Форум за любителите на Стара електроника
Радиоприемници => Колекции => Темата е започната от: Deltichko в 11 Август, 2014, 13:04:09
-
И така, дорогие друзья, той отново е тук! Един го жали, друг го проклина, но едно е сигурно - експертът от ,,Христо Ботев" (булеварда, не квартала) не оставя никого безразличен. Продължение на сандъчената лавина - четете вече и тук!
Добрах се до много интересни, досега непознати и неизследвани апарати и документи, и те ще обогатят нашата представа за българска старотехника. Но бавно и внимателно - както се пие изискано вино - на малки глътки и със съзерцание.
Започваме с едно много интересно радио Херц с табелка долу вляво, което желая да Ви представя.
1937-8 г., Радио лаборатория „Херц” – гр. София, ул. Мария Луиза № 69
За съжаление много набързо наснимано, но лампите са от Филипс Миниват серията. Изключително соледна изработка на кутията - дървото е почти два пъти по-дебело дори от това на останалите Херцове.
-
И аз имам много подобен Херцъ. Изключително радио е, само си чака реда за реставрация, иначе работи, но има някои проблеми. Ето и снимки:
[attach=1]
[attach=2]
[attach=3]
-
Вярно е, че е рядко. На практика нито един Херц не съм виждал повече от един път. Всъщност, по тези радиа няма отбелязани никакви моделни означения (поне то тези, които аз съм виждал).
-
Тони, снимките се не виждат нещо! Виж оправи файловете, или ги смали, (като килобайти) явно форума не може да ги качи коректно когато са по-големи.
Когао можеш, дръпни една жица, че искам да те питам нещо.
-
Не е проблема в него, правя леки промени по сървъра, скоро ще са оправени нещата.
-
Както се вижда и на снимката на моето пише отзад на етикетчето моделъ 862.
-
Значи не съм го огледал добре, извинявай.
-
Радвам се, че снимките в първото мнение са оправени.
Това сега е една от първите ИРИ. Със сигурност е от 1936 г., когато е основана фабриката. Собственик, както знаем, е Димитър Крепиев.
Единственото, за което съжалявам, е, че й няма лампите. Скалата е интересна с тези 180 градуса.
-
Не съм виждал такова радио, браво.
-
Оуу, безспорно е много рядко! Благодаря! Сега ако ми кажеш и на такъв трилампов апарат какви ще да са лампите...
-
Мисля, че това е двулампов приемник, третата лампа е изправителната, AZ1 вероятно. Колегите да се изкажат, смятам че може да се намерят лампите и да се възтанови радиото.
-
Нещо такова,вероятно от типа Volksempfaenger VE 301 Dyn.Правениса много копия на тоя тип приемници.Променливия кондензатор ми се вижда много малък и бобината с малко навивки.Дай някакви снимки по отблизо на променливия с бобината и приемника отдолу.Ако може по подробна,ще се опитаме по монтажа да отгадаем.Може да възникнат допълнителни въпроси да измериш някой напрежения.
-
В момента имам само тези снимки - апаратът не е у мене.
Цитираният VE 301 Dyn не е ли от 1938 г.? Което (говорите за копия) значи, че тази ИРА е от 1938 г. нататък? Мислех, че е по-стара.
-
Въобще идеята за Volksempfänger е на партайгеносе Гьобелс и това са цяла серия радиоприемници със сходна схема от периода 1934 до 1945 г.Желанието е било да се радиофицира цяла Германия и радиото от скъпо удоволствие да се превърне в ежедневие.Има много модели не само от серията VE 30x съществуват и DKE deutsche kleine empfänger,само в Германия са около 10 различни вида.Правели са го и в Унгария също като държавна поръчка.Това е приемника Хорти.В България не е имало някакво желание от страна на държавата да се намесва там и това са били старания на майстори от различни работилнички.Някой от тях стават големи предприятия като това братя Пренерови който преминават бързо на модерни и скъпи суперхетеродинни приемици..Всичко обаче се върти около една и съща схема и модификаций около нея съобразно с елементите в наличност и възможности.За това когато можеш се опитай да направиш хубави и ясни снимки отдолу по опроводяването да се опитаме да определим какви лампи са ползвали.
