Форум за любителите на Стара електроника
Радиоприемници => Ремонт, схеми, документация и литература => Темата е започната от: slavi в 16 Октомври, 2023, 14:35:37
-
Въпреки, че не се прояви интерес, реших да покажа как се справих с възстановяването на променливия кондензатор на Telefunken bajazzo ts 101, който беше героят от другата ми тема. Там писах, че този приемник престоя почти година докато реша как да се преборя с първият проблем-непомръдващият пр. кондензатор. Нали такава ми е "технологията", първо да отстраня всички механични и декоративни проблеми, а чак после да се боря, доколкото мога, с електрониката. Подобно "запичане" съм имал най-вече с кондензаторите на ламповите Грундици (над 60 годишни), а този беше по-млад, малко над 50, но такова чудо не бях виждал?! Основно пробвах с WD40, но до раздвижване на първичното валче не стигнах. Изчаквах с дни, но не и не и накрая го зарязах за по-добри времена. И докато стигнах до последния ми bajazzo 51 и който, въпреки своите над 70 не ми създаде такива проблеми. И тогава реших на ts 101 "да му влизам с бутонките". Първо поразрових из форумите и се оказа, че това им е едно от заболяванията. Но хората пишеха, кой с нагряване и WD40, кой със спирт или ацетон са ги раздвижвали, пробвах ги всичките, но при мен пак не ставаше?! Дори направих шлиц челно на вала за отвертка за да приложа по-голяма сила. И тогава реших да пробвам с "таран", т.е. да пробия отвори на лагерната втулка през които да вкарам ведето. Е, малко свредлото засяга и вала, но няма как. Не ми се сваляше от платката, най вече да се предпазя от редене на кордата, защото при тези машини и това е проблем (някъде преди 5 години ви се оплаквах пак от тази серия, варианта де лукс). Голямо треперене беше при пробиването на място, да не се отплесне свредлото и да направя по-голяма беля.
[attach=1]
Както и да е, пробих даже два отвора, впръсках WD40 и само след минути тръгна!
До тук, добре, но имаше и други проблеми. Оказа се, че пластинките задират леко, а отзад този двоен иначе кондензатор движи и един вариатор, с някаква безумна конструкция, на която лостчето беше счупено надве. Добре, че чарковете бяха налице, та ги залепих. Да, но се оказа, че така, както кондензатора е на платката лостчето не може да се монтира. Същото се отнася и за изправяне на пластините. И ща не ща го свалих. Приложих един мой метод, който е давал резултат, за да не изпаднат навивките корда около колелото ги облепвам. Показвам снимка на която се виждат единия отвор, шлица за отвертка и облепеното колело:
[attach=2]
Да, но не съобразих, че колелото не е обезмаслено и след час лепенките се разлепиха и конците се разхвърчаха, на здрава глава - болест!
При изправянето на пластините само един път ме друсна тока, та кондензатора отхвърча на пода. И друго, пластините за разлика от други, напр. нашите Прогрес и В.Търново, са от някаква твърда сплав, та трудно приемаха корекциите. А реденето на кордата ми отне почти надница, особено докато докарам еднаквия опън на двете пружинки. Малка илюстация:
[attach=3][attach=4]
Та, в общи линии това ми бяха теглилата, преди да почна да се правя на електрончик и с което ви тормозих в другата тема.
И друго. Предлагам, ако на някой му се занимава (е, с достатъчна езикова и компютърна грамотност) в някой от западните форуми да сподели моя начин за раздвижване на кондензатор? Дори и от от свое име, за авторство не претендирам! Та да видят, че "и нии сме дали нещо на света"! :D
-
Ох, много "любим" проблем. Същия кондензатор, със същия въд и поведение го имам в три броя транзистори - Грундиг, Шауб-Лоренц и Блаупункт. При първите два се размина само с нагряване, смазка и яко въртене. При последния обаче трябваше пълно разглобяване на скалния механизъм, вадене на оста на кондензатора и гресиране със силиконова грес. Добре, че беше на удобно място в радиото и се размина ваденето на целия кондер.
При Телефункен не го бях виждал, но май всички компании тогава са пазарували от един производител на части.
