Форум за любителите на Стара електроника
НЧ усилватели, грамофони, магнетофони, касетофони и др. възпроизвеждащи устройства => Ремонт, схеми, документация и литература => Темата е започната от: muneson в 15 Август, 2018, 21:51:19
-
Напоследък се чудя, произвежданият през 80-те години в България грамофон "Студио 2" е модифицирана Unitra G-602. Някой има ли представа унитрата от своя страна оригинална разработка ли е или е правена на базата на някакъв друг грамофон?
-
Напоследък се чудя, произвежданият през 80-те години в България грамофон "Студио 2" е модифицирана Unitra G-602. Някой има ли представа унитрата от своя страна оригинална разработка ли е или е правена на базата на някакъв друг грамофон?
По лиценз на " Грундиг" , работеха . Ама точно грамофона , не съм сигурен .,
-
Колега, извинявам се, но винаги ме учудвало съчетанието "български грамофон"? Такова в истинския смисъл за мен, значи шаси, а такова не ми е известно да е правено у нас. Единствено, някъде съм срещал, че са сглобявани съветски шасита от масовия, нисък клас във В. Търново, но не съм сигурен. Това, че кутията, с или без усилвател са произведени като крайно изделие у нас не значи "български". За цялата ни битова аудио техника се внасяха шасита от СССР, ЧССР, ГДР, даже СФРЮ. Но за полските (поне за тези от G класата, наистина си бяха висок летва, спрямо всички други с кристалните си дози) трябва да се поинтересуваме. Не знам защо винаги съм мислил, че са лицензни, но да не обидиме поляците, трябва да почетеме, не само в Гугъл...
-
Да, радиото, поляците навремето имаха много лицензни изделия на Grundig , но работеха и с Thomson, но не ми е известно да са били силни в грамофоните (в магнетофоните, да), щото доколкото си спомням, сериозните крайни изделия на Grundig бяха с шасита Dual? А бе, трябва да почетеме повече и ще разберем.
-
И ето тука са го направили това проучване вместо вас, за различните модели и елементи от къде са копирани взети на лиценз и тн.
http://highfidelity.pl/@main-409&lang=en
-
Ето колеги, Pichaga не е спал тази нощ и е свършил нашата работа! Остава само да му благодарим! :good:
-
За съжаление и полският автор на статията не дава отговор на поставените от мен въпроси. Даже моли за помощ, та да допишели заедно започнатата от него история за грамофоните Unitra произвеждани в гр. Лодз, Полшя повече от 50 гдини. Също казва, че има двуцифрено число грамофони, но ги сравнява едни с други, но не и с други световни марки, от които така или иначе има в по-малка или по-голяма степен заимствани или модифицирани идеи. Кои са тези марки и модели остава неизвестно.
-
От темата която съм дал като линк става ясно, че цели грамофони не са копирани, копирани са отделни модули.
Например Рамото на g601 е копирано от Micro seiki грамофон от рамо на фирмата Grace .
http://www.usaudiomart.com/details/649201585-vintage-micro-seiki-ddl60-turntable-with-grace-tonearm-high-end/images/982478/
Шела който ползват е с дизайн копие на SME
Относно g602 , унитра преработват рамото и шела на 601 и правят тяхна вараиця, при която шела е неразделна част от рамото, не може да бъде заменен с друг без да добавиш държач и да преработваш, но пък е по евтино произвоствено и не плащат за лиценз .
тавата под платера на тия грамофони е копие на LINN или някоя от другите големи фирми от 70-те, масов детайл е и го има еднакъв при всичките хубавите марки грамофони от тоя период които остават вечни.
В някои от другите модели копират рамена на Dual.
Относно желязното шаси, с вградените кръгли тъч бутони е копие на модел на Банг и Олуфсен, при който шасито е алуминиево с кръгли тъч бутони на същото място. В българския вариант шасито не е с тъч бутони а с механични задържащи за по-евтино, но на линка можете да видите унитренския вариант където бутоните са тъч точно копие даже с чертичката през средата както банг-а.
MF100 дозата за г601 и г602 e лицензна доза По модел на Tenorel. Пак има инфо в линка и за това.
-
Общо взето за грейса, дуала и лина информацията би била от интерес и за полския автор, разбира се с малко повече подробности, щото тези фирми имат стотици модели. А и техническите параметри на рамото и на дозата също биха били интересни, както на полските модификации, така и на марковите оригинали. На мен например, никак не ми стана ясно, след прочита на цялата статия, каква е тая доза ММ, МС или керамична, нито дължината на рамото дори, нито каквито и да са други технически параметри. Ако някои има оригиналната документация на унитрите или на схемите на платката ще бъде интересно да ги видим.
-
Origo ми беше давал линк към пълно техническо описание на оригиналa на рамото на g601, но в момента го нямам, ако го помолиш може да ти го даде.