-
Благодаря за справката! Интересно ми беше.
Добре, когато имам повод отново да взема апарата, ще направя и долни снимки на шасито.
-
Радио вести (Силвания) 68. Легендарна история!
1938 г., Радио вести О. О. Д-во. Този модел е толкова митичен, че дори хората го наричат само ,,Радио вести" или ,,Вести 1938". Безспорно перлата в изделийната листа на производителя. На говорителя отвътре се вижда дори името на собственика, за когото е било предназначено радиото (вероятно). Самият говорител е тежък, масивен и огромен като тенджера. Вероятно най-голямото българско радио преди 1945 г.
Няма такова като него.
-
Добавям още снимки, защото има ограничение за общ размер на файловете в едно мнение:
-
И последната:
-
Честито и за това радио, браво. Това е едно наистина внушително радио, прилича ми на американските т.нар. радиа "Колониален" тип. Не съм го виждал "наживо", но наистина ми се струва добро. Това разбира се има нужда от частична реставрация и ремонт.
-
Благодаря!
Знам само за две такива налични в България. И досега не мога да си обясня типа му като стока - вероятно е било някакъв изключително голям делукс. То е направо огромно - високо е почти метър. Ясно е, че са се влияли от американския тип кутии от това време.
-
На мен са ми известни още два броя Слваня 68. Една със същия корпус и една е с друг вид корпус - също такъв голям, но с друг фасон.
-
Имаш ли снимки на втората?
-
Колеги, бих желал да обсъдим един идеологически въпрос. Като се виждат моделите на Силвания, Бекоп, Магнет, които очевидно са с външно оформление, повлияно от американските им събратя, не е ли време да се освободим от с години насажданото ни мислене, че преди 1945 г. в България единственото ръководно начало в техническата мисъл е била германската такава, и че едва ли не на всички по-изявени и начинателни българи очите им не са гледали никъде другаде, ами само към Германия?
Ясно е, например, че имаме 3-4 марки радиоапарати, при които се е гледало да отговарят не на германската, а на модни линии, идващи от други страни?
А, и едно питане частно за тази Силвания - името, залепено на говорителя, наистина ли е на собственика, за когото радиото е било предназначено?
-
Твърде вероятно това да е името на собственика на радиото. Както знаем, навремето при закупуването на радиоапарат се е издавало специално разрешително, така, че нищо чудно да е имало практика да са се надписвали от тогавашните държавни органи и самите апарати. А иначе през ония години е имало и представителства на американски фирми за апарати, внасяни са също и резервни американски части, лампи и т.н., така, че със сигурност е имало "модна линия" и към Америка, не само към Германия.
-
Преди 1945г. техническата германска мисъл е била на ниво, но не се е гледало само от Германия. В американските апарати, са изпипвали детайлите с подробности. Наблягали са на външния вид, да грабне окото. Deltichko, сравни сега изброените наши апарати с американски такива Philco и др. вижда се как са налепени дъските, изработката на шасито. Нашите работилници са биле на това ниво. Едно сравнение с американците и дори с австралийците. Ето един радиоапарат от 1945г, който се е продавал като "кит" всичко налично за да си го сглобиш, който разбирал от радиотехника. Можели сме само да мечтаем, да си направиш сам радиоапарат за него период.
http://dox.bg/files/dw?a=814546f38b
Немците не са предлагали радиоапарати "китове". Като стана въпрос за визия на радиата от тези години, ето напр. какво са правили американците. Красота.......
