Форум за любителите на Стара електроника
НЧ усилватели, грамофони, магнетофони, касетофони и др. възпроизвеждащи устройства => Ремонт, схеми, документация и литература => Темата е започната от: chronometer в 09 Юни, 2023, 12:00:43
-
В началото на осемдесетте години завод "Електроакустика"-Михайловград /сега Монтана/ започва сглобяването на полския касетен дек Unitra M536SD Finezja1. Впоследствие се усвоява и стационарния касетофон Unitra M551S Finezja3, който външно прилича на дека, но е с добавен транзисторен усилвател и има известни промени по схемата. Междувременно сглобяването на двете изделия е преместено в ЗЕНА-Толбухин /сега Добрич/.
Тъй като на нашия пазар не се появява изделие с официалното название Финезия 2, а в природата няма празноти, сред аудио феновете се шири схващането, че това е наименованието на "дървената" Унитра М531S, наричана така заради корпуса си, изработен от имитираща дърво пластмаса. Това, разбира се, не е вярно.
Оказва се, че Finezja2 действително съществува и това е полският стационарен касетофон Unitra M537S, който е много сходен с Finezja3, но е изпълнен с долби процесор като дека Финезия 1, а не с полската редукторна система, която виждаме при Финезия 3. Тоест, "двойката" е "единица" с добавени предусилвател, тонкоректор и крайни стъпала. Този модел не е предоставен за сглобяване от нашите радиозаводи.
Малко след пускане на Финезия 2 на полския пазар, производителят се усеща какъв "автогол" си е набил с нея. Поради идентичността на качеството и разширените експлоатационни възможности на "двойката" спрямо "единицата", продажбите на Финезия 1 рязко намаляват за сметка на увеличеното търсене на Финезия 2. Дори и тези потребители, които търсят дек, който да ползват с отделен външен усилвател, купуват не Финезия 1, а Финезия 2, тъй като за малко по-висока цена получават и вграден усилвател, който никога не е излишен.
Същевременно заводът трябва да плаща лицензионни такси на "Долби лаборатория" заради използването на тяхната шумопотискаща система. Тогава инженерите, под натиска на търговците се принуждават да влошат изделието, като премахнат долби системата и я заменят с някаква полска версия, носеща названието RS. Същевременно променят малко и схемата на записващия и възпроизвеждащия усилватели, така че вместо постигнатата честотна лента от 40-14000 херца на хромдиоксид при единицата и двойката, горната честотна граница на тройката не превишава скромните 12500 хц, не без "помощта" и на по-лошата глава. След което - "те ви братя българи боклука, сглобявайте си го на воля!"
Ще се опитам да постна снимки на трите модела за по-голяма яснота.
-
Финезия 2
-
Финезия 3
-
И за да допълним темата, ще добавя, че първите екземпляри на Финезия 1 и 2 са били изпълнени с двоен индикатор западно производство, впоследствие заменен с два единични полски индикатора.Очевидно такива екземпляри в България официално не са внасяни. От снимката, която поствам, ясно личи, че прозореца за индикаторите на този модел е един, а и индикаторът е един-двоен. Можете да сравните тази снимка със снимките на Финезииите от предходните ми постове, на които ясно се виждат два прозореца и два от характерните полски индикатори.
-
Големият проблем на всички машини с пластмасово шаси е неговата недълговечност. Както и да го съхраняваш, все някога ще поддаде. Има далеч по-скъпи апарати, включително и ролкови (напр. Филипс), които си патят от тази измислица.
-
Благодаря за полезната информация. И за да не ми е безполезен поста да вметна моя опит с Финезиите. Още като дете у нас имаше Финезия1 произведена в Михайловград. Механиката както знаете е почти пълно копие на Грундиг. Доста от елементите са взаимозаменяеми. Имам и дек Грундиг CN830, който е с подобна механика. По-късни години купих още една Финезия1.
Въпросните екземпляри свирнаха значително по-добре с комбинирани глави западно прозводство. Двата екземпляра имаха козметични разлики. На по-старата, автостопа е реализиран с "импулсен генератор" под предния куплунг. С годините му се износиха контактните пластини. Бяха успешно заменени с някакви други. Не помня точно от какво съм ги взел тогава. Самата схема на автостопа е еднаква. Източника за импулси е различен. По-новата е с магнит монтиран на брояча и поставен до него рид контакт. Захващането на двигателя е различно. По-старата е с една пружинна планка, а по новата е с три болтчета от страната на ремъка. Качеството е падало вероятно през годините, а може и да е съвпадение, но двигателчето на новата бързо се повреди и беше заменено с японско което работи и до днес.