-
Слави
Поздравления за решения проблем.
И аз имах подобен случай с един Блаупункт с два отделни въздушни кондензатори за УКВ и останалите обхвати.
Променливият кондензатор за СВ,КВ и ДВ беше блокирал ,но се намираше на труднодостъпно място и се отказах от интервенции.
-
Да колеги, този проблем явно го има в много приемници "на възраст". Ама като ни е такова хобито ще се борим.
Драгане, предполагам, че след година и ти ще се настървиш като мен?.. :D
-
Здравей Слави.
Срещат се и други проблеми по променливите конданзатори. особенн тези ,чийто корпус е направен от сплавта ЦАМ.
Има случай когато корпусът, дали от напрежения или от стареене направо се разслоява/цепи се/, появяват се пукнатини в резултат на което последват деформации и се нарушава центровката на вала /измества се от строителната ос/ и пластините започват да опират. Такъв кондензатор е направо за бракуване.
Обикновено такива кондензатори са на плъзгащи лагери,като вала лагерува направо в корпуса от ЦАМ.
С течение на времето поради по-горните причини, отворът на корпуса се стеснява,което причинява повишеното триене и заклинване. Възможно е да има и електрохимични явления между съставните части предизвикали пренасянето на ветал
Нямам случай на заклинен кондезатор ,чийто ротор е на търкалящ лагер.
-
Ами Драгане, не знам, ти имаш по-голям опит, не съм се вглеждал дали корпуса е от ЦАМ, но може и да си прав? Иначе, в моите случаи, кондензаторите са с редуктори, като първичния вал (малкото з.к.) си е на плъзгащ лагер и в който на всичките е бил проблема със засъхването на смазката. Вторичния вал, демек ротора, отзад е на аксиален опорен едносачмен лагер, а отпред към голямото з.к. е на търкалящ сачмен. Впрочем, много ме е кефило това сдвоено з.к. с пружинките с което се обират луфтовете на зъбната двойка!
-
Старата смазка с времето се втвърдява и се превръща в кокс. Това е едната от възможните причини за блокирането. Ремонтиращият обикновено раздвижва лагера със сила и му добавя прясна смазка, лагерът се раздвижва и човекът е щастлив. Това е грешка - след няколко месеца, ако няма движение, и новата смазка ще почне да се втвърдява. Остатъците от стара смазка са като закваска. Правилното решение е пълно разглобяване и почистване с идеално обезмасляване, после вече прясна смазка и още 20-30 години нормална служба.
Да, детайлите от ЦАМ стареят и стават трошливи, цинкът в сплавта се окислява и окисът на повърхността на лагера става причина за блокирането. Никой не е предвиждал при проектирането, че тези радиопарати ще представляват интерес и някой ще иска да ги поддържа след толкова години.
-
Добре NHВ, но имам няколко "съображения" както казваше байо навремето.
Значи, относно смазките, в онези години са ползвани смазки (масла и греси) на минерална основа. Т.е. податливи на окисление и др. хим. процеси и затова с годините създават проблеми. Сегашните, синтетични, наистина ще служат много повече години. Но, в нашия случай, ведето (а то е някъде от 49-та по спомен) мисля вкарва "свежа кръв" и затова плъзгащия лагер се съживява.
И другото, относно ЦАМ. Пак в конкретния случай тялото (корпуса) на кондензатора е покрит с нещо като прахово покритие, та не се разбира точно какво е. Но съм сигурен, че лагерната втулка е стоманена, не е от ЦАМ и е така с всички пром. кондери с които съм се сблъсквал.
Та, дано е жив и здрав форума и след 20-30 години ще видим кой е бил прав?!... ;)
-
Аз не се занимавам с радиоапарати и магнетофони, а с механични часовници на 200-300 години. Там, ако не почистиш напълно безостатъчно остатъците от стара смазка, се появяват проблеми още след 2-3 месеца работа. Но критериите за 'блокирал' лагер са други, защото усилията са много по-малки. Съображенията ми излизат от опита ми с тях. Това за ЦАМа е отделно, и е само когато има детайли от ЦАМ