Форум за любителите на Стара електроника
Персонални компютри, игрови приставки и друга стара електроника за забавление => Ремонт, схеми, документация, литература => Темата е започната от: Грет в 02 Юли, 2022, 00:39:14
-
Наскоро съживих един "Сигнал 201 (http://www.leningrad.su/museum/show_calc.php?n=266)" на около 32 години. Проблемът беше тривиален - два от електролитните кондензатори в захранването бяха спрели да "кондензират". Замених ги с нови, но както се вижда на първата снимка, платката не изглеждаше добре с тях. Тъй като запазих старите (никога не изхвърлям свалени от стари апарати елементи), реших да им трансплантиран нови вътрешности. За щастие при еднакви параметри новите кондензатори са по-малки на размер в сравнение със старите и могат да се поберат в корпусите им. Идеята не е нова и реших да импровизирам. Взех най-близките по стойност за дадените напрежения с ниско ESR и им свалих PVC-то. С мини-фреза премахнах съдържанието на съветските. По-големият беше с гумена тапа, която с малко усилия успях да върна на място. По-малкият беше капсулиран с някакъв полимер. Запечатах го с епоксидна смола. След това обратно на платката и тя възвърна автентичния си вид, направо - красота. Ако вакуумно-луминисцентният индикатор не предаде богу дух, Сигнал-ът ще издържи поне още толкова години $:о).
-
Ето и изглед на работещия Сигнал.
-
В случая бих предпочел надеждност пред автентичност. Не ми вдъхват доверие тези електролити дори на вид и изглед даже подправени. Особено тези червените квадратните керамични винаги могат да закуцат. По добре със съвременни елементи без да ги криеш. Също и за тези КТ315 си имам нещо на ум бих ги подменил с BC237 без да се замисля за автентичност. Защото КТ315 с BC237 можеш да замениш но BC237 с КТ315 не винаги се получава.
-
кт9315 е много странен транзистор, в първите години на производство е супер, но перестройката им разказва играта. Също има значение къде са правени. Трудно се намират и тези плоски крачета ...... с две ръце за смяна с BC237, ако има грижа с тях.
-
Според мен колегата е дал много добър пример за маскиране на нови елементи в корпуса на стари, което е смисъла на темата, както личи от заглавието.
Как да подобрим надеждността на съветската апаратура е друга тема, и мисля, че тук не е мястото за тази дискусия :).
-
Както колегата @Origo (https://www.sandacite.com/forum/index.php?action=profile;u=40) отбелязва, акцентът е по-скоро в незабележимата подмяна на стари части. Нямам притеснения относно транзисторите, издържали са толкова години и вероятно ще издържат още толкова. Повече се тревожа за вакуумно-лунинисцентния индикатор. А и апаратът вече няма практическо значение $:о)
-
Нова двойка кондензатори с трансплантирана вътрешност.
Използвани са донори с по-високи параметри, включително ниско ESR. Към единият е добавен керамичен кондензатор, поради особеностите на устройството (часовник, изпълнен със схеми от серията К176xxA).
П.С. Някои от снимките са редактирани за отстраняване на дефекти
-
Защо не слагаш два броя 100мФ паралелно? Хем ще имаш по-ниско ESR, хем капацитета ще съответства на надписа.
-
Краткият отговор е за простота. В момента нямам 100 мкФ пред мен и не мога да оценя размера, но предполагам, че два в паралел няма да се поберат в старите "черупки". А за мен най-важно е да запазя оригиналния изглед на уреда.
-
Ако са SMD размер C или D се събират един върху друг и има още поне 2 мм за смола. Трябва обаче да им се изолират терминалите, така че да не опират в корпуса.
-
Да си призная за SMD не съм мислил, но както си описал, с тях "производственият" процес е малко по-сложен.
-
Извинявам се, но имам особено мнение по въпроса.
Съветските електролитни кондензатори никога не са изглеждали красиво и никога не са били надеждни. Тоест, сами по себе си са срам за производителя и доказателство за неспособността му да проектира и прави надеждни изделия.
Когато при ремонт на електронно изделие от 80те заменяме кондензатор с друг кондензатор, не би следвало да търсим автентичност на изгледа, а нормална работоспособност и нищо повече от евентуална автентичност на електрическата схема. Поправете ме, но електронните изделия от тази епоха никога не са имали за цел да бъдат красиви отвътре, нямат зъбни колела и движещи се части, които да те карат да ги гледаш както дете свещ... Виж, старинните часовници са друго нещо, там при реставрация се държи на автентичност на вида и дори най-малката драскотина може да бъде неприемлива. Но при електрониката подобен род отношение е за мен 'криворазбрана цивилизация'. Е, това си е лично мое мнение, с което никого не ангажирам, просто искам да го споделя.
-
Ако се притесняваш за индикатора му намали отоплението до поносимо светене. ESR на такава техника няма смисъл. КТ315 най много да опука от по-високо напрежение. Колко боклуци съм си купувал със занижени параметри, а 315 беше 3.50лв , румънския 2N3055 7лв.
-
Както се казва, "На вкус и цвет товарищей нет".
Правя уточнението, че тук не става дума за качеството, надеждността и други субективно оценявани свойства на старите уреди, особено съветските. Всеки се е сблъсквал с какви ли не примери. Макар че не е нещо особено, гледам на процеса по-скоро като реставрация. Използвам нови елементи с по-добри параметри, които гарантират работоспособността за години напред. Ако мога да ги скрия в старата "черупка", се радвам да запазя изгледа и "духа на времето". По същите причини и други колеги "произвеждат" кондензатори (https://www.sandacite.com/forum/index.php?topic=7876.0).
Ако се притесняваш за индикатора му намали отоплението до поносимо светене. ESR на такава техника няма смисъл. КТ315 най много да опука от по-високо напрежение. Колко боклуци съм си купувал със занижени параметри, а 315 беше 3.50лв , румънския 2N3055 7лв.
Ако става дума за часовника от последната снимка, индикаторните лампи не ме притесняват особено. Изненадах се от доброто им състояние, всички сегменти светят ярко и равномерно, въпреки че са на 38 години. Не знам колко са работили в миналото, но определено имат още доста ресурс. Що се отнася до транзисторите, те са КТ361Д. Има лоша слава и заедно с неговите събратя са ги наричали "оранжевата чума" (или друга в зависимост от цвета им), но са били много популярни и в Съюза са ги продавали на килограм (поне такива са слуховете). За ESR-а бих казал, че по-виското качество няма да навреди ;о).
Относно цените на приборите в онези години един приятел наскоро сподели, че дори са се басирали за транзистори :о).
-
За сравнение: 3 кондензатора от 80-те години които намерих в чарковете, един съветски, един български и един японски. (Последната снимка е на чисто нов SMD и е до 50V, слагам го само за пример.)
-
Пробвай трите кондензатора на 22-28V за минута/час/ден/повече време (с предпазни средства върху кондензатора и за очите!). Ще се изненадаш. Ще пренапишеш за себе си легендите за типовете кондензатори кой какъв е. Изпитателното напрежение на средния тип (БГ :) ) е много повече от написаното.