Наскоро се зарибих да възстановя по-новия екземпляр(не можах да открия къде е по-стария). Имаше няколко контактни проблеми които не бяха сериозни, ремъка естествено плачеше за нов. Машината тръгна и след кратко слушане се наложи да заменя тон ролката, рид контакта(започна да изключва без причина) и пластичните зъбни колелца които задвижват предния киплунг в режим на възпроизвеждане.
Тон ролката я поръчах от Алиекспрес и я замених успешно. Колелцата поръчах от Полша, също пластични, едно към едно като старите. С доставката дойдоха до врата за около 30лв.
Като за годините си и като се има предвид тогава какво беше качеството, не са лоши машини. Мога да дам линкове за колелцата и за тон ролката от Алито, ако някой изяви желание.
-
Виждам, че има интерес по темата, което ме радва. Аз, от своя страна, също благодаря на автора, написал предния пост, относно разясненията за автостопа и предложението му да даде линкове за покупка на части.
Чудех се дали да продължавам да пиша по темата, като изложа това, което знам от натрупания ми опит с Финезиите. Очевидно ще трябва, след като писаното няма да отиде напразно.
И така - колегата е разяснил особеностите на автостопа, така че аз няма да се връщам на него. Констатацията за комбинираната аудиоглава са правилни, като следва да допълня, че различните партиди бяха екипирани с различни глави. Полските глави бяха с най-ниска индуктивност и съответно най-лошокачествени. Унгарските - BRG, които понякога се появяваха по различните партиди бяха тарирани с надписи в един от следните цветове - зелен - глава със средно качество и син - глава с високо качество и индуктивност. Унгарската глава с високо качество имаше индуктивност над 120 mH и даваше доста добри резултати. Практически нямаше нужда от смяна на тази глава, разбира се ако не е износена, тъй като японската, по вероятно корейската или китайска глава, която потребителят по онова време трябваше да закупи с валута, нямаше да свирне по-добре. И за голяма изненада последните партиди си бяха направо с корейски глави, които тогава наричахме японски. Смяната на главата изисква пълна настройка на касетния дек, обхващаща ниво плейбек, ниво запис и подмагнитване. Сега подводните камъни - схемата на Финезиите е такава, че записващият усилвател работи и в режим възпроизвеждане, като служи за предусилвател преди регулатора на нивото на индикаторите. Естествено, там има въведени корекции за запис, които водят до неточен отчет на индикаторите с необоснован подем на високите честоти. Поради този факт, неопитният потребител е шокиран от факта, че който и тример да завърти /без тези на подмагнитването и на мотора/, това води до разлика в показанията на индикаторите. Този проблем е подробно разгледан в книгата на Борислав Орозов "HiFi касетни декове". Препоръчвам я на всеки, който желае да подобри звука на Финезията си, има какво да се научи. Аз лично реших проблема с показанията на индикаторите, като изключих управлението на индикаторите от изхода на записващия усилвател и го включих в т.нар. "нулева шина" на дека - т.е. място по схемата, в което и при запис, и при възпроизвеждане сигналът е един и същ като ниво и равен на 0 dB при подаване на референтен сигнал. За целта преработих леко схемата, за да повиша коефициента на усилване на едностъпалните управления на индикаторите - май само въведох някакви резистори в емитерната верига, като компилирах идеята от готова схема на японски дек със стрелкови индикатори и нещата се получиха. Други подводни камъни - в първото стъпало Т201 на възпроизвеждащия усилвател, реализирано с транзистора ВС 413, между емитера и базата на транзистора е свързан кондензаторът С703 със стойност 220 пикофарада, който ограничава честотната лента на стъпалото отгоре, за да предотврати самовъзбуждане. Това ограничение в случая обаче е прекалено и води до необосновано изрязване на високите честоти при възпроизвеждане. Сравняването с други подобни схеми на декове Унитра, направените замервания, както и практическите експерименти показаха, че най-подходящата стойност за този кондензатор е 150 пикофарада. Така при плейбек няма чуваеми изрязвания на високите честоти, особено при използването на качествена глава, като стъпалото все още не се самовъзбужда. Намаляването още на този капацитет не води до по-добри резултати, но стъпалото може да се самовъзбуди. Наименованията на елементите са за единия канал, за другия ще си ги видите аналогично по схемата. Също така, кондензаторът С107 на входа на долби процесора - US101 - NE545B трябва да бъде със стойност 1 микрофарад, керамичен, неелектролитен, а не 330 нанофарада, както е направено. Стойността на капацитета е много ниска и това води до изрязване на ниските честоти при запис.