-
Като схемотехника и изработка германските радиоапарати са далече напред пред Американските и английските.Примерно междинночестотните филтри на Philips стават стандарт за следващите 20-30 години,полупроменливите и донастройващи кондензатори също.За лампите не говорим,еднаквост на параметрите имат само немските лампи от довоенното производство.Американците респ. руснаците...../понеже използват еднакви по тип и технология лампи в тоя период/ постигат такива резултати чак след края на войната.Вероятно след запознаване с немските технологий :) и заводите на Филипс,Сименс и Телефункен.Относно китовете и там ги е имало,ами какво да ви кажа,соца не е измислил Пионерските домове и кръжоците в тях.Хитлерюгент какво е бил,чичко Гьобелс ги е изпреварил и са имали всичко това.Само че тия неща са малко позабравени по понятни причини,не беше политкоректно да се хвали победената Германия :)
-
Асене, тука ще си позволя да те поправя. Вярно е, че пионерската организация е изкопирана в детайлите, само че не от хитлерюгенд, а от американското скаутско движение. Като казвам детайли, имам предвид дори и поздрава с вдигната пред лицето ръка и "бъди готов, винаги готов, дрън-дрън...". Само че докато скаутското движение в Щатите е учило децата на реални обществени и лични добродетели и на умения за оцеляване в природата и т.н., у нас това беше изкопирано като едно напълно безсмислено театро, в което само трябваше да се носи червена връзка и веднъж в годината
да се пишат глупави картончета с поръчения, които се изхвърляха в кофата още на излизане.
Що се отнася до мнението ти, че немците са били по-напред от всички преди войната, вероятно е така. Но за американските лампи аз предполагам, че не са били супер изпипани и с точни характеристики не поради неумение, а от икономически съображения. Все пак в щатите още през 30-те години във всяка къща е имало по едно две радиа. За да е така, е трябвало апаратите и частите в тях да се произвеждат на по-достъпни цени (знаем, че в Германия това не е било така и радиото е било лукс, така че дори многодишната държавна програма за продажба на примитивни субсидирани народни приемници не е постигнала пълно покритие на всички домакинства). И все пак в Щатите е правено абсолютно всичко. Именно в щатите започват още преди войната предаванията в УКВ диапазона с честотна модулация. Пак там още преди това започват да излъчват т.нар. апексни станции, които постигат качеството на честотномудулираните предавания на УКВ - само че с амплитудна модулация на СВ посредством излъчване на по-широка честотна лента. Те въвеждат и стереопредаванията, първо с комбинирано приемане на два канала - един на укв и един на св, те започват реалните телевизионни предавания с телевизионна аудитория, т.е. на приемащата страна е имало реални зрители със собствени телевизори. Те предприемат за първи път и цветни телевизионни предавания. В кръга на шегата, те за първи път реализират слушане на радиопредавания без радиоприемник - говори се, че когато известната фирма Кросли включва през 1934 г. най-мощния в света радиопредавател на средни вълни (500 киловата), освен че постъпват оплаквания за смущения на приемането на местни станции от Мексико до Южна Канада, в района около предавателя на някои хора им искряли пружините на креватите и дори по някакъв начин възпроизвеждали предаванията на станцията. Така че според мен, като говорим за водещи нации в развитието на технологията в тази област, трябва да говорим за Германия и Щатите, е може би да добавим и Филипс.
А що се отнася до името на говорителя на радиото на Антон, аз бих си позволил да предположа, че този модел е правен само по поръчка и още във фабриката е залепено етикетчето на купувача. Наистина конзолните приемници са били върхът на лукса в Европа, защото са скъпи и разточителни, и съответно у нас са били по джоба само на най-богатите. И аз поздравявам Антон за рядката находка.
-
Имаш ли снимки на втората?
Същото шаси, друга визия. Намера се в музея във факултета по журналистика на СУ.
-
Владиславе,съгласен съм с тебе.Обаче Deusche uber alles за германците не са били празни думи :) Иначе за радиото на Антон поздравления.Това е доста скъпо радио и като експонат и като стойност.Катедралите в аукционите са с четири цифрени суми.Особенно такива поръчкови като Радио Вести.
-
И това радио, носещо името на един герой на Хесе.
За него знам само, че моделът е от 30-те г. и производителят е този на скалата вляво, нищо повече.
-
Вчера видях Силванията за която ми казаха ,модел 68 , не е толкова висока, но е внушителна . Нямах апарат и не мога да покажа снимки, но ще я взема за реставрация и тогава ще я снимам подробно. Има сменен мрежов трансформатор и една липсваща лампа , която трябва да бъде идентифицирана.
-
Днес успях да направя снимките, някои от които се опитвам да пусна,снимани са с много пиксели , не съм ги ограничавал затова сигурно ще има допълнение. Силвания- Радиовести -модел 68.
