Форум за любителите на Стара електроника
Радиоприемници => Ремонт, схеми, документация и литература => Темата е започната от: argonavt в 20 Януари, 2019, 20:51:58
-
Здравейте колеги.Заех се с ремонта на едно от моите радия MENDE 216 W .Дълго време чакаше за EFM 11 ,тъй като учства в предусилването. Скоро намерих въпросната лампа на / telefunken / и радиото вече работи много добре.Въпросът ми е. Възможно ли е по някакъв електрически начин да се въздейства върху EFM 11 та окото поне малко да се активира. За радиото не е от значение щото пентодната част на ламбата е > от 100 % . От друга страна и индикаторната част дава според лампомера годност около 70 % ,но окото почти не се вижда да свети.От друга страна самият екран изглежда добре , почти не виждам следи от продължителна работа.Давам няколко снимки при измерването.Ще съм благодарен за всички препоръки по въпроса.
-
Здравейте колеги.Заех се с ремонта на едно от моите радия MENDE 216 W .Дълго време чакаше за EFM 11 ,тъй като учства в предусилването. Скоро намерих въпросната лампа и радиото вече работи много добре.Въпросът ми е. Възможно ли е по някакъв електрически начин да се въздейства върху EFM 11 та окото поне малко да се активира. За радиото не е от значение щото пентодната част на ламбата е > от 100 % . От друга страна и индикаторната част дава според лампомера годност около 70 % ,но окото почти не се вижда да свети.От друга страна самият екран изглежда добре , почти не виждам следи от продължителна работа.Давам няколко снимки при измерването.Ще съм благодарен за всички препоръки по въпроса.
Увеличи резистора на анода - 1мом. И ще грейне
-
Това не съм се сетил да пробвам.В схемата общото анодно съпротивление е 130 ком. 50 + 30 / има филтър / . Ще го кача на 180 ком.Възможно ли е с това увеличение на Ra да се измени режима на предната лампа EBF 11 , тъй като катода на EFM 11 е вързан в обща точка с катода на EBF 11 през общо съпротивление 200 ома , и пада върху него определя преднапрежението и на двете лампи.
-
Това не съм се сетил да пробвам.В схемата общото анодно съпротивление е 130 ком. 50 + 30 / има филтър / . Ще го кача на 180 ком.Възможно ли е с това увеличение на Ra да се измени режима на предната лампа EBF 11 , тъй като катода на EFM 11 е вързан в обща точка с катода на EBF 11 през общо съпротивление 200 ома , и пада върху него определя преднапрежението и на двете лампи.
Друго казвам .,анода на Индикатора нали е отделно ? Анодното съпротивление трябва да увеличим на 1 1,5 мегаома . Само на индикаторната част .
-
Не бях се загледал в схемата и преди и сега.Анода на индикатора е вързан към +250 директно.
-
Не бях се загледал в схемата и преди и сега.Анода на индикатора е вързан към +250 директно.
Пусни го през 1 мегаом
-
Така и ще направя , това ми изглежда най логично.Не знам защо при едни схеми набиват анода направо към + 250 v ,а при други си е през резистор.То тока към индикаторния анод е почти нищожен.Утре ще пробвам . Благодаря за съдействието.
-
Така и ще направя , това ми изглежда най логично.Не знам защо при едни схеми набиват анода направо към + 250 v ,а при други си е през резистор.То тока към индикаторния анод е почти нищожен.Утре ще пробвам . Благодаря за съдействието.]лампата разпъва от разликата в потенциалите .
-
Явно сега разбирам , ако не греша.От режима в който работи пентодната част се определя да има ли някъкъв резистор в анода на индикаторната част.Щото при запушена лампа напреженията на двата анода би трябвало да са еднакви.
-
Явно сега разбирам , ако не греша.От режима в който работи пентодната част се определя да има ли някъкъв резистор в анода на индикаторната част.Щото при запушена лампа напреженията на двата анода би трябвало да са еднакви.
първа решетка свива и разпъва ветрилото , респективно променя и тока в лампата .
Ние търсихме ЯРКОСТ . Когато поставиш резистор в анода , тогава се получава голяма ПОТЕНЦИАЛНА разлика между основното U и анода .
-
Ясно сега ми се изясни като цяло.С различните видове индикатори все съм имал някъкви затруднения. Между другото видях че темата за индикаторите е била разсквана отдавна тук във форума.Мога да опитам да активирам лампата с прегряване при изключени други напрежения освен отоплението , като го увелича с 30 до 50 % за няколко часа и дано има ефект.