При по-късните схемни решения с интегрална схема LM1112 това е съобразено и входният кондензатор е един микрофарад.
Описаните промени и номера на елементи са валидни за Финезия 1. По-нататък, като се присетя, може да напиша какви промени съм правил и с "тройката".
-
Колега каква е ползата от това кондензатора да е керамичен 1uF а не електолитен 1uF в нискочестотни вериги? Защото вече се намират до 10 uF SMD 805 керамични но доколкото знам не се препоръчват като разделителни между стъпалата керамичните.
Ползват се по принцип като блокировъчни.
-
Вероятно заради по ниската индуктивност,електролитните все пак са навити по спирала.Имах Финезия 3,като касетофон за времето си беше не лош.Не като марковите и достатъчно скъпи западни машини,ама като се има предвид че тях ги виждахме само по корекомите си беше нещо.Скале ли се механиката имаш две възможности или търсиш нова или го гледаш като паметник.Тия пласмаси дето ги коментираха колегите по горе си бяха лош избор.Друго слабо според мен място бяха двете крайни стъпала,качество за не аудиофил добро,надеждност никаква.Транзисторите на изхода си горяха като по график.Тогава да ги намериш беше нереално.Записи правеше качествени,но за не аудиофили.Все пак много по добри от другите касетофони от времето на соца.
-
Темата ме подсети че и аз имам някъде Финезия 1
Ще я потърся, ама нямам касети за тест. Иначе е на малко часове работа. Помня че много и се радвах навремето. :drinks:
-
Благодаря на всички за този жив интерес. Явно декчето Финезия се радва на симпатиите на всички, въпреки очевидните несъвършенства, които има. Може би защото е част от нашите луди-млади години, когато животът ни се струваше прекрасен, а морето - до колене...
Относно керамичния разделителен кондензатор - да, заради ниската индуктивност и заради ниския ток на утечка. Долби процесорът не е много прост като устройство, на всичкото отгоре има в схемата си мултиплекс филтър /МРХ/, реализиран също с индуктивности. Не е ясно една привнесена индуктивност на входа как би се отразила на работата му. Имайки предвид ниската себестойност на казания елемент, явно производителят не е искал да рискува с много по-несигурния електролитен кондензатор. Но ако някой желае да експериментира, свободен е да го направи и ако желае, да ни запознае с резултата.
Относно крайното стъпало на "тройката"- вярно, не е аудиофилско, но и цялата Финезия не е. То и предусилвателя и тонкоректора не са и от там идва общото посредствено представяне. Но все пак, без да се постигат чудеса, има начин малко да им се пооправи честотната лента, чрез оптимизиране на проходните кондензатори и тези, свързани успоредно по пътя на сигнала, както и чрез оптимизиране на честотноопределящите елементи в тонкоректора. Точно това имах предвид, когато написах, че трябва да си припомня какво съм правил по "тройката", за да посоча конкретни стойности на елементите, чиято промяна би довела до по-добри резултати. Колкото до крайните стъпала - те горяха само, ако се претоварят по ток. Произволно никога не са ми горели. Само че, товарното съпротивление на крайните стъпала беше осем ома. Припомням, че за да разшири възможностите, конструкторът е поставил двойни букси "тире - точка", като в единият случай озвучителното тяло се свързваше директно - за товар 8 ома, а в другия случай - през последователно свързан резистор - за товар 4 ома. Стойността на резистора е 2.2 ома, така че, заедно с последователно свързаното озвучително тяло 4 ома дава товар от 6.2 ома. Тоест, има известен риск от претоварване при използване на високи мощности. Вярно, че към тази стойност се добавя и съпротивлението на свързващите кабели и на практика товарът ще е около седем ома, но съчетано с някакви странични фактори като например недобро охлаждане, може наистина да се стигне до термично и токово претоварване. Най-лесния начин да изгори човек крайното стъпало, беше просто поради объркване да включи четири омово тяло в осем омовия изход, което при озвучаване на купон не беше рядкост. Иначе, транзисторите BD 354 не бяха нищо особено като параметри. Бяха полско производство и се предлагаха в магазините за резервни части, но при периодичните дефицити на всичко по онова време, в определени моменти може и да е нямало наличности. Все пак, BD 354 e съвсем обикновен биполярен NPN мощен транзистор и дори и при онзи дефицит можеха да се намерят подходящи заместители българско, че и руско производство. Вярно, трябваше човек да си поиграе със закрепването и надеждния контакт с радиатора, тъй като точно с този корпус нямаше подходящи заместващи транзистори.