-
1. Симпатична крушка. :)
2. Снимките потвърждават тезата, че шасито е използувано и в по-скромни като вид модели, а луксозните варианти (моят и онзи от ФЖМК музея) са се правили по поръчка, като изключителното им звучене се е дължало на:
- по-голямата кутия
- онзи невъобразим говорите, който бях сравнил със супник
Благодаря за направените снимки.
-
Интересно радио . ::)
-
Шаситата са различни- при твоето има една лампа повече , може би е с двутактно крайно стъпало, на моите снимки радиото е с кръгли екрани на М. Ч. филтрите , липсва му изправителната лампа . Това значи , макар че не съм го виждал отдолу че ще го пусна за един час време-когато имам достъп до него . Интересната лампа е "терк" на Маркони- PDM ще се сети за кого става дума. Той я поставя на всяко радио ,което е било на ремонт при него, друг път мога да обясна за какво става въпрос. Другият въпрос който бих искал да повдигна е този , че ако твоето радио беше мое досега щях да зная всеки резистор къде се намира и за какво е сложен там. Макар , че говорителите им са различен тип не вярвам твоят да е два- три пъти по-голям, все пак кутиите са еднаква ширина . Давам възможност да се полюбувате на перфектната му скала.
-
Интересната лампа е "терк" на Маркони- PDM ще се сети за кого става дума. Той я поставя на всяко радио ,което е било на ремонт при него, друг път мога да обясна за какво става въпрос.
Другият въпрос който бих искал да повдигна е този , че ако твоето радио беше мое досега щях да зная всеки резистор къде се намира и за какво е сложен там. Макар , че говорителите им са различен тип не вярвам твоят да е два- три пъти по-голям, все пак кутиите са еднаква ширина.
И аз ще се сетя за кой Маркони става дума, нямаш грижи. :)
И намека за резисторите разбрах, но да кажем, че хората са различни и оттам много неща. :)
Говорителят е точно два пъти по-голям. Три пъти няма как.
-
Между другото, сега специално отворих дебелия каталог и открих записаните му лампи:
без индикация (75), 062 (80), 6В5 (Sylvania), 3 х (неизвестни) в метален кожух.
-
1. Маркони е парамон (никнейм) на местен радиотехник, чието майсторско свидетелство (копие) пратих на PDM.
2. По отношение на резисторите имах впредвид нещо като това, което Ориго е написал за телевизорите, т.е. от коя страна обича да ги гледа.
3. Липсата на схеми на български апарати, за която често се пише тук би трябвало да ни стимулира да ги търсим- в този случай при каталози на Силвания- или да ги съставим по монтажа-ако той е оригинален.
-
1. Маркони е парамон (никнейм) на местен радиотехник, чието майсторско свидетелство (копие) пратих на PDM.
2. По отношение на резисторите имах впредвид нещо като това, което Ориго е написал за телевизорите, т.е. от коя страна обича да ги гледа.
3. Липсата на схеми на български апарати, за която често се пише тук би трябвало да ни стимулира да ги търсим- в този случай при каталози на Силвания- или да ги съставим по монтажа-ако той е оригинален.
Ясно, ето защо PDM бил намесен. :)
Ясно ми и това за гледането от различни страни - затова съм написал хора различни. :)
Що се отнася до каталозите и т. н. - винаги, когато се натъкна на някакъв извор, го взимам и качвам в нета без бавене. Сега, че нашите усилия са доста малко на фона на огромния материал - това едва ли има нужда от коментар. Винаги, винаги ще остане нещо, което да не знаем - особено от периода преди 1945 г. Тя си имаше и название тази дейност- промишлена археология.
Ето нещо подобно и от мен, макар че тук не е показал кой знае какви знания човекът.
-
Антоне, честито да ти е и това радио. Понякога се чудя как е възможно де се намират такива радиоапарати след толкова сътресения в България, политически, икономически че и военни.
-
Да ти кажа ли правичката? И аз се чудя! :)
Но това не променя факта, че са изчезнали изключително много. Тъй като голяма част от бомбардировките са били именно в централната част на града, където са живеели доста заможни хора.
-
Напоследък нещо много се отворихме на Космоси и български уреди на 150 волта и в резултат не съм качвал отдавна радиоапарати. Ама то не е и дошло нещо кой знае какво от тях.