-
Ако ще го пускаш само от време на време няма проблем, но ако ще свири по-честичко, добре е да си намериш работеща лампа ;)
-
Ти имаш емисия.Имам лампомер и съм правил експерименти.Увеличаването на отоплението не дава голям резултат.Има натрупване на окиси върху луминофора от остатъчните газове.Замислял съм се за повторно палене на гетера но не знам как може да стане.
-
Регетерирането е отличен метод и почти задължителен за дълготрайно възстановяване на лампа, замислил съм едно такова устройство да направя, не е трудно и би трябвало да е достатъчно мощно за да нагрее пръстена с гетер достатъчно за ново изпаряване:
https://www.instructables.com/id/DIY-Induction-Heater/ (https://www.instructables.com/id/DIY-Induction-Heater/)
Обаче за съжаление, това е само стъпка, а не метод за въстановяване. Точно както си упоменал, проблема не е в липса на емисия, а в покриване на луминофора с някакво химично съединение - наричат го амалгама обикновено. Та в случая битката е да бъде премахната тази амалгама от луминофора. Регетерирането ще предотврати повторното ѝ образуване, но няма как да премахне вече образувалата се.
Вече въпроса с премахването е много сложен. Не разполагаме с кой знае какви механизми за нейното почистване. Първия вариант е с активно бомбардиране с електрони - увеличаване на отоплението на лампата с 50 - 100% и пускането на кратки импулси ток към екрана. Това теоретично следва да изчисти амалгамата. Разбира се метода е много рискован за лампата, защото може да доведе до продухване на активния слой на катода или прекъсване на отоплението. Може и други щети да се нанесат ако се допусне прегряване на лампата.
Евентуално може да се помисли, дали не съществува и друг метод за почистване - в статиите на руснаците за възстановяване на кинескопи имаше предложен един уред работещ на коренно различен принцип. Работеше се с високо напрежение 4-5 киловолта приложено между някои от електродите в шийката на кинескопа, като при това вътре възниква синьо сияние, отделно се използваше и намотка с импулси около шийката с която тази плазма в шийката да променя геометрията си. По този начин твърдяха, че за 4-5 часа се почистват катодите много ефективно. Та устройството не съм го пробвал (макар, че съм приготвил 3-4 кинескопа) но звучи много логично и обнадеждаващо спрямо стандартния метод на „продухване“. Та си мисля, че е възможно някакъв такъв метод да се пробва и тук при окото, като се пробва вместо катода, да се продуха екрана. Разбира се, това определено не е метод ти да си оправиш твоето око, а по-скоро метод който да се изследва с безнадеждни лампи и евентуално ако стане, да ти послужи и на теб.
-
На индукционен котлон може да пробваш да регетерираш.
-
Възможно е и на индукционен котлон ако има такъв! Няма да бъде много ефективно от такова разстояние, но е повече от нищо. Проблема е, че в неговия случай друго трябва да се направи. Регетерирането е в подкрепа на резултатите.
-
Правих нещо подобно с една изтощена индикаторна лампа в микровълновата - за няколко секунди луминифора се изчисти, след това се подпали???? и лампата се пръсна. трябваше да намаля мощността на микровълновата, но късно се сетих.
-
Правих нещо подобно с една изтощена индикаторна лампа в микровълновата - за няколко секунди луминифора се изчисти, след това се подпали !!! и лампата се пръсна. трябваше да намаля мощността на микровълновата, но късно се сетих. Значи има нещо полезно в индукционното нагряване, макар и не по моя начин.
-
ЕМ84 се държи по-добре от всички останали.Разликата е,че само на нея луминофорра е нанесен на стъклото а не на метал.Според мене има значение.На кинескопите умира емисията а на индикаторите луминофора.
-
Пускане на лампата в микровълнова на намалена мощност едва ли ще реши проблема. На понижена мощност микровълновата работи в същност отново на номиналната си мощност но с паузи. Не знам дали това ще предотврати същите ефекти които си наблюдавал. Не е сигурно защо е светел луминофора вътре, и дали това е довело до реално изчистване на слоя върху него.
-
Индукционен котлон нестава.
Първо не тръгва без метал на него, лампата е малка. Дори при сложено нещо да го излъже пак не може да се загрее лампата пробвал съм.