Унитренското описание го има ceco2000 , дал е снимка от него в тая тема в Аудио форума<
В същата тема ги има схемите на г601 и г602
https://bgaudioclub.org/showthread.php?32427-%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B5%D0%BC-%D1%81-%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D1%84%D0%BE%D0%BD-Unitra-G-601A
За дозата MF100 -MM доза е. Отварял съм няколко, интерсно е че колкото по късно е правена, топкоз повече от намотките са спестени и по-кофти звук вади, говоря за лицензните... :o
. Пълно инфо за оригинала тук<
https://www.lencoheaven.net/forum/index.php?topic=3941.0
Относно платката, Origo тука я е разнищил тотално, препоръки за модификации, закона по който регулира оборотите итн, няма по-добро описание в нета
https://www.sandacite.com/forum/index.php?topic=6962.msg48793#msg48793
-
Unitra G-602 (Студио-2) има съвсем различно рамо от G-601, дето е заимстваното от японците и изглежда доста хитро - осите се държат от два пръстена един в друг. При G-602 съвсем друго е окачването и точно то май е оригинална полска разработка - малко грубовата и утилитарна като дизайн, затова пък антискейтинг механизмът е вече с лостове, а не с въженце. Разбира се, дължините на двете рамена и дргите им параметри трябва също да са съвсем различни.
-
на г602 рамото си е унитренска разработка, някъде бях срещал диаграма за разглобяване- то не че е много сложно. Има малка разлика в дължината спрямо предишното, но не е проблем с малко преработка да сложиш другото рамо. На мен лично точно бруталистичния дизайн на това рамо хич не ме кефи- ама през соца точно тоя дизайн е бил на мода, освен това седи доста високо, разни подробности като вертикален ъгъл на иглата спрямо плочата след като кантиливъра обере натиска не са ги интересували много, то и за това шела е такъв дървен и постоянен. За сметка на това пък платерите на г602 са балансирани а платерите за г601 не са си правили труда да ги балансират. В българско изпълнение бяха пускали във форума снимки на двоен грамофон с г602 шасита за употреба в радио студиа.
Абе ако имаш читава г602 и читаво рамо от г601 след сума ти модване може да докараш много хубав грамофон като резултат. На мене лично ми беше останало само рамо от г601 да си намеря и nos японско моторче за ремъка, че унитренските са слабички и достига с тях обороти доста бавно, всичко друго бях направил ама ме завяха ветровете в друга посока...
-
Имам два броя Студио 2 обаче ремъка е доста разхлабен - трябва си подмяна. Рамото си е доста дървено, но пак става. Но пък рамото на G-602 наистина изглежда доста шик.
-
Случайно ми попадна тази тема... "Копирали" са какво ли не в двете грамофонни шасита. Но да копираш основата - вместо алуминиева отливка с оребрявания на точни!!! места - щанцовата ламарина; платера - железен вместо немагнитен компаунд; пружините на шасито без демпфери; лагеруването на рамото без подложките или не с оригиналните материали, - това не е "copyright", че да му плащат лиценс, ами е "copywrong", както копират китайците. Като го погледнеш от метър - изглежда съвсем истинско. И мотора не е т.нар. хистерезистен асинхронен (близко до съвременните BLDC), както го правят големите фирми, ами си е прост и обикновен асинхронен. Което води до бягане на оборотите според натоварването. На такава чувствителна техника, "копирането" на нещо без използване на оригиналните материали, не е никакво копиране, а е "направено подобно на...".
-
Ааа нека първо се запознаем по-точно с конструкцията на G601 и G602 и тогава да хвърляме големи думи.
За конструкцията на шасито - съгласен, ламарината не е добра алтернатива на оребрен алуминий.
Окачването - на много от тези грамофони е на гумени тампони а не е с пружини въобще.
Електромотора - Специално за тези два модела той е колекторен електромотор, подобен на такъв от касетофон, като използва оптична обратна връзка по обороти. Оборотите са относително проблемни, защото в регулатора не са взети адекватни мерки за отговаряне на изискванията на системата с тежък платер.
Платера не е железен, а си е баш от немагнитен компаунд и на G602 е много добре балансиран и изключително добре изработен.
Та не мисля, че е правилно да съдим хората които са си поставили някакви цели и са ги постигнали доста успешно създавайки един изключително приличен грамофон! Никога не е казвано, че са искали да получат 1:1 грамофоните от които са взимали идеи!
За китайците ще замълча, мисля, че вече имат много положителни примери дори в собствени разработки.
-
Ако всичко е било толкова добре направено и копирано, нямаше едно оригинално Grace рамо да струва колкото 5-10 грамофона с копираното рамо на тях. И японците не са толкова прости да не могат да проектират антискейтинг с лостчета и/или пружини и да е скрито всичко, ами са ползвали тежест с конец и още хиляди такива дреболийки, които правят крайният продукт да е това, което е.