Но това сега е с въпрос - дали някой ще може да ме осветли какво е това радио?
Лампи: ЕСН 4, ЕВF 2 (и двете Тунгсрам) и две неизвестни.
Снимките ще са в няколко поредни публикации, заради максималните 4 прикачени файла.
-
Втората порция.
-
И последната снимка:
-
Снимките ще са в няколко поредни публикации, заради максималните 4 прикачени файла.
Честито за придобивката!
НО! Максималният брой прикачени файлове е 8 (осем), всеки не по-голям от 2048 байта (2МБ) или общо не-повече от 16 МБ в пост (все пак, не всички сме на оптичен интернет, нали )
-
OK, разбрах.
-
Като гледам според мен неизвесните лампи са EL3 AZ4.
-
Благодаря!!!
-
С първата тема за ЧНГ ме изпревариха с десет секунди, но първият сандък за 2015 г. идва от Царовището! :lol:
Доста време се чудих какво е, аджеба, туй чудо - http://olx.bg/radio-gramofon-tokata-rabotesch-i62837170 - и трябваше да се озова с него очи в очи, за да разбера, че това е радио-стереоусилвателят Рапсодия с добавено чешкото шаси HC 07.
Доста рядко нещо, наистина - не го откривам в никоя книга.
Макар да знам, че повечето хора се отнасят с някакво пренебрежение към тези приемници от късния соц, смятам, че е добре и това да го имаме представено - дори само за пълнота.
То и аз, ако взема речника на музикалните термини, кой знае колко още имена на сандъци мога да измисля така. Само за информация - има и Соната три, с две високи хубави колони такива...
-
Най-сетне успях да си намеря и Мелодия 14 С във варианта от 1970 г., при това - както се случват най-приятните находки - съвсем случайно.
Интересува ме това грамофонно шаси от руските ли е?
-
Та ето го значи в пълноценни снимки това ИРО, което толкова разбуни духовете...
Лампи: 6А7 (Purotron), неизв., 6Н9С (присаден цокъл), и още две Purotron с означение 42 и 80 на всяка от тях.
1937 г., ИРО София (Иван Рожев)
Най-отдолу е реклама на производителя от списание Радиото днес (1937 г.)
Лично съм разговарял с човек, чийто баща е притежавал такова радио - мой съсед през една улица - и той ми е показвал черно-бяла снимка от 30-те с такова радио в хола им. Естествено, въпросният човек беше първият, комуто го показах.
-
Честито, но сега трябва и да го реставрираш :empathy2: . И за доизяснение, "Иро" и "Ира" две марки български радиа ли са били :writer: ?
-
Да. ,,Индустрия за радио апарати" и ,,Иван Рожев".
А говорители са правели Ирафон, ИРО и още някои, но не много. Говорители Ирафон са били вграждани и в други приемници - напp. Nord-West.
Що се отнася до плачевното състояние особено на лявата част на кутията, то съвсем ,,без бой" ми беше признато, че е станало ,,миша закуска". :D
То първата снимка е наистина една горчива ирония. Апаратът и до него стои ,,Книга на мъртвите"... верно на този хал той целият си е една ,,Книга на мъртвите".
-
Като стана въпрос за тази книга, извън темата разбира се, ще кажа, че около 1982 г. мисля, беше пусната. Бяха всъщост две части "Книга на мъртвите" и "Книга на Енох", след което книгата беше иззета от книжарниците, нещо такова имаше навремето. Тази твоята е обаче сигурно ново издание.
Иначе съм забелязал, че тези стари български радиа, кутиите им и електрониката, въобще не са кой-знае какво като качество, сякаш са самоделки в часовете по трудово обучение. Може би само "Тулан"-а е с по-добро качество.
-
Най-сетне успях да си намеря и Мелодия 14 С във варианта от 1970 г., при това - както се случват най-приятните находки - съвсем случайно.
Интересува ме това грамофонно шаси от руските ли е?
Същото грамофонно шаси съм срещал и в Други БГ Радиошкафове, от онези със специално предназначение. Предназначен, за членове на партията. Едното беше Филипс , другото източно германско. Не мога да се сетя точно твоето кое е , ако няма никъде по него Филипска щампа, значи е източно германското. Само руско Не е . 2-Та шкафа заминаха при Бенгата, виж в неговите теми снимките.