По скоро да се направи нагревателче или купи такова готово от Али то и тества.
-
Макар че не виждам, какво ще помогне нагряването на гетера, реших да пробвам. Имам една ЕМ11, която светеше леко в единия край.
Излъгах котлона с масивен съд, така че почти половината активна зона остана свободна. Поставих лампата с гетера към плочата, като само крачетата гледах да са навън. Почти веднага ламатинката се нагря до вишнево червено и повече не пожела. Нагря се и екрана. Пробвах лампата, дали има промяна и... тотал щета. Напълно угасна. Това от мен.
-
Проблема, както бе посочено не е в катода (емисията), а в луминифора. Засега обаче за него "цяр" няма. ???
-
В легенчето на гетера няма никакъв гетер. Този "суров" гетер "се изпарява" на 100 % при производството на лампата, още на конвейра, и се отлага върху стъклото на лапата. При експлоатацията на лампите, тежките йони се неутрализират и абсорбират от него. Когато той се "свърши" и на неговото място вместо огледало няма нищо или е побеляло, такава лампа вече няма "бъдеще", та каквито и фокуси да бъдат правени. В нея вече няма вакуум, а е пълно с тежки и леки йони, които пречат на потока от електрони, излизащ от катода.
Лампите ЕМ 11, UM 11, EFM 11 (очи), са най "Хубавите очи" за мен. Жалко, че те трудно се намират. Ако някой знае кой ги произвежда и продава (примерно Китай, Германия . . . ) да каже. Аз лично бих си купил поне двадесет броя, разбира се става дума за нови лампи.
-
ЕМ84 се държи по-добре от всички останали.Разликата е,че само на нея луминофорра е нанесен на стъклото а не на метал.Според мене има значение.
Наистина има значение, до сега не съм виждал изтощена ЕМ 84. Имам Нордменде от 1953 г. индикатора е като нов и не само той.
-
Ами то затова на котлона не е добре, защото е довел до нагряване на цялата структура на лампата, а не само на легенчето с гетера. Освен това казах, че евентуалното повторно изпарение на гетер, не е решението на проблема, а само подсилване на ефекта от него след решението му по други начини.
Обаче сега предположението че целият гетер е отложен по стъклото и в легенчето вече няма останал, определено ме кара да се замисля, дали си струва да се правят уреди за индукционно нагряване, в случай, че в същност няма какво да изпаряваме! Остава да се тестват останалите алтернативни методи за почистване на луминофора от нежеланите съединения. Естествено отговор няма как да има без да се тества, а както казах това е дълъг процес, и не става въпрос вече за конкретната лампа а принципно. Един ден, ако стане нещо...
Пък някой да произвежда в момента нови индикатори - определено не съм чувал. Много фирми произвеждат някои от старите лампи, които се използват за аудио цели, но индикатори май никой не прави за съжаление.
-
Ами то затова на котлона не е добре, защото е довел до нагряване на цялата структура на лампата, а не само на легенчето с гетера. Освен това казах, че евентуалното повторно изпарение на гетер, не е решението на проблема, а само подсилване на ефекта от него след решението му по други начини.
Обаче сега предположението че целият гетер е отложен по стъклото и в легенчето вече няма останал, определено ме кара да се замисля, дали си струва да се правят уреди за индукционно нагряване, в случай, че в същност няма какво да изпаряваме! Остава да се тестват останалите алтернативни методи за почистване на луминофора от нежеланите съединения. Естествено отговор няма как да има без да се тества, а както казах това е дълъг процес, и не става въпрос вече за конкретната лампа а принципно. Един ден, ако стане нещо...
Пък някой да произвежда в момента нови индикатори - определено не съм чувал. Много фирми произвеждат някои от старите лампи, които се използват за аудио цели, но индикатори май никой не прави за съжаление.
Лампи съм регенерирал с уреда за кинескопи . Обикновено се получаваше .
-
EM84 правят китайците и руснаците но очите от 11та серия все още никой.
На индукционния котлон би трябвало само за момент да се пуска 1-2 секунди и веднага да се гаси. Поне по процеса на гетериране от видеата , които съм гледал моментално става всичко. И да-цялата конструкция почервенява за 1-2 секунди и това е.
-
В старият форум имаше една такава подобна тема, за регенериране на индикаторни лампи. Един колега тогава, Станислав Запрянов мисля, беше направил някакво електронно устройство което даваше много добри резултати. Не знам къде изчезна този човек, ника му беше "Sofia-netz" ако не греша, много точен колега беше тогава във форума.
-
В старият форум имаше една такава подобна тема, за регенериране на индикаторни лампи. Един колега тогава, Станислав Запрянов мисля, беше направил някакво електронно устройство което даваше много добри резултати. Не знам къде изчезна този човек, ника му беше "Sofia-netz" ако не греша, много точен колега беше тогава във форума.
Познавам се добре със Станислав Запрянов, преди малко разговарях с него и той ми съобщи, че устройството, което е правил е за регенериране на катодите на КИНЕСКОПИ.
Аз вече написах по-горе за гетера, но на Ориго, който определя мнението ми за гетера като "само мое", демек, може и да не е така, ще кажа следното -
1. Всичко за лампите, от теорията до опаковачното отделение в завода производител на лампи, е описано в учебника за "Висшия Електротехнически Институт" - "Електронни и Полупроводникови Прибори (ЕПП), от Й. Боянов, а и в десетките учебници за ЕПП за техникумите (виж в гугъл). Там всичко е написано.
2. Посещавал съм в Унгария един от заводите на фирмата "Тунгсрам", която произвеждаше лампи и съм наблюдавал целия етап на създаване, от "А" до "Ъ", включително и момента на изпаряването на гетера. Задавал съм множество въпроси, на които моя унгарски колега ми е отговарял подробно и много приятелски. Гетера в лигенчето се изпарява на 100 % още на конвейра. Лигенчето остава празно и служи само за спомен, че и то, легенчето, е свършило някаква работа.
Просто не мога да повярвам, че има хора, които "разработват" цели теории и апаратури за "възстановяване" на лампите "око", а и на другите видове лампи. И ако все пак има такива, то учудващото е, че има и такива, които се ловят на "темата". Не само очите, въобще лампите не са кинескопи. При лампите електроните атакуват метал (анод . . .), от който се изкъртват и излитат метални йони и те развалят вакуума, а при кинескопите, електронния лъч атакува луминифор, който не е метален. При това, в кинескопите си има и йоноуловителни електроди. При лампите йоноуловител е САМО ГЕТЕРА, и неговия "живот" определя и живота на лампата. При лампите първата слабост не са катодите, а запълването на вакуума с метални йони, получени от атаката на електроните върху аноди, решетки и други препятствия. Вакуума постепенно става НЕВАКУУМ и това прави лампата за изхвърляне ! ! ! Катода е на втора позиция. Който има хиляден опит с лампите знае много добре, че неработещите лампи над 90 % са с добър катод ! ! ! В този аспект, считам темата за приятен приятелски разговор, който обаче няма никакъв научно - практически смисъл. Няма такъв човек на земята, който да е "регенерирал" ЛАМПА !
-
Никъде в мнението си не съм намеквал че това за гетера е „само ваше“ мнение. Просто на мен не ми е известно, без да претендирам изобщо за задълбочени познания в областта на лампите. Точно и за това казах, че щом гетера е изпарен на 100% действително няма смисъл да се правят опити за повторно нагряване.
Относно режимите на повреди в лампите - тук не мога да се съглася изцяло, защото при кинескопите електроните също търпят сблъсъци с метални обекти. Особено в цветните кинескопи, голяма част от електроните завършват пътя си не върху луминофора, а върху апертурната решетка, или който както я нарича. Чувал съм, че и при лампите проблемите се дължат на отравяне на активния слой на катода, или в някои случаи дори химични реакции между активния слой и катодната тръбичка. Та в по-трайните лампи разработени за необслужваеми повторители в телекомуникациите се използва платина при изработката на катода.
Така или иначе, съм влизал в досег с кенотрони EZ81 с лоша емисия на единия анод, и добра на другия. След третиране с повишено отопление, и силно завишен аноден ток за няколко импулса по части от секундата, емисията на двата анода се уеднакви до голяма степен. Естествено резултата е съмнително колко дълготраен ще бъде. Но тук коментираме, както за лампите, така и за кинескопите, че „продухването“ със силна емисия е неефективно и много деликатно, докато аз предложих алтернативен процес (за който несъмнено трябва да намеря линк който да публикувам) при който почистването става на по-различен принцип и се твърди, че е по-равномерно и безопасно за лампата, но без да бъде тествано, няма как да се потвърди.