-
То и "Монтана" бе касетофон за времето си...но покрай времето на Финезия излезе една книжка " хай-фи касетни декове" та от там видях, какво правят хората. Двуглави, директдрайви то ум дати зайде, ама меки, феритни глави...пермалой и сендаст.
-
Монтаната в вида който я правеха в България имаше добър за цената си усилвател.Транзисторния вариант,там проблемен беше само високоговоритела.Той ограничаваше честотната лента.Все пак беше възможно най евтиния вариант дръжкофон.Пак същите проблеми с калпава пластмасова механика.Все пак си беше детска играчка.Италианския с TA611 на живо не съм виждал,руския му клон също.
-
Сегашно време на механичните звуковъзпроизвеждащи е чудо да се намерят ремъци. Шинев ги правеше във Варна, ама от тогава много вода изтече...
-
Сегашно време на механичните звуковъзпроизвеждащи е чудо да се намерят ремъци
В Алиекспрес има колкото искаш.
А кръгли за финезиите от магазин Хубата.
-
Здравейте, искам да изкажа специални благодарности към създателя на тази тема. И аз съм от поколението изранасло с тази техника. И ей така от носталгия по миналото реших да си купя Финезия 1 . Като я пуснах беше много зле...След като я настроих извади приличен звук, но за кратко. Оказа се че зъбното колело се е изяло. Потърсих в иБей и намерих от Полша комплект за 13.50 евро с доставката...Монтирах ги и отново засвири (голям кев)...но след известно време спря да върти мотора...Купих друга за части...Смених моторчето и отново засвири...но след време започна да изключва по средата на касетата...Тази която купих за части изглеждаше много запазена(и не изключваше) и аз взех да сменям платки, но първата все така изключваше докато не прочетох внимателно тази тема и разбрах че това се ръководи от брояча (нямаше да се сетя) и я оправих за 2 минути. Другата също я поправих. Оказа се че един от предпазителите като го мериш с мултицет е ОК , но системата тръгна след като го замених. Свири добре но единия канал е заглъхнал...Не е от главата. Размених им ги и пъвия продължава да свири перфектно а другия му глъхне десния канал. Та мисля че тук е мястото да попитам от какво може да е ? LM1112CN или от нещо друго...?
-
Тоест, да разбирам,че каквото и да правите, винаги левият канал свири добре, а десният - глухо? Тогава трябва да проверите целия десен канал за някакво несъответствие на честотно определящ елемент. Ако някой е правил нещо по предусилвателя и по погрешка е поставил кондензатор с неподходяща стойност, може да се получи нещо такова. Друга възможна причина е някой така да е разстроил бобините на мултиплекс филтъра, че вместо на 19 kHz да режат на по-ниска честота. Обърнете внимание и на кондензатора за индивидуална корекция на високите честоти при плейбек - стойността е 680 пикофарада и понякога последователно на него е свързан резистор 1.5 к. Сега ще погледна схемата и ще допиша кой е номерът му.
-
За десния канал - С102-680 pF. Останах с впечатление, че имате и друга платка с възпроизвеждащ усилвател за Финезия 1? Ако е така и нищо друго не дава резултат, сменете я за проба. Разбира се, най-добре е да подадете на мястото на главата сигнал от тонгенератор с размах не повече от 2-3 mV и честота 10 килохерца и да проверите с осцилослоп или електронен волтметър (не непременно дигитален, а такъв, който покрива звуковия обхват), в кое стъпало точно се появява затихване на високите честоти и там да търсите дефектния елемент. Всъщност, ако сте абсолютно сигурен в главата, можете да запишете на друг качествен дек 10 kHz и ползвате тази касета за източник, тъй като тази проверка ще обхване и индивидуалната корекция. Иначе, с емпирични методи трудно ще откриете повредата.
Желая Ви успех!
-
Всъщност още почти нищо не съм правил. Освен че е заглъхнал десния канал и десния индикатор стои почти статично по средата. В главата съм сигурен на 100 процента защото работещия свири добре с двете глави. Когато имам време ще се позанимавам и ще пиша резултата. Много благодаря за съветите и насоките които ми дадохте.