Още един едит, абе не е баш същото, може да е Мнооого нисък клас Dual с тоя алуминиев ринг върху гумената подложка или по-скоро някое ИЗточно германско копие примерно от RFT групата.
-
Ето ти още едно българско, самоделка вероятно:
http://olx.bg/prodavam-staro-radio-i71014450
-
Това в последната обява съм го виждал 3 или 4 пъти - не е самоделка, но и на никое не беше изписано название на производител.
Благодаря за сведенията за шасито!
Като стана въпрос за тази книга, извън темата разбира се, ще кажа, че около 1982 г. мисля, беше пусната. Бяха всъщост две части "Книга на мъртвите" и "Книга на Енох", след което книгата беше иззета от книжарниците, нещо такова имаше навремето. Тази твоята е обаче сигурно ново издание.
Иначе съм забелязал, че тези стари български радиа, кутиите им и електрониката, въобще не са кой-знае какво като качество, сякаш са самоделки в часовете по трудово обучение. Може би само "Тулан"-а е с по-добро качество.
,,Книгата на мъртвите" на снимката си е точно от 1982 г. изданието. Не се намира особено често обаче. Преведена е обаче от френски.Едва преди две години се появи новото издание в превод от оригинала на бившия министър.
-
Неизвестно бг довоенно радио със светъл плат
Предполага се, че е имало табела и е паднала.
Лампи: ЕF11, 6B8, AZ1, EL3(N), неизв.
Та метализирани, та Филипс Миниват, та Телефункен...
На надписите ГРАМОФОН и ГОВОРИТЕЛ са след 1945 г., което някак си снижава чара. :D
-
Ей за тази марка въобще не бях чувал. Можем ли да я разчетем (на първата снимка)? НАЦИОНАЛЪ.
Ламповият състав е от американски лампи (6 на брой), като една е KEM-RAD, а някои от останалите – Purotron. Точния вид на лампите не е отпечатан. Но това не прави радиото по-малко интересно – за мен всеки принос в галерията български апарати до 1945 г. е интересен.
-
Интересува ме това грамофонно шаси от руските ли е?
Шасито на тази Мелодия 14 е Полско, имам същото в мазето, автоматично шаси е с доста ниско качество. Не е нито филипс нито източногерманско, и освен че е авноматик нищо друго положително няма в него. По отношение на Токата-та хубаво радио е, грамофонното шаси обаче е ужас! Иначе радиото си заслужава, шасито е като на Рапсодия която от своя страна е уникален представител на българското радиопроизводство и си заслужава вниманието. Проблема е че УКВ блока е с вариометри и май няма да е лесна пренастройката от единия на другия УКВ обхват ако изобщо е възможна. Май най-лесно ще е да й се присади тунер от Селена.
-
Силвания типъ 62 (1938) - Радио-вести О.О.Д-во, София, бул. Дондуков № 37.
-
Скалата на поредния безименен роден апарат е хартиена и пред нея има само някаква мека матова повърхност:
Лампите са американски, на Силвания, както е видно. Говорителят е масивен като изработка, но с малка мощност.
Иначе кутията ми е интересна с тези вартикални отрези.
Ориентировъчно 1937-8 г.
-
Нещо от началото на 40-те години: Клингзор Power. Струва ми се, Младенов беше пуснал негова реклама.
Фабриката е била на Димчо Ст. Кишмеров, София.
-
Хармония`69
ECH81, ECC85, EF89, EBF89, EM84, ECC83, EL84, EL84
-
Я сега на сцената да излезе и легендарното Български Капрони.
Този експонат има твърде интересна история. Преди около година го видях в една антикварница, но ден преди това се бях натоварил с пълния архив на ,,Млад конструктор" и щеше да е неразумно да го вземам. Затова го пропуснах, а след това го забелязах в търговски сайт. Отново го пропуснах, а преди около два месеца го забелязах в друг сайт. Тогава вече го взех и - както се вижда от последните две снимки - радиото е в идеално състояние, защото е професионално реставрирано. Кутията е подлепена и прелакирана с шеллак по оригинална технология за работа с този материал. Подменени кондензатори и две радиолампи (с оригинални американски). Подлепен и юстиран говорител. Почистени потенциометър и контактни пластини.
