоши :)
-
Прикачам и схемата с модификации + измерени напрежения.
-
Много е малка снимката не се виждат добре промените.
Ако не си махнал кондензатора в анода на първият триод го махни за проба
Според мен забива вч на маса.
-
Малко развитие по темата:
1. пробвах с изходен траф от Ригонда 102 - имаше малко подобрение на звука. Най-инресното е, че с ригондовия траф няма значение дали е с R-C групата или без - звукът е един и същ. Явно с оригиналния траф е имало някакво самовъзбуждане?
2. Махнах всички честотнозависими вериги м/у двата триода - завукът стана доста по-естествен. Хем бях проверил/сменил всички кондензатори по веригата. Просто при високи на макс пак сякаш имаше леко претоварване/самовъзбуждане
3. Поиграх си с режимите на изходните лампи - следейки напрежението на катодния резистор - от 7.5 В до 8.7 В не усетих особена разлика.
Сега мисля да пробвам триодно свързване, както и ултралинейно с трафа на Ригондата. Да видим как ще се отрази...
ЕДИТ: ето малко по-добро изображение на схемата.
-
Малко развитие по темата:
1. пробвах с изходен траф от Ригонда 102 - имаше малко подобрение на звука. Най-инресното е, че с ригондовия траф няма значение дали е с R-C групата или без - звукът е един и същ. Явно с оригиналния траф е имало някакво самовъзбуждане?
2. Махнах всички честотнозависими вериги м/у двата триода - завукът стана доста по-естествен. Хем бях проверил/сменил всички кондензатори по веригата. Просто при високи на макс пак сякаш имаше леко претоварване/самовъзбуждане
3. Поиграх си с режимите на изходните лампи - следейки напрежението на катодния резистор - от 7.5 В до 8.7 В не усетих особена разлика.
Сега мисля да пробвам триодно свързване, както и ултралинейно с трафа на Ригондата. Да видим как ще се отрази...
ЕДИТ: ето малко по-добро изображение на схемата.
По-добре пробвай ултралинейно.
Ако не се получи по-добър звук ще трябва да преправиш повече схемата на преедусилвателя.
Аз съм правил по тази схема. Обратната връзка много помага за качеството на звука но намалява малко усилването.
Това е като примерен вариянт.Ако искаш включи обратната връзка както е направена тук.Тази схема свири мн. добре.
-
Вече сглобих шасито, като цяло съм доволен от качествата му, особено от чувствителността. Това е най-чувствителният лампов приемник който съм имал. На ДВ без особени проблеми хваща Брашов и през деня и нощем, а хоризонт на 261 КХц се чува брилянтно. Хваща и радио Анкара. Укв-то също е много добро, без да е пренастройвано и лови по огледален канал превъзходно.
Относно УНЧ-то, вече звучи задоволително. Направих си едни преходници, така че да свържа пентодите в триоден режим без да човъркам по платката. Звукът се подобрява, но много почват да греят ламбетата, затова засега ще си го слушам в оригиналния му вариант, в който пак си звучи прилично. В крайна сметка, най-голяма промяна в звученето се получи от махането на RC групата, паралелна на изходния траф, както и от презапояването на отоплителната намотка - единият край беше вързан директно за шасито, вместо за предназначената писта на платката.
-
За 2-та края на отоплението закачи по 150 ома резистори в обща точка към маса и ще получиш още по слаб брум, ако изобщо го чуваш...
Ако Изходния траф на това радио има 2/3 намотка за U/L за ултра линейно свързване. Само си настрой, анодния ток, да не е над 50ма, чрез промяна в катодния резистор на ЕЛ84. Аз я правя тази настройка като закача мултимер в анода за мерене на тока а в катода слагам потенциометърче 2к и въртя докато ми хареса най-много звука , но съм под 50ма ток по уреда. После заместваш със съответната стойност резистор.
Иначе има и Калкулатори да го смяташ , да не се претоварва по мощност.
6п14п е мног по-издръжлива от Ел84 , а 6п14п-ЕВ е направо идиото устойчива , от гледна точка претоварване, Но звучат малко по-мъгляво в сравнение с оригинала. За с-ка на това издържат на зверски претоварвания и по напрежение и по ток.
-
За 2-та края на отоплението закачи по 150 ома резистори в обща точка към маса и ще получиш още по слаб брум, ако изобщо го чуваш...
Ако Изходния траф на това радио има 2/3 намотка за U/L за ултра линейно свързване. Само си настрой, анодния ток, да не е над 50ма, чрез промяна в катодния резистор на ЕЛ84. Аз я правя тази настройка като закача мултимер в анода за мерене на тока а в катода слагам потенциометърче 2к и въртя докато ми хареса най-много звука , но съм под 50ма ток по уреда. После заместваш със съответната стойност резистор.
Иначе има и Калкулатори да го смяташ , да не се претоварва по мощност.
6п14п е мног по-издръжлива от Ел84 , а 6п14п-ЕВ е направо идиото устойчива , от гледна точка претоварване, Но звучат малко по-мъгляво в сравнение с оригинала. За с-ка на това издържат на зверски претоварвания и по напрежение и по ток.
Лампите са две със общ катоден резистор.
Според мен токът трябва да е до 100ма. или до 50 ма на катод.
-
Катодният резистор е 130 ома, падът в/у него е 8 волта при пентоден и 8.6 в триоден режим. Значи тоците са съответно 62 ма и 67 ма общо за двата пентода.
-
Сложи 120 ома и дано двете лампи са с еднакви параметри не е добре ако имат големи разлики.
-
Вече радиото е сглобено и свири много приятно. Други неща които направих са -
* смяна на ВЧ говорители с подобни, но по-добре звучащи (с по-висока горна граница). Обозначението им е ВЕ154 ТМ. и се различават от оригиналните по това, че магнитът е обхванат от шасито, а мембраната е една такава по-специална - все едно има нишки в нея;
* използване на приставката, за включване на изходните пентоди в триоден режим. Без тази приставка, контролът в/у басовия говорител е слаб и лесно криви, дори при ниска мощност. Принципно и без нея може да звучи добре, но тогава трябва да се намали механичният Q фактор на басовия. (това го казвам малко по интуиция - наизуст, но съм почти сигурен че е така, защото басови говорители с алуминиева подложка (вк201Б, вкн 12211) звучат много добре с това стъпало, а те имат нисък мех фактор инено заради алумниниевата подложка)
По акустиката:
* Задната страна на басовия обем реализирах като апериодична система (затворен обем с отвор с големи загуби). Така контролът още повече се подобри. Най-добре се чуваше обаче, след като сложих шкафа пред гердероб пълен с дрехи и с махнат заден капак. Така звучи супер - особено в обхвата 80- 300 Хц, където дори класни систенми трудно се спрявят .
Сега остана грамофона - може ли да се монтира друго рамо (за предпочитане стерео), на което да се монтира съвременна доза? Иначе шасито с пружините също "моднах" успешно - сложих болкит в пружините, отделящи го от основния корпус и се получи много добро демпване, без осцилации :)
-
снимки?
-
Ще го насмимам хубаво, но засега съм направил само едно кофти видео, все пак е нещо :)