-
Миналата година ми попадна един G602 за възстановяване, с липси, с проблеми по електроника и механика. Не мисля, че е чак толкова лоша машина предвид къде и кога е произведен.
-
Преди около 30г се сдобих с грамофон с шаси G601 и от мерак купих за него доза Пикеринг XV-15. И какъв ужас - когато рамото доближи стробоскопната лампа се чува брум! Реших проблема с парче медно фолио, залепено на Пикеринга (разбира се, наново калибриране на теглото). Вече го нямам грамофона, но Пикеринга остана - не мога да го ползвам с уредбата Техникс, която е нисък клас и дозата на грамофона не е на куплунг.
Пикеринга ползвах само за запис, и понеже нямах много плочи, е на много малко часове.
-
[attach=1]
Като чуя полски грамофон все ми излиза в спомените тоя оригинал...
-
Миналата година ми попадна един G602 за възстановяване, с липси, с проблеми по електроника и механика. Не мисля, че е чак толкова лоша машина предвид къде и кога е произведен.
Чудесна графика! Измерените параметри съвсем не толкова добри, особено за 1,6 кг алуминиев диск. Та, с каква програма е правено измерването, ако не е тайна? :drinks:
-
https://audio-database.com/DUAL/player/cs-721.html
Това се води най-добрият модел на фирмата, виж вариациите на скоростта. Унитрата се продава с доза за 50 лв, 721 -500 евро.
-
Според мен, за цената си Унитрата е супер. И платера не е 1.6 а 2.5 килограма.
И да, съгласен съм, че регулатора разваля работата МНОГО!
-
Чудесна графика! Измерените параметри съвсем не толкова добри, особено за 1,6 кг алуминиев диск. Та, с каква програма е правено измерването, ако не е тайна? :drinks:
Програмата е Turntable Speed V1.1.
Всъщност графиката не е чак толкова добра според мен (може да греша, реално съм правил само 2 грамофона през живота си), но параметрите като стойности за този модел са повече от добри.
За сравнение ето графиката на Электроника ЭП-017-стерео който ремонтирах на колега, наложи се да сменя 2 ОУ изгорели в управлението на мотора и антискейтинга.
Различна технология, коренно различна графика.
-
Наистина, ако измерванията са точни, то тежкият диск на Унитрата дава десетократно по-плавна ротация от лекия диск на съветския грамофон, което е логично. Какво да кажем обаче, за хърватската "летяща тарелка" от 120 грама пластмаса - Levitating Turntable - maglevaudio.com (http://maglevaudio.com)?
-
Здравейте. Да покажа нагледно разликата в качеството на ремъците и доколко може ремъка да повлияе за стабилността на скоростта. Грамофонът е G-601A със сменено двигателче (японско от касетофон с изваден регулатор), фотодиод и още няколко незначителни изменения в схемата. Първата графика колкото и да не е за вярване е с ремък от Алиекспрес. Втората графика е с ремък купен от един от най-добрите магазини за аксесоари за грамофони. Странно, но факт. Нищо друго не е променяно между двете измервания. Само ремъка.
-
Тези дни ще ми носят такава унитра за ремонт не се регулирали оборотите от потенциометъра и се променяли сами като цяло?Мисля,че ще е доста труда по възстановяването и се чудя като пари как вървят такива ремонти?
-
Колкото се може повече!
-
Колко да е труда, всеки сам си преценя. Регулаторът им елементарен, а практиката показва, че от годините се скапват фоторезистора, лампата която го осветява, потенциометъра или двигателче (то е на последно място). Фоторезистора успешно се заменя с почти произволен фотодиод или транзистор, потенциометъра също. Двигателчета все още се намират оринални японски по 5лева които "почти" пасват на мястото на оригиналния.
-
Здравейте,
преди няколко дни една стара дружка рускиня ми донесе грамофона си да ѝ го оправя, но днес като го пуснах, видях че някой е сложил ластик от гащи вместо ремък. Освен това всички копчета заяждат, лостчето за сваляне и вдигане на иглада е запекло, абе гадна работа. Иначе върти и понеже няма да имам възможност да го профилактирам, ще ми се да сменя поне ремъка и да понапръскам малко копчетата с контактен спрей. Можете ли да ми кажете от къде мога да купя ремък за него ?
-
https://bazar.bg/obiava-35175038/remak-za-gramofon-unitra-g601-g602-unitra-fonica-gs464-vega-arktur-studio-2-altus-thorens-td180
https://www.alo.bg/remak-za-gramofon-unitra-g601-g602-unitra-fonica-gs464-vega-arktur-studio-2-altus-thorens-td180-3445453
-
За тези пари от Алито си купувате поне 3-4 броя!