-
Тц тц тц, сигурно си дал една минимална заплата за него :( . Ноо, честито, наистина е стилно радио, браво :good: .
-
Наистина впечатляваща реставрация!
-
За което заслугата не е моя обаче. Но апаратът определено е перла в една колекция от български радиоприемници.
-
Херц 231.
Този радиоприемник е производство на Радио лаборатория Херц – гр. София, ул. Мария Луиза № 69.
Всички потенциометри са на една линия - в интерес на истината не съм забелязвал Херц с тонрегулатор отстрани, както е практиката при някои други производители.
Това, което най-много ме впечатли, е, че на шасито се намира хартиена табела с означен моделният номер - нещо, което поначало се среща доста рядко при българските радиоапарати до 1945 г., а друг Херц с тази ,,екстра" не съм виждал:
Лампов състав: EF5, EB 3, EL3(N), AZ1.
-
Сериозна придобивка, поздравления!
-
Благодаря, наистина ме впечатли този модел!
-
Някой да знае какво означава съкращението ИСФА в означението ИСФА 4 + 1 на български радиоприемник от 1946-7 г.?
-
Елпром Р248, ТТР фабрика, 1948 г. (вероятно)
Лампов състав: ECH4, EF9, EBC3, EL3, AZ1.
Долкото виждам, на същото място, където при някои Тулани се намира лампата на скалата, тук просто е чучната отпред социалистическата емблема.
Доста са черпили от опита на частните фабрики, за да направят този модел.
Странното в цялата работа е, че според схемата в книгата на И. Петров този модел трябва да има и лампа ЕМ4, а не я виждам - не е дадена и на капака.
-
Неизвестно вертикално българско радио от 1930-те години, произведено по поръчка в софийска фабрика.
Лампи - американски, поне тези извън кожух.
Говорител - български, но не Ирафон - може би Обретенъ Дончевъ?
Кондензатори - немaркирани. В капака - нищо необичайно, няма и никакви надписи нито по него, нито по шасито:
Въпреки приложената доста варварска метода за закрепване на строшеното стъкло на скалата, механизмът с кордата продължава да действува!
Виждате и как радиото пътува в трамвая, триумфално преминавайки площад св. Неделя:
И накрая - този път в библиотечна среда
-
Силвания 52 ІІ мод.
Попадна при мен с поражения по кутията - видни са вдясно - вследствие на небрежно отношение. Също така е правен опит една от лампите да бъде грубо измъкната от цокъла.
Останалата информация е забележима:
-
Херц 231.
Този радиоприемник е производство на Радио лаборатория Херц – гр. София, ул. Мария Луиза № 69.
Всички потенциометри са на една линия - в интерес на истината не съм забелязвал Херц с тонрегулатор отстрани, както е практиката при някои други производители.
Това, което най-много ме впечатли, е, че на шасито се намира хартиена табела с означен моделният номер - нещо, което поначало се среща доста рядко при българските радиоапарати до 1945 г., а друг Херц с тази ,,екстра" не съм виждал:
Лампов състав: EF5, EB 3, EL3(N), AZ1.
Малко късно забелязвам това, но да се включа - моят Херцъ е много подобен на този и има също хартиена лепенка с модела, та си мисля че е било по-скоро практика от колкото изключение.
-
Новото попълнение - българско без име.
Лампи: 6F5G, неизв. Purotron, 2 в метален кожух.
-
Тази придобивка е от завчера. Това е нещо българско, предполагам, от първата половина на 30-те години. Тъжно ми е, че не знам какво и как му е името. :(
Бих искал някой да каже нещо повече?
-
Прилича на приемник с обратна връзка или усилвател за грамофон.Направи снимка отдолу и ще стане ясно.
-
На последната снимка се вижда променлив кондензатор (долу вдясно), може би е някаква любителска изработка по линейна схема. :unknown:
-
На двете врътки има променнливи кондензатори, така че според мен е регеннератор, а може и да е самоделка.
-
Можете ли да кажете дали първата половина на 30-те е